№ 2587
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20221100106931 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Сдружение „С.НА С. в
България“, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК срещу Р. Д. М., Е. Д. М., Л. И. С., А. В. К., И. В. В., М. Е. Ц. и
Е. Е. Ц., както следва:
главен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 39 ЗПИНМ
(отм.), вр. § 108 ППИНМ (отм.) за установяване правото на ищеца на
собственост върху имот, представляващ недвижим имот с идентификатор
68134.4355.1874 и с площ от 2170 кв.м., находящ се в землището на кв.
„Обеля II част“, „Модерно предградие“, местност „Чегаревец“, бул. Баба П.“,
попадащ в границите на имот 68134.4355.160 - с площ от 153 дка., придобит
по силата на отчуждително вещноправно действие на регулационния план
съгласно отреждане със Заповед №70/19.11.1962 г. на Председателя на ИК на
СГНС и Заповед №329/30.11.1965 г. на Главен архитект на по Протокол на
СОС №42/26.11.1965 г.;
евентуален иск с правно основание чл.124 ГПК, вр, чл.77 ЗС за
установяване на право на собственост върху имот, представляващ недвижим
имот с идентификатор 68134.4355.1874 и с площ от 2170 кв.м., с предходен
регулационен статут - бивш имот пл. № 1874, нанесен в кадастралeн лист 171
1
по неодобрения кадастрален план на София, заснет през 1994 г., находящ се в
землището на кв. „Обеля II част“, „Модерно предградие“, местност
„Чегаревец“, бул. Баба П.“, попадащ в границите на имота 68134.4355.160, с
площ от 153 дка., придобит на основание чл.79 ЗС – по силата на изтекла в
полза на ищеца придобивна давност за период повече от 10 г.
Ищецът твърди, че процесният имот, представляващ недвижим имот с
идентификатор 68134.4355.1874 и с площ от 2170 кв.м., с предходeн
регулационен статут - бивш имот пл. № 1874, нанесен в кад.л. 171 по
неодобрения кадастрален план на София, заснет през 1994 г., попада в
границите на имота на Съюза на слепите с идентификатор 68134.4355.160 с
площ от 153 дка., отреден за нуждите на Съюза на слепите в България със
Заповед № 070/19.11.1962 г. на председателя на Изпълнителния комитет на
Софийския градски народен свет и Заповед № 329/30.11.1965 г. на Главен
архитект на по Протокол на СОС № 42/26.11.1965 г., в който попадат 122 дка
земеделски земи, част от които са били предоставени на ТКЗС. Посочва, че
процесният имот попада в терен, отчужден от ТКЗС „Антонин Запотоцки“ и
отреден за нуждите на Съюза на слепите в България. Твърди, че ответниците
имат претенции върху имота, основани на реституция по реда на ЗСПЗЗ, но не
са налице предпоставките възстановяване на процесния имот по ЗСПЗЗ, тъй
като е налице пречка – върху имота е осъществено комплексно мероприятие и
застрояване. При условията на евентуалност твърди, че е придобил имота по
давност, като е упражнявал владение с намерение да свои през период,
превишаващ 10 години до подаване на исковата молба. Моли при уважаване
на иска да бъде обезсилен издадения на ответниците констативен нотариален
акт за собственост върху имота. Претендира сторените в производството
разноски.
Ответниците оспорват иска. Твърдят, че собствеността върху имота им
била възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Оспорват ищецът да е придобил имота
по регулация или по давност. Посочват, че ищецът основава правата си на
отчуждаване по реда на чл.55а ЗПИНМ (отм.), но по делото не е представено
решение на ИК на ГНС, а соченото от ищеца решение по протокол №
42/26.11.1965 г. е взето от съвета по планово изграждане на населените места,
в чийто състав съгласно § 3 от ППЗПИНМ (отм.) се включва председателят
или член на ИК на ГИС, т.е., става въпрос за органи с различна
компетентност. Съответно и Заповед № 42/1965г. е издадена от главния
2
архитект и не съответства на решение на ИК на ГНС. Предвид това не може
да се приеме, че е налице изпълнение на изискванията на чл. 55а от ЗПИНМ
(отм.), за да се признае, че по силата на регулацията ищецът е станал
собственик на спорния имот. А в случай че вещно-транслативният ефект
настъпва само на основание заповедта за одобряване на регулационния план и
отреждането на имота в полза на Съюза на слепите в България, то тази
заповед за изменение на регулационния план е била отменена с Решение на
Софийски градски съд. Независимо от горното ответниците посочват още, че
отчуждаване по реда на ЗПИНМ (отм.) след внасянето на имота в ТКЗС не
представлява пречка за възстановяване правото на собственост по реда а
ЗСПЗЗ, поради което са собственици на имота по силата на законно
проведена реституционна процедура. Твърдят, че владеят имота.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
По правната квалификация на главния иск:
В исковата молба ищецът сочи, че е придобил имот по силата на вещно-
прехвърлителното действие на регулацията, като се позовава на чл.55а
ЗПИНМ (отм.). С цитираната разпоредба е предвидена възможност за
отчуждаване на имоти в полза на държавата за държавно и групово жилищно
строителство, както и за отстъпване право на строеж на обществени
организации или на жилищно-строителни кооперации. Ищецът не твърди
имотът да е отчужден в полза на държавата и да му е предоставен за
управление и ползване, нито да му е отстъпено право на строеж върху
държавен имот. Ето защо релевантната разпоредба, действала към момента на
отчуждаването, е тази на чл.39 ЗПИНМ (отм.), съгласно която норма
недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за
мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на
обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на този
закон. Собствеността на придадените по дворищно-регулационния план
недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на
самия план.
3
Съдът не е обвързан от правната квалификация на иска, посочена в
исковата молба, а дължи собствена преценка за правилната квалификация на
претендираното право. Ето защо, макар и ищецът да се позовава на
разпоредбата на чл.55а ЗПИНМ (отм.), съдът приема, че предявеният главен
иск за придобиване на имота по регулация е с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, вр. чл. 39 ЗПИНМ (отм.), вр. § 108 ППИНМ (отм.) и следва да се
разгледа съобразно тази правна квалификация.
По иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр. 55а ЗПИНМ (отм.), вр. § 108 ППИНМ
(отм.):
Установява се от Заповед № 70/19.02.1962 г. на Председателя на ИК на
СГНС (л.12), че е одобрен регулационен план, по силата на който се отрежда
за С.НА С. в България Парцел II, западно от „ДИП Малчика“, м. „Модерно
предградие – Обеля“. Отреждането на Парцел II е „За производствени и
жилищни сгради“. Имотът е придобит въз основа на отчуждение по регулация
от имот на ТКЗС „Антонин Зопотоцки“. Видно от приетата по делото
техническа експертиза, процесният имот, представляващ недвижим имот с
идентификатор 68134.4355.1874 и с площ от 2170 кв.м., попада основано в
кад.л. 171 и частично в кад.л. 151 по кадастралния план на гр. София за
процесния район, изработен преди 1956 г. За процесния имот и съседните
имоти не са нанесени пл.номера. По описаните граници процесният имот без
стар пл.номер (към 1962 г.), но съответстващ по местоположение и
конфигурация на границите на ПИ с нов номер КИ 68134.4355.1874, попада
частично, с около 1600 кв.м. в описания по-горе Парцел II, по регулационно
отреждане за нуждите на ССБ в м. „Модерно предградие“, одобрено със
заповед №70/19.02.1962 г. на зам. председателя на ИК на СГНС от 1962 г.
С представения по делото нотариален акт № 83, т. VII, д.
1005/30.03.1964 г. (л.10) ищецът е признат за собственик на описания имот от
38 000 кв.м., представляващ парцел II по плана на гр. София, м.„Модерно
предградие“. Нотариусът е удостоверил, че стойността на имота в размер на
2440 лв. е внесена с платежно нареждане №210/06.01.1964 г. Регулацията в
случая е приложена, тъй като сметките за заетия имот са уредени. Процесният
имот е придобит въз основа на отчуждаване по регулация, а стойността на
имота е изплатена с платежно нареждане – видно от приложенията към
4
констативния нотариален акт, с който ищецът се е снабдил на основание §
108, вр. § 100, ал.2 ППИНМ, съгласно които разпоредби нотариусите издават
констативен нотариален акт, когато са изпълнени условията за заемане на
имота.
Установява се от Заповед № 42/30.10.1965 г. на Главен архитект на
София по Протокол на СОС №42/26.11.1965 г. (л.14), че е одобрено
изменение на регулационния план по Заповед № 70/19.02.1962 г., по силата на
което се слива част от парцел II, отреден за нуждите на Съюза на слепите в
България, с част от терена извън регулация, западно от „ДИП Малчика“,
северно от бул. „Баба П.“, източно от Околовръстно шосе, м.„Модерно
предградие“ в един общ парцел — нов Парцел II за нуждите на Съюза на
слепите в България. Установява се от техническата експертиза – т.1.2, че с
тази заповед отреденият терен се разширява до около 153 дка с отреждане –
„За производствено жилищен комплекс“. Експертизата установява още, че по
този план процесният имот попада изцяло в Парцел II. Съгласно Статия -5
към Протокол на СОС №42/26.11.1965 г., в обхвата на новия Парцел II от
около 153 дка попадат 29 дка, отредени със Заповед № 70/19.02.1962 г., 14 дка
частни имоти, около 8,5 дка от бившия фонд на МНО, собственост
понастоящем на СГНС, и около 100 дка собственост на ТКЗС „А. Зопотоцки“.
С представения по делото нотариален акт № 46, т. XI, д.
1956/30.04.1966 г. (л.8) ищецът е признат за собственик на описания имот от
за 101,92 дка, представляващ парцел II по плана на гр. София, м.„Модерно
предградие“. Нотариусът е удостоверил, че стойността на имота в размер на
5076,80 лв. е внесена в ДСК-Д.ски район с платежно нареждане №177/37 от
19.01.1966 г. Регулацията в случая е приложена, като сметките за заетия имот
са уредени. Процесният имот е придаден към новия Парцел II – за нуждите на
Съюза на слепите, а стойността на имота е изплатена напълно с платежно
нареждане – видно от приложенията към Констативен нотариален акт № 46,
том XI от 30.04.1966 г., с който ищецът се е снабдил на основание § 108, вр. §
100, ал.2 ППИНМ, съгласно които разпоредби нотариусите издават
констативен нотариален акт, когато са изпълнени условията за заемане на
имота.
Установява се от техническата експертиза (т. 1.3), че следващият
подробен устройствен план за процесната територия, съдържащ и
5
застроителен и регулационен план на м. бул. Баба П., е одобрен със заповед
РД-50-09-591/ 08.10.1986 г. на Главния архитект на София. Със същия план е
одобрен и кадастралния план от 1973 г. Заключението посочва още, че в РП
от 1986 г. процесният имот не е отразен, защото към тази година не е нанесен
в кадастралната основа на плана – архивния кад.план от 1973 г., но в случай
че беше нанесен, щеше да попада основно (около 1957 кв.м.) в кв. 3, отреден
за „За административен комплекс, научен институт и паркинги“, а останалите
около 208 кв.м. – в улица. Процесният имот е нанесен в кад. план от 1973 г.
като ПИ с пл.№ 1874, и съответства като местоположение и граници на
означения в плана от преди 1956 г. имот без пл.номер. Вещото лице посочва,
че по сведение от архива на СО-НАГ, към днешна дата ПИ с Пл.№ 1874 не е
отразен в цифровия модел на архивния кадастрален план, предшестващ
действащия.
Експертизата сочи още, че през 1998 г. е одобрен застроителен и
регулационен план на м. „Бул. Сливница (бул. Баба П.)“, със Заповед РД-50-
09-340/23.06.1998 г. на Главния архитект на София, съгласно който план
процесният имот попада в кв.62а, с отреждане „За стопански и обслужващи
дейности“. По данни от НАГ заповедта РД-50-09-340/23.06.1998 г. е обявена
за нищожна с решение на СГС. Ето защо Към днешна дата действащият
регулационен план за терена, в който попада процесния имот, е този по
заповед РД-50-09-591/08.10.1986 г.
Вещото лице установява в заключението си, че процесният имот с
идентификатор 68134.4355.1874 и с площ от 2170 кв.м. е идентичен с имота,
възстановен на ответниците съгласно приложеното на л.48 към делото
Решение №0202/06.02.1992 г. издадено от ПК Връбница, с което се
възстановява правото на собственост на наследниците на М. Ц. Д. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2,170 дка,
находяща се в землището на Обеля, в местността Чегаревец. При проверката
си в Район Люлин вещото лице е установило от протокол на ПК Връбница от
16.12.1997 г. (за който сочи, че е с лошо качество), в който е записано: „ Днес
16.12.1997 г. се състоя заседание на ПК-Връбница в състав … като разгледа
писма № 620067 от 10.12.1997г. и от 5.12.1997 г. на МЗГАР и документите
на ССБ, приложените скици към тях РЕШИ: 1.Отменя всички постановени
Решения за възстановено право на собственост във възстановими стари
реални граници на собственици (заявители) в землището на с. Обеля върху
6
имоти, попадащи в терен на ССБ, отразен върху приложения план
съответстващ на нотариалните актове. 2.Собствениците (заявителите),
следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.“. По повод
посоченото отбелязване, видно от представеното от ответниците писмено
доказателство – решение от 07.06.1998 г. на СРС, 48 състав по гр.д.
№489/1998 г., Решението на ПК-Връбница от 16.12.1997 г., с което е отменено
Решение №0202/06.02.1992 г. , е обявено за нищожно.
Установява се от приетата допълнителна експертиза, че в процесния
имот попадат масивни сгради, в режим на търпимост съгласно одобрена на
21.04.2004 г. от главният архитект на р-н Люлин подробна схема, записани
като изградени преди 07.04.1987 г. и нанесени в кадастралната карта, както
следва: 1. Самостоятелен обект с идентификатор 68134.4355.1874.4, означена
като масивна сграда, изградена преди 07.04.1987 г., с обща площ по КК от 396
кв.м., от които в процесния имот попадат 315 кв.м.; 2. Самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4355.1874.1, представляващ метален павилион с PVC и
топлоизолация, с обща площ по КК от 396 кв.м., като целият обект попада в
процесния имот; 3. Самостоятелен обект с идентификатор 68134.4355.1874.8,
означена като масивна сграда, с обща площ по КК от 224 кв.м., от които в
процесния имот попадат 118 кв.м. В имота попадат още и малки части от
други сгради и павилиони.
Спорно между страните е на първо място дали се е осъществил
фактическият състав на придобивното основание, на което се позовава
ищецът и на следващо място – дали ищецът е изгубил правата си поради
възстановяване на собственост на ответниците по реда на ЗСПЗЗ.
Процесният имот е представлявал неурегулирано празно място (нива),
находящо се в землището на Обеля, в местността Чегаревец, с площ от 2,170
дка, нанесено в кадастрални листове 151 и 171 по кадастралния план на гр.
София, изработен преди 1956 г., в терена на ТКЗС „А. Зопотоцки“. Част от
имота - около 1600 кв.м. от него, е включена в Парцел II, отреден по
регулация за нуждите на ССБ в м. „Модерно предградие“, като отреждането е
одобрено със заповед №70/19.02.1962 г. на зам. председателя на ИК на СГНС
от 1962 г. Останалата част от имота е отчуждена със Заповед № 42/30.10.1965
г. на Главен архитект на София по Протокол на СОС №42/26.11.1965 г., с
която е одобрено изменение на регулационния план по Заповед №
7
70/19.02.1962 г., по силата на което се слива част от парцел II с част от терена
извън регулация, западно от „ДИП Малчика“, северно от бул. „Баба П.“,
източно от Околовръстно шосе, м.„Модерно предградие“ в един общ парцел
— нов Парцел II за нуждите на Съюза на слепите в България. С констативни
нотариални актове - нотариален акт № 83, т. VII, д. 1005/30.03.1964 г. и
нотариален акт № 46, т. XI, д. 1956/30.04.1966 г., издадени след всяко
отчуждаване, е удостоверено изплащане на стойността на отчуждените имоти
от Съюза на слепите в България.
Към 1962 г. – 1965 г. са били приложими разпоредбите на Закон за
плановото изграждане на населените места (ЗПИНМ) от 1949 г. (отм.),
уреждащи възможността за придобиване на право на собственост по
регулация. Съгласно цитирания закон съществуват два режима: до
изменението на чл. 39 съгласно публикацията в Изв. бр. 54 от 06.07.1956 г.,
имотите се считат отчуждени по силата на улично-регулационния план; след
това изменение непосредствено отчуждително действие има само дворищно-
регулационният план. За имотите, отредени за мероприятия по улично-
регулационния план, отчуждаването настъпва след обезщетяване на
собствениците. Съгласно цитираните по-горе нотариални актове, издадени на
основание чл.108 ППИНМ (Обн. ДВ. бр.76/1960 г.,), ищецът е признат за
собственик на описания имот, представляващ парцел II по плана на гр. София,
м.„Модерно предградие“, като нотариусът е проверил изпълнение на
условията за заемане на имота – удостоверил е, че стойността на имота е
внесена в ДСК-Д.ски район. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е
възникнало придобивното основание, предвидено в чл.39 ЗПИНМ (отм.), а
именно – придобил е процесния недвижим имот по регулация, като частта от
него от около 1600 кв.м. – със заповед №70/19.02.1962 г. на зам. председателя
на ИК на СГНС от 1962 г., а останалата част – със Заповед № 42/30.10.1965 г.
на Главен архитект на София и след изплащане на стойността на отчуждения
имот.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че не е настъпило
придобивното основание по ЗПИНМ (отм.), тъй като актовете за изменение на
регулационния план, с който се извършва отчуждаването и отреждането на
имота за ССБ, не са постановени от компетентен орган. Както бе посочено
по-горе – в съображенията относно правилната правна квалификация на иска,
съдът приема, че нормата на чл.55а ЗПИНМ (отм.) не е приложима в
8
настоящата хипотеза, доколкото тя се отнася до отчуждаване на имоти в
полза на държавата, какъвто не е настоящият случай. Процесният имот е
отчужден за мероприятие на обществена организация и е преминал в
собственост на тази организация, след изплащане на дължимото обезщетение,
а не в собственост на държавата. Ето защо няма да бъдат обсъждани
съображенията относно компетентния орган по специална хипотеза на
отчуждаване по реда на чл.55а от ЗПИНМ (отм.).
Неоснователни са и възраженията на ответниците, свързани с липса на
завземане на имота чрез изграждане на ограда, КПП, сгради на войнишки
казарми, както и от кого са изградени същите – от ищеца или от
Министерството на вътрешните работи. Съгласно ЗПИНМ (отм.) съществуват
два режима. До изменението на чл. 39 съгласно публикацията в Изв., бр. 54 от
06.07.1956 г., имотите се считат отчуждени в полза на държавата по силата на
улично-регулационния план. След това изменение непосредствено
отчуждително действие има само дворищно-регулационният план. За
имотите, отредени за мероприятия по улично-регулационния план,
отчуждаването настъпва след обезщетяване на собствениците. С чл. 74а от ПР
на ЗПИНМ (Нов, Изв., бр. 54 от 06.07.1956 г.), е уреден преходен режим,
съгласно който разпоредбите на чл.39, ал.1 се прилагат и по отношение на
досегашни улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение
и допълнение на закона имотът е зает по законовия ред или дължимото за
него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено. Всичко това се отнася до
отчужденията, извършени до 1956 г., когато реализирането на мероприятието,
за което е отчужден имотът, има отношение към отчуждителното действие на
регулацията. След 1956 г. регулацията няма пряко отчуждително действие, а
отчуждаването настъпва след обезщетяване на собствениците. В настоящия
случай, както бе посочено по-горе, стойността на имотите, отчуждени и
отредени за ССБ, е изплатена - внесена в ДСК, което обстоятелство е
удостоверено от нотариуса, съставил нотариалните актове, издадени на
основание чл.108, вр. чл.100, ал.2 ППИНМ. С изплащане на обезщетението е
настъпило отчуджително действие на регулацията и ищецът е придобил
правото на собственост. Ето защо дали в имота е реализирано мероприятието,
за което е отреден, няма отношение към отчуждителното действие на
регулацията – не е елемент от фактическия състав на придобивното основание
на ищеца.
9
Неоснователни са и възраженията, свързани с обявяване за нищожна на
заповед, с която е одобрен застроителен и регулационен план за района, в
който попада процесният имот. Както бе установено от техническата
експертиза, действително Заповедта РД-50-09-340/23.06.1998 г. на Главния
архитект на София, с която е одобрен през 1998 г. застроителен и
регулационен план на м. „Бул. Сливница (бул. Баба П.)“, е обявена за
нищожна с решение на СГС. Това произнасяне обаче не засяга предходните
регулации на терена. Към днешна дата действащият регулационен план за
терена, в който попада процесния имот, е този по заповед РД-50-09-
591/08.10.1986 г. А вещно-правният ефект, по силата на който ищецът е
придобил собствеността върху имота, е настъпил по силата на изменения в
регулацията, извършени по силата на административни актове от 1962 г. и
1965 г., за които няма данни да са отменени или обявени за нищожни. Ето
защо актът на съда, с който е обявен за нищожен административен акт,
отнасящ се до последващи застроителни и регулационни планове, не засяга
правата на ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът е доказал
продобивното основание, на което се позовава, а именно – по силата на
отчуждително вещноправно действие на регулационния план съгласно
отреждане със Заповед №70/19.11.1962 г. на Председателя на ИК на СГНС и
Заповед №329/30.11.1965 г. на Главен архитект на по Протокол на СОС
№42/26.11.1965 г.
Претенцията на ответниците за собствени права върху имота,
изключващи тези на ищеца, съдът намира за неоснователна.
Представено е по делото Решение №0202/06.02.1992 г. издадено от ПК
Връбница, с което се възстановява правото на собственост на наследниците
на М. Ц. Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от
2,170 дка, находяща се в землището на Обеля, в местността Чегаревец.
Последващ акт на ПК Връбница, с което е отменено Решение
№0202/06.02.1992 г., е обявен за нищожен от съда.
При спор между страните относно конкуриращите се придобивни
основания – чл.39 ЗПИНМ (отм.) и земеделска реституция – възстановяване
на собствеността по ЗСПЗЗ, всяка страна следва при пълно и главно
доказване да установи правата, на които се позовава, като влязлото в сила
10
решение на ОСЗГ за възстановяване на земеделска земя и констативния
нотариален акт на възстановените собственици не са противопоставими на
ищеца (виж ТР №11/2012 г. ОСГК на ВКС – и двете страни се легитимират с
документ за собственост, ето защо всяка страна следва да докаже своето
право). Влязлото в сила решение на ОСЗГ за възстановяване на земеделска
земя и констативния нотариален акт на възстановените собственици не са
противопоставими на ищеца, който не е бил страна в административното
производство пред Поземлената комисия и ответниците следва да докажат
материалноправните предпоставки, предвидени в ЗСПЗЗ за възстановяване на
имота в стари реални граници.
Съгласно чл.10, ал.7, чл.10б и чл.24, ал.2 ЗСПЗЗ не подлежат на
възстановяване земеделски земи, намиращи се в границите на
урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или
извън тях, върху които при спазване на всички нормативни изисквания са
построени сгради от трети лица или има осъществени мероприятия по чл.10б
ЗСПЗЗ, вр. § 1в ДР ППЗСПЗЗ (изброяването е неизчерпателно) или е
проведено мероприятие по чл.24, ал.2 ЗСПЗЗ, служещо за задоволяване на
съответните важни държавни и обществени нужди.
Установява се от приетата съдебно-техническа експертиза, че в
процесния имот е реализирано строителство, като в него попадат изцяло или
отчасти масивни сгради, в режим на търпимост, изградени преди 07.04.1987 г.
и отразени в кадастралната карта, както следва: 1. Самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4355.1874.4, означена като масивна сграда, изградена
преди 07.04.1987 г., с обща площ по КК от 396 кв.м., от които в процесния
имот попадат 315 кв.м.; 2. Самостоятелен обект с идентификатор
68134.4355.1874.1, представляващ метален павилион с PVC и топлоизолация,
с обща площ по КК от 396 кв.м., като целият обект попада в процесния имот;
3. Самостоятелен обект с идентификатор 68134.4355.1874.8, означена като
масивна сграда, с обща площ по КК от 224 кв.м., от които в процесния имот
попадат 118 кв.м. В имота попадат още и малки части от други сгради и
павилиони.
В практиката си по чл.290 ГПК ВКС приема, че с нормата на чл.10б
ЗСПЗЗ е предвидено общо изключение за реално възстановяване на
собствеността, според което когато земеделските земи, подлежащи на
11
възстановяване, са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които
не позволяват реално връщане на имотите, собствениците се обезщетяват по
тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен
фонд и/или с поименни компенсационни бонове. По приложението на
разпоредбата е създадена трайна съдебна практика на ВКС, според която в чл.
10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не е предвидено изискване за законност на строителството
или проведено отреждане на терена за определен вид строителство - решение
на № 85 от 4.03.2009 г. по гр. д. № 3133/2008 г., решение № 77 от 9.03.2010 г.
по гр. д. № 4209/2008 г., на ВКС, І г.о., решение № 57 от 04.06.2012 г. по гр. д.
№ 692/2011 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, решение № 226 от 19.11.2013 г. по гр. д.
№ 3136/2013 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и др. „Разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ
не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена
за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на
строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения
за стопанисване на определена държавна организация и че е достатъчен
обективният факт на извършено строителство или осъществено друго
мероприятие на държавата, за да се отрече възможността да възстановяване
на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Дали е
налице пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ се
преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон.“ – така
решение № 226 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3136/2013 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС.
„Законодателят не е поставил изискване за законност на строителството, а
регламентира само завареното фактическо състояние на имота към момента
на влизане в сила на ЗСПЗЗ. За да е налице пречка по смисъла на чл. 10б
ЗСПЗЗ за възстановяване на имота в реални граници е достатъчно наличието
на извършено до 01.03.1991 г. строителство - факт безспорно установен по
делото. Разпоредбата не въвежда изискване да е било проведено отреждане на
терена за определен вид строителство. След като е налице застрояване по
смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, имотът не се връща, а бившите собственици
се обезщетяват по друг начин.“ – така решение № 57 от 04.06.2012 г. по гр. д.
№ 692/2011 г., Г. К., І Г. О. на ВКС.
В настоящия случай се установява, че в имота има застрояване, което
представлява пречка за възстановяване на собствеността – извършено преди
1991 г. строителство на масивни сгради, в режим на търпимост, изградени
преди 07.04.1987 г. и означени с кадастрални идентификатори:
12
68134.4355.1874.4, 68134.4355.1874.1 и 68134.4355.1874.8. Налице е пречка за
реституция на процесния имот в полза на ответниците. Решението за
възстановяване на собствеността в стари реални граници е
непротивопоставимо на ищеца, а по делото се установи по изложените по-
горе съображения, че не са налице материалните предпоставки за земеделска
реституция. Ето защо възстановяването на собствеността в стари реални
граници по реда на ЗСПЗЗ е незаконосъобразно.
В подобен смисъл е и актуалната съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК и отнасяща се до друг имот, попадащ в
същия производствено –жилищен комплекс на Съюза на слепите в България, а
именно – решение № 235 от 17.04.2024 г. по гр. дело №2314/2023 г. на ВКС,
ГК, I ГО. По делото е дело, е допуснато касационно обжалване на основание
чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е първоинстанционният съд
да осъществи инцидентен съдебен контрол на основание чл. 17, ал.2 ГПК, в
хипотеза когато страната не е отправила изрично искане в тази смисъл, но
своевременно е оспорила правото на ищеца, произтичащо от решение на
поземлена комисия, като е противопоставила свое придобивно основание по
отношение собствеността на същите идеални части, възникнало в
предхождащ реституционното производство момент, поради което и
представляващо пречка за реституция по ЗСПЗЗ?“. По така допуснатия
въпрос ВКС приема, че първоинстанционният съд следва да осъществи
инцидентен съдебен контрол на основание чл. 17, ал.2 ГПК, когато страната е
оспорила правото на ищеца, произтичащо от решение на поземлена комисия,
като е противопоставила свое придобивно основание на същите идеални
части, възникнало в предхождащ реституционното производство момент,
поради което и представляващо пречка за реституция по ЗСПЗЗ.
По изложените съображения съдът приема, че не се установяват права
на ответниците, конкуриращи правото на собственост на ищеца и водещи до
отпадането му – реализирано е застрояване в имота, представляващо пречка
пред възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът, в съответствие с
доказателствената си тежест, установи по делото при условията на пълно и
главно доказване, че е собственик на заявеното придобивно основание по чл.
39 ЗПИНМ (отм.), вр. § 108, вр.§ 100, ал.2 ППИНМ (Обн. БД бр.60/19960 г.,
13
отм.) и е придобил по силата на отчуждително вещноправно действие на
регулационния план съгласно отреждания със Заповед №70/19.11.1962 г. на
Председателя на ИК на СГНС и Заповед №329/30.11.1965 г. на Главен
архитект на по Протокол на СОС №42/26.11.1965 г. процесния имот,
представляващ имот идентификатор 68134.4355.1874 и с площ от 2170 кв.м.,
находящ се в землището на кв. „Обеля II част“, „Модерно предградие“,
местност „Чегаревец“, бул. Баба П.“. Предявеният главен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Поради несбъдване на процесуалното условия за разглеждане на
евентуалния иск, съдът няма да се произнася по него.
По искането по чл.537, ал.2 ГПК:
С оглед изхода по делото по главния иск, нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот – земеделска земя, от 25.10.1994 г. с №100,
том XVIII, дело 3433/94 на нотариус И. Гетова, следва да бъде отменен. С
посочения акт наследниците на М. Ц. Д. са признати за собственици на
основание чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ въз основа на влязло в законна сила решение за
възстановяване на право на собственост в реални граници. Нотариалният акт
е констативен, а в настоящото производство се установиха правата на ищеца
по отношение на посочения в констативния нотариален акт имот, поради
което е опровергана доказателствена сила на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Ето защо издаденият нотариален
акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК (така ТР № 3/2012 г.
на ОСГК на ВКС).
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците дължимите
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозити за
експертизи в размер на 3798 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Д. М., ЕГН:
**********, Е. Д. М., ЕГН: **********, Л. И. С., ЕГН: **********, А. В. К.,
14
ЕГН: **********, И. В. В., ЕГН: **********, М. Е. Ц., ЕГН: **********, и
Е. Е. Ц., ЕГН: **********, по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че
Сдружение „С.НА С. в България“, ЕИК:*******, е собственик по силата на
чл. 39 ЗПИНМ (отм.) на недвижим имот, представляващ недвижим имот с
идентификатор 68134.4355.1874 и с площ от 2170 кв.м., бивш имот пл. №
1874 съгласно предходния си регулационен статут по неодобрения
кадастрален план на София, заснет през 1994 г., находящ се в землището на
кв. „Обеля II част“, „Модерно предградие“, местност „Чегаревец“, бул. Баба
П.“, попадащ в границите на имот 68134.4355.160 - с площ от 153 дка.,
придобит по силата на отчуждително вещноправно действие на
регулационния план съгласно отреждане със Заповед №70/19.11.1962 г. на
Председателя на ИК на СГНС и Заповед №329/30.11.1965 г. на Главен
архитект на по Протокол на СОС №42/26.11.1965 г.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК, Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот – земеделска земя, от 25.10.1994 г., с
№100, том XVIII, дело 3433/94 на нотариус И. Гетова, с който наследниците
на М. Ц. Д. са признати за собственици на имот с пл. № 1874, нанесен в кад.л.
№171, заснет през 1994 г. находящ се в землището на кв. „Обеля II част“,
„Модерно предградие“, местност „Чегаревец“, бул. Баба П.“.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Сдружение „С.НА С.
в България“, ЕИК:*******, срещу Р. Д. М., ЕГН: **********, Е. Д. М., ЕГН:
**********, Л. И. С., ЕГН: **********, А. В. К., ЕГН: **********, И. В. В.,
ЕГН: **********, М. Е. Ц., ЕГН: **********, и Е. Е. Ц., ЕГН: **********,
евентуален иск с правно основание чл.124 ГПК, вр, чл.79 ЗС за установяване
на право на собственост върху описания по-горе имот, придобит по силата на
изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода до предявяване на
иска.
ОСЪЖДА Р. Д. М., ЕГН: **********, Е. Д. М., ЕГН: **********, Л.
И. С., ЕГН: **********, А. В. К., ЕГН: **********, И. В. В., ЕГН:
**********, М. Е. Ц., ЕГН: **********, и Е. Е. Ц., ЕГН: **********, да
заплатят на Сдружение „С.НА С. в България“, ЕИК:*******, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 3798 лв., представляваща съдебни разноски.
Решение подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
15
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16