Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 86
гр. Сливен, 21. 04. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 60 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално
подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба
от Г.Н.Т. с ЕГН: **********,***, подадена против Заповед № ЗСП/Д-СН/10950 от
05.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен, с която
на Г.Н.Т. е отказана месечна целева помощ по чл. 16б от Правилника за прилагане
на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/.
Оспорващата твърди в жалбата си, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че: попада
в хипотезата и обхвата на чл. 16б от ППЗСП; без значение е моментът на п. на т.
й п.; наложените ограничения и необходимост от превенция за справяне с COVID-19
са причина за о. й б. р.; качеството б. по време на обявено извънредно
положение или извънредна епидемична обстановка е достатъчно /при наличието и на
останалите предпоставки по чл. 16б от ППЗСП/ за възникване правото за
получаване на социалната помощ. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се
явява лично. Поддържа жалбата. Счита, че има право на целева помощ.
Административният орган – Директора на Дирекция
“Социално подпомагане” /ДСП/ – Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. В представен писмен отговор излага съображения за неоснователност на
жалбата. В съдебно заседание се представлява от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна, излага
доводи за законосъобразност на оспорената заповед.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред административния орган е
образувано по Заявление-декларация от Г.Н.Т. за отпускане на месечна целева
помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка, подадено до Директора на ДСП – Сливен – Вх. № ЗСП/Д-СН/10950 от
29.12.2021 г. В подаденото по утвърден образец Заявление-декларация оспорващата
е декларирала, че: е о. за Н. Т. Т.; б. е б. п. на о. за б.; с. й е р. р.; о.
е. д., р. през *** г., което за периода от 01.11.2021 г. до 29.11.2021 г. не е
п. у., поради въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична
обстановка; б. д. на с. през месеца, в който в у. е въведено ограничение във
връзка с извънредната епидемична обстановка, е 1604,90 лева от т. д.
Въз основа на подаденото от оспорващата
заявление-декларация е извършена социална анкета от социален работник при ДСП –
Сливен, за която е изготвен Социален доклад от 29.12.2021 г. В
обстоятелствената част на социалния доклад е изложено, че: с. има е. д., у. в ***
к.; заявителката Т. е р. до 19.08.2019 г. в „Б.-90-Б. с-ие“ СД; на 18.08.2021
г. е направила регистрация в Търговския регистър като у. на „Анг лайт“ ЕООД, но
дружеството не е упражнявало дейност; с. на заявителката р., не е ползвал н. о.;
поради въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка в
страната, д. не е п. у. з. и се е о. в електронна среда за периода 02.11.2021 г.
до 29.11.2021 г.; о. д. на с. от п. м. н. 2021 г. е 1604,90 лева и се формира
от р. з. на с.; с. д. на ч. от с. е в размер на 534,96 лева и не надвишава 150
% от минималната работна заплата. В доклада е направена преценка, че: с. не
отговаря на условията за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП,
тъй като не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 16б, ал. 1, т. 1 – 4 от
ППЗСП за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка за с. с д. до ***-г. в.; заявителката Т.
не е о. б. р. във връзка с обявеното извънредно положение или извънредната
епидемична обстановка. Предложено е да бъде отказано отпускането на социална
помощ.
На 05.01.2022 г. от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”– Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №
ЗСП/Д-СН/10950 от
05.01.2022 г., с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от
ППЗСП, на Г.Н.Т. е отказано отпускането на месечна целева помощ по чл. 16б
от ППЗСП. Оспореният административен акт е обоснован с обстоятелството, че
с. не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 16б, ал. 1, т. 1 – 4 от ППЗСП, и
че заявителят Т. не е о. б. р. след обявеното извънредно положение или
извънредна епидемична обстановка.
Заповедта е обжалвана по административен ред и с
Решение № 20-РД06-0003 от 03.02.2022
г. на Директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ - Сливен, жалбата е
отхвърлена.
Решението на Директора на РДСП – Сливен, е съобщено на
оспорващата на 09.02.2022 г. Жалбата срещу оспорената заповед е входирана в
деловодството на административния орган на 22.02.2022 г.
Между страните няма спор относно следните обстоятелства:
в с. на Т. само с. й е р. р.; д. им е под ***-г. в.; Т. е б. б. п. на о. за б.;
р. е до 19.08.2019 г.; д. е у.; поради въведените ограничения във връзка с извънредната
епидемична обстановка в страната, д. не е п. у. з. и се е о. в електронна среда
за периода 02.11.2021 г. до 29.11.2021 г.; за м. н. 2021 г. о. д. на с. е 1604,90
лева и се формира от р. з. на с. на Т.. Не е спорно и че с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. е обявено извънредно положение върху цялата територия
на Република България, считано от 13.03.2020 г., както и че за периода, за който
е поискана целевата помощ, на територията на страната има обявена извънредна
епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед на Директора на ДСП – Сливен, с която на оспорващата е отказана
социална помощ - месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка. Заповедта е обжалвана по
административен ред пред Директора на РДСП – Сливен. С решение на Директора на
РДСП – Сливен, жалбата е отхвърлена. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗСП във връзка с чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК, на оспорване пред съда подлежи
първоначалният административен акт. Процесната жалба е подадена в предвидения в
чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок.
Следователно, съдът е сезиран с оспорване на първоначален индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което и на
основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133 от АПК, делото е родово и местно подсъдно на
настоящия съд. Оспорването е извършено в предвидения от закона срок, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП. С нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП Директорът на
Дирекция “Социално подпомагане” е овластен да издава заповед, с която да се
произнася по искане за отпускане на социална помощ. В разглеждания случай
оспореният акт е издаден от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Сливен,
в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
При издаване на оспорения акт е спазена установената
форма – заповедта е писмена и е мотивирана – в съответствие със специалната
разпоредба на чл. 13, ал. 3 от ЗСП. Посочени са фактическите и правните
основания за издаването й, част от които се съдържат в изготвения социален
доклад. Административният акт съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити.
В административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената
заповед е издадена, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение
за случая, въз основа на подадено от оспорващата заявление-декларация за
отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка и след извършена социална анкета и изготвен
социален доклад от социален работник, съдържащ мотивирано предложение за отказ
на помощта, с оглед на което е спазена процедурата, предвидена в чл. 13, ал. 2
от ЗСП във връзка с чл. 27 от ППЗСП.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
За да възникне правото на заявителя Т. на месечна
целева помощ по чл.
16б от ППЗСП, е необходимо да е изпълнена някоя от предвидените в условията
на алтернативност хипотези на чл.
16б, ал. 1, т. 1 – т.
3 от ППЗСП. По отношение на оспорващата хипотезите на чл. 16б, ал. 1, т. 1
и т. 3 от ППЗСП са неприложими – Г.Т. нито о. т. д., при която да не може да и.
д. р. от вкъщи и да няма възможност да ползва п. о., нито е самоосигуряващо се
лице. Заявеното от Г.Т. искане за отпускане на месечната целева помощ очевидно се основава
на хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, регламентираща
правото на подпомагане, когато д. или е. от р. са о. б. р., но н. п. на о. за
б. или размерът на п. о. е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4.
Разпоредбата на чл.
16б от ППЗСП урежда хипотези на лица, о. б. р., като липсват основания за
различно третиране на тези, които са получавали доходи по трудов договор /чл.
16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП/ или от обезщетения спрямо тези, които са
самоосигуряващи се /чл.
16б, ал. 1, т. 3 от ППЗСП/. За самоосигуряващите се лица в нормативния
текст изрично е вписано, че невъзможността за упражняване на дейността следва
да е поради въведената извънредна епидемична обстановка. За лицата по трудов
договор и по осигурителни отношения за б. такава връзка не е изписана изрично,
но тя следва от тълкуването на нормативния текст. Това е така, тъй като
законодателят не въвежда различен режим на една и съща помощ при лица, о. б. р.,
които са били в трудовоправни отношения или са в отношения на получаване на о.
за б., и които са самоосигуряващи се. При тълкуването на нормативния текст на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП следва да се
приеме, че о. б. р., съответно б. д. поради о. б. р., следва да е по причина на
обявеното извънредно положение или обявената извънредна епидемична обстановка.
В противен случай, ще е налице неравно, дискриминационно нормативно третиране
на лица, които имат равен трудовоправен статут - лица по трудов договор и лица,
които са самоосигуряващи се. За да не се допусне подобно неравно третиране,
следва да се приеме, че идеята на законодателя за равно третиране намира израз
и в равните нормативни изисквания – така както самоосигуряващите се лица следва
да са преустановили работа поради епидемичната обстановка, така и лицата по трудов
договор и лицата, п. о. за б., следва да са о. б. р., съответно без доходи,
поради същата причина-епидемичната обстановка. Следователно, за да възникне
правото на помощта в хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, не е достатъчно
р. да е б. б. п. на о. за б. /съответно размерът на п. о. да е по-нисък от
средномесечния доход по чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП/, а е необходимо да
е о. б. р. по причини, явяващи се резултат от въведените ограничения във връзка
с обявеното извънредното положение или извънредната епидемична обстановка на
територията на Република България, свързана с разпространение на COVID-19.
Следва извод, че право на социална помощ по чл. 16б
от ППЗСП имат не всички б. р., чиито д. не п. у. поради въведените
ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка. Това е така, тъй като помощта е целева, обслужваща определена цел–
преодоляване на последиците от епидемията, поради което о. без д. следва да е
поради същата епидемия.
В случая от доказателствата по делото е установено, че
оспорващата Т. е о. б. р. от 20.08.2019 г. – преди обявеното извънредно
положение на 13.03.2020 г. Следователно о. б. р. не е по причини, явяващи се
резултат от въведените ограничения във връзка с обявеното извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка на територията на Република
България, свързана с разпространение на COVID-19. В този смисъл Г.Т. не попада
в кръга на лицата по чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, имащи право
да получат целева социална помощ.
За пълнота на изложеното, съдът намира за необходимо
да посочи, че разпоредбата на чл. 16б от ППЗСП е нова, създадена е с
Постановление № 218 на МС от 17.08.2020 г. за допълнение на ППЗСП /обн., ДВ,
бр. 77 от 01.09.2020 г./. Социалната помощ, която е предвидена с чл. 16б от
ППЗСП, също е нова като вид, тъй като е предвидена „при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка“. Тази помощ е и целева
– засяга групите, изрично посочени в разпоредбата, а задължително условие за
отпускането й е това по чл. 16б, ал. 3, т. 2 от ППЗСП – о. в с. д. не п. у.,
поради въведените ограничения в у. във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка. От срока, за който са налице условията по
чл. 16б, ал. 3, т. 2 от ППЗСП, зависи и размерът на помощта, видно от
разпоредбите на ал. 9 и ал. 10 на чл. 16б от ППЗСП. Цялостният прочит на
нормативната уредба, касаеща нововъведената социална помощ, обосновава извод,
че с нея е предвидено да се компенсират р., които не могат да о. т. или п. на
н. д., от която са п. д., поради обстоятелството, че о. от т. д. не п. о. и.
поради въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка. Родители, които и преди въвеждането на ограниченията не са
осъществявали трудова дейност и не са получавали доходи от нея, не са засегнати
от ограничителните мерки и законодателната логика е, че те нямат право на
предвидената целева помощ.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна – на оспорващата Т. правилно и мотивирано е отказана месечна
целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, а подадената срещу заповедта жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г.Н.Т. с ЕГН: **********,***, подадена против Заповед № ЗСП/Д-СН/10950 от
05.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен, с която
на Г.Н.Т. е отказана месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: