О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Габрово, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, в закрито заседание на шестнадесети декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Павел Неделчев
при секретаря … в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното
от съдията Неделчев ЧНД № 154 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 5 и 6 от НПК. Образувано е по жалба от Г.Д.С.
***, в качеството й на наследник на починалия Д. С. Х, б.ж. на гр. Габрово, против
Постановление на и.д. прокурор при Окръжна прокуратура – Габрово от 23.11.2020
г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по следствено дело № 20/2017 г. по
описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Габрово, водено за престъпление по чл.
123 от НК, и е постановено връщане на веществени доказателства.
В жалбата се излагат съображения в подкрепа на виждането за необоснованост
и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Изразява се несъгласие с някои от фактическите изводи и
извършената интерпретация на доказателствените източници, от които същите се
извеждат. Твърди се, че при обсъждане най-вече на доказателствата с оглед
безопасността на обекта, наблюдаващият прокурор е кредитирал изцяло показанията
на всички общински служители, които имат пряко отношение по изпълнението на СМР,
като не е подложил на съмнение дали част от тях нямат интерес да свидетелстват
в насока да оневинят поведението на лица, имащи отношение по възлагането и
изпълнението на проекта и неговия надзор. Заявява се, че прокурорът е възприел
едностранен тезис, като без да назначи изцяло нова експертиза е оборвал
съдържанието на изготвената повторна такава. Изразява се несъгласие с възприетото,
че след като пострадалият бил многократно предупреждаван да не преминава по
опасната пътека, то той сам е виновен за смъртта си, без да се обсъди наличието
на съпричиняване. В жалбата се прави искане постановлението за прекратяване на
наказателното производство да се отмени и делото да се върне на прокурора с
изрични указания да се предприемат мерки по разследване.
Съдът установи, че препис от обжалваното постановление е връчен на Г.С. на
25.11.2020 г. Върху самата жалба не е отразената датата на нейното депозиране в
прокуратурата. Доколкото жалбата е изпратена от ОП – Габрово за разглеждане от
съда на 02.12.2020 г., т.е. преди изтичане на установения в закона 7-дневен
срок, следва да се приеме, че е процесуално допустими и подлежи на разглеждане
по същество.
Касае се за трето по ред
произнасяне на Окръжен съд - Габрово по постановление на прокуратурата за
прекратяване на наказателното производство по воденото следствено дело.
С определение № 216/31.07.2019
г. по ЧНД № 67/2019 г. по описа на Окръжен съд - Габрово е отменено Постановление
на ОП – Габрово от 10.05.2019 г. за прекратяване на наказателното производство
по следствено дело № 20/2017 г. по описа на ОСлО в ОП – Габрово. В
отменителното определение са изведени констатации, че при анализа на
доказателствата не е възможно да се установи по безспорен начин дали при
стартирането на обекта същият е бил
ограден с бализи, а ако е имало
такива – кога са премахнати, по чие разпореждане и кой е следвало да вземе
мерки за обезопасяване на строителния обект след работно време; не е установено
кой е разпоредил изкопни работи на 22.02.2017 г. и кой е приел изпълнението на
същите, констатирал ли е, че нерегламентираната пътека е вече изключително
опасна за преминаване, поради дълбочината на оформилия се изкоп и факта, че
същата е заледена и какви мерки е предприел за преустановяване на достъпа до
нея; не е установено дали лицето, заемащо длъжност „Строителен надзор” и
вписано в заповедната книга под Заповед № 26 и 27 е посетило процесния обект,
какви констатации е направило и дало ли е предписания за обезопасяване на
обекта; не е извършена проверка дали на обекта е имало жива охрана през нощта и
ако такава е била назначена какви са били задълженията на охранителите и кой е
бил дежурен охранител на 22 срещу 23.02.2017 г.
С определение №
157/25.06.2020 г. по ЧНД № 43/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е
отменено Постановление на ОП – Габрово от 10.04.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство по следствено дело № 20/2017 г. по описа на ОСлО в ОП – Габрово. С определението са дадени указания да се извърши пълен
фактически и правен анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, което да обуслови законосъобразни правни изводи за наличие или
липса на извършено престъпление по чл. 123 от НК или по друг престъпен състав,
като се съблюдават и нормативните правила, очертани в ЗУТ, Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи и Наредба № 7/23.09.1999
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, като при необходимост да се
извършат допълнителни следствени действия, включително чрез ползване на
експертни знания, за да се осигури обективно, всестранно и пълно разследване на
действия или бездействия на лицата, имащи съответна отговорност по изграждането
на обекта, които биха могли да бъдат в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия общественоопасен резултат.
Съдът извърши проверка на обжалвания прокурорски акт, запозна се със
събраните на досъдебното производство доказателства и взе предвид оплакванията,
изтъкнати в жалбата, като намира, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно по следните
съображения:
Наказателното
производство е образувано на 27.02.2017 г. по реда на чл. 212,
ал. 2 от НПК срещу неизвестен извършител за
това дали на 27.02.2017 г., на ул. „***“ в гр. Габрово, поради незнание или немарливо изпълнение на
занятие или друга правно-регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, причинил смъртта на Д. С.
Х. от гр. Габрово - престъпление по чл.123, ал. 1 от
НК.
В производството не е
привличан обвиняем.
По делото е събран
значителен по обем доказателствен материал – като свидетели са разпитани съжителстващите
с починалия Д. Х., както и негови съседи;
показания са депозирали служители на Община Габрово, чиито служебни функции са
свързани с изпълнението и контрола на строителния обект, медицински лица,
служители на РСПБЗН – Габрово, които са пристигнали на
местопроизшествието и са оказали помощ на пострадалия; показания са снети и от представители
на изпълнителя на обекта и лица осъществяващи технически контрол; събрани са
множество писмени доказателства; изготвени са съдебно-медицинска експертиза на
труп и допълнителна съдебно медицинска експертиза от вещото лице д-р Янко Колев;
първоначална съдебно строителна-техническа експертиза, допълнителна такава,
както и повторна строително-техническа експертиза - трите изготвени от вещото лице
Бисерка Стефанова.
След повторното връщане
на делото на прокурора въз основа на отменителното определение на ОС – Габрово
от 25.06.2020 г. не са извършвани допълнителни следствени действия.
За да прекрати
наказателното производство прокурорът е възприел фактическа обстановка, както
следва:
Злополуката е настъпила
на 23.02.2017 г. при реконструкция на ул. „***“ в гр. Габрово – изграждане на
подпорни стени от североизточната й страна, предвидени в договор № 897-УР-16/29.08.2016
г. за изпълнение на строителни дейности на обект: „Изграждане на източна
градска улица на гр. Габрово“, сключен между Община
Габрово и ДЗЗД „Градска среда - Пътстрой
Габрово“ - Габрово,
представлявано
от свидетелката Д. С., като в обединението на
изпълнителя участвали представители на „Пътстрой - Габрово“ АД и с ЕТ
„Мирса-93-Цветан Асенов“- София.
Със заповед №
182/29.11.2016 г. представляващият ЕТ „Мирса-92-Цветан Асенов“ определил
свидетеля В. В. за технически
ръководител на обекта и лице, което ще провежда видовете инструктаж.
С договор № 843-УР-16/11.08.2016 г. Община Габрово възложила
упражняването на строителен надзор по време на строителството на Обединение
„КСС-ИКГ“ ЕООД - София
с партньори „Инженеринг енд консултинг груп“ ООД - София и „Канстракшън супервижън сървисис“
ЕООД - София.
Със заповед № 1680/23.08.2016 г. на кмета на Община Габрово бил
назначен екип за упражняване на инвеститорския контрол с ръководител свидетелката М. К. - директор на Дирекция
„Инфраструктура и екология“ при общината. Инвеститорският контрол на строителството
се осъществявал от техническите лица в екипа - свидетелят М.
К. по част „Конструкции“, свидетелят Д. Д. по част „Пътна“, инж. И. Т. по част „ЕЛ“, арх. Н. М. по част „Архитектура“ и И.
И. - ландшафтен архитект.
Строителната площадка
била открита на 01.09.2016 г.,
след което започнало поетапно изпълнение на
планираните дейности: цялостна подмяна на съществуващи настилки на улиците и
тротоарите, попадащи в обхвата на строежа;
изпълнение на подпорни стени за укрепване обхвата на пътя; отводняване на пътното платно; изграждане на ново улично осветление; монтаж на осветителни тела в зоната на тунела. За откриване на
строителната площадка бил изготвен съответен протокол, според т. 3.4. от който
достъпът до строителната площадка се осигурявал посредством съществуващите
улици, а според т. 5 мерките са осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд са съобразени с одобрения „План за безопасност и здраве“ и при спазване
на изискванията на Наредба № 2/2004 г.
Преди започване на
строителните дейности, за имотите, намиращи се над ската на ул. „***“, бил осигурен обходен маршрут, извън обхвата и границите на
строителния обект, а именно по улиците „***“ и „***“. Пострадалият Д. С. Х., съжителстващата с него свидетелка Й. В.
Х. и дъщеря им – свидетелката Г.С., както и свидетелят Б. Ш. отказали да ползват обходните маршрути и настояли за
изграждане на друг подход на ската към имотите им. Представители на общината и
на изпълнителя на строителството ги уведомили за невъзможността това да бъде
сторено, тъй като в този участък било предвидено изграждане на подпорна стена,
която не трябва да се прекъсва със създаване на стълбище.
На стръмния горист склон
между дома му и ул. „***“ пострадалият Х. бил изградил пътека от стъпаловидно подредени каменни
плочи, насипани с пясък автомобилни губи и дървени трупи, без парапет или друг
вид укрепление. Посочената пътека се ползвала от него и семейството му.
В началото на 2017 г. започнало скрапиране
склона на ул. „***“, при което на места
ръбът на изкопа достигал височината около 4-7
метра, а нерегламентираната пътека преминавала по ръба му на височина около 5-7
метра. Въпреки отправените им предупреждения и забележки от изпълнителя на
строежа, живущите на ул. „***“ № * и № * продължили да ползват нерегламентираната
пътека.
На 20.02.2017 г., по време на строителните
дейности в обекта, техническият ръководител – свидетелят В. В., се срещнал с Д. Х., който искал да разбере защо до неговия имот не е изградена рампа или не е
осигурено безопасното преминаване по съществуваща пътека. Свидетелят за пореден път
уведомил Х. за определения му
обходен път, предупредил го да не използва пътеката поради възникнали свлачищни
процеси по склона и го насочил към Община Габрово да представи предложението си
за корекции в строителството.
На 22.02.2017 г., преди обяд, Д. Х. посетил Община Габрово, където се
срещнал със свидетелката И. П. - старши специалист към Дирекция
„Инфраструктура и екология“. Пред нея споделил притеснението си от затрудненото и опасното преминаване по съществуващата пътека, като
поставил въпроса за друг подход към имота му по ул. „***“. Същият
ден, след
обяд, бил извършен оглед и
обход от свидетелите
И. П., Д. Д. и А. М. - техническо
лице и координатор на изпълнителя, и В. В. - технически
ръководител. Констатирали, че в района на подхода протичат строителни дейности - скатът бил почистен и оформен и
предстояло изпълнението на подпорната стена. Пострадалият Х. отново бил уведомен, че има безопасен
подстъп до имота си.
На 23.02.2017 г. пострадалият Д. Х. излязъл около обяд от дома си и вечерта не се
прибрал. На сутринта дъщеря му – свидетелката С., излизайки от дома си и
минавайки по нерегламентираната пътека, чула стонове и видяла баща си паднал в
изкопа под нея. Той бил в съзнание и при проведения разговор свидетелката
разбрала, че предната вечер, около 20 часа, когато се прибирал към дома си,
паднал от пътеката. Свидетелката С. се обадила на тел. 112. Пострадалият бил
откаран на лечение в МБАЛ - Габрово, където, въпреки положените грижи, починал на
27.02.2017 г.
На 24.02.2017 г. на
нерегламентираната пътека бил поставен дървен парапет, сигнални ленти и в
основата бил насипан строителен материал.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза причина за смъртта на Х. е получената тежка травма на
шийния отдел на гръбначния стълб с контуция на същия и възходящ оток и парализа
на центровете на дишането и кръвообръщението в мозъчния ствол.
За да прекрати наказателното производство прокурорът
приема, че събраните по делото доказателства не сочат нарушения на минималните
изисквания за безопасност. При извеждане на този извод представителят на
обвинението заключава следното: Строителният обект бил ясно обозначен.
Нерегламентираната пътека не била обезопасена при започване на строителните работи,
както и по-късно, когато скрапирането на ската достигнало до нея, но това не
представлявало нарушение на минималните изисквания за безопасност по Наредба №
2/2004 г., защото обектът бил обозначен със съответни табели и обезопасен с
ленти и бализи, а свидетелят В. лично следял границите на обекта да
не бъдат нарушавани от минаващи граждани. Импровизираната пътека не е
съществувала по плана на гр. Габрово, не било предвидено да остане и за в
бъдеще, поради което изискването по чл. 31, ал. 3 от Наредбата не се отнасяло
за нея и строителят не е имал задължението да я обезопаси. За пътеката не
важало и изискването на чл. 30, ал. 2 от Наредбата за ограждане и сигнализация;
Планът за безопасност и здраве, като част от инвестиционния проект, бил
одобрен, което означавало, че за общинската администрация предвидените в него
мерки били достатъчни. Шкарпирането на ската не можело да се определи като
изкоп, който е трябвало да се огради с плътна ограда, съгласно изискването на
чл. 30, ал. 1 от Наредбата, а дори и да се приеме за изкоп, не може да се
огради цялата улица, която била в ремонт. На следващо място, прокурорът приема,
че пострадалият първо е навлязъл на обекта, обозначен като строителна площадка,
но вместо да се прибере до дома си по осигурените и указани подходи, сам е
решил да премине по заледената, тясна и опасна пътека, като не е изяснено и не
може да се изясни откъде точно е паднал – дали от високата част на пътеката или
вече е бил изкачил същата и навлязъл в гората. В заключение прокурорът намира,
че техническият ръководител на обекта – свидетелят В., е осигурил
изпълнението на всички изисквания за безопасност на работещите и за
ограничаване достъпа на външни лица в границите на строителния обект, съобразно
одобрения проект; строителният надзор на обекта, осъществен от свидетеля Б. И., и
инвеститорския контрол, изпълняван от свидетелите Д. Д. и М. К., са
изпълнили задължението си за контрол на изпълнението на СМР, съгласно одобрения
инвестиционен проект, а злополуката е предизвикана от самоволното преминаване
през непозволен участък, продиктувано от упоритото незачитане на установения
ред и небрежност към личната сигурност.
Съдът намира, че
фактическите и правни изводи в постановлението за прекратяване на наказателното
производство са изведени при липса на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, като част от доказателствата са посочени и
анализирани избирателно и едностранчиво.
Несъмнено е, че
изпълнението на обекта „Изграждане на част от Източна градска улица, гр.
Габрово“ е дейност,
представляваща източник на повишена опасност, поради което осъществяването й следва
да става при строго
специфични, “конкретни” условия (за терена, инфраструктурата, особености на строителните дейности и
други). Затова и законодателят е предвидил
в нормативното регулиране на такава дейност „минимални изисквания“ за здравословни и безопасни условия на труд, които следва да се
осигурят и гарантират от
различни органи и на различни нива – от възложителя, през проектантите,
общинските служби по издаване на строително разрешение, органите за текущ
контрол и надзор над строителството и по приемане годността на завършения
обект.
Минималните и базисни нормативни регулации за извършване на СМР във връзка с
осигуряване на условията за безопасност и здраве се съдържат основно в ЗУТ и в
Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Съгласно чл. 74,
ал. 1 от ЗУТ „Строителят на улични мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура е длъжен преди
започване на строителството да вземе необходимите мерки за осигуряване на
безопасността, като направи ограждения и прелези, постави предупредителни
знаци, указания за отбиване на движението и
други”.
Съдът ще цитира
неизчерпателно и част от подзаконовата нормативна уредба, относима към
конкретиката на разглеждания казус: Съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2/2004
г., „Строителните площадки в
урбанизирани територии, по пътища или на територията на действащи
предприятия, включително изкопите за изпълнение или ремонт на подземни мрежи и
съоръжения, се ограждат с временни
плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска администрация и се
сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост - и със
светлинни сигнали, а съгласно чл. 31, ал. 2 от същата Наредба, „Движението на строителните машини и на пешеходците по
строителните площадки при необходимост се регулира с пътни знаци в съответствие
с нормативните изисквания за сигнализация на пътищата с пътни знаци, а опасните за движение участъци се заграждат
или на границите им се поставят съответните знаци, а при ограничена или намалена
видимост - и светлинни сигнали, а според ал. 3 „За преминаването на пешеходци над изкопи се използват обезопасени
проходни мостчета, които се осветяват през тъмната част от денонощието“.
При
така създадената нормативна уредба, цитирана по-горе, съдът намира за
необосновани изводите на прокурора, според които минималните изискванията за
безопасност и здраве при извършването на СМР са спазени в конкретния случай.
Преди всичко следва да се посочи, че в постановлението за прекратяване на
наказателното производство липсва ясен фактически анализ на причините, поради
които строителният обект не е бил обезопасен с ограждения под формата на плътни
огради и как това обстоятелство кореспондира на нормативно установените
минимални изисквания за безопасност по чл. 74, ал. 1 от ЗУТ и чл. 30, ал. 2 от
Наредба № 2/2004 г., както и на изрично предвиденото по Приложение № 1 към чл.
2, ал. 2 от Наредбата, „Извършване на земни работи“, т. 1.1.2., според което преди започване на изкопните работи се
извършва монтиране на ограждащите и предпазните съоръжения.
В постановлението се извежда
извод, че строителният обект бил ясно обозначен. Съдът приема, че това действително е
било така, доколкото от показанията на свидетелите (И. П., В. В., Д. Д., Б. И., М. К., Ст. П., П., А. М., М. К., А. А., А. А., М. Г., Ст. Д., Ст. Г. и други) става ясно, че в общ
план са изпълнени техническите, организационните и контролните изисквания във
връзка със строителството на обекта, като указателни табели, сигнални и
предпазни ленти и бализи били поставени на подстъпите към него. В същото време
обаче следва да се посочи, че почти всички от тези свидетели нямат възприятия
за състоянието, респективно за предприетите на терен мерки за обезопасяването
на площадката, включително в частта за обсъжданата пътека към имотите на ул.
„Никола Михов“. Оглед на местопроизшествието не е извършен. Независимо от това,
от показанията на свидетелите Г.С., Й. Х., Б. Ш., В. П., И. Ц., И. С. И., М. М. М., С. П. и Ц. Р. по несъмнен начин се установява, че към момента на
падането на пострадалия Х. от ската, достъпът до нерегламентираната пътека е бил
безпрепятствен и същата се ползвала ежедневно от семейството на починалия.
Посочените свидетели не са единствените, които установяват състоянието на
обекта към 23.02.2017 г. Доказателствена информация за това обстоятелство се
съдържа и показанията на свидетелите И. С. И. и М. М. М., двамата служители на РСПБЗН – Габрово. Свидетелят И. И. е заявил (протокол за
разпит на свидетел от 17.10.2017 г., л. 42-43 от том 1): „…в края на сипея, под
който видях да лежи пострадалия, имаше импровизирана пътека, спускаща се от
склона. Категорично на нея нямаше ограждения или сигнализиращи ленти. Пътеката
бе утъпкана и явно ползвана от дълго време; не си спомням дали имаше поставени
плочи като стъпала…“. Свидетелят М. М. е заявил (протокол за разпит на свидетел от 17.10.2017
г., л. 44-45 от том 1): „…От същата страна имаше импровизирана пътека, спускаща
се от склона. Категорично на нея нямаше ограждения или сигнализиращи ленти…“.
Всъщност, самият
прокурор приема, че пътеката, по която са преминавали пострадалият и членовете
на семейството му не била обезопасена при започване на строителните работи,
както е по-късно, когато шкарпирането на ската достигнало до нея. При така събраните
по делото доказателства съдът намира, че основният
въпрос, на който се дължи отговор е не дали обектът е бил ясно и в достатъчна
степен обозначен като строителен, а дали същият, в частност района на
обсъжданата пътека, е бил обезопасен съгласно минималните изисквания на ЗУТ и
Наредба № 2/2004 г. Следвайки разписаното в нормативните правила съдът
намира за неубедителни изводите на прокурора, че обозначаването със съответни
табели, поставянето на обезопасителни ленти и бализи, личната ангажираност на свидетеля
Василев да не позволява да се нарушават границите на строителния обект, както и
поставената охрана следва да се приемат за минимални мерки, обезпечаващи
безопасността. Не може да бъде аргумент за неспазване на минималните изисквания
за безопасност и изтъкнатото в обжалваното постановление обстоятелство, че импровизираната
пътека не е съществувала по плана на гр. Габрово, не било предвидено да остане
и за в бъдеще, поради което изискването по чл. 31, ал. 3 от Наредбата не се
отнасяло за нея и строителят не е имал задължението да я обезопаси. Напротив,
доказателствата по делото установяват, че пътеката е съществувала от години, ползвала
се е всекидневно от живущите в района, била е укрепена, макар и с подръчни
материали, не е имало пречка по нея да преминават и други лица, извън тесния
кръг на пострадалия и близките му. Следователно, независимо, че обсъжданата
пътека не е била отразена по съответните планове на града, което няма как и да
се случи, тя обективна е съществувала, като това обстоятелство е било известно
на широк кръг от лица, включително на длъжностни лица от структурата на възложителя, на техническия ръководител и
на лицата, които са упражнявали строителния надзор. Нещо повече, след първото
отменително определение и връщане на делото на прокурора, са събрани
допълнителни доказателства, от които се установява, че шкарпирането на ската в
участъка на пътеката е извършено буквално няколко дни преди 23.02.2017 г. и е довело
до подкопаване на пътеката, при което на места ръбът на изкопа достигал
височина от 4-7 метра. В показанията си (л. 34 от т. 1) свидетелят В. В. –
техническият ръководител на обекта, сам прави констатацията, че имало свлачищни
процеси по склона. В показанията си (л. 36 от т. 1) свидетелят Д. Д. – част от
екипа за инвеститорски контрол, заключава, че преминаването по пътеката не било
безопасно. При така събраните доказателства съдът намира за необоснован извода
в постановлението за прекратяване на производството, съгласно който за пътеката
не важало и изискването на чл. 30, ал. 2 от Наредбата за ограждане и
сигнализация, както и, че след като Планът за безопасност и здраве, като част
от инвестиционния проект, бил одобрен, това означавало, че за общинската
администрация предвидените в него мерки били достатъчни. Принципното положение
е, че извършването СМР не следва да създава опасност както за работещите на
обекта, така и за останалите граждани. След като в случая се констатира, че е
налице необезопасен участък, при преминаване през който се е стигнало до падане
на пострадалия от ската в направения през предния или по-предния ден откос от
същия този скат с образуване на изкоп, то прокурорът
дължи отговор на въпроса спазени ли са минималните изисквания за безопасност,
включително и на плоскостта на чл. 48 и чл. 49 от Наредба № 2/2004 г., и има ли
отношение към резултата поведението на съответните длъжностни лица, ангажирани
с осигуряването на безопасността. Задълженията на лицето, упражняващо
строителен надзор, и на техническия ръководител по безопасността не се
изчерпват само с изпълнение на Плана за безопасност и здраве при началото на
строителството. Съгласно чл. 168, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗУТ лицето, упражняващо
строителен надзор, носи отговорност за осъществяване на контрол относно
спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в
строителството, както и за недопускане на увреждане на трети лица вследствие на
строителството. Разпоредбата на чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ предвижда, че
техническият ръководител осигуряване изпълнение на отговорностите по чл. 163,
ал. 2, т. 1-5, сред които и за изпълнение на строежа при спазване на мерките за
опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Съответни
задължения са изведени и в Наредба № 2/2004 г. (примерно в чл. 11).
В
постановлението е изведено съждението, че не е изяснено и не може да се изясни
откъде точно е паднал пострадалият – дали от високата част на пътеката или вече
е бил изкачил същата и навлязъл в гората, като е направен извод, че при
евентуално преминаване през гористата част, извън изградените подходи (стълби,
улици), съществува потенциален риск от падане, но нормативната база не изисква
някакво допълнително обезопасяване. Съдът намира, че потенциалните рискове от
падане/пропадане/подхлъзване/свличане по терена и други подобни са предвидими и
поради това следва да се обхващат от мерките за безопасност и здраве,
включително когато се касае за опасни места на границите на строителната
площадка. След като прокурорът счита, че тези обстоятелства не са изяснени, при
положение, че в досъдебната фаза на процеса той упражнява функцията по
ръководство и решаване на делото, е следвало да ангажира доказателства в тази
насока. Съдът не споделя извода, че вече не може да се изясни откъде е паднал
пострадалият. В материалите по производството се намират доказателства, които
дават информация за положението на строителния обект към датата на злополуката;
налице са и медицински документи за състоянието на пострадалия и установените
по тялото му увреждания, които са били предмет и на експертно обсъждане в
заключенията на СМЕ. След като прокурорът допуска, че пострадалият може да е
паднал от гористата част на ската и извън изградените подходи, е следвало да
назначи съответна експертиза (за пълнота на разследването – комплексна, с
участието на специалист - физик и съдебен лекар), която да отговори на следните
примерни въпроси: какво движение е претърпяло тялото на пострадалия до
установяването му мястото, където е било намерено на сутринта, след датата на
злополуката; къде на терена се намира началната точка, от която е започнало
неконтролираното движение надолу на тялото на пострадалия по ската и в тази
връзка налице ли са данни за продължителна ротация на тялото му до достигане на
мястото на установяване, като се отчитат обективните данни от медицинската
документация за телесните увреждания по него.
Съдът не намира в атакуваното
постановление извод за доказателствената стойност на заключенията на
строително-техническите експертизи. Ако прокурорът
счита, че заключението на експертизата е некомпетентно, необосновано и
предизвикващо съмнения за правилността, е следвало да назначи повторна
експертиза. Видно е, че по делото са изготвени първоначална
строително-техническа експертиза, допълнителна строително-техническа експертиза
и повторна строително-техническа експертиза. И трите са възложени на вещото
лице инж. Б. К. С. Съдът изразява
принципно несъгласие с определяне на една от експертизите като „повторна“, тъй
като това е в противоречие с чл. 153 от НПК. На следващо място, с малки
изключения поставените на експерта задачи се явяват недопустими, защото са наложили
отговори на правни въпроси, които не са от негова компетентност. Изключвайки
посочените слабости, съдът не намира основание да не възприеме заключението от
допълнителната експертиза (л. 54-59 от т. 3) за това, че в Плана за безопасност
и здраве и схемите към него не е предвидено ограждане на съответния участък,
както и частта от заключението на т.нар. „повторна“ експертиза (л. 88-112),
според което в ПБЗ не са извършвани промени по повод многократното използване
на нерегламентираната пътека. Изводът в постановлението на прокурора, че към
инкриминираната дата ПБЗ не е бил предвиден в разпоредбата на чл. 30 от
Наредбата е некоректен. Най-вероятно прокурорът има предвид нормата на ал. 3 на
чл. 30 от Наредбата, но същата касае ограждането на строителни площадки и
изкопи на линейните инженерни мрежи извън
урбанизираните територии. Следва да се има предвид, че изготвянето на План
за безопасност и здраве и неговото одобряване преди започване на строителството
следва от ЗУТ и от разпоредбите на Наредба № 2/2004 г. Следователно,
изготвеният за конкретния строеж ПБЗ и съответствието му с нормативната база
(доколкото и вещото лице приема, че в техническата му част не са предвидени и
обозначени прегради и предпазни съоръжения съгласно правилата на Наредбата) е
въпрос, който не следва да бъде подминаван в постановлението за прекратяване на
производството, тъй като касае законосъобразното изпълнение на функциите от
длъжностните лица, отговарящи за изработването и одобряването на ПЗБ и
прилагането му на терена, след започване на строителството.
Съдът
изразява несъгласие и с крайния извод на прокурора, според който злополуката е
предизвикана от самоволното преминаване на пострадалия през непозволен участък,
продиктувано от упоритото незачитане на установения ред и небрежност към
личната сигурност. Факт е, че поведението на пострадалия обективно е довело до
настъпване на резултата. Това обаче не освобождава прокурора от задължението да
изследва задълбочено дали резултатът не се дължи и на действия или по-скоро
бездействия и на други лица, въпреки липсата на субективна връзка между тях,
както и между тях и пострадалото лице, т.е. дали не е налице независимо
съпричиняване. В тази връзка следва да се напомни предвиденото в съдебната
практика – примерно, решение № 59/23.12.1975 г. по н.д. № 54/75 г. на ОСНК на
ВС, в което се приема следното: „Ако резултатът е причинен от виновното
поведение на няколко лица, наказателната отговорност не отпада от
обстоятелството, че всичките причинители не са предадени на съд. Достатъчно е
резултатът да е в причинна връзка с виновното поведение на дееца.“.
По изложените
съображения съдът намира, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да се
отмени и делото да се върне на прокурора. След връщането следва да се извърши
пълен фактически и правен анализ на събраните доказателства в тяхната
съвкупност, взаимовръзка и съгласно изложените по-горе съображения и дадени
указания, което да обуслови законосъобразни правни изводи за наличие или липса на
извършено престъпление по чл. 123 от НК или по друг престъпен състав, като се
съблюдават и нормативните правила, очертани в ЗУТ, Наредба №
2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и други нормативни
документи, уреждащи правила за безопасност и здраве при извършване на СМР. При
необходимост следва да се извършат допълнителни следствени действия,
включително чрез ползване на експертни знания, за да се осигури обективно,
всестранно и пълно разследване на действия или бездействия, които биха могли да
бъдат в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат,
на лицата, имащи отношение към координиране на мерките по безопасност и здраве
за етапите на започване и изпълнение на строежа, на лицето/лицата, упражняващи
строителен надзор и на техническия ръководител.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление на Окръжна
прокуратура – Габрово от 23.11.2020 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т.
1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство
по следствено дело № 20/2017 г. по описа на ОСлО при ОП - Габрово, водено за
престъпление по чл. 123 от НК, и е постановено връщане на веществени
доказателства, като НЕОБОСНОВАНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на прокурора за
изпълнение на дадените в съобразителната част на настоящото определение
указания.
Определението може да се протестира и/или да се обжалва пред Апелативен съд
– Велико Търново в 7-дневен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: