Решение по дело №444/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 60 от 20.02.2025г., постановено по АНД № 3683/ 2024г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 9932244 на ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при допуснати съществени нарушения на процесуалните правило и в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилни и необосновани направените от въззивния съд фактически и правни изводи за недоказаност извършването на санкционираното нарушение на скоростния режим в района на действие на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта от 60км/ч. Поддържа, че несъответно на доказателствата по делото съдът е приел наличието на неяснота относно мястото, на което е заснето нарушението и дали същото е извършено при управление на автомобила на санкционираното лице. Обосновава, че посочването на местоположението на въвеждащия ограничението на скоростта пътен знак не се свързва със задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш, като сочените в решението като неизяснени и недоказани обстоятелства се свързват с допуснати от съда процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствения материал. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът по касационната жалба – К. Д. Ч., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на К. Д. Ч. от гр. Бургас, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 9932244 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 във вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП, на К. Ч. е наложена глоба в размер на 200лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 04.10.2024г., в 17.31 часа, в област Стара Загора, на път ІІ-66, км. 55 на разклона за с. Хрищени в посока към гр. Нова Загора, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е установено извършване на нарушение при управление на МПС с рег. № [рег. номер], с установена скорост на движение от 81км/ч, при превишена стойност на скоростта 21 км/ч и отчетен километров толеранс – 3км., като извършеното нарушение е установено и заснето с АТСС – АRН САМ S1. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/9135660 на 13.06.2024г.

Старозагорският районен съд е отменил обжалвания електронен фиш, по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че липсват безспорни доказателства, че скоростта е заснета на процесните дата и час в участък от пътя, попадащ в рамките на зоната на действие на пътен знак, ограничаващ скоростта на движение на МПС до 60 км/ч. и съотв. че не е доказано извършването на съставомерно деяние в района на действие на ограничаващия скоростта пътен знак. Прието е, че от приложената към ЕФ снимка не ставало ясно дали установената с АТСС скорост на движение на МПС е на автомобила на санкционираното лице, като поради липсата на снимка на разположението на техническото средство не можело да се прецени дали АТСС е поставено на мястото, посочено в Протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Поради непосочването и недоказването къде се е намирал пътният знак, въвеждащ ограничението на скоростния режим и на какво разстояние от пътния знак се е намирало техническото средство, заснело скоростта, не можело да се извърши преценка дали техническото средство е било ситуирано на такова разстояние от пътния знак, че да може да се фиксира скоростта на МПС в зоната на действие на този знак. С оглед на което съдът е направил извод за недоказаност извършването на вмененото нарушение.

Решението на Старозагорския районен съд е неправилно.

Противно на приетото от въззивния съд, съдържанието на обжалвания електронен фиш изцяло е съобразено с императивните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано и индивидуализирано мястото на извършване на нарушението; посочена е стойността на разрешената скорост за движение, на установената скорост на движение на МПС и сътв. стойността на превишението, след отчитане на километров толеранс -3км. т.е посочени са всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и наличието на административно нарушение, при описание на конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него отговорност от гл.т на правна квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция. Няма нормативно установено изискване описанието на нарушението да съдържа факти относно местоположението на пътния знак, въвеждащ ограничението на скоростта, още по-малко непосочването къде се е намирал ограничаващият скоростта пътен знак е пречка да бъде извършена преценка дали установената скорост на управление на МПС е в зоната на действие на пътния знак. Удостоверяването на точното местоположение на пътните знаци е от компетентността на съответното Областно пътно управление и в случая въззивният съд не само е имал възможност, но е и бил длъжен (с оглед възраженията на санкционираното лице), да изиска от ОПУ – Стара Загора официална информация относно разположението на въвеждащия ограничението на скоростта пътен знак и съотв. за участъка от пътя, попадащ в зоната на действие на пътния знак и на въведеното с него ограничение на скоростния режим. Въз основа на такава информация и на, удостовереното в Протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. място на извършване на видеоконтрола и разположението на АТСС спрямо посоката на движение на контролираните МПС, както и отразеното в генерирания от АТСС снимков материал разстояние между АТСС и заснетия автомобил, с който е извършено нарушението, съдът би могъл да извърши преценка дали измерената скорост на движение на МПС е в зоната на действие на въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60км/ч. С оглед на съдържащата се Протокола за използване на АТСС информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата и часовия интервал на използване на АТСС и разположението на АТСС спрямо посоката на движение на контролираните МПС, непосочването на разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри, не представлява съществена нередовност на изготвения протокол и съотв. по никакъв начин нито рефлектира върху материалната доказателствена сила по отношение на отразените и удостоверени в протокола факти и обстоятелства, нито лишава протокола от доказателствена стойност. Липсата на снимка на използваното АТСС не съставлява съществено нарушение на установените в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. изисквания – липсата на снимка, визуализираща мястото, на което е било поставено АТСС, по никакъв начин не може да обуслови извод за материална и/или процесуална незаконосъобразност на електронния фиш, тъй като местоположението на АТСС се удостоверява не със снимка на АТСС, а в Протокола за използване на АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В случая в Протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. изрично е удостоверено точното местонахождение на АТСС - на път ІІ-66, км. 55 на разклона за с. Хрищени в посока към гр. Нова Загора, както и че АТСС е разположено/настроено съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания, при извършена проверка на наличните пътни знаци преди и след измерването на скоростта. Безспорно се установява и че посоченото в електронния фиш техническо средство, с което е измерена, фиксирана, отчетена и заснета скоростта на движение на автомобила, е одобрен тип автоматизирано техническо средство за измерване съгласно Закона за измерванията, което установява и автоматично заснема и записва нарушението (превишението на скоростта); датата и точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, поради което необосновано се явява приетата от въззивния съд неяснота дали установената с АТСС скорост на движение на МПС е на автомобила на санкционираното лице.

С оглед на гореизложеното формираните от Старозагорския районен съд фактически и правни изводи, че не е доказано извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение, се явяват необосновани. При проверката и оценката на доказателствения материал въззивният съд не е зачел необорената по надлежния ред материална доказателствена сила на Протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (официален свидетелстващ документ), нито е изяснил релевантните за ангажирането на отговорността обстоятелства. Съгласно чл.13, ал. 1 от НПК, съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе мерки за разкриване на обективната истина вкл. по свой почин да събере доказателства, необходими за извършването на дължимата се по аргумент от разпоредбата на чл. 314 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН цялостна проверка на правилността на електронния фиш. В случая в нарушение на посочения принцип и въпреки изрично направеното оспорване от санкционираното лице (че соченото място на извършване на нарушението не попада в обхвата на действие на въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростния режим), съдът не е събрал доказателства за преценка основателността на това възражение, вкл. чрез изискване от Областно пътно управление – Стара Загора на справка/схема за организацията на движението в процесния пътен участък, за пътната и знакова маркировка, за местоположението на ограничаващия скоростта пътен знак и за пътния участък, попадащ в зоната му на действие. В нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е изследвал обективно, пълно и всестранно релевантните обстоятелства, като решението е постановено без да са събрани всички допустими и относими доказателства за преценката на материалната законосъобразност на ЕФ, вкл. за това дали мястото, на което е заснето управлението на МПС (установимо от удостовереното в Протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. място на извършване на видеоконтрола и разположението на АТСС спрямо посоката на движение на контролираните МПС и отразеното в генерирания от АТСС снимков материал разстояние между АТСС и заснетия автомобил), е в пътен участък в зоната на действие на ограничаващия скоростта пътен знак В26.

Ето защо решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва след да събере всички допустими и относими доказателства за установяване извършено ли е нарушението, санкционирано с издадения ЕФ серия К, № 9932244 на ОД на МВР – Стара Загора.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При прилагането на чл. 226, ал.3 от АПК във вр. с чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, по направените разноски за воденето на делото пред касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд, при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 60 от 20.02.2025г., постановено по АНД № 3683/ 2024г. по описа на Старозагорския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.