Определение по дело №660/2019 на Окръжен съд - Бургас

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                      

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Яни Гайдурлиев

                                                           ЧЛЕНОВЕ:    Цвета Попова

                                                                                  Ангел Гагашев

като разгледа докладваното от съдия Попова ВЧН дело № 660                                по описа  за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл. 243, ал. 8 НПК.

         С определение № 820 от 5.06.2019 г., постановено по ч.н.д.№ 2146/ 2019 г., Бургаският районен съд оставил без разглеждане жалбата на адв. Свилен Цонев от БАК, като пълномощник на „***“ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. ** против постановление от 24.04.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ-149/2018 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, пор. № 1488/2018 г. на Районна прокуратура- гр. Бургас и прекратил производството по н.ч.д. № 2146/2019 г.

         Срещу това определение е подадена жалба от С. Я. Д. с ЕГН **********, лично и в качеството му на управител на „***“ ***, чрез пълномощника адв. Свилен Цонев. Според жалбоподателя съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което се претендира неговата отмяна и връщане делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

         Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и с материалите по делото и като съобрази закона, намира следното:

         Досъдебно производство № 149/2018 г. по описа на ОД МВР - гр. Бургас е образувано с постановление от 21.05.2018 г. на прокурор при БРП срещу виновното лице за това, че в гр. *** на неустановена дата сам или чрез другиго съставил неистински частен документ – спогодба с посочена дата на съставяне 26.02.2013 г., сключена между П. Г. Г.  като купувач и „***“ *** като продавач и го употребил – представил по гр.д. № 4597/2015 г. по описа на БРС, за да докаже, че съществува право и правно отношение  - престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.

         В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели, извършена е графическа експертиза, събрани са писмени доказателства. Няма привлечено лице като обвиняем.

Обект на извършената графическа експертиза от вещото лице М. К. са били спогодба от 26.02.2013 г. и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.08.2008 г. между „***“ *** (продавач) и Е. Д. М. (купувач), спогодба от 26.02.2013 г. и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.08.2010 г. между „***“ *** (продавач) и П. Г. Г. (купувач), както и споразумение от 29.04.2013 г. между Т. М. Д. и „***“ ** (т. 2, л. 138-141). Според заключението на експертизата подписите и ръкописните текстове в посочените документи не били изпълнени от С. Я. Д..

         С постановление от 24.04.2019 г. прокурорът при БРП е изразил окончателното си становище за делото на тази процесуална фаза. Приел е, че неистинските документи (двете спогодби от 26.02.2013 г. и споразумението от 29.04.2013 г.) „са представени от М. Г. на съответните лица през 2013 год. дни след датирането им, т.е. те са използвани от М. Г. през 2013 год. за да докаже, че те имат споразумение със С. Д.. Впоследствие тези лица (М., Г. и М.) без съзнанието, че този документ е неистински го използват пред съда, при завеждане на граждански дела.“ Според прокурора още при образуването на наказателното производство е била изтекла погасителната давност за съставянето и използването на неистинските документи, поради което и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК постановил: „Прекратявам досъдебното производство.“

От постановлението за прекратяване на наказателното производство, което е дословен препис на заключителното мнение на разследващия полицай, не става ясно кога е било довършено престъплението/ престъпленията и кога е изтекла преследвателната давност. В случая е необходимо да бъде отбелязано друго- по делото е приложено постановление от 17.10.2017 г. на прокурор при БРП за спиране на наказателното производство по ДП № 21/2015 г. на ОД МВР- гр. Бургас, което е било образувано срещу неизвестен извършител за това, че в периода от 26.02.2013 г. до 29.04.2013 г. в гр. *** сам или чрез другиго съставил неистински частни документи- спогодба от 26.02.2013 г. между Т. М. Д. и „***“ **, представлявано от С. Д. и споразумение от 29.04.2013 г. между Т. М. Д. и „***“ ***, и ги употребил при условията на посредствено извършителство чрез адв. М. О. пред БРС по гр.д. № 7668/2013 г. по описа на съда, за да докаже, че съществуват договорни правоотношения между страните (т.2, л.35). По настоящото дело няма постановление на прокурор за обединяване на двете наказателни производства – по ДП № 149/2018 г. и ДП № 21/2015 г. Наред с това, видно от постановлението за отказ да се образува досъдебно производство (отменено с постановление на БОП – т. 1, л. 55 и л. 110), в БРП има започнато друго производство с пор.№ 360/2015 г. за документно престъпление с предмет спогодба от 26.02.2013 г. и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между „***“ ***, представлявано от С. Д., и Е. М.. При тези обстоя-телства прокурорът, осъществяващ ръководството и надзора на разследва-нето по ДП № 149/2018 г. не е имал правомощието да се произнася относно престъпления, предмет на разследване на други досъдебни произ-водства.

         С обжалваното определение Бургаският районен съд е оставил без разглеждане жалбата на адв. Свилен Цонев от БАК, като пълномощник на „***“ *** и на управителя на дружеството С. Д., против постановлението за прекратяване на наказателното производство. Районният съд е приел жалбата за процесуално недопустима, като е посочил, че обект на разследване по досъдебното производство е документно престъпление, от което не настъпват съставомерни имущест-вени вреди. Затова от престъплението по чл. 309, ал. 1 НК няма пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, както и ощетено юридическо лице, с оглед на което за „***“ *** не е възникнало правото на жалба.       

Настоящият съдебен състав намира, че районният съд правилно е приел, че „***“ *** няма процесуалното качество на ощетено юридическо лице от престъплението по чл.309, ал.1 НК, макар и не по изложените от първия съд съображения. Вярно е, че съставът на това престъпление не предвижда причиняването на вреди за някого. Районният съд е направил стеснително тълкуване на понятието за вреди от престъплението, именно с което този съдебен състав изразява несъгласие. Качеството на пострадал, респ. ощетено юридическо лице се обосновава от причиняването на вреди, независимо дали те са елемент от състава на престъплението, от значение е настъпилите вреди да са пряка и непосредствена последица от него. Въпросът дали едно лице е претърпяло вреди от престъпно деяние се преценява с оглед на конкретните факти по делото. В конкретния случай предмет на разследваното престъпление по чл. 309, ал. 1 НК е частен документ - спогодба от 26.02.2013 г., сключена между страните по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.08.2010 г. – П. Г. Г. в качеството му на купувач, и „***“ ***, представлявано от управителя С. Я. Д., в качеството на продавач. Съгласно т. 2 от спогодбата С. Я. Д. като физическо лице се задължавал да отговаря солидарно с дружеството за връщане на сумата от 8000 евро, както и за плащане на неустойка в размер на 2000 евро, предвидена в предварителния договор. Посоченият частен документ бил представен по гр.д. № 4597/2015 г. по описа на БРС, производството по което било образувано по искова молба на П. Г. срещу „***“ ** и С. Я. Д., в качеството им на солидарни длъжници, с която се претендирало приемане за установено съществува-нето на вземане в полза на ищеца за сумата от 8000 евро, представляваща невърната сума по сключения и прекратен предварителен договор, както и сумата от 2000 евро неустойка, предвидена в предварителния договор и спогодбата от 26.02.2013 г. По делото било установено чрез съдебно-графологична експертиза, че подписът на спогодбата от 26.02.2013 г. не е изпълнен от С. Я. Д., поради което съдът изключил от доказателствения материал по делото представената спогодба. С решение № 2034 от 18.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 4597/2015 г., съдът отхвърлил предявените искове и осъдил ищеца П. Г. да заплати на „***“ *** и С. Я. Д. сумата от 2100 лв. съдебно-деловодни разноски. Решението влязло в сила на 19.01.2016 г. (т. 1, л.105-106 от ДП).

С оглед на така установеното, въззивният съд прие, че от престъплението по чл. 309, ал. 1 НК, за което е образувано ДП № 149/2018 г. по описа на ОД МВР- гр. Бургас, не са настъпили реални преки и непосредствени вредни последици за „***“  и за С. Я. Д., поради което дружеството няма качеството на ощетено юридическо лице, а С. Д. – качеството на пострадал от това престъпление. Затова правилно районният съд е оставил без разглеждане жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство. За жалбоподателя остава възможността да обжалва прокурорския акт пред прокурор от по-горестоящата прокуратура- Окръжна прокуратура - гр.Бургас.

Впрочем в жалбата се акцентира на наличие на данни за извършено престъпление по чл. 291 НК от вещите лица Н. Р., Б. Б. и Х. С., изготвили заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза по гр.д. № 2053/2015 г. По този въпрос прокурорът от БРП се е произнесъл с постановление от 7.07.2017 г., с което отказал да се образува досъдебно производство по преписка № 14084/2016 г. по описа на БРП (т. 1, л. 115). Това постановление е потвърдено с постановление от 6.10.2017 г. на прокурор при Окръжна прокуратура- гр. Бургас (т. 1, л. 117-121), като последното е потвърдено с постановление от 12.01.2018 г. на зам. апелативен прокурор при Апелативна прокуратура - гр. Бургас (т. 1, л. 127-132 от ДП).  Постановленията за отказ да се образува наказателно производство не подлежат на съдебен контрол, поради което в случая жалбоподателят разполага с възможността да атакува акта на Апелативна прокуратура- гр. Бургас пред Върховна касационна прокуратура.

С оглед на изложените съображения, въззивният съд прие, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 820  от 5.06.2019 г. по н.ч.д. № 2146/2019 г.  по описа на Бургаския районен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата от адв. Свилен Цонев  от БАК срещу постановление от 24.04.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас за прекратяване на наказателното производство по ДП №  149/2018 г. по описа на ОД МВР - гр. Бургас.

Определението е окончателно.

 

 

                                                           Председател:

 

                                                                 Членове: 1.

 

                                                                                 2.