Решение по дело №225/2024 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 1029
Дата: 11 юни 2024 г. (в сила от 11 юни 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247160700225
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1029

Перник, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
   

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20247160700225 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществената информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на В. П. Е., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]срещу обективиран в писмо изх. № УРИ 313000-5156 от 22.03.2024 година отказ за предоставяне на обществена информация по заявление с вх. № 313000-4423 от 11.03.2024 година по описа на ОД на МВР – Перник, издаден от директора на ОД на МВР – П.*.

Жалбоподателят счита, че незаконосъобразно ответникът не му е предоставил търсената информация по зададените от него критерии. Счита, че поисканата информация е събрана, създадена и се съхранява в информационните масиви на МВР, поради което не може да се постанови отказ. Моли съда да отмени отказа като незаконосъобразен и да върне преписката на директора на ОД на МВР-Перник за постановяване на решение за предоставянето й.

В съдебно заседание на 17.05.2024 година, жалбоподателят редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи, както и да му се присъдят сторените по делото разноски. В указания срок депозира писмени бележки, в които развива искането си за отмяна.

Ответникът по жалбата-директор на ОД на МВР-П.*, редовно призован за представител в проведеното съдебно заседание на 17.05.2024 година изпраща юк. З. В.. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Заявява претенция за присъждане на разноски. В указания срок депозира писмени бележки, в които поддържа искане за отхвърляне на жалбата.

А. съд-П.*, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 313004-2 от 06.01.2023 година година В. П. Е. поискал в да му бъде предоставена информация, за периода от 01.01.2022 година до 30.04.2022 година в [населено място], общ. Б.* какви полицейски проверки по ЗДвП и КЗ е имало и индивидуализирането им по дата /час, начало и край на проверките/, броя на проверените на конкретната дата ППС и пътуващите в тях лица, установените нарушения по отделно за всеки водач, пътник, ППС, вида на нарушението и взетите мерки като издадени фишове, електронни фишове, АУАН, НП и др. Колко от издадените фишове, електронни фишове, АУАН, НП и др. са възразени /обжалвани/ пред АНО и по-горен административен орган и отделно от това колко обжалвания има пред съд за издадени по ЗДвП и КЗ наказателни постановления за посочения период, номерата на делата, потвърдените и отменените от съда наказателни постановления, обжалваните на втора инстанция дела и отменените или потвърдени на тази инстанция дела, както и неприключили към момента дела.

По искането е постановено Решение № 3 с рег. № 313004-3/20.01.2023г. на директора на Областна дирекция на МВР – П.*. Решението е обжалвано от В. Е., в частта по т. 1 и е постановено решение № 63 от 04.04.2024 година по АД № 33/2023 година по описа на А. съд-Перник, като е отменено Решение № 3 с рег. №313004-3/20.01.2023г. на директора на Областна дирекция на МВР – Перник, в частта, с която е предоставен частичен достъп по точка 1 и преписката е върната за ново произнасяне по точка 1 от подаденото заявление рег. № 313004-2 от 06.01.2023 година. Решаващият състав е приел, че решението е материално незаконосъобразно, тъй като не е поискан достъп до лични данни, така както е приел административния орган. Със съдебния акт административния орган не е задължен да предостави търсената информация.

В изпълнение на съдебното решение административния орган издава решение № 9, с изх. № 313004-9 от 19.04.2023 година, с което предоставя информация подневно, по часове за спрени МПС- с водачи, пътници, нарушения, номера на фишове и АУАН-ни.

Със заявление с вх. № 313000-3118 от 16.02.2024 година В. П. Е. поискал да му бъде предоставена информация, като тази поискана със заявление с вх. № 313004-2 от 06.01.2023 година, с разлика само за времевия период от 01.11.2023 година до 31.12.2023 година. Изрично е посочил, че от предоставената му информация с предходното произнасяне е установил поне две нередности и може да даде предложение за подобряване дейността на полицейските органи. С писмо изх. № 313000-3937 от 01.03.2024 година директорът на ОД на МВР-П.** е отказал да предостави търсената информация, тъй като същата не е структурирана, не се обработва, не се съхранява и не се категоризира по посочените в заявлението критерии.

В. П. Е. със Заявление с вх. № 313-4423 от 11.03.2024 година адресирано до директора на ОД на МВР-П.* поискал да му бъде предоставена същата информация, като тази поискана със заявление с вх. № 313000-3118 от 16.02.2024 година, само с разлика на времевия период, а именно от 01.01.2024 година до 15.01.2024 година и да се структурира по вид и съдържание, както в решение № 313004-9 от 19.04.2023 година. Заявителят е посочил, че желае информацията да му бъде предоставена на хартиен носител по пощата /лицензиран пощенски оператор.

По искането е постановен отказ, обективиран в писмо изх. № 313000-5156 от 22.03.2024 година да се предостави търсената информация. Прието е, че наличната информация не е структурирана, не се обработва, не се съхранява и не се категоризира по посочените в заявлението критерии / по адреси, населени места/.

Срещу отказа В. Е. подава на 29.03.2024 година жалба въз основа на която е образувано настоящето производство.

В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства. До разпит се допусна свидетеля А. Р.. Същият изпълнява длъжност началник група АНД“Отчет анализ на пътно транспортни произшествия и водачи“ при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.. Към показанията му се подхожда със засилена критичност и въпреки това същите се кредитират изцяло. От показанията му се приема, че в системата на МВР за служебни нужди са въведени две информационни системи: АИС“Пътна полиция“ и АИС-АНД. Същият ежедневно работи с тези системи. В АИС“Пътна полиция“ сочи, че се въвежда информация за място на контрол, данни за проверени лица и данни за проверени МПС-та. В АИС-АНД се въвежда информация за установени нарушения, наложени наказания, данни за служителите осъществяващи контролна и административно наказателна дейност. За да се изпълни решението по АД № 33/2023 година се е наложило няколко служителя да работят в двете автоматизирани информационни системи –АИС-АНД и АИС“Пътна полиция“ и ръчно да отварят последователно всеки един качен в отделната системата документ, след което се наложило да ги съпоставят и сверяват. Сочи, че в двете системи се качват/отразяват различни документи, като някои от тях се дублират и в двете системи, но за критерия - място на нарушението двете системи са несъвместими. Автоматизирано и по двете системи не може да се генерира търсената информация. Допуска, че предоставената с предходното решение информация може да е непълна и неточна.

Горната фактическа обстановка се възприе от документите съдържащи се в административната преписка, приети като годни доказателства, както и от събраните гласни такива.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на А. съд-Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол пред надлежен съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ законът се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Тоест това са задължените субекти, които при посочените от закона предпоставки могат да предоставят информация по силата на този закон. Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган – директорът на ОД на МВР – П., който е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Въз основа на това настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Отказът по заявлението за достъп до обществена информация, обективиран в Писмо изх. № 313000-5156 от 22.03.2024 година на директора на ОД на МВР – П., е издадено в предвидената от закона форма, в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. При издаването му са спазени и административнопроизводствените правила за това, включително сроковете, установени в съдържанието на чл. 28, ал. 1 от закона. Непосочването, че актът подлежи на обжалване е процесуално нарушение, но същото е несъществено доколкото не е преградило правото на жалба. Процесуалните правила, с които административният орган трябва да се съобрази при постановяване на решението са посочени в разпоредбите на чл. 37 и следващите от ЗДОИ. При издаването на оспореният акт не са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила, които да обосноват отмяна само на това основание. Поради това настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

При проверка за законосъобразността на оспореното решение не се установи нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Легална дефиниция за обществена информация се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а именно това е всяка информация, която е свързана с обществения живот в страната и която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съобразно тази дефиниция, могат да бъдат обособени две предпоставки, които трябва да са налице кумулативно: Първата предпоставка изисква информацията да е свързана с обществения живот в страната. За обществен живот, законодателя не дава дефиниция, но това понятие е с достатъчно ясно съдържание, въз основа на което може да се направи извод, че се касае за живота на обществото, разбирано като група хора. С оглед на това в съдебната практика се приема, че всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Втората необходима предпоставка е тази информация да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. От тази гл.т. в съдебната практика се приема, че за да е налице тази предпоставка, то информацията трябва да е свързана с правомощията и дейността на органите, защото само тогава би могла да се постигне целта, която законът поставя.

Също така, условия за приложимостта на реда по ЗДОИ е исканите данни да представляват именно такава обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, в някоя от нейните видове - официална или служебна, според разграничението, което е направено в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ. В настоящият случай съдът счита, че поисканата със заявлението информация отговаря на изискването на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което същата би следвало да се квалифицира като обществена. Н. следващо място трябва да се отбележи, че приложното поле на този закон не е безгранично. В отговор на това, в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, законодателят е посочил кои са основанията за да се постанови отказ за предоставяне на обществената информация: 1. Когато информацията е квалифицирана или представлява защитена тайна, в случаите които са предвидени в закона; 2. Когато достъпът би засегнал интересите на трети лица и нямаме изричното тяхно съгласие за предоставяне на исканата информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. Когато исканата информация е била предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. От всичко това може да се направи заключението, че изключение от посоченото правило е възможно, но само когато имаме надделяващ обществен интерес, като тук преценката се прави за всеки конкретен случай. От тази гледна точка, поисканата информация не попада в нито една от тези изчерпателно посочени от законодателя хипотези.

Дейността на МВР се осъществява въз основа на принципите публичност и отчетност. Правна регламентация на отчетност намираме в Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, издадена на основание чл. 14, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1 от ЗМВР. По смисъла на тази инструкция отчетността-представлява дейност за събиране, обобщаване и систематизиране на информация за дейността на полицейските наряди, звена и структури, изпълняващи патрулно-постова дейност. Във връзка с отчетността ЗАНН, ЗМВР и ЗДвП не вменяват на ответника да води статистика и отчетност по зададените в заявлението критерии-населено място, улица, пътници и др.. В системата на ответника са въведени информационни системи, които спомагат да се проследява дейността на полицейските органи и да се систематизира и анализира тяхната дейност. Ползваните от ответника автоматизирани информационни системи са изготвени за служебни цели. В АИС“Пътна полиция“ ежедневно се въвежда информация за осъществени дейности от полицейските служители във връзка с изпълнение на служебните им задължения, което и както бе посочено по-горе намира правна регламентация в Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г.. Системата АИС“Пътна полиция“, свързана с отчетността, се свежда до форми на отчетност- информационна карта за дейността на наряда; доклад за проверени лица и превозни средства; справка за дейността на структурата/звеното; справка за индивидуалната дейност на полицейските органи. Посочените справки се изготвят на основата на данните от информационна карта за дейността на нарядите и се обобщават ежедневно, ежемесечно, на шестмесечие и годишно във връзка с изготвянето на писмените анализи на патрулно постовата дейност. В системата АИС“АНД“ се нанасят, въз основа на което се генерират в обощен вид, общо съставени актове за установяване на административни нарушения за териториалната структура и по ЗМВР; ЗБЛД; ЗЧРБ; Указ за борба с дребното хулиганство; Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия; Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия; Закон за частната охранителна дейност; Актове по ЗДвП; Фишове по ЗДвП, като тези показатели са разписани в Инструкция № 8121з-1289 от 30.09.2022 г. за организация на дейността в Министерството на вътрешните работи по териториалното обслужване на населението, издадена на основание чл. 14, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При тази нормативна регламентация, съпоставяйки я с показанията дадени от свидетеля, в които се сочи техническа невъзможност за идентификация по посочените критерии се приема, че двете автоматизирани информационни системи са различни по своята структура и характер, в тях се вписват различни обстоятелства, не може да се осъществи пълен обмен на данни между едната и другата, и не може по автоматизиран път да се извлече търсената в заявлението информация. Извличането на информация по зададените критерии става единствено ръчно посредством отваряне на двете системи и създаване за пръв път на тази информация.

Горното дава основание да се сподели напълно аргумента на ответника, че по посочените от заявителя критерии информацията не се обработва, съответно не се съхранява в поискания вид, защото липсва нормативно задължение за това. Информацията принципно е налична, но не в този си вид. Задължените субекти по ЗДОИ не са длъжни да създават информация във връзка с подадени заявления, която до този момент не са създали и не са имали задължения да създават. В тази връзка, константно в съдебната практика се приема, че ако исканата информация не е налична в искания вид, а следва да бъде предмет на допълнително издирване, систематизиране, обобщаване, за да бъде изготвена, както е в случая, то налице ще е излизане извън закона и неговата цел, тъй като за да се предостави достъп до обществена информация, то същата следва да бъде налична в търсения вид. В този смисъл информацията за конкретно населено място, не е налична в искания вид, а следва да бъде предмет на допълнително издирване, систематизиране и обобщаване, за да бъде изготвена. Същата следва да бъде нарочно създадена, за да бъде удовлетворено искането, което е извън целта на закона. За да се предостави достъп до обществена информация същата следва да е налична, какъвто не е разглеждания случай. Обжалваният акт е материално законосъобразен и е съобразен с целта на закона по смисъла на чл. 146, ал. 4 и т. 5 от АПК.

С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, обективиран в писмена форма, подписан е от издателя си и е постановен от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Същият е постановен в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Предвид изложеното жалбата е неоснователна и като такава ще се отхвърли.

По искането за разноски:

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Същите са своевременно заявени и представляват искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Н. основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за правна помощ жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответната страна 100.00 лева, съдебни разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на В. П. Е. против обективиран в писмо изх. № УРИ 313000-5156 от 22.03.2024 година отказ за предоставяне на обществена информация по заявление с вх. № 313000-4423 от 11.03.2024 година по описа на ОД на МВР – П., издаден от директора на ОД на МВР – П.*.

ОСЪЖДА В. П. Е., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П., със седалище [населено място], [улица]съдебни разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществената информация е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.

 

Съдия: /П/