№ 384
гр. София , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000504055 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 21.07.2020г по гр.д. № 13834/2018г Софийски градски съд, ГО, І-11
състав, е осъдил Н. Д. В. да заплати на Райфайзенбанк България ЕАД сумата от
40787.26лв- главница по договор за кредит от 21.01.2013г, ведно със законната лихва ,
като е отхвърлил иска за заплащане на неустойка за забава за сумата от 815.44лв,
претендирана за периода от 03.05.2018г до 14.06.2018г. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от
страните.
В отхвърлителната част решението на СГС не е обжалвано от банката- ищец.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Н.В. , в осъдителната част.
Въззивникът поддържа, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че клаузите
в договора за банков кредит уреждащи предсрочната изискуемост на задължението по
договора не са нищожни. Поддържа, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на
чл.60,ал.2 от ЗКИ. Поддържа, че предсрочна изискуемост на задължението на
ответника не е настъпила. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната
1
част и предявения иск против Н. В. да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноските,
направени по делото.
Въззиваемата страна Райфайзенбанк България ЕАД – ищец пред СГС , не
депозира писмен отговор на въззивната жалба.
В о.с.з. въззивницата Н.В. се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата,
моли същата да бъде уважена по съображения изложени в нея . Претендира разноски за
държавна такса.
Въззиваемата страна Райфайзенбанк България ЕАД се представлява от юрк. С.,
който оспорва жалбата и моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира
разноски за юрк. възнаграждение.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението в обжалваната част е правилно като краен резултат и не страда
от пороците посочени в жалбата.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Установява се, че на 21.01.2013 г. между страните е подписан договор за банков
кредит, като банката предоставя на Н. В., в качеството й на кредитополучател, сумата
от 50 000лв за рефинансиране и потребителски нужди със срок на погасяване на
кредита до 02.01.2033 г. Договорено е връщането на кердитната сума на 240
анюитетни кредитни вноски по 332.44лв. Страните са договорили годишна лихва в
размер на 6-месечния SOFIBOR + 2,40 пункта, като към датата на сключване на
договора лихвата е в размер на 5,089%. Според чл. 9.1 от договор банката счита
просрочването на плащането на която и да е вноска или част от нея с повече от 31 дни
от датата на падежа за случай на неизпълнение , а според чл. 10.1 от договора в случай
2
на неизпълнение на договора свързан с просрочие банката начислява наказателна
надбавка върху забавената вноски. Съгласно чл. 10.2 от договора в случай на
неизпълнение на договора банката има право едностранно с писмено уведомление да
кредитополучателя да обяви всички усвоени, но не погасени по договора за кредит
суми за предсрочно изискуеми. Договорът е двустранно подписан, подписите не са
оспорени.
На 20.06.2016 г. между страните е подписан анекс, според който страните са се
съгласили, че размерът на остатъчната главница по договора е 43 917,78 лева,
променили са падежната дата, променен е размера на възнаградителната лихва. Според
чл. 4.4 от анекса при забава в плащането на дължимите суми по кредита
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава в размер на 10 пункта
годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното
изплащане на забавените задължения. В чл. 5.1 от договора е предвидено, че крайният
срок за погасяване на всички дължими суми е 15.01.2033 г., като предвидено
погасяване на 199 месечни анюитетни вноски. Според чл. 8.1 от анекса неизпълнение е
налице когато кредитополучателят не плати която и да е вноска на главницата и/или
лихвата на датата на падежа, а според чл. 9.3 – при неизпълнение банката има право да
обяви всички усвоени и непогасени суми за предсрочно и незабавно изискуеми.
В о.с.з. на 23.06.2020г е изслушана ССчЕ, изготвена от в.л. Д. Г., която
установява, че на 25.01.2013 г. по разплащателна сметка с титуляр –ответницата е
постъпила сумата в размер на 50 000.00 лв с основание процесният договор за заем.
Според експертизата към дата 03.05.2018 г. непогасена е била сума за падежирала
главница в размер на 1662,84 лева по 13 вноски с падеж в периода 05.04.2017 г. –
05.04.2018 г., а остатъчната непогасена главница е в размер на 40 787.26 лева. Вещото
лице е констатирало, че последно погасяване на задължения по договора е извършено
на 18.04.2017г. Вещото лице е констатирало още, че няма начислявана на ответницата
от банката възнаградителна лихва в размер по-висок от договорения между страните,
както и че не се установява капитализиране на лихви.
По делото е представено писмо №34 на Райфайзенбанк България ЕАД до навя В.
за обявяване на предсрочната изискуамост на вземането на банката по договор от
21.01.2013г, отправено до ответницата на адрес гр. ***, жк ***, бл.**, вх.*. Писмото е
врачено чрез ЧСИ С. П., чийто служител е залепил уведомление на адреса. Посоченият
адрес е такъв, посочен от Н.В. като адрес за кореспонденция в анекса към договора от
21.01.2013г.
Препис от ИМ на ответницата В. е връчен на 08.01.2019г .
Ищецът е претендирал в исковата си молба осъждането на ответника да върне
цялата заемна сума , получана по договора за банков кредит, като е твърдял, че
3
ответникът е преустановил плащането на анюителтните вноски от 05.04.2017, което
представлява случай на неизпълнение, на 03.05.2018г предсрочната изискуемост е
обявена на ответникацата и моли същата да бъде осъдена да върне кредитната сума
изцяло. Посочил е още, че за претендираното вземане е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнеине , но съдът е постановил отказ.
В отговора си на ИМ ответницата възразява, че не е усвоила сумата по кредита,
както и че клаузите за предсрочна изискуамост на вземането на банката са нищожни
поради противоречие със закона и добрите нрави, както и че не са настъпили
основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че страните са били в договорни
отношения, породени от договор за банков кредит , сключен на 21.01.2013г , по
силата на който банката е отпуснала на ответницата банков кредит в лева, който видно
от изслушаната ССчЕ ответницата е усвоила. От неоспорената в тази част ССчЕ се
установява неоснователността на възражението на ответницата , че кредитната сума не
е била дейстмвително отпусната. Това възражение не се поддържа пред настоящата
инстанция , но и неговата неоснователност се установява от категоричното заключение
на вещото лице по делото посочило дата на отпускане и усвояване на кредита. Следва
да се съобрази и обстоятелството , че между страните е подписан анекс, с който се
предоговарят условията на връщане на получената кредитна сума, подписването на
който доказва усвояването на сумата от ответницата и признаване на задължението за
връщане на същата.
При установяване усвояване на кредитната сума за кредитополучателя възниква
задължение да върне сумата при договорените в договора за кредит условия.
Установява се по делото от ССчЕ , че ответницата е връщала получената в кредит сума,
съобразно договореното до 18.04.2017г. След тази дата ответницата е преустановила
връщането на кредитната сума.
Съобразно договореното между страните неизпълнение от страна на
кредитополучателя е налице когато кредитополучателят не плати която и да е вноска
на главницата и/или лихвата на датата на падежа, а неизпълнението, според чл. 10 от
договора и чл. 9 от анекса, поражда право за банката да обяви всички усвоени и
непогасени суми за предсрочно и незабавно изискуеми.
Възражението на ответницата за нищожност на клаузите уреждащи предсрочната
изискуемост е неоснователно.
Съобразно посоченото в ТР 3/2017г, т.2 на ОСГТК на ВКС предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в
нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за
4
изменение на договора , което се упражнява с волеизявление на едната от страните,
което трябва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на
задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от
срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред
действието на погасителния план, ако страните са уговорили такъв
Предсрочната изискуемост в закона е уредена в чл. 71 от ЗЗД, чл. 432 от ТЗ и чл.
60,ал.2 от ЗКИ. В чл.71 от ЗЗД уредбата сочи,че кредиторът може да иска изпълнение и
преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е
намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.
Съгласно чл.432 от ТЗ предсрочната изискуемост се урежда в договора за банков
кредит, като банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато
кредита не се ползва за целта, за която е получен, заемателят представя неверни
сведения,обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок,
заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на
финансовото си състояние.В чл.60,ал.2 от ЗКИ законодателят е посочил,че когато
кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за
плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем
поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да
получи изпълнение на цялото задължение по договора.
От посочените нормативни разпоредби е видно, че при неизпълнение на
договорни задължения, включително и такива по връщане на получена в кредит сума,
кредоторът има право да отнеме на длъжника преимуществата на договорения в негова
полза срок и да иска изпълнение на цялото задължение по договора веднага. В закона
това право на кредитополучателя не е обусловено с размери на суми или бройки на
неизплатени в срок вноски по договора за кредит.
Следва да се съобрази и обстоятелството , че твърдейки нищожност на договорни
клаузи, уреждащи предсрочната изискуемост следва да се съобразяват клаузите към
момента на сключване на договора. Към този момент съдът проверява валидността на
клаузата и няма значение за преценка нищожността на договорките изпълнението на
договорните задължения.
От изложеното следва , че предсрочната изискуемост е институт , уреден като
възможност и последици в закона, като в закона е дадена възможност на страните да
договорят хипотезите, пораждащи право на кредитора да търси предсрочно
изпълнение на дължимото му се по договор. В самият закон не е посочено
ограничение при какви размери на неизпълнение може кредиторът да обяви вземането
5
си за предсрочно изискуемо, следователно да се твърди , че противоречи на закона
договореност, че при неизпълнение на договорно задължение вземането на банката ще
стане предсрочно изискуемо е неоснователно, освен ако не се твърди, че
неизпълнението е незначително, каквото твърдение по делото няма.
Доколкото ответницата поддържа нищожност на клаузите за предсрочна
изискуемост и поради противоречие с чл.143 от ЗЗП – поради неравноправие следва да
се посочи,че възможността предоставена на банката да обяви вземането си по неточно
изпълняван договор за банков кредит за предсрочно изискуемо не представлява
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
а се касае за право на кредитора да получи предоставената на длъжника сума при
неизпълнение на договора за кредит, във връзка с което последният губи предимството
на срока за погасяване на задължението. Предсрочната изискуемост на кредита е
обусловена от забавата на кредитополучателя, т. е. от виновно неизпълнение на
задължението за плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита, поради
което е допустимо кредитополучателят да бъде санкциониран за неизпълнението като
загуби договорени свои преимущества.
Като извод следва да се посочи, е уговарянето на условия в договора , при които
кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е допустимо от закона
- чл.432 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ и постигнатата уговорка в тази насока не попада в нито
една от хипотезите на чл.143 ЗЗП , както и не противоречи на основните принципи на
равноправие в договорите , прогласени в чл.143,ал.1 от ЗЗП.
Клаузата между страните , уговаряща при неизпълнение на договорно задължение
от страна на кредитополучателя за връщане на кредитната сума, банката да има право
да превърне цялото си вземане в предсрочно изискуемо е валидна и обвързваща
страните.
Не се установяват от извършената провека от съда други клаузи , част от
договорното съдържание между страните, да са неравноправни и нищожни. Установява
се от изслушаната ССчЕ, че за част от процесния период банката – ищец не е
съблюдавала договорените размери на лихвените проценти между страните, но от това
не е настъпило накърняване права на потребителя.
По делото се установява неточно изпълнение на договорните задължения от
страна на ответницата по договор за банков кредит от 21.01.2013. Изложеното е
предпоставка банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Установява се ,че
кредитополучателя е уведомен за настъпилите обстоятелства, овластяващи банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем с получаването на препис от ИМ. От този
момент вземането на банката става дължимо се изцяло от кредитополучателя-
ответник. Ответницата не доказва изпълнение на задължението си да върне на банката
6
вземата в кредит сума, което прави исковата претенция доказана по основание.
По размер предявеният осъдетелен иск е доказан от изслушаната ССчЕ до сумата
от 40787.26лв, до която сума искът следва да бъде уважен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част , като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от право на разноски има само въззиваемата страна. Същата
претендира разноски за юрк. възнаграждение , което съдът определя на 100.00лв, която
сума следва да бъде възложена върху въззивника.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4401 от 21.07.2020г , постановено по гр.д. №
13834/2018г на Софийски градски съд , ГО, І-11-ти състав в обжалвана осъдителна
част.
ОСЪЖДА Н. Д. В. с ЕГН ********** да заплати на Райфайзенбанк България
ЕАД с ЕИК ********* сумата от 100.00лв- юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл.81 вр. чл.78,ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7