Решение по дело №15558/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3520
Дата: 22 май 2017 г. (в сила от 21 август 2018 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20161100115558
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2016 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

22.05.17г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

Разгледа в съдебно заседание на 27.04.17г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 15558/16г. и констатира следното:

Предявени са искове от М. К. против Г.Ф.с правно основание чл. 288 от КЗ за сумите: 50 000 лева и 191 лева /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, следствие от ПТП-е/. Претендира се и законната лихва върху първата сума за периода след 19.07.15г. и върху втората сума за периода - след завеждане на делото. Претендира се и законната лихва в размер на 5 101, 94 лева за периода от 19.07.15г. до 05.07.16г. /върху главница в размер на 52 000 лева/. Претендира се и законна лихва в размер на 224, 12 лева за периода от 19.07.15г. до 05.07.16г. /върху главница в размер на 2 284, 28 лева/.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 19.07.15г. е настъпило ПТП-е, в резултат на което ищцата е претърпяла физически травми /увреждания/. Произшествието е причинено от Й. С.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на Й. С./ са удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, който акт е задължителен за настоящия граждански съд на основание чл. 300 от ГПК. Към датата на ПТП-е – Й. С. не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност”.

Горните обстоятелства свидетелстват, че предпоставките на чл. 288 от КЗ са удостоверени по делото. Отделно от това – ответникът вече е изплатил на ищцата извън съдебно обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди до размера на сумите: 52 000 лева и 2 284, 28 лева. Това обстоятелство на практика представлява признаване на исковете – по основание.

Искът за неимуществени вреди е основателен до размера на сумата от 20 000 лева:

От една страна:

Обстоятелството, че ищцата е приела извън-съдебно плащане /само по себе си/ не съставлява пречка за предявяване /съответно за уважаване/ на процесните искове. Такава пречка би съставлявала единствено изрично подписана спогодба между страните, съдържаща отказ от бъдещи претенции. Възражението на ответника и на третото лице, помагач на ответника в тази връзка са – неоснователни.

От друга страна:

Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди следва да се презумира, т.е. - обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено телесно увреждане, или смърт. Отделно от това - по делото са събрани и доказателства /медицинска експертиза/, която очертава конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на: причинените на ищцата физически увреждания, настоящото здравословно състояние на пострадалата и перспективата за лечението й/.

Процесното обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга страна - отчита и конкретните събрани по делото доказателства /медицинска експертиза/ досежно претърпените неимуществени вреди. Съдът отчита също и възрастта на ищцата и липсата на доказателства /и на твърдения/ за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Председателят на състава съобразява и обстоятелството /което също следва да се презумира в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента – ищцата е претърпяла и психически стрес. На последно място – съдът отчита и размера на вече изплатеното на ищцата /извън-съдебно/ обезщетение за неимуществени вреди.

Искът за имуществени вреди е основателен – изцяло. Тази претенция е удостоверена по делото с писмено доказателство.

Акцесорните искове са частично основателни:

На ищцата следва да бъде присъдена законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода – след завеждане на делото /както е заявена тази претенция/. Върху обезщетението за неимуществени вреди също следва да бъде присъдена /в хипотезата на чл. 288, ал. 7 от КЗ/ законна лихва, но за периода след 23.06.16г. – когато ответникът е признал частично /извън-съдебно/ процесните претенции /за неимуществени и за имуществени вреди/. Останалите претенции по чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени:

Принципно на ищцата се следва законна лихва върху изплатените /извън-съдебно/ обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди/, но за периода след 23.06.16г. – по изложените по-горе съображения /в хипотезата на чл. 288, ал. 7 от КЗ/ до 05.07.16г. /датата на доброволното плащане/. Липсват обаче доказателства, които да удостоверят размера на претенциите както за посочения период, така и за заявеният в исковата молба период.

Съдът,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА Г.Ф.да плати на М.К.К. ЕГН ********** сумите: 20 000 лева и 191 лева /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, следствие от ПТП-е/ - на основание чл. 288 от КЗ; законната лихва върху първата сума от 23.06.16г. до цялостното й изплащане и законната лихва върху втората сума от 09.08.16г. до цялостното й изплащане.

 ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лева и акцесорният му иск по чл. 86 от ЗЗД за периода до 23.06.16г.

ОСЪЖДА Г.Ф.да плати на адвокат М. – 900 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86 от ЗЗД за сумите 5 101, 94 лева и 224, 12 лева – изцяло.

ОСЪЖДА М.К.К. да плати на Г.Ф.250 лева - съдебни разноски и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.

ОСЪЖДА Г.Ф.да плати на СГС – 808 лева държавна такса и 150 лева съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

                    Решението е постановено при участие на Й.Й.С. – 3-то лице, помагач на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател: