Р Е
Ш Е Н
И Е
1964/18.3.2019г.
гр.София,
18.03.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, гражданско отделение,
ІІ-Д въззивен състав в публично
заседание на тридесети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
П
РЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.с. Боряна Воденичарова
при секретаря Илиян
Коцева и прокурора………………..като
разгледа докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№15306/2018г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение от 09.10.2018г. по гр.д.№35987/2018г. на СРС, 76 с- в
е признато за
незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволеннието на Р.И.С. извършено със Заповед №
РД-08-370/02.04.2018г. на представляващ П.НА
Р.Б.и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Р.И.С. е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност - „Шофьор-куриер”.
. Срещу така постановеното решение е пъстъпила
въззивна жалба от П. НА Р. Б.. Жалбоподателят счита,
че обжалваното решение е неправилно,
като твърди че атакуваната заповед е издадена
при спазване на изискгванията на КТ и при установено нарушение от страна
на ищеца на трудовата дисциплина, като излага и доводи по съществото на спора.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с
което предявените срещу него искове
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претенидра юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата оспорва същата по
ъсображения изложени в писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
СРС е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове предявени от Р.И.С. срещу П.НА Р.Б.с пр.осн.чл.
344 ал.1, т.1 и чл.344
ал.1, т.2 от КТ.
.Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното: Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността и допустимостта
на решението, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно разпоредбата на 269 изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на
императивните материално правни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. По делото от
фактическа страна се установява, че
ищеца е работил при ответника по тредов договор на длъжността, „Шофьор-куриер в администрацията на Главния
Прокурор,като
трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед №
РД-08-370/02.04.2018г.., с която му е наложено дисциплинарно наказание
„Дисциплинарно уволнение" поради злоупотреба с доверието на работодателя-чл.190
ал.1, т.4 пр.1 от КТ.. Атакуваната
заповед с която на ищеца е наложено процесното дисциплинарно наказание
"уволнение", е издадена от субекта на дисциплинарна власт-Главния
Прокурор и съдържа всички обстоятелства, индивидуализиращи от обективна и
субективна страна нарушението, заради които е наложено наказанието, поради
което същата е мотивирана и отговаря на императивните изисквания, предписани в
правната норма на чл.195 ал.1 от КТ. Установява се от събраните по делото доказателства, че
преди да наложи процесното дисциплинарно наказание органът на дисциплинарна
власт е изискал, а ищеца е дал обяснения по отношение на релевираното в
процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина, като по този начин е
спазена процедурата, предвидена в чл.193 от КТ. Като мотивите
работодателя е посочил в атакуваната заповед, че ищецът е Съгласно разпоредбата на чл.126, т.9 от КТ
работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не
злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за лоялност
към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190
ал.1, т.4, предл.1 от КТ и по чл.187 ал.1, т.8 предл.1 КТ злоупотреба с доверието на
работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността.
Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е
злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и
работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице,
когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с
доверието на работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е
извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие,
при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието
(действие или бездействие) е извършено умишлено. Когато работникът или
служителят осъществява материално-отчетнически функции, то изискванията за
лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение за опазване
имуществото на работодателя. Възлагането на материално-отчетническа дейност
предпоставя една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, поради
което осъществяващият тази дейност работник или служител е длъжен при
изпълнение на трудовите си задължения да престира поведение, при което да
полага съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа за опазване на
повереното му имуществото на работодателя. Когато рабон.тникът или служителя
осъществява материално-отчетнически функции, то изискванията за лоялност към
работодателя са свързани и с проявата на поведение за опазване на имуществото
на работодателя възлагането на материално-отчетническа дейност предпоставя еда
по-висока степен на оказано от работодателя доверие , полади което
осъществяващия таза дейност работник е длъжен при изпълнение на трудовине
си задължения да престира поведение, при
което да полага съответната грижа за
опазване на повереното му имущество на работодателя, а когато възползвайки се
от служебното си положение действия или
бездействия в разрез със задължението си за лоялност, то извършеното съставлява
тежко дисциплинарно нарушение за което закона предвижда налагане на
дисциплинарно наказание уволнение. В тозисмисъл
е и съдебната практика на ВКС-РЕШЕНИЕ 86/25.05.2011Г. ПО ГР.Д.№1734/2009Г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС И . РЕШЕНИЕ № 242 ОТ 21.05.2012 Г. ПО ГР. Д. № 932/2011
Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС. При извършената преценка на събраните по делото
доказателства вкл. Длъжностна характеристика и Вътрешни правила за
разпределение на превозните средства на Прокуратурата на Република
България, въззивният съд намира, че ищеца, който
с оглед заеманата от внего длъжност е бил натоварен и
материално-отчетнически функциис ,е злоупотребил с доверието на работодателя, изразяващо
се в това, че на . 28.02.2018 г., около
17.50 ч. на бензиностанция 7102 на „Петрол“ АД в гр. София, бул. „Пенчо
Славейков“' след пълното зареждане на резервоара на поверения му автомобил е налял гориво и в туба, което
противоречи на приетите правила от службата и
сключения с „Петрол“ АД договор.
Настоящата съдебна инстанция намира, че с посочените действия ищецът е целял и
имотна облага за себе си, с оглед установените по делото данни за това, че
същият е искал увеличение на заплатата, за да работи по проекта, както и
че това деяние на ищеца Т.Г.Н.осъществява
състава на дисциплинарното нарушение "злоупотреба с доверието на
работодателя" по смисъла на чл.190 ал.1, т.4, предл.1
от КТ, каквато
правна квалификация му е дадена и в заповедта за дисциплинарно уволнение. При тези обстоятелства по делото, наложеното на ищеца дисциплинарно наказание "уволнение" е
съобразено с тежестта на извършеното от него дисциплинарно
нарушение. Следователно уволнението на ищеца е законосъобразно
и предявения на осн.чл.344 ал.1 , т.1 от КТ иск следва да се отхвърли като
неоснователен. Като неоснователен следва да се отхвърли т и акцесорния иск с
пр.осн.чл.344 ал.1, т.2 от КТ.
Предвид изложеното, обжалваното решение като
неправилно следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с
което предявените на горепосочените основания искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на спора на въззивника
следва на осн.чл.78 ал.1, вр.ал.8 от ГПК да се заплатят разноските по делото за
процесуално представителство пред двете съдебни инстанции - юрисконсултско
възнаграждение в размер общо на 200лв
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 09.10.2018г.
по гр.д.№35987/2018г. на СРС, 76 с- в., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.И.С.,
ЕГН ********** срещу П. НА Р.Б.искове с пр.осн.ование: чл.344
ал.1, т.1 от КТ за приднаване за незаконно и отмяна на уволнението му ,
извършено със Заповед № РД-08-370/02.04.2018г.
на П.НА Р.Б.и чл. чл.344 ал.,1, т.2 от КТ за възстановяването му на заеманата
преди уволнението длъжност - „Шофьор-куриер”.
ОСЪЖДА Р.И.С.,
ЕГН **********,***. вх. ****, чрез адв. П.С. да заплати на П.НА Р. Б., сумата 200лв. –юрисконсултско възнаграждение
на осн.чл.78 ал.1, вр.ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.