МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 380/ 2020 г.
Подсъдимият Т.В.В. е предаден на
съд с обвинителен акт на Ш.ската окръжна прокуратура с обвинение по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 01.06.2019 г. на път І-2 (В. - Р. – Р.) на км.
102+620, в посока от гр. Ш. към
гр. Р., при управление на МПС – лек автомобил
„Ауди Q7“ с рег. № РР ***АТ, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП – „Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак“, в случая пътен знак „В26“ - „Забранено е движението със скорост по-висока от
означената – 60 км/ч“, като се е движил със скорост около 88 км/ч и по непредпазливост
причинил смъртта на К.Р.К.,***, настъпила на 02.06.2019г.
В проведеното разпоредително
заседание подсъдимият и неговият защитник – адв. М.П. ***, вземат становище, че
не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
производства, тъй като той не желаел да се възползва от достъпната му процедура
на бързото производство. Молят делото да бъде насрочено за разглеждане по общия
ред, с призоваване на свидетелите и експертите, като бъде им дадена и
възможност да водят свидетелите по отношение на факти и обстоятелства, които са
от съществено значение за изясняване на обективната истина. По нейна молба,
съдът конституира пострадалата Ф.Г.Р. в качество на частен обвинител по делото.
Тя и нейният повереник – адв. И.Й. от ШАК намират, че няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство и на този етап не правят
искания за събиране на нови доказателства. Прокурорът счита, че не са налице
процесуални пречки за разглеждане на делото по общия ред.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението така, както е повдигнато и предявено на подсъдимия. Счита,
че с оглед на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, не са налице
основания за преквалификация на обвинението. Поддържа изразеното в обвинителния
акт становище, че при установената невменяемост на пострадалия, неправомерните
му действия не следва да се ценят на плоскостта на съпричиняване на
произшествието. Според обвинението няма наличие на независимо съизвършителство
от страна на пострадалия за настъпване на ПТП и свързаните с него правни
последици, тъй като лицето не е годен субект на наказателното правоотношение.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на минимума
предвиден в закона – две години лишаване от свобода, като с оглед
доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, счита, че по
отношение на този деец успешно може да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК и следва наказанието да бъде отложено за изпитателен срок от четири
години. Относно кумулативно предвиденото наказание лишаване от право, предлага
същото да е в размер равен или по-голям от наказанието лишаване от свобода.
Намира, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за
прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК.
В пледоарията си повереникът на
частния обвинител изтъква, че фактическата обстановка залегнала в обвинителната
теза се подкрепя от събраните по делото доказателства. Споделя направения от
прокурора доказателствен анализ, в който били включени отделните елементи и
всички въпроси, които подлежат на доказване в процеса. Причините за
автопроизшествието били установени от автотехническите, комплексна и
съдебно-медицинска експертиза, които безспорно доказвали механизма на
причиняване на ПТП. Той и неговата доверителка намират, че поисканото от
прокурора като размер наказание, както и прилагането на чл. 66 от НК, са
необосновани и по този начин нямат да бъдат постигнати целите на индивидуалната
и обща превенция. С такова наказание би се дало послание, че всеки може да
убива хора по пътя и като краен резултат, няма да бъде вкаран в затвора. Счита,
че в рамките на предвиденото от закона наказание, за да бъде постигната целта
му, то следва да бъде изтърпяно ефективно, макар и в минимален размер. Според
тях, не са налице основания за промяна на правната квалификация, с оглед
твърдяната оказана помощ на пострадалия. Молят да бъде определено от съда
справедливо наказание, което да бъде изтърпяно ефективно.
В пледоарията си другият защитник
– адв. Р.К. *** от името на подзащитния си и от свое име, моли съда да
постанови оправдателна присъда. Счита, че анализът на доказателствения материал
от прокурора и частния обвинител е едностранчив, без да се съпоставят
показанията на водените от защитата свидетели с останалия доказателствен
материал. Подробно аргументира тезата си. Изтъква, че частната тъжителка не е
направила всичко необходимо, изискващо се при обгрижването на лице със
здравословни проблеми, каквито имал пострадалият и е допуснала възникването на
произшествието. Намира, че нарушението допуснато от подсъдимия, а именно
превишаване на разрешената скорост, не е в пряка причинна връзка с настъпилия
обществено опасен резултат и той не е имал възможност да го предотврати.
Намира, че автотехническата експертиза е правила изчисленията си само към
момента на удара, като това е едно заснемане на този момент и на онази скорост,
с която е бил автомобилът и пешеходецът. За всичко останало не дават конкретни
отговори. Въпреки използваните множество методи от експертите, те не могат да
кажат какво се е случило по време на инцидента, преди удара. Експертите са
използвали неверни или неправилни параметри и са получили неверни отговори на
поставените им въпроси. Моли съда да постанови оправдателна присъда.
Алтернативно, в случай че съдът приеме тезата, че подсъдимият е оказал помощ на
пострадалия, да преквалифицира деянието, както и да приеме, че са налице всички
основания за приложение на чл. 55 от НК и да замени предвиденото наказание
лишаване от свобода с пробация, в подходящ срок. В защитната си реч подсъдимият
В. изразява съгласието си с казаното от своя защитник. Изразява дълбокото си
съжаление и съчувствие към семейството на пострадалия. В последната си дума
заявява, че се надява съдът да бъде справедлив.
В хода на съдебното следствие са
разпитани посочените в приложението към обвинителния акт свидетели и тези
посочени от защитата, изслушани са
заключенията по изготвените автотехнически експертизи и съдебно-химическата
експертиза. Със съгласието на страните са приети и заключенията на изготвените
в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза и
съдебно-психиатрична експертиза.
От събраните доказателства съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.В.В. е
правоспособен водач категории „А, M, B, BE, C, AM, TKT“, притежаващ свидетелство за управление на МПС № *********, издадено от ОД на МВР гр. Р. на 22.12.2010г. и валидно до 22.12.2020 г.
На 01.06.2019 г. подсъдимият и
съпругата му били на гости при свои роднини в гр. Бургас. Тръгнали да се
прибират в гр. Р. в късния следобед, като подсъдимият управлявал л.а. „Ауди Q7“ с рег. № РР ***АТ. Съпругата му С. Г. В.седяла на
предната дясна седалка. След гр. Ш. спрели за почивка на бензиностанция „ШЕЛ“.
След това продължили пътуването си, като около 22:00 часа се движели по път I-2 В. – Р. – Р.. Вече било тъмно, пътното платно било
сухо, автомобилът бил с включени светлини и приближавал разклона за с. Р., Ш.ска
област.
По това време Ф. Г. Р. *** се
намирала на бензиностанция „Кастрол“, местността „Тополите“, намираща се на
главния път Р. – Р. – В., до разклона за с. Р.. След като заредила с гориво
управлявания от нея л.а. „Киа Джойс“ с рег. № Н **** ВК, потеглила с
автомобила, за да излезе на главния път. До нея в колата пътувал синът й К.Р.К.
на 32 години. Той страдал от епилепсия и ограничено разстройство на личността,
освидетелстван от ТЕЛК с 92% неработоспособност, с чужда помощ. К. бил
неспособен, поради заболяването си да се обслужва сам, неориентиран и често
агресивен. За него от най-ранната му детска възраст се грижили родителите му,
основно майка му. Когато свидетелката Р. спряла, за да изчака преминаващите по
главния път автомобили, синът й отворил предната дясна врата и слязъл от
колата. Свидетелката оставила автомобила си с работещ двигател и отворена
врата, и го последвала. Опитала се да го спре, но той я ударил и крещял да го
пусне. Пострадалият се отскубнал от ръцете й, ударил я и тя паднала в храстите
отстрани на банкета, а той продължил да се движи надолу, като скоро тя го
изгубила от поглед. През цялото време го увещавала да се върне, защото
преминавали коли и някоя от тях може да го блъсне. Започнала да маха на
автомобилите идващи от с. З. да намалят и те го направили. Тъй като синът й се
отдалечил много, преценила, че колата й е по-близо и с нея по-бързо и лесно ще
го настигне. Тръгнала да се връща към автомобила си, като започнала да вика за
помощ мъжа работещ на бензиностанцията, но той не й обърнал внимание, защото в
този момент зареждал друга кола. По това време К. се намирал до км. 102+620 на
път I-2, вдясно на пътното платно за
движение, в посока гр. Ш. и предприел внезапно пресичане отляво надясно спрямо
посоката за движение на приближаващия се в този момент до мястото автомобил,
управляван от подсъдимия В.. Участъкът от пътя бил неосветен и без обозначение
за преминаване на пешеходци, а пострадалият бил с тъмни дрехи, без
светлоотразителни елементи по тях. В този пътен участък подсъдимият управлявал
автомобила със скорост около 88 км/ч при ограничение на скоростта от 60 км/ч,
указана с пътен знак „В-26“. В този момент автомобилът бил на къси светлини,
защото при излизане от ляв завой подсъдимият видял светещите фарове на
автомобил, излизащ от бензиностанцията и почти навлязъл в насрещното платно, и
превключил светлините. Подсъдимият и съпругата му забелязали в непосредствена
близост пресичащия пешеходец. Автомобилът ударил намиращият се на пътното
платно К. с предната броня, в дясната странична част на тялото му , в областта
на десния долен крайник и таза. Тялото му отхвръкнало, завъртяло си и се
ударило в предния капак и предното стъкло на автомобила и било отхвърлено на
платното. Ударът станал в лентата за движение на подсъдимия. В. намалил
скоростта и след около 50 м. спрял и направил обратен завой, за да разбере
какво се е случило. На светлината от фаровете на автомобила си видял
пострадалия, лежащ на пътното платно. Веднага подсъдимият се обадил на телефон
112 и съобщил за произшествието. Свидетелката Р. не успяла да достигне до
автомобила си, когато чула удар и се обърнала да види какво се е случило.
Видяла автомобила на подсъдимия, приближила се към него и попитала: „Какво
направихте?“. Подсъдимият отговорил, че
нищо не знае и тя тръгнала към сина си. Подсъдимият включил аварийни светлини и
спрял перпендикулярно на пътя, за да предпази тялото на пострадалия от идващите
автомобили. Обадил се по мобилния си телефон на свой приятел – свидетелят С. С.–
полицейски служител, който до скоро
работел в пътна полиция. Съобщил му за станалото ПТП и го попитал какво
трябва да направи в този случай, тъй като той самият бил силно притеснен и в
стрес от станалото. Свидетелят попитал дали е подаден сигнал на телефон 112 и
получил положителен отговор от подсъдимия. В този момент дежурните от 112 се
обадили и В. прекъснал връзката със св. С.. Поискали да уточни мястото на
произшествието и той сторил това с помощта на св. Б.А. – таксиметров шофьор,
който пристигнал на мястото малко след произшествието и останал, за да помогне.
След това подсъдимият отново се обадил на св. С., който попитал дали мястото е
обезопасено и какво е състоянието на пострадалия – дали е в съзнание и дали
диша. Подсъдимият му описал положението на автомобила си и че пострадалият
трудно диша. Свидетелят го посъветвал да провери дали има видимо чуждо тяло в устата и носа, да му
говори и да го държи в съзнание до пристигане на линейката. Св. С.чувал и
женски глас, който казвал: „той избяга от колата“, предположил, че това е
майката на пострадалия. Чувал и Т. В. да говори на пострадалия като го наричал
по име и му обяснявал, че е повикал линейка, която скоро ще дойде, да бъде
спокоен. Когато на местопроизшествието пристигнали линейка и полиция разговорът бил прекратен. Свидетелите А. и Ю. помогнали да качат пострадалия с
носилка в линейката, а подсъдимият бил извикан от полицейските служители за
проверка на документите и тестван с дрегер. Малко преди това съпругата му – св.
С. В., която била встрани от пострадалия, се обаждала по телефона, за да търси
помощ от приятели. Свързала се със св. И. Д. и съпругата му от гр. Ш., съобщила
им за инцидента и ги помолила да дойдат на мястото и те се отзовали.
Подсъдимият помолил св. Д. да отиде лично в спешния център на болницата, защото
е лекар и преди време работел там. Поискал да се запознае със ситуацията и да
види дали пострадалият се нуждае от нещо. Подсъдимият изразил готовност да даде
кръв и каквото е необходимо за лечението. Св. Д. веднага отишъл в болницата и
от лекаря придружаващ линейката разбрал, че състоянието на пострадалия е
критично и тежко и съобщил това по телефона на подсъдимия. Въпреки проведените
реанимационни мероприятия пострадалият К. починал в 0.10 ч. на 02.06.2019 г.
Приетата от съда фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели – Д.Н.Ю., Ф. Ш.
А., Б.М.А., С. Х.С., И. М. Д., Ф.Г.Р., частично от показанията на С. Г. В.и от
обясненията на подсъдимия и от изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи, протоколи за оглед на местопроизшествие, скици, фотоалбум и др.
писмени доказателства.
Св. В., в показанията си пред
съда, заявява, че в момента на удара видяла и усетила, че все едно дървен кол
ги връхлетял внезапно, плъзнал се по колата и паднал. Подсъдимият намалил,
направил обратен завой и на светлината на фаровете видели, че на платното лежи
човек. В обясненията си подс. В. твърди, че след като превключил на къси светлини усетил удар, помислил, че хвърлят
чувал с нещо върху автомобила. Направил обратен завой и едва тогава разбрал, че
е ударил човек.
Няма преки свидетели на пътния
инцидент, при който е ударен пострадалия. Св. А. бил на мястото по време на случая
и установява какво е станало между пострадалия и майка му при излизане от
бензиностанцията и действията на подсъдимия и съпругата му след катастрофата. Свидетелят
седял на паркинга пред заведение, намиращо се отдясно по посока на движение на
автомобила на подсъдимия. След удара подсъдимият спрял пред него. Свидетелят
попитал В. : „ Ти да не го удари?“ , а той му отговорил, че не го е ударил, а
направо го е размазал. Съпругата му слязла от колата, много уплашена и викала:
„луд ли е? изскочи пред нас“. След това подсъдимият направил обратен завой и
осветил тялото на пострадалия, а след това позиционирал автомобила така, че да
го предпази.
Св. В. разказва, че при пристигането си на мястото на
инцидента, подсъдимият и съпругата му били видимо разтревожени и притеснени,
били шокирани. Разказали му, че някакъв мъж бягал по асфалта и реално се
хвърлил върху техния автомобил.
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на св. В. в частта им относно това кога са видели пешеходеца и са разбрали, че са
ударили човек.
Останалите свидетелски показания
са непротиворечиви и последователни.
Въз основа на събрани писмени
(медицински документи) и гласни доказателства - свидетелски показания на д-р Г.Й. е
изготвена на досъдебното производство
послесмъртна съдебно –
психиатрична експертиза на пострадалия К.Р.К.. Заключението й е прието без
личен разпит на експерта, със съгласието на страните. От него се установява, че
пострадалия страдал от Умерена умствена изостаналост, еретичен вариант;
Органично разстройство на личността, Епилепсия, големи припадъци, което е
неврологично заболяване. Умерената умствена изостаналост (еретичен вариант) е в
параметри, обуславящи негодност лицето да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, изпълнени са психиатричния (умствена
недоразвитост) и психологичния критерий. Поведението му към момента на деянието
от 01.06.2019г. било изцяло обусловено
от наличните тежки дефекти по психичните сфери, които резултират в
неспособността му да възприема правилно и точно фактите и обстоятелствата от
околната действителност, да ги осмисля разумно и да формира адекватно
поведение.
Без личен разпит на
експерта е приета и изготвената съдебномедицинска експертиза за оглед и
аутопсия на труп №40/2019г. От заключението й е видно, че при утопсията на
трупа на К.Р.К.,*** е установена съчетана травма – глава, гръден кош, корем,
таз, крайници.
Контузия на главата: разкъсноконтузна
рана челно слепоочно в ляво, с охлузвания под раната – към челото и под раната-
към лявото слепоочие; Ивицовидно охлузване на кожата челно в ляво – над средата
на веждата; Ивицовидно петнисто охлузване на дясното слепоочие; Кръвонасядане
на клепачите на лявото око и подочието; Плитко петнисто охлузване на дясната
скула; Охлузване на носния корен и гърба на носа; Оторагия вляво; Обширно кръвонасядане на
меките черепни обвивки в ляво челно, слепоочно, теменно и тилно и в дясно
слепоочно – на ограничена площ; Счупване на люспата на лявата слепоочна кост с
ход към черепната основа, където фрактурната линия се разделя на три отделни
лъча; Малък кръвоизлив (субарахноидален) в областта на черепната основа; Малки
контузионни огнища в зоната на мозъчната кора слепоочно и тилно в дясно.
Контузия на гръдния кош: Петнисто
кръвонасядане на предната гръдна стена в дясно – под гръдното зърно; Плитко
охлузване на гръдната стена предно-странично, на същото ниво; Охлузване в
лявата подмишнична област, обхващащо и
задната страна на лявото рамо; Широко охлузване на гръдния кош ляво странично,
съставено от множество успоредни драскотини, бледо кръвонасядане в областта на дясната
ребрена дъга и коремната стена; Счупване на шест десни ребра по предна
аксиларна линия, с разместване на фрагментите; Множествени разкъсвания на
десния бял дроб от счупени ребра; Хемопневмоторакс вдясно; Колапс на десния бял
дроб; Счупване на четири леви ребра по средна ключична линия.
Контузия на корема и таза: Охлузване в лявата
поясно-седалищна област, сливащо се с охлузването на гръдния кош ляво
странично; Плитко охлузване върху крилото на лявата хълбочна кост; Счупване на
крилото на дясната хълбочна кост на таза; Счупване на десния ацетабулум;
Счупване на двете срамни кости на таза до симфизата; Счупване на двете
седалищни кости на таза; Счупване на напречните израстъци на L2,
L3
и L4
в ляво.
Контузия на крайниците: Открита фрактура на
костите на дясната подбедрица- Обширна разкъсноконтузна рана по
предно-вътрешната й страна- горна средна трета; Разкъсване на мускулите в
дълбочина; Спираловидно счупване на двете кости на дясната подбедрица;
Кръвонасядане по вътрешната страна на дясното бедро – средна трета; Обширно
кръвонасядане с неправилна форма по вътрешната страна на лявото бедро; Плитко
охлузване на капачката на лявото коляно; Кръвонасядане по задна-вътрешната
страна на лявата подбедрица- горна средна трета; Петнисто охлузване със
забелване на епидермиса по външната страна на левия глезен; Кръвонасядане с
плитки охлузвания и забелване на кожата по гърба на лявото ходило в основата на
ІІІ, ІV и V пръст; Дребни охлузвания със забелване на епидермиса по гърба на ІV
и V пръст на лявото ходило.
Охлузвания в областта на
десния лакът и на долния край на мишницата с кръвонасядане около тях; Две
охлузвания на дясната предмишница; Плитко охлузване на дясната гривнена става,
задно вътрешно; Охлузване на левия лакът с кръвонасядане около него; Кръвонасядане
(с охлузване в центъра) по гърба на лявата ръка в основата на ІІІ пръст;
Кръвонасядане по гърба на ІІІ пръст на лявата ръка; Плитки охлузвания по гърба
на ІV и V пръст на лявата ръка.
Хистологично е установена анемия
на вътрешните органи. Мозък – субарахноидален кръвоизлив; точковидни и
по-големи кръвоизливи в мозъчния паренхим (контузия); перицелуларен и
периваскуларен мозъчен оток. Миокард – запазен хистологичен строеж. Черен дроб
– изразена паренхимна дистрофия; дифузна средно и едрокапчеста мастна дистрофия
ІІ ст. Бъбрек – хроничен пиелонефрит; паренхимна дистрофия. Бял дроб –
антракоза, интраалвеоларна аспирация, белодробен оток.
Всички установени
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по
механизма на удар, натиск и триене (за охлузванията). Същите може да бъдат
получени при ПТП – блъскане на пешеходец от лек автомобил.
В пробата кръв взета
от трупа на К. не е установено наличие на алкохол.
Непосредствена причина
за смъртта на К. К. се дължи на тежък иревирзибилен травматичен шок, развил се
на базата на установената политравма. Между претърпяното ПТП и установените
травматични увреждания е налице пряка причинна връзка.
От заключението на тройната автотехническа експертиза се
установява следното:
Скоростта на движение на
автомобил „Ауди“ Q7 преди ПТП и към момента на
удара е около 88 км/час.
Опасната зона за
спиране на автомобила при определената скорост на движение е около 90 м.
Преди удара,
пешеходецът се е движил напречно на пътното платно, отляво надясно за водача на
автомобила. Скоростта му на движение е била около5,3 км/час.
Мястото на удара е на
74,2 м преди мерната линия и на 2,4м вляво от дясната
граница на платното за движение (9 м от лявата граница на платното за
движение).
В момента на навлизане на
пешеходеца на платното за движение, автомобилът е бил на около 151 м от мястото
на удара. В този момент пешеходецът е бил извън осветения от автомобила участък
при интензивност от 2 lux. Пешеходецът е бил
извън видимата за водача зона.
Обективната видимост от осветеността на
късите светлини на левия фар за водача на автомобила е била 50 m.
Водачът на автомобила
не е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца в момента на неговото
навлизане на платното за движение. Водачът е възприел опасността своевременно и
в момента на осветяване с челния фронт на светлините. Спрямо този момент
пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране на автомобила.
В момента, когато
автомобила е бил на 50 м от мястото на удара, пешеходецът е бил на
около 3 м от
мястото на удара при напречно движение. Ударът е бил неизбежен при установените
действия на пешеходеца, както и при подбраната скорост на автомобила.
Технически
съобразената скорост при видимост от левия фар до около 50 м е била около 58
км/час.
При избора си на
скорост, водачът на автомобила сам се е поставил в техническа невъзможност да
предотврати ПТП.
Пешеходецът е имал
техническата възможност да се съобрази с интензивността на движението, със
скоростта на приближаващия автомобил и неговото положение, както и с
обстоятелството, че е бил облечен с тъмни дрехи, с видимостта и че пресича
платното извън обозначените за това зони.
Опасната зона за
спиране на автомобила при скорост 60 км/час е около 53 м.
При своевременното
възприемане на опасността от 50 м и при движение на автомобила с 60 км/час,
както и същото поведение на пешеходеца, удар не би настъпил, тъй като той бил
пресякъл коридора на движение на автомобила.
Технически причини,
довели до възникване на ПТП са:
Основната техническа
причина за възникване на ПТП е технически неправилното пресичане на платното от
пешеходеца на необозначено за това място без да се съобрази със скоростта и
положението на приближаващия автомобил.
Техническа причина за
възникнало то ПТП е и движението на автомобила със скорост над максимално
разрешената за участъка. Технически правилно е водачът на автомобила да се
съобрази с ограничението на скоростта и да управлява автомобила с максимално
разрешената скорост за движение.
Техническа причина за
възникналото ПТП е и управлението на автомобила с технически несъобразена
скорост на движение съобразно осветеността и видимостта пред автомобила.
Технически правилно е водачът на автомобила да се съобрази с видимостта и да
управлява автомобила със скорост, която му позволява да спре в зоната на
видимост.
Съдът изслуша и прие изготвената комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза № 139/2020г., която дава
следните заключения:
В резултат та
настъпилото на 01.06.2019г. ПТП К.Р.К. е получил автомобилна травма – блъскане
на пешеходец със средната част на предните състави на лек автомобил „Ауди Q7“,
изразяваща се в тежка, несъвместима с живота съчетана травма със засягане на
глава, гърди, гръбначен стълб, таз и крайници, подробно описани в
обстоятелствената част и в съдебно-медицинската експертиза.
Посочените телесни
увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното действие (удар,
притискане, триене) на твърди тъпи или тъпоръбести предмети, както и на
предмети с широка, твърда и грапава повърхност и добре отговарят да са получени
в резултат на пътно-транспортно произшествие. При този вид автомобилни травми,
в механогенезата на уврежданията през различните фази на произшествието, върху
тялото на пешеходеца действат различни по своята посока и величина травмиращи
сили. Като първа фаза при този вид произшествия се означава фазата на
първоначалния контакт между тялото на пешеходеца и лекия автомобил. При него се
получават т.нар. контактни увреждания, чието разположение и характеристики в
голяма степен зависят от вида и конструктивните особености на автомобила. В
конкретния случай, през тази първа фаза на произшествието са се получили
уврежданията в областта на долните крайници и най-вероятно в таза.
Поради конструктивните
особености на съвременните автомобили, мястото на първоначалния контакт между
предните състави на лекия автомобил и тялото на пешеходеца е разположено
по-ниско от масовия център на тялото на пешеходеца. Това води до получаване на
по-голямо ускорение на долната половина на тялото му, завъртане на цялото тяло около напречната му ос
и попадане върху предния капак на автомобила. През тази втора фаза най-често се
травмират гръдния кош и главата на пешеходеца. Като трета фаза при този вид
автомобилни травми се означава фазата на напускане тялото на пешеходеца на
предния капак на автомобила поради най-често аварийно спиране. Под действието
на инерционни сили тялото се плъзга напред, пада върху пътната настилка и се
травмира, като най-често се травмира главата през тази фаза, както и тялото. Ако
скоростта е била достатъчно висока, след падането на тялото върху пътната
настилка, следва плъзгане и триене върху нея. Това триене и придвижване на
тялото на пешеходеца върху пътната настилка се означава като четвърта фаза в
механогенезата на уврежданията при този вид автомобилни травми.
От локализацията,
тежестта и характеристиките на уврежданията, може да се направи заключението,
че посоката на първоначалния удар от предните състави на лекия автомобил е била
отстрани отдясно на пострадалия. Уврежданията в дясната половина на тялото и
крайниците са се получили най-вероятно през първата и втората фаза на
произшествието. Обширните охлузвания в лявата странична повърхност и лявата
половина на тялото и главата, както и фрактурата на черепните кости са се получили
през третата и четвъртата фаза на произшествието в резултат на удар и триене
върху пътната настилка.
Първоначалния контакт
на тялото на пострадалия е бил с предната броня на автомобила. В резултат на
съприкосновението, тялото се премества относително към автомобила предвид
своята инертност и силно се завърта
около хоризонталната си централна ос с приближаване на главата към
автомобила и отдалечаване на краката. По този начин то достига предния капак,
удря се и се плъзга по него. След това пострадалият достига предното стъкло и с
главата си се удря в него. След това тялото се отделя от автомобила и извършва
полет, пада върху настилката и се плъзга и търкаля по нея. Общото разстояние на
отхвърляне на тялото е 49,9м. След ПТП тялото е намерено леко от коридора на
движение на автомобила или в зоната на средната лента за завиване наляво.
Пешеходецът е бил обърнат с дясната си странична повърхност към автомобила.
След удара тялото е отхвърлено на разстояние около 50м. Разстоянието на полет е
16,3 м, а на плъзгане е 33,6 м.
При извършения технически оглед на лекия автомобил „Ауди Q7“ с рег.№ РР5464АТ е констатирано следното: Спирачна система – невъзможна проверка;
Ходова част и окачване – изправни; Кормилно управление – изправно; Осветление –
изправно; Купе (Рама) неизправни – деформиран преден капак, счупени са предната
броня, декоративната решетка и предното обзорно стъкло. На базата на посочените
констатации е направен извод, че автомобилът е технически неизправен.
Съдът прие, че с деянието подсъдимият осъществил състава на престъпление по
чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК. При управление на МПС нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДП като се движил със
скорост по – висока от посочената с пътен знак В26 – 60 км/ч, движил се със
скорост около 88 км/ч. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че след деянието подсъдимият направил всичко зависещо
от него за оказване помощ на пострадалия. След удара веднага се обадил на спешния
телефон 112, съобщил, че е ударил човек, местонахождението си и поискал помощ.
Преместил автомобила си в близост до пострадалия, с включени аварийни светлини,
за да го обезопаси от други преминаващи автомобили. Със същата цел поставил и
светлоотразителен триъгълник. Обадил се на св. С., който притежавал съответния
професионален опит и стриктно изпълнявал съветите му за това как в конкретната
ситуация да помогне на пострадалия до пристигане на медицинска помощ. Помолил
св. Д., който е лекар, лично да отиде в болницата, където е транспортиран
пострадалия, за да разбере какво е състоянието му и от какво се нуждае. Изразил
готовност да дари кръв и да осигури парични средства, в случай на необходимост.
Подсъдимият извършил обективно и субективно възможните действия, насочени към
спасяване живота на пострадалия, който макар и в тежко състояние бил жив.
Обстоятелството, че не участвал с физическа сила при товарене на пострадалия в
линейката не елиминира усилията му за ограничаване на вредните последици.
Установено е по делото, че полиция и линейка са пристигнали на
местопроизшествието по едно и също време. Полицейските служители поискали от
подсъдимия документи и го тествали с дрегер за употреба на алкохол, като теста
бил отрицателен. Обективно той не можел в този момент да помогне за качването
на носилката, това не било и необходимо, тъй като на мястото имало достатъчно
хора, за да сторят това. Ето защо, съдът призна подсъдимия В. за виновен по
привилегирования текст от закона и го
оправда по първоначалното обвинение за деяние по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК.
От субективна страна, деянието е извършено по непредпазливост, под формата
на самонадеяност.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът не намери отегчаващи
вината обстоятелства. В обвинителния акт прокурорът посочил, че такива няма, но
в пледоарията си изтъква като отегчаващо обстоятелство наложените наказания на
подсъдимия В. като водач на МПС. Справка от КАТ за нарушители водачи приложена
в ДП се установява, че за дълъг период от време на подсъдимия са наложени
административни наказания – един акт от 2010 г., едно наказателно постановление
и четири фиша, като за последния той твърди, че е за нарушение на неговия син,
който ползва негов автомобил в София и няма причина това обяснение да не бъде
кредитирано. Съдът приема, че в качеството си на водач на МПС подсъдимият има
относителна ниска степен на обществена опасност, с оглед факта, че за толкова
дълго време като водач има наложени само тези наказания. Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът прие: чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите
характеристични данни. Освен това, като смекчаващо обстоятелство следва да бъде
отчетено и съпричиняването на обществено опасния резултат от страна на
пострадалия, който в нарушение на чл. 113, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и чл.
114, т. 1 от ЗДвП навлязъл на пътното
платно, без да вземе мерки за безопасността си, на неосветено място, извън
населено място и там, където не е разрешено пресичане от пешеходци. Не може да
се приеме, че след като пострадалият е невменяем, в случая няма съпричиняване,
защото невменяемо лице е наказателно и административно-наказателно неотговорно.
Съпричиняването като принос на пострадалия за настъпването на обществено
опасните последици има обективен характер. В конкретния случай обществено
опасните последици се дължат на съчетания ефект от виновното поведение на
извършителя и поведението на самия увреден. С поведението си пострадалият е
нарушил правилата за движение и това негово поведение има пряка причинна връзка
с настъпилия обществено опасен резултат. Това поведение е обективен факт и не е
необходимо да е извършено виновно. Съпричиняване в случая има, тъй като
невменяемото лице е допринесло за настъпване на резултата, независимо от
способността му да действа разумно и че не подлежи на наказателна или
административно наказателна отговорност. Ето защо съпричиняването на обществено
опасния резултат, съдът отчете при оценка тежестта на деянието и при
индивидуализацията на наказателната отговорност на дееца. При така приетите
смекчаващи вината обстоятелства, съдът намери за неоснователно искането за
приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като тяхната съвкупност не
показва изключителност или многобройност правещи и най-лекото предвидено в
закона наказание, несъразмерно тежко. Ето защо съдът определи наказанието, като
приложи разпоредбата на чл. 54 от НК - лишаване от свобода в размер на една
година. Съдът прие, че не е необходимо подсъдимият В. да изтърпява това
наказание ефективно. Налице са законовите предпоставки по чл. 66 от НК, а и за
поправяне и превъзпитание на този подсъдим, не следва той да търпи наказанието
си в затворническо заведение. Подсъдимият не е лице с висока степен на
обществена опасност и в настоящия случай не е налице нуждата от по-интензивно
наказателно въздействие. Безспорно важна е генералната превенция, но при
решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието следва да се вземе предвид
най-вече специалната превенция, а определено по този начин, наложеното
наказание ще изпълни целите си визирани в чл. 36 от НК.
На основание чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години. Наказанието на подсъдимия,
съдът определи при условията на чл. 54 от НК, поради което е задължително
налагането и на това наказание.
Съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства по делото,
като постанови всички те да бъдат пазени до приключване на наказателното производство,
след което л.а. „Ауди Q7“ с рег. №
РР ***АТ, регистрационна табела за автомобила, да бъдат върнати
на подсъдимия, а останалите да бъдат унищожени. Съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски.
В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.
Съдия: