Решение по дело №156/2020 на Окръжен съд - Сливен

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 27 .04.2020 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                  ВАНЯ АНГЕЛОВА

                  

при участието на прокурора Руси Русев и при секретаря Ивайла Куманова , като разгледа докладваното от М. Сандулов вчнд  N 156   по описа за 2020  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно, по реда на  чл. 431, ал. 2, във вр. чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба на М.С.П., срещу определение по ЧНД № 395/2020 г. на РС-Сливен. С определението е наложена принудителна медицинска мярка по отношение на М.С.П., а именно принудително лечение в специализирана психиатрична болница - ДПБ „Д-р Г. Кисьов” — гр. Раднево за срок от три месеца.

В жалбата се изразява несъгласие с постановения съдебен акт, като незаконосъобразен. Счита, че не е извършила вмененото й деяние, намира се в добро психическо здраве, не е опасна за близките и околните, поради което по отношение на нея не следва да бъдат постановявани принудителни медицински мерки и да бъде настанявана в психиатрична болница.

В съдебно заседание прокурорът пледира за потвърждаване определението на СлРС.

 Защитата на настаненото на лечение лице поддържа жалбата и моли за уважаването й.

 Жалбоподателката, редовно призована, не се явява.

Окръжният съд, след преценка на наведените в жалбата доводи, като взе предвид становището на страните и доказателствата по делото и след проверка правилността на обжалваното определение, намира жалбата за неоснователна.

Обосновано решаващият съд е приел, че жалбоподателката е извършила описаното в разпоредбата на чл. чл.194, ал.1 от НК общественоопасно деяние, тъй като на 03.09.2019 г. след обяд свид.Андреев бил в сградата на Община - Сливен, където попълвал данъчна декларация. На една от масите в салона бил оставил портфейла си. В това време в близост до него била М.С.П.. Същата видяла портфейла на свид.Андреев, както и че последният е ангажиран с попълването на декларацията си, и решила да го открадне. Незабелязано взела портфейла, съдържащ лична карта, шофьорска книжка с контролен талон, дебитна карта, талон за автомобил, карти за отстъпки, сумата от 504 щатски долара, 8 грузински лари и 4 украински гривни, след което се прибрала в дома си. Няколко дни след разкриване на кражбата П. предала откраднатите вещи и същите били върнати на собственика.

Така изградените фактически и правни констатации са обосновани, тъй като почиват на доказателствата по делото. От назначената от прокурора съдебно-психиатрична експертиза е безспорно установено, че П. страда от „Параноидна шизофрения”. Към момента на извършване на деянието, а именно - 03.09.2019    г., поради лично продължително разстройство на съзнанието (Параноидна шизофрения) М.С.П. не е разбирала значението на деянието, което е извършила и не е могла да възприема фактите, имащи значение за делото и не може да дава достоверни показания (обяснения) за тях. Същата не е психически годна да участва във фазите на наказателното производство и да изтърпява наказание. П. е опасна за околните и има риск да извърши друго общественоопасно деяние, поради което е удачно да бъде настанена на принудително лечение в специализирана психиатрична болница, каквато е ДПБ гр. Раднево. Експертното заключение сочи, че лицето, чието настаняване се иска, страда от параноидна шизофрения, като заболяването представлява продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Така установеното разстройство е било налице към момента на извършване на деянието, вследствие на мисловните е емоционално-волевите нарушения характерни за параноидната шизофрения. Посочва се, че въпреки че П. е осъзнавала свойството на извършеното от нея, не е могла да разбира значението на постъпките си и не е била годна да ръководи действията си. Вещото лице заключава, че П. е опасна за околните и съществува риск да извърши друго общественоопасно деянието.

   Законосъобразно районният съд е приел, че са налице регламентираните законови предпоставки за настаняване на лицето на принудително лекуване в специална психиатрическа болница. Характерът на извършеното обществено опасно деяние и цялостното поведение на привлечения правилно са мотивирали първостепенния съд да постанови извод, че лицето е опасно за обществото и за своите близки. Определил е настаняване на принудително лечение в психиатрична болница гр. Раднево до настъпване на промяна в състоянието му, удостоверена по предвидения процесуален ред.

 По изложените съображения Окръжният съд преценява проверяваното определение за правилно, като постановено в съответствие с доказателствата по делото, при правилното тълкуване и прилагане на материалния закон, при стриктно съблюдаване на процесуалните норми, гарантиращи правото на защита на привлеченото лице. Съдебното заседание е проведено съобразно регламентираното, в процесуалната норма на чл. 430, ал. 2 НПК, задължително участие на защитник на лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки. Съблюдавана е императивна норма на чл. 430, ал. 4 НПК като съдът задължително е изслушал заключението на вещо лице – психиатър с оглед установяване на фактите, включени в главния предмет на доказване.

 По изложените съображения и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 НПК, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.04.2020г., постановено по ЧНД № 395/2020 г.  по описа на Районен съд гр. Сливен.

 

 

 

Решението е окончателно.

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  

         ЧЛЕНОВЕ: