Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.***, 27.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ***, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 10.03.2020 год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при секретаря Милена Узунова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16221/2019год. по описа на Районен съд
гр. ***, ХLIX състав, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени от А.Х.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, ***, против ***обективно
съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 1340.50лв., представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.10.2016г.-
30.09.2019г., общо 216.21 часа, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 09.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 100 лв., представляваща
лихва за забава на осн. чл.86 от ЗЗД върху главницата
от 1340.50лв., изчислена върху всяко неплатено задължение - допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане, до датата на предявяване на иска.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител отправя искане за изменение на предявения иск по
размер, чрез неговото увеличаване на осн.чл.214,
ал.1 ГПК от предявения размер 1340,50 лв., на 1526,75 лв. По отношение на иска по реда на чл.86 от ЗЗД прави изменение на размера на исковата претенция посредством нейното
увеличение, като моли съда да приеме, че същият е
предявена за общата сума от 233,32 лв., а не първоначално посочената стойност от 100 лв. Съдът допусна направеното изменение на ИМ.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало
с ответника, на длъжност „командир на отдел" в ГПУ летище -гр. *** към
РДГП Аерогари. В периода 15.10.2016г.- 30.09.2019г. е работил на 12 часови
смени, при сумирано изчисляване на работното време и е отработил общо 1512 часа
нощен труд, посочен по отделни месеци. Счита, че така положеният труд следва да
бъде преизчислен с коефициент 1.143, което води до общо 216.21 часа извънреден
труд, който не му е заплатен. Твърди, че доколкото е налице празнота в
специалния ЗМВР, то приложение следва да намерят специалните закони и в
частност КТ и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ. Молбата
е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за
посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение. Посочва,
че ищецът е работил на 12 часови /дневни и нощни/ смени, съгласно месечни
графици и отработеното време е изчислявано сумирано. В резултат на това, чрез
прихващане на отрицателните с положителните разлики на отработеното време за
периода е формиран резултат, който при надвишаване нормата работни часове е
заплащан като извънреден на основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Оспорва
доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения
нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Излагат се подробни доводи
относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено
на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите
допълнителни възнаграждения на служителите. Твърди, че за периода са били действащи
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г.
Съответно, така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на
общото трудово законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са
разписани 8 часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в
случая липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният
извънреден и нощен такъв вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на претенциите
и присъждане на разноски.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото на осн.
чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между страните е съществувало служебно
правоотношение в периода 15.10.2016г.- 30.09.2019г., като ищецът е заемал
длъжност „командир на отдел“ в ГПУ летище -гр. *** към РДГП Аерогари; че в
периода 15.10.2016г. - 30.09.2019г. ищецът е работил на 12-часови смени.
Приложени по
делото са графици за дежурствата и
протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца и други служители при
ответника труд, които не са оспорени по констатации от страните по делото и
данните от които са взети предвид при заключенията по ССчЕ.
Съобразно
приобщеното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, за
периода 15.10.2016г. - 30.09.2019г. ищецът е отработил 1524 часа нощен труд.
Преизчислен, положеният нощен труд в дневен с коефициент 1.143, се равнява на
1742 часа общо. Разликата възлиза на 218 часа извънреден труд. Незаплатената
сума за процесния период е 1526.75лв.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже, че е в служебно
правоотношение с ответника, като в периода 15.10.2016г. - 30.09.2019г. е
полагал труд на 12 часови смени; основанието, от което произтича вземането му и
размер на дължимото възнаграждение за положения труд. В тежест на ответника е
да установи наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Безспорно между
страните е наличието на служебно правоотношение и полагането на твърдените от
ищеца часове труд в рамките на заявения период.
В настоящия
случай спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали към
настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните
служители в *,
регламентиран от специалния закон – * и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите
разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния
труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли
резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли
и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни- подневно, а за работещите на 8-,
12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на
същия закон, работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл.
187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона
влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия
период 15.10.2016г. - 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие
/чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и
сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта
от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен
труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението
с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а
техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл.
179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл.187,
ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Така, за процесния период от 15.10.2016г. - 30.09.2019г. действащи
са били последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с
решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм.
д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от
29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./, издадени от Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях
урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете
наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на
Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е
нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е
имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова
и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово
законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.143.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза
се установи, че размерът на дължимото възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1526.75 лева.
Предвид изложеното, претенцията следва да бъде уважена в пълен размер,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид основателността на главната претенция, съдът намира за основателен
и акцесорния иск за предявения размер от 233.32 лв.
На основание чл.
83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, като
предвид основателността на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС разноски за държавна такса
от 111.07 лева и 200 лева депозит за вещо лице, или общо разноски в размер от
311.07 лева.
С оглед изхода на спора, отправеното
искане, представените доказателства и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **, бул. „**“
№ * да заплати на А.Х.Н., ЕГН **********
с адрес: ***, ж.*
сумата от общо 1526.75 лв./хиляда петстотин двадесет и шест лева и 75 стотинки/, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1.143, за
периода 15.10.2016г. - 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.10.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР; сумата
от 233,32 лева /двеста тридесет и три лева и 32 стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ
изтичането на съответния тримесечен период до 09.10.2019г., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА *, бул. „* да заплати на А.Х.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, * сумата от 400 лв. /четиристотин
лева/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА *, с адрес: гр. * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - *** сумата от 311.07 лв. /триста и единадесет лева и 07 стотинки/, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
Присъдената сума може да
бъде заплатена от ищеца в полза на ответника по следната, посочена в исковата
молба, банкова сметка: ***.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: