Р
Е Ш Е Н И Е
№
24.02.2020
година, град Свиленград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Свиленградският районен
съд, гражданска колегия, ІV
състав,
на 11.02.2020
година
в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ:
КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
Секретар: Цвета
Данаилова
като разгледа
докладваното от Съдията Стамболиева
гражданско дело № 1257 по описа на
Районен съд - Свиленград за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал.
1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд и по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава.
Производството по делото е образувано по Искова молба на Г.Д.Г. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.Д., против Главна дирекция „Гранична
полиция” („ГП”) при МВР със седалище и адрес на управление: град
София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, със съдебен
адрес:***.
Ищецът Г.Д.Г. твърди, че работел в системата на МВР
като Младши инспектор/Старши полицай в 04 „Група за охрана на държавната граница”
от Гранично полицейско управление (ГПУ) - Свиленград към Регионална дирекция
„Гранична полиция” (РДГП) - Елхово при ГДГП при МВР за времето от 25.11.2016
година до 24.11.2019 година, включително. През този период ищецът
изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност
от по 12 часа, при режим: дневна, нощна, два дни –
почивка, т.е. полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Твърди, че през същия период
бил положил общо 1 760 часа нощен труд, който при преизчисляването му
с коефициент 1.143 възлизал на 2 011.68 часа дневен
труд. Твърди, че не му били заплатени 251.68 часа положен извънреден
труд, като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с
50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6.53 лв., така че
дължимото му се възнаграждение било в размер на 1 643.47 лв. Сочи се, че работодателят
– ответник дължал и лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са
станали изискуеми.
Поради
това моли Съда да бъде постановено Решение, с което ответникът ГДГП - МВР да
бъде осъден да му заплати допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 251.68 часа за периода от 25.11.2016 година до 24.11.2019 година,
включително,
в общ размер на 1 643.47 лв.
(главница),
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2019 година (датата
на депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград) до окончателното
изплащане на вземането и лихва за забава в общ размер на 200 лв.,
начислена върху главницата, считано от първото число на месеца, следващ месеца
на дължимото плащане до датата, предхождаща депозиране на Исковата молба в
Регистратурата на Районен съд – Свиленград - 24.11.2019 година,
включително.
Претендират се и
разноските по делото. Представен е Списък на разноските.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил Отговор на исковата молба от
ответника ГДГП при МВР. С Писмена молба, депозирана от Главен юрисконсулт Я.Т. –
процесуален представител на ответника, се претендират разноски
по делото. Представен е Списък на разноските. Направено е възражение за
редуциране размера на заплатения от страна на ищеца адвокатски хонорар до
минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание, проведено на 11.02.2020
година, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявените
искове, като размерът на иска по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е увеличен от 1 643.47 лв. на 1 814.32 лв., а размерът на иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница е увеличен от 200 лв. на 209.96 лв.
Процесуалните
представители на страните представят Писмени бележки, в които излагат подробни
съображения за доказване на основателността на поддържаната от всеки от тях
теза.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите
и становищата на страните, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по
делото, че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника ГДГП -
МВР като Младши инспектор/Старши полицай
в 04 „Група за охрана на държавната граница” от ГПУ - Свиленград към РДГП -
Елхово за исковия период от 25.11.2016 година до 24.11.2019 година,
включително. В този смисъл е и Кадровата справка, представена от страна на
ответната Дирекция.
За
изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и изслушана Съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице О.Н.Б..
В
Заключението на съдебно–счетоводната експертиза е отразено, че вещото лице Б. е
направило изчисленията си по поставените задачи въз основа на данни по Протоколи
за отчитане на изработените часове и др. документи, които е намерил, както и въз
основа на нормативните документи. Вещото лице е констатирало, че през процесния
период не се е извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един
момент за нито един час, както и че на ищеца не е заплащано
допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в дневни. Въз основа на тези данни е дадено Заключение от
вещото лице Б., че за периода от 25.11.2016 година до 24.11.2019 година,
включително,
ищецът бил отработил 227.25 нощни смени.
Експертът изяснява, че коефициентът, с който следва да се умножи броят на часовете нощен
труд при превръщането им в дневен възлиза на 1.143. В резултат на превръщането на нощните часове в
дневни допълнителните часове положен труд са в размер на 259.97 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното
възнаграждение възлиза на 1 814.32 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 24.11.2019 година, включително – на
общо 209.96 лв. В съдебно заседание вещото лице
поддържа представеното Заключение. Същото бе прието без възражения от страните.
При така установената фактическа обстановка,
Съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че ищецът е полагал труд при
ответника за исковия период.
Спорът по делото е правен и се свежда до въпроса
подлежи ли на преизчисляване с коефициент 1.143 положения нощен труд от
работещите на смени държавни служители в МВР при сумарното отчитане на
работното време.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 час и 06.00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд държавните
служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден
труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (ал. 6).
Според чл. 187а, ал. 4 от ЗМВР
редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията
по чл. 187, ал. 7 се
регламентира с Наредбата по чл. 187, ал. 9.
През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година (ДВ,
брой 60 от 02.08.2016 година) за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 година, която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 година
по адм.д.№ 5450/ 2016 година на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 година е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 година, чл. 31,
ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в
издадените впоследствие Наредби. От изложеното се налага извод, че действалата
през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване
на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време. В тази връзка
следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 година
с постановеното на 11.07.2016 година Решение на ВАС не е възстановено
действието на предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 година даже и за
времето до влизане в сила на 02.08.2016 година на Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 година, тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен
акт не се възстановява действието на предходния.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на цитираната
разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд при
сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в
случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от дневното,
както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл. 140, ал. 1 от Кодекса
на труда нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7
часа. Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за
преизчисляването му представлява привилегия за служителите по трудови
правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в МВР, за
които е изрично предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), че
нощният труд е до 8 часа. Възможността за преизчисляване на нощния труд е
приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато
продължителността на нощния труд е под 8 часа, каквото обстоятелство по делото
не е установено, от събраните по делото доказателства. В тази връзка Съдът
счита, че отработените от ищеца Г.Д.Г. през исковия период нощни смени са по 8
часа, от което следва, че поради липса на разлика в продължителността на нощния
и дневния труд положеният от него нощен труд не подлежи на преизчисляване, както
не може да се приеме, че е налице и извънреден труд.
За уреждане на
заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, съответно в
редакциите й действащи в периода от 25.11.2016 година до 24.11.2019 година. Независимо
от различните редакции на посочената разпоредба същата предвижда, че размерът, условията
и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през
нощта от 22.00 часа до 06.00 часа се определят със Заповед на министъра на
вътрешните работи. Такива Заповеди, действащи в исковия период от време, съответно
са Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 година и Заповед № 8121з-1429
от 23.11.2017 година на Министъра на вътрешните работи (служебно известни на
Съда), които предвиждат, че за всеки отработен час или част от него
между 22.00 часа и 06.00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. Т.е. във всички
случаи според законовите разпоредби размерът на допълнителното възнаграждение
за положен нощен труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните
работи, поради което следва да се приеме, че на държавните служители в МВР се
изплаща възнаграждение за положен нощен труд между 22.00 часа и 06.00 часа в
размер на 0.25лв./ч. и доколкото по делото има твърдения за наличието
на празнота в законодателството относно регламентиране на
заплащането на възнаграждението на държавните служители в МВР, Съдът го
намира за неоснователно.
В посочения смисъл са
Решение № 55 от 21.02.2020 година, постановено по в.гр.д.№ 12/2020 година по
описа на Окръжен съд – Хасково, докладчик Съдията Милена Дечева, Решение № 54
от 21.02.2020 година, постановено по в.гр.д.№ 11/2020 година по описа на
Окръжен съд – Хасково, докладчик Съдията Милена Дечева, Решение № 53 от
21.02.2020 година, постановено по в.гр.д.№ 8/2020 година по описа на Окръжен
съд – Хасково, докладчик Съдията Милена Дечева, Решение № 52 от 21.02.2020
година, постановено по в.гр.д.№ 3/2020 година по описа на Окръжен съд –
Хасково, докладчик Съдията Милена Дечева, Решение № 47 от 21.02.2020 година,
постановено по в.гр.д.№ 933/2019 година по описа на Окръжен съд – Хасково,
докладчик Съдията Жулиета Серафимова, Решение № 51 от 21.02.2020 година,
постановено по в.гр.д.№ 950/2019 година по описа на Окръжен съд – Хасково,
докладчик Съдията Милена Дечева, Решение
№ 50 от 21.02.2020 година, постановено по в.гр.д.№ 954/2019 година по описа на
Окръжен съд – Хасково, докладчик Младши съдията Мария И.-Георгиева, Решение №
49 от 21.02.2020 година, постановено по в.гр.д.№ 936/2019 година по описа на
Окръжен съд – Хасково, докладчик Младши съдията Мария И.-Георгиева, Решение №
48 от 21.02.2020 година, постановено по в.гр.д.№ 928/2019 година по описа на
Окръжен съд – Хасково, докладчик Младши съдията Мария И.-Георгиева, Решение №
43 от 21.02.2020 година, постановено по в.гр.д.№ 918/2019 година по описа на
Окръжен съд – Хасково, докладчик Съдията Г. Гочев, Решение № 44 от 21.02.2020
година, постановено по в.гр.д.№ 919/2019 година по описа на Окръжен съд –
Хасково, докладчик Съдията Г. Гочев, Решение № 45 от 21.02.2020 година,
постановено по в.гр.д.№ 966/2019 година по описа на Окръжен съд – Хасково,
докладчик Съдията Г. Гочев и Решение № 46 от 21.02.2020 година, постановено по
в.гр.д.№ 971/2019 година по описа на Окръжен съд – Хасково, докладчик Съдията Г.
Гочев.
Предвид
изложеното Съдът намира предявения иск по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т.
3 и чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР за неоснователен, поради което следва да
се отхвърли.
Като неоснователен ще следва да се отхвърли и предявения иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, предвид акцесорния му характер и обусловеността на
този иск от уважаването на главния иск.
По разноските:
По делото се констатираха действително
направени разноски от страна на ищеца в размер на 360 лв. за адвокатски
хонорар и от страна на ответника – 300 лв. за юрисконсулство
възнаграждение, съобразно представените Списъци на разноските и Договор за
правна защита и съдействие.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ответника. Поискано е присъждането на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанции. Същото се определя съгласно чл. 78, ал.
8 от ГПК като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело
предвид чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед развитието
на производството – работата на юрисконсулта се състоеше
в написване на няколко Молби и
Списък на разноските и представяне на писмено доказателство, настоящата инстанция определя 100 лв. за като размер
на дължимото юрисконсултско възнаграждение. За разликата до пълния претендиран
размер от 300 лв. искането следва да бъде отхвърлено.
Предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълк.дело № 6 по описа за 2012
година на ВКС задължителни указания дължимата държавна такса за разглеждането
на делото пред настоящото инстанция и разноските за вещо лице следва да останат
за сметка на Бюджета на Съда, доколкото ищецът Г.Д.Г. е държавен служител в МВР
и е освободен от заплащането им дори при отхвърляне на исковите претенции.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.Г. с
ЕГН ********** ***, против Главна дирекция „Гранична
полиция” - МВР със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня
Мария Луиза”
№ 46, иск с правно
основание чл.
179, ал.
1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1 814.32
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 25.11.2016 година до 24.11.2019 година, включително, получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на иска на 25.11.2019 година до окончателното й
изплащането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 209.96 лв., представляваща мораторна
лихва върху неизплатените допълнителни възнаграждения от 1 814.32 лв. за извънреден труд, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143,
считано от момента, когато сумите по тримесечия са
станали дължими до 24.11.2019 година,
включително.
На основание чл. 78, ал. 3, вр.ал. 8 от ГПК, ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР
със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, сумата от 100 лв.,
представляваща направени пред настоящата съдебна инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като искането
в останалата част за разликата от 100 лв. до 300 лв.
ОТХВЪРЛЯ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Д.Г. с
ЕГН ********** ***, за присъждане на направените по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се
връчи на страните по делото, заедно със Съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: