Р Е Ш Е Н И Е
№……../22.06.2020г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА ЧЛЕНОВЕ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретаря Нели Катрикова
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 169 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Р.Ф., поданик на Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, роден на ***г. в гр.Айсъруърт, чрез
пълномощник адв.Д.М.Т.,***, срещу Решение № 3671
от 09.08.2019г., постановено по гр.д.№ 1143/2019г. по описа на ВРС, 11-ти
състав, с което въззивникът Е ОСЪДЕН да заплати на "ЛУКСИММО ВАРНА"
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.«Владислав Варненчик» № 112, ет.2, офис 6,
представлявано от управителя Е.Г.З.
сумата в
размер 20536.22 лв. с ДДС, представляваща
дължимото възнаграждение по договор за посредничество при покупка на недвижим
имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда -24.01.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД и
сумата в
размер на 975.47 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 20536,22 лв. за
периода от 06.08.2018
г. до датата на подаване на иска – до 23.01.2019 г. включително, на основание
чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно
и е постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита се, че исковият съд не е изложил аргументи досежно направените още с отговора на исковата молба
възражения, а именно, че връщането на
депозита от страна на ищцовото дружество „Луксиммо“ е действие,
което е изявление за невъзможност да организира сключването на сделката и отказ
от страна на агенцията от участие при закупуване на недвижимият имот; че адв.
Н.Т. е извършила реално посредничество за реализирането на сделката. Сочи се,
че с отговора на исковата молба ответникът е възразил и срещу приемането на
т.нар. резервационна форма за договор за посредничество, с аргумент в насока
ако това се приеме като договор, то в същото е заложено, че при отказ от страна
на ответника депозита не подлежи на връщане, а същият е върнат на Ф., което
връщане реално представлява отказ от посредничество по сделката. Изложено е, че
липсва коментар и на възражението, че ответникът не е подписвал протоколи за
оглед на имота. На следващо място се оспорва извода на съда относно възникнала
договорна обвързаност между страните по договор за посредничество и закупуване
на недвижим имот. Сочи се, че такъв договор не е подписван. Настоява се, че
ищецът не е изпълнил задълженията си по договорно правоотношение за
посредничество доколкото не е съдействал за договаряне на съществени елементи
на бъдещия договор за покупко-продажба, съответно не е създал реална възможност
за сключване на договора към релевантния момент, вкл. и като спре имота от предлагане.
Изтъква се, че ищецът не е положил необходимите усилия за сключването на
сделката като снабдяване с относими документи и справки, за да защити интереса
на купувача в лицето на ответника по иска. Оспорва се извода на съда за
доказаност твърдението на ищеца, че ответникът се е задължил да заплати 3
процента комисионна. Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение и за постановяване
на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на
сторените разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна
представя писмен отговор, в който счита атакуваното решение за правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба за неоснователна. Изразява се становище, че
връщането на депозита е извършено поради отказ на ответника от покупката на
имота, което съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1 от ЗЗД не освобождава
доверителят да плати на довереника направените разноски и уговореното
възнаграждение. Сочи се, че ищцовото дружество е извършило вскички необходими
действия по снабдяване на бъдещия купувач с необходимите документи, като само
няколко дни след отказа, същият в действителност е закупил процесния имот.
Оспорва се твърдението за липса на възникнало договорно правоотношение между
страните, съответно дадено от ответника съгласие за предоставяне на комисионно
възнаграждение при извършена сделка. Настоява се, че същият носи белезите на
договор за поръчка и може да бъде установяван с всички допустими
доказателствени средства. Доколкото е
осъществен правопораждащият факт за дължимост на възнаграждението на ищеца, а
именно- сключване на договора за покупка на имота между същите страни, за които
ищецът е посредничил, то целта на уговорената услуга е осъществена.
Следователно посредничеството е осъществено. Сочи се, че Ф. е узнал за дължимото
възнаграждение с подписването на резервационното споразумение. Настоява се за
отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалвания
съдебен акт. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на
чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно
разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и
допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне
по съществото на спора.
Пред Районен съд Варна ищецът е заявил за
разглеждане в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове
срещу Г.Р.Ф. за присъждане на сумата от 20536.22 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по
договор за посредничество при покупка на недвижим имот, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда-24.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата в размер на 975.47 лева, представляваща
обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода от 06.08.2018 г. до датата на подаване на иска – до 23.01.2019 г. вкл. Исковите претенции са основават на
сключен между страните неформален договор за посредничество при покупка на
недвижим имот с определени параметри.
Предявен е иск с правно
основание в разпоредбата на чл.79 от ЗЗД вр. с чл.51 от ТЗ, съединен с иск по
чл.86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „Златев Кансалтинг“ ЕООД
/с предишно наименование „Луксиммо Варна“ ЕООД/ ЕИК ********* е търговец по
смисъла на чл.1, ал.2, т.2 от ТЗ с основен предмет на дейност: търговско
представителство, посредничество и агентство, покупка, строеж или обзавеждане
на недвижими имоти с цел продажба.
Пред исковия съд е поставен на
разглеждане иск за осъждане на ответника за сума, представляваща дължимо
възнаграждение по договор за посредничество.
Договорът за посредничество е
вид търговски договор, който няма нарочна правна уредба, но някои от основните
негови характеристики се извлечат чрез тълкуване на нормите, касаещи търговския
посредник – Раздел ІІ на глава VІ на Търговския закон. Договорът за
посредничество следва да бъде определен като договор, по който винаги едната
страна е търговски посредник по смисъла на чл.49 от ТЗ, който посредничи между
две страни с оглед интереса им от постигане на конкретна правна сделка. Интересът
на другия съконтрахент за участие в договора произтича от нуждата да бъде
свързан с друга страна за сключване на конкретна сделка. Предвид осъществяването
на целената сделка на търговския посредник се дължи възнаграждение.
Договорът за посредничество е
неформален, формата може да е от необходимост само във връзка с доказването –
чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. При договорът за посредничество посредникът дължи
свързване на страните по една бъдеща сделка. В тази сделка той не участва
пряко, нито има задължения по нея за извършване на каквито и да са други правни
или фактически действия. Действително неговото възнаграждение е поставено под
условие от реализирането на тази сделка, за която той е свързал страните, тъй
като възнаграждение би му се дължало само ако сделката е реализирана.
Изложеното различава договорът за посредничество от договора за поръчка и от
комисионния договор. /В тази връзка – Решение № 37 от 27.04.2012 година,
постановено по т.д. № 1143 по описа за 2010 год. на Търговска
колегия, І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Предмет на договора за
посредничество е постигането на определен резултат – свързване на страните и
подпомагането им да сключват договори. Достатъчно е сключването на договора да
е резултат на това, че посредникът е свързал страните по него. В тази сделка посредникът
не участва като представител на някоя от страните, не действа при сключване на
сделката нито от свое име, нито от чуждо име. В случая нормите на договора за
поръчка и комисионния договор не са приложими дори и субсидиарно, доколкото посочените
договори имат различно съдържание.
Основната задача на търговския
посредник се състои в събирането на двете страни и удостоверяване сключването
на сделката, за което той трябва да положи усилията и грижата на добрия
търговец. Със сключване на сделката, за която търговския посредник е
посредничил за него се поражда правото на възнаграждение.
От данните по делото съдът
приема, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за
посредничество като е осъществило свързване между продавач и купувач и по
смисъла на чл.51 от ТЗ на него му се следва възнаграждение за изпълнените от
него задължения по договора – да предостави възможност на купувача да огледа
имота и да свърже двете страни като ги насочи към сделка, за която не се спори,
че е сключена.
На първо място от събраните в
хода на производството писмени и гласни доказателства се установява наличието
на валидни облигационни отношения между страните по делото, по силата на които „Златев Кансалтинг“ ЕООД /с предишно
наименование „Луксиммо Варна“ ЕООД/ ЕИК ********* е приело да посредничи на
ответника Г.Р.Ф. при покупка на недвижим имот. Не са опровергани показанията на
водените от ищеца свидетели, от които се установява, че Протокол за проведен
оглед на недвижим имот от 23.10.2017г. е разписан в офиса на ищцовото дружество
от Д.И., тъй като бил изготвен на български език, в присъствието на ответника,
който не владее езика, като И. му обяснила съдържанието на документа, който
разписва. От показанията на св.С.Г., служител на ищеца, които са еднопосочни с
тези на св. Р.И., бивш собственик на имота, се установява, че процесния имот е
посещаван два пъти – първия път само от Д.И. седмица след подписване на
протокола за оглед и втория път – заедно с Г.Ф. и детето им. И двата пъти
възложителите са били водени от св.С.Г., а при второто посещение е присъствал и
представляващият ищцовото дружество. Не са опровергани показанията и в частта,
в която се изнася, че при първия оглед И. е одобрила имота, като е споделила,
че трябва да доведе мъжа си, като на втория оглед е била с Ф., когато и двамата
са изразили опасения относно наличието на ел.стълб в имота, който би
представлявал опасност за общото им дете. Показанията в тази част кореспондират
и с условието, поставено от Ф. в разписания от него Фолмуляр за запазване на
имот за закупуване, с който заявава искане да закупи процесния имот, ако бъде
потвърдено, че ел.стълб може да бъде преместен.
Очевидно, изрично писмено пълномощно
ответникът Г.Ф. е предоставил на св.Д.И. на 23.05.2018г., за което не се спори,
че е съставено, за да обслужи договора за покупко-продажба на имота от
18.06.2018г., но фактическите действия на ответника и св.И. към момента на
подписване на Протокол за оглед и на извършените след това огледи на имота
установяват наличието на неформално упълномощаване.
Упълномощаване с
конклудентни действия е налице, когато от поведението на упълномощителя в
конкретния случай недвусмислено следва, че той желае друго лице да извършва
правни действия от негово име, които да го обвързват. Така в конкретния случай
ответникът е присъствал в момента на подписване на протокола и не се е противопоставил
друго лице – св.И. - да положи подпис за негова сметка.
Действително липсват разписани от ответника
протоколи за оглед на имота, което според възраженията му следва да се тълкува
в посока на неизпълнение на задълженията, поети от ищеца, но следва да се има
предвид, че протокол за оглед е разписван само веднъж и то в негово присъствие
от св.И.. Налице са фактически действия, които обосновават поведението на св.И.
към 23.10.2017г. като такова на пълномощник на ответника.
Неоснователно е и възражението на
въззивника, че връщането на депозита от 2000 евро от страна на ищеца следва да
се възприема като разваляне на договора за посредничество, доколкото действието
е предприето в резултат на искане от възложителя. От значение е, че Формуляра
за запазване на имот за закупуване обективира в хода на договорните отношения
между страните по делото условията, при които възложителят би сключил
окончателния договор за покупко-продажба и очаква от посредника да му ги
осигури. С този формуляр посредникът не е поел задължение да спре от предлагане
имота, а е приел да съдейства за закупуването му при определени условия,
поставени от потенциалния купувач. Неосъществяването на тези условия, обаче, не
води до разваляне на договора за посредничество, както и не дерогира поетото от
доверителя чрез пълномощника И. задължение по Протокола за оглед да заплати
възнаграждение на посредника при сключен без знанието му окончателен договор.
Затова е във волята на посредника да реши дали да върне или да задържи депозита
за запазване на имота, съгласно предвидената възможност, тъй като и в случай на
осъществена без неговото участие сделка заплащане на възнаграждението му като
посредник му се дължи, в съответствие с установеното в протокола за оглед.
С оглед събраните по делото
доказателства въззивният съд приема, че свързването между ответника и продавача
на имота е в резултат именно на предприетите от ищцовото дружество действия в
изпълнение на сключения договор за посредничество, поради което посредникът има
право на възнаграждение, тъй като е постигнат резултатът, който страните по
договора са целели – осъществяване на връзка между продавач и клиент и
реализиране на сделка между тях при зададените параметри.
Като основателни и доказани предявените
осъдителни искове следва да бъдат уважени изцяло, при което независимо от
различната правна квалификация на главния иск, дадена от първоинстанционния съд
решението следва да бъде потвърдено. Въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
С оглед изхода от спора пред
въззивния съд искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за
настоящата инстанция следва да бъде уважено в размер на 1000 лв. адвокатско
възнаграждение съобразно представения списък по чл.80 от ГПК с приложени към
него писмени доказателства за плащане. Липсва основание за уважаване на
направеното от въззивника възражение за прекомерност на адв.възнаграждение,
т.к. същото е към минимума по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 3671 от 09.08.2019г., постановено по гр.д.№ 1143/2019г.
по описа на ВРС, 11-ти състав.
ОСЪЖДА
Г.Р.Ф., поданик на
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на ***г. в
гр.Айсъруърт, да заплати на „Златев Кансалтинг“ ЕООД /с предишно наименование
„Луксиммо Варна“ ЕООД/ ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, бул.«Владислав Варненчик» № 112, ет.2, офис 6,
представлявано от управителя Е.Г.З., сторените разноски във въззивната инстанция разноски в размер на 1000
лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в касационна жалба
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.