Решение по дело №1744/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София,  16.09.2020 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен състав в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и двайсета година в състав:

                                       

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

                                                                                    АДРИАНА АТАНАСОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.д. № 1744/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С определение от 5.03.2020 г. по н.ч.д. № 1482/2020 г. Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106-ти състав на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е оставил без уважение внесеното от прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), отдел „ИНЛП“, предложение за групиране на наказанията по постановените спрямо осъдения Л.Д.Л. влезли в сила законни съдебни актове в две групи.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от прокурор при СРП, в който се излагат доводи, че определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се настоява въззивният съд се произнесе по същество и да групира наказанията съобразно предложението на СРП.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста на СРП и моли да бъде уважен по изложените в него съображения.

Упълномощеният защитник на осъдения Л. счита определението на СРС за неправилно и моли да бъде определено едно общо наказание спрямо подзащитния му, като бъде приспаднато времето на задържане, както и изтърпените от него наказания досега.

Осъденият Л. поддържа казаното от защитника си и иска да бъде отменено определението на СРС.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното.

На 20.02.2018 г. прокурор от СРП е внесъл предложение на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения Л.Д.Л.:

1. Да бъде определено общо най-тежко наказание измежду наложените по н.о.х.д. № 5994/2009 г. на СРС и по н.о.х.д. № 7543/2007 г. на СРС от три години лишаване от свобода, като на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 68, ал. 1 от НК така определеното общо наказание да се изтърпи на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС при първоначален строг режим и на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК да бъде приспаднато времето, през което осъденият е било задържан и е търпял наказание лишаване от свобода по някое от делата, включени в съвкупността – до размера на търпимия остатък.

2. Да бъде определено общо най-тежко наказание, измежду наложените по н.о.х.д. № 1427/2007 г. на СГС, н.о.х.д. № 4532/2005 г. на СРС и по н.о.х.д. № 9140/2016 г. на СРС до общ размер от една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 24 от НК така определеното общо наказание да бъде увеличено с двадесет и шест дни до общ размер една година, шест месеца и двадесет и шест дни лишаване от свобода, на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 68, ал. 1 от НК така определеното общо наказание да се изтърпи на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС при първоначален строг режим и на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК да бъде приспаднато времето, през което осъденото лице е било задържано по смисъла на закона и е търпяло наказание лишаване от свобода по някое от делата и на основание чл. 23, ал. 2 от НК към наложеното общо наказание да бъде присъединено наказанието обществено порицание, наложено по н.о.х.д. № 4532/2005 г. на РС-София.

3. Наказанието глоба в размер на 200 (двеста) лева, наложено по н.о.х.д. № 344/2003 г. на РС-Петрич да остане за отделно изтърпяване.

С определение от 23.05.2018  г. по н.ч.д. № 3404/2018 г. СРС, НО, 115-ти състав на основание чл. 23 и 25 от НК и чл. 306 от НПК е определил общо наказание по присъдите на Л. по н.о.х.д. № 1427/2007 г. на СГС, н.о.х.д. № 4532/2005 г. на СРС и н.ох.д. № 9140/2016 г. на СРС, а именно лишаване от свобода за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца и е приспаднал от срока на определеното общо наказание времето, през което Л. е бил задържан по обвиненията по посочените наказателни производства –  от 30.08.1998 г. до 29.09.1999 г. – 1 (една) година и 1 (един) месец; от 4.11.2002 г. до 11.12.2002 г. – 1 (един) месец и 7 (седем) дни; от 27.07.2003 г. до 30.07.2003 г. – 3 (три) дни; от 01.12.2003 г. до 19.03.2004 г. – 3 (три) месеца и 19 (деветнадесет) дни; от 26.12.2005 г. до 02.02.2006 г. – 1 (един) месец и 7 (седем) дни; от 01.03.2016 г. до 29.03.2016 г. – 29 (двадесет и девет) дни, с които определеното общо наказание е изцяло изтърпяно. Искането на прокуратурата по постъпилото предложение в останалата част е оставено без уважение поради постановената съдебна реабилитация по н.ч.д. № 10006/2015 г. на СРС.

На 1.06.2018 г. прокурор от СРП е подал протест срещу определението от 23.05.2018 г. по н.ч.д. № 3404/2018 г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, с който моли следното:

1. Да бъде приложен чл. 24 от НК, като общото наказание в размер на 1 (една) година и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, определено измежду наложените по н.о.х.д. № 1427/2007 г. на СГС, н.о.х.д. № 4532/2005 г. на СРС и по н.о.х.д. № 9140/2016 г. на СРС, бъде увеличено с 26 (двадесет и шест) дни до общ размер от 1 (една) година 6 (шест) месеца и 26 (двадесет и шест) дни и на основание чл. 23, ал. 2 от НК към общото наказание да бъде присъединено наказанието обществено порицание, наложено по н.о.х.д. № 4532/2005 г. на СРС.

2. Да се уточни, че времето от 1.12.2003 г. до 19.03.2004 г. се равнява на 3 (три) месеца и 18 (осемнадесет) дни, а не на 3 (три) месеца и 19 (деветнадесет) дни; времето от 1.03.2016 г. до 29.03.2016 г. се равнява на 28 (двадесет и осем) дни, а не на 29 (двадесет и девет) дни и ако се приеме друго отчитане на периодите да се измени приложението на чл. 24 от НК съгласно изложеното в протеста.

3. Да бъде определено общо най-тежко наказание измежду наложените по н.о.х.д. № 5994/2009 г. на СРС и по н.о.х.д. № 7543/2007 г. на СРС до общ размер 3 (три) години лишаване от свобода, като на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 68, ал. 1 от НК така определеното общо наказание да се изтърпи на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС при първоначален строг режим и на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК да бъде приспаднато времето, през което осъденото лице е било задържано и е търпяло наказание лишаване от свобода по някое от делата, включени в съвкупността – до размера на търпимия остатък.

С решение от 24.01.2020 г. по в.н.ч.д. № 5727/2018 г. СГС, НО, Х-ти въззивен състав на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК е отменил определението от 23.05.2018 г. по н.ч.д. № 3404/2018 г. СРС, НО, 115-ти състав, с което е извършено групиране на наказанията, поради допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването му (незаконен състав) и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Определението, което е предмет на настоящата въззивна проверка, е постановено при повторното разглеждане на предложението на СРП за групиране на наказанията в първата инстанция.

Въззивният съд съобрази правното значение на изтъкнатите обстоятелства за движението на делото и доказателствата за съдебното минало на осъдения Л., като прие за установено следното.

Първоинстанционният съд на първо място обосновано е извел фактите, въз основа на които следва да се преценят предпоставките за групиране на наказанията на осъдения Л.Д.Л.:

1. С присъда по н.о.х.д. № 574/2002 г. по описа на Районен съд – Петрич, влязла в законна сила на 10.05.2003 г., е осъден на наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева, за извършено в началото на м. ноември 2001 г. престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.

              2. С присъда по н.о.х.д. № 2022/2003 г. по описа на СРС., влязла в законна сила на 28.02.2007 г., е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от 5 (пет) години, за извършено на 25.08.1998 г. престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

3. С определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 7543/2007 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 28.06.2007 г., е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок 3 (три) години, за извършено на 26.02.2005 г. престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1, пр. 3, вр. ал. 1 от НК.

4. С определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 1427/2007 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 7.11.2007 г., е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година, за извършено на 28.08.1998 г. престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 381, ал. 8 от НПК му е наложено най-тежкото от така определеното наказание и определеното с присъда по н.о.х.д. № 2022/2003 г. по описа на СРС, а именно лишаване от свобода за срок от 3 (три) години. На основание чл. 25, ал. 3 от НК към така наложеното наказание е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 200,00 (двеста) лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е било отложено за срок от пет години.

5. С присъда по н.о.х.д. № 4532/2005 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 21.04.2009 г., е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от 3 (три) години, и наказание обществено порицание, за извършено на 26.07.2003 г. престъпление чл. 325, ал. 1 от НК.

6. С присъда по н.о.х.д. № 9140/2016 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 19.12.2017 г., е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, за извършено на 24.07.2007 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от 3 (три) месеца, наложено по н.о.х.д. № 7543/2007 г. по описа на СРС.

С определение от 3.11.2016 г. по н.ч.д. № 10006/2015 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, влязло в сила на 11.11.2016 г., по молба на осъдения Л.Л. е била постановена реабилитация на основание чл. 87 от НК по отношение на осъжданията му по н.о.х.д. № 574/2002 г. по описа на Районен съд – Петрич, н.о.х.д. № 2022/2003 г. по описа на СРС, н.о.х.д. № 7543/2007 г. по описа на СРС, н.о.х.д. № 1427/2007 г. по описа на СГС и н.о.х.д. № 4532/2005 г. по описа на СРС.

От тук насетне законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил същественият правен извод, който следва от приключилата със стабилен съдебен акт съдебна реабилитация, че със заличаването на осъждането, което е постигнато със съдебната реабилитация на първите пет осъждания на Л., отпада и основанието за определяне на едно общо наказание измежду наложените по тях.

 Поради това правното средство, с което прокуратурата е разполагала, за да бъде впоследствие допустимо разглеждането на внесеното от нея предложение за групиране на наказанията, е иницииране на производство по възобновяване на н.ч.д. № 10006/2015 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, доколкото твърдяните нарушения както по него, така и по н.о.х.д. № 9140/2016 г. по описа на СРС, не могат да бъдат отстранени в настоящото производство. В тази насока първостепенният съд е изложил обстойни, задълбочени и законосъобразни мотиви, които настоящата съдебна инстанция изцяло възприема и не констатира основание за допълването или коригирането им. Първоинстанционният съд правилно е подчертал, че не може да се толерира заобикалянето на закона. Нито прокурорът, нито друг съд може да преразглежда решения въпрос в производството по съдебна реабилитация. Съгласно чл. 413, ал. 1 НПК, чиято разпоредба е проекция на основния конституционен принцип на правовата държава – върховенството на закона, влезлите в сила съдебни актове са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Поставянето под съмнение на този принцип в настоящия случай би довело до посочения от първоинстанционния съд илюстративен пример за reductio ad absurdum, при който уважаването на предложението на прокуратурата за налагане на общо най-тежко наказание изисква постановяване на ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода по наказателни производства, по които е настъпила реабилитация.

    В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на протестираното определение, въззивната инстанция не констатира основания за неговото изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдено.

    Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 вр. чл. 341, ал. 1 от НПК, Софийски градски съд,  

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 5.03.2020 г. по н.ч.д. № 1482/2020 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                         2.