Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Ловеч, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в открито заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 1
по описа на съда за
Производството
е образувано по искова молба от „НЕКС” ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. ******* против Р.В.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, с която е
предявен иск по чл. 439 ГПК – признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумите по изпълнителен лист в размер на 90 278 лв., издаден по
разпореждане от 25.03.2014 г. по в.т.д. № 134/2013 г. на Апелативен съд Велико
Търново.
В
исковата молба се твърди, че с покана за доброволно изпълнение по изпълнително
производство № 969/2017 г. по описа на ЧСИ П.П., ищецът „НЕКС” ЕООД е поканен
да заплати на Р.В.Н. сумите по изпълнителен лист, издаден по разпореждане от
25.03.2014 г. по в.т.д. № 134/2013 г. на Апелативен съд Велико Търново, ведно с
начислените лихви, такси и разноски в изпълнението, възлизащи в общ размер на
101 479,36 лв. Посочва се, че изпълнителният лист е издаден на 25.03.2014
г. на името на ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ и материализираното в него вземане не попадало
в патримониума на физическото лице, по чиито почин
било образувано изпълнителното дело, че към момента на издаване на листа ЕТ
„ИНОТ – Р.Н.“ е бил в обявен в несъстоятелност, че листът е получен от Р.В.Н.,
който отказвал да го предаде на синдика по несъстоятелността за събирана на
вземането и че поради липса на достатъчно имущество производството по делото за
несъстоятелност било спряно, а впоследствие с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ –
прекратено със заличаване на търговеца от търговския регистър. Твърди се, че е
налице пълно погасяване на вземането по листа, поради прихващане с насрещно
вземане на „НЕКС” ЕООД срещу ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ в , придобито по договор за цесия
от 29.07.2015 г. от Н. Х. М.-И., с като се поддържа, че изявлението за
съобщаване на цесията и компенсаторното изявление са получени от Красимир
Иванов – синдикът на ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“.
В
срока за отговор по чл. 367, ал. 1 ГПК от ответника Р.В.Н. е постъпил писмен
отговор, в който са направени възражения за недопустимост и неоснователност на предявения
иск. Възражението за недопустимост се основава на разбирането, че доводите за
погасяване на вземането по изпълнителния лист чрез прихващане са идентични с
наведените от ищеца в жалбата му по чл. 435 ГПК за прекратяване на
изпълнителното дело, които съдът приел за неоснователни. Възражението з
неоснователност на иска е правоизключващо и се
основава на доводи за липса на валидно извършено прихващане, за липса на
вземане в полза на Н. Х. М.-И. срещу ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ и за нищожност на
договора за цесия от 29.07.2015 г. между Н.а Х. М.-И.и „НЕКС” ЕООД, поради
невъзможен предмет.
В
срока по чл. 372, ал. 1 ГПК от ищеца е подадена допълнителна искова молба, а по
чл. 373, ал. 1 ГПК от ответника допълнителен писмен отговор, в които страните допълват
и уточняват доказателствените си искания.
Възражението
за недопустимост на иска е неоснователно. То се основава на доводи за
основателност на иска, а не на съображения за липсата на положителни, респ.
наличието на отрицателни процесуални предпоставки на иска. Твърденията в
исковата молба за издаден изпълнителен иск в полза на ответника против ищеца,
за образувано въз основа на този лист изпълнително дело и за погасяване на
вземането по лисата чрез прихващане са достатъчни за обуславяне правен интерес
от търсената защита с иска по чл. 439 ГПК, поради което същият следва да бъде
разгледан по същество.
Ищецът „НЕКС” ЕООД взема участие в производството чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. А., който поддържа
иска, а в хода на устните състезания излага доводи за неговата основателност,
моли за уважаването му и за присъждане на разноските по делото. В представени
по делото писмени бележки доразвива съображенията за основателност на иска.
Ответникът Р.В.Н. взема участие в съдебното заседания чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. Н., който оспорва
иска по наведените възражения, в хода на устните състезания излага доводи за
неговата неоснователност, моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноските
по делото. В представени по делото писмени бележки доразвива съображенията за
неоснователност на иска.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приетия по делото изпълнителен лист, същият е издаден на 25.03.2014 г. въз основа
на невлязло в сила решение № 53/27.02.2014 г., по в.т.д. № 134/2013 г. на
Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено в осъдителната част решение
№ 143/22.05.2012 г., по т.д. № 99/2011 г. на ОС Габрово, с което „НЕКС”
ЕООД е осъдено на основание чл. 79 ЗЗД да заплати на ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ сумата от
90 278,90 лв., представляваща неизплатени суми по седем фактури. Изпълнителният лист е издаден в полза на ЕТ
„ИНОТ – Р.Н.“.
От
приложените т.д. № 269/2009 г. на ОС Плевен и т.д. № 99/2011 г. на ОС Габрово
(по което е постановено осъдителното решение, въз основа на което е издаден
изпълнителния лист от 25.03.2014 г.) е видно, че първото дело е образувано по
искова молба от ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ против „НЕКС” ЕООД за заплащане на
сумите 521 604,12 лв. – главница и 325 709,97 лв. – мораторна лихва, като и че поради направени отводи на
съдиите от ОС Плевен и определяне на ОС Габрово за съд, който да разгледа
исковете, производството по исковата
молба е продължило по т.д. № 99/2011 г. на ОС Габрово.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № 20179050400969 на ЧСИ рег. № 905 със страни Р.В.Н.
(взискател) и „НЕКС” ЕООД (длъжник по
изпълнението), което се установява от покана за доброволно изпълнение № 9469/11.10.2017 г. и от уведомление за насрочен
недвижим опис на недвижим № 2267/23.02.2018 г.
От приложеното т.д. № 26/2012 г. на ОС Ловеч е видно,
че то е образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност,
подадена от Н. Х. М.-И.срещу ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“. С решение № 34/20.08.2012 г. на основание чл. 632,
ал. 1 ТЗ съдът е обявил неплатежоспособността на ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“, открил производство по несъстоятелност на същия
търговец и го обявил в несъстоятелност, и спрял производството, поради липса на
имущество за покриване на първоначалните разноски. С решение № 38/10.10.2012 г. на основание чл. 632,
ал. 2 ТЗ съдът възобновил производството по делото, назначил временен синдик и
свикал първо събрание на кредиторите. Двете решения са обявени в Търговския
регистър. Синдикът изготвил списъци на кредиторите с приети и неприети вземания.
От тях е видно, че Н. Х. М.-И.е кредитор с три приети вземания в общ размер
582 161,09 лв., като всяко от тях е в следния размер: 145 607,09 лв.
(договор за заем остатък главница), 45658,11 лв. (договор за заем – законна
лихва от 21.08.2009 г. до 20.08.2012 г.) и 390 895,89 лв. (договор за заем
– законна лихва от 01.04.2005 г. до 20.08.2009 г.) прието под условие относно
размера - приключване на производството по гр.д. № 418/2012 г. на ОС Ловеч; а „Ема транс“ ООД е кредитор с три неприети
вземания в общ размер на 57 665,17 лв. С определение № 31/25.01.2013 г.,
по № 26/2012 г. на ОС Ловеч съдът на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ е одобрил
списъка на приетите от синдика вземания като го допълнил, включвайки в него и
вземанията на „Ема транс“ ООД общ размер на 57 665,17 лв. Определението и
списъците са обявени в Търговския регистър като в сроковете по чл. 694 ТЗ не са
предявявани искове за установяване несъществуването на някое от приетите
вземания. С решение № 15/26.02.2013 г. на основание чл. 710 ТЗ съдът обявил в
несъстоятелност ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“, постановил прекратяване дейността на
предприятието лишил търговеца от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото от масата на несъстоятелността, и постановил започване осребряване
на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Решението е обявено в Търговския регистър. С решение
№ 48/08.06.2015 г. на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ съдът спрял производството по
несъстоятелност, поради недостатъчност на имуществото на длъжника за покриване
на разноските. Решението е обявено в Търговския регистър. С решение № 62/29.09.2016
г. съдът прекратил на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ производството по
несъстоятелност и постановил заличаване на ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ от Търговския регистър. Решението е влязло в законна
сила на 12.10.2016 г., като то и заличаването са обявени в Търговския регистър.
В периода от второто спиране на производството по
несъстоятелност по чл. 632, ал. 2 ТЗ (решение № 48/08.06.2015 г.) до
прекратяване на производството и заличаване на ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ от Търговския регистър (решение № 62/29.09.2016 г.) са
се осъществили следните факти:
На 29.07.2015 г. между Н. Х. М.-И. (цедент) и „НЕКС” ЕООД, действащо чрез управителя Н.Х. М.-И.
(цесионер) е сключен договор, с предмет прехвърляне
от цедента на цесионера на
следните вземания: а) срещу ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ по предявените искови претенции по
т.д. № 77/2013 г. на ОС Габрово
(иск по чл. 86 ЗЗД – за сумата от 10000 лв., предявен като частичен от
275 479 лв. – лихва за периода от 01.04.2005 г. до 31.03.2009 г. върху
главница от 500 000 лв. и иск по чл. 86 ЗЗД – за сумата от 120 000
лв., предявен като частичен от 161 075 лв., представляващи лихва за
периода от 31.03.2009 г. до 29.03.2012 г. върху главница от 500 000 лв.),
произтичащи от договор за заем от 03.11.2004 г. с нотариална заверка на подписа
и включени в списъка на приетите от синдика вземания (пункт 3 – 390 895,89
лв.) по т.д. № 26/2012 г. на ОС Ловеч; б) вземания срещу ЕТ
„ИНОТ – Р.Н.“, включени в списъка на
приетите от синдика вземания (пункт 2 – 45658,11 лв.) по т.д. № 26/2012 г. на
ОС Ловеч. С договора е уговорено заплащане на цена за прехвърлените вземания в
размер на 100 лв., която сума е получена от цедента Н. Х.
М.-И., видно от разходен касов ордер от 07.08.2015 г. на „НЕКС” ЕООД.
От уведомление от 29.07.2015 г. на Н. Х.
М.а-И., адресирано до ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“, представляван от синдика К. И., е видно
изявлението на прехвърлителя до задълженото лице, че
вземанията по договора са прехвърлени.
От уведомление за прихващане от 06.08.2015 г. на Н.Х.М.-И., действаща като управител на „НЕКС” ЕООД,
адресирано до ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“, представляван от синдика Красимир Иванов, се
установява волеизявление за извършване на прихващане от името на „НЕКС” ЕООД на
вземането на ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ към НЕКС” ЕООД по изпълнителен лист от 25.03.2014 г. (по невлязло в сила решение №
53/27.02.2014 г., по в.т.д. № 134/2013 г. на Апелативен съд Велико Търново) с
вземанията на вземанията дружеството срещу ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“, предмет на договор
за цесия от 29.07.2015 г. Върху
изявлението е изписан собственоръчен текст „Уведомен съм лично на 07.08.2015 г.
в качеството ми на представляващ ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ синдик:
(подпис) К. П.И.“.
От заключението на съдебно-графическата експертиза, което съдът приема за
компетентно и обосновано, се установява че подписите върху уведомление за цесия
от 29.07.2015 г., уведомление
за прихващане от 06.08.2015 г. и в позиция
„поучил сумата“ върху разходен касов ордер от 07.08.2015 г. на „НЕКС” ЕООД са
положени от Н.Х.М.-И.. Съдът приема от заключението, че подписите върху
разписка от телепоща с нечетлива дата „5.08.“ не са
на лицата Н.Х.М.-И. и Красимир Петров Иванов, а от него и от това, на допусната
допълнителна графическа експертиза – че подписът върху отговор на частна жалба
(приложен в материалите по в.ч.т.д. № 37/2016 г. на Апелативен съд Велико Търново) е
положен от К.П. И..
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема за
компетентно и обосновано, се установява, че договорът за цесия от 29.07.2015 г. между Н.Х.М.-И. и „НЕКС”
ЕООД и уведомлението за прихващане 06.08.2015 г. са намерили отразяване в счетоводството на „НЕКС” ЕООД, като
след записване на уведомлението за прихващане, „НЕКС” ЕООД е закрило задължение
към ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ в размер на 90278,90 лв.
Със заявление вх. № 4087/09.06.0216 г. по т.д.
№ 26/2012 г. на ОС Ловеч ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ (обявеният в несъстоятелност търговец) е
поискал спряното производство по несъстоятелност да бъде възобновено, с оглед
наличието на вземане в полза на ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ за сумата от 90 278,90
лв., за което счита, че може да се събере и от получените суми да се
удовлетворят част от вземанията, вкл. за разноски. Към заявлението е приложено
копие от изпълнителен лист от 25.03.2014
г. основа на невлязло в сила решение № 53/27.02.2014 г., по в.т.д. № 134/2013
г. на Апелативен съд Велико Търново.
С молба вх. № 4446/23.06.0216 г. по т.д.
№ 26/2012 г. на ОС Ловеч Н.Х.М.-И. е поискала заличаване на ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“,
поради изтичане на едногодишния срок от постановяване на решение за спиране на
производството по несъстоятелност.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 439 ГПК. Като средство за защита на длъжника срещу материалноправната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение, с което се оспорва подлежащото на изпълнение вземане, искът е
отрицателен установителен и се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 ГПК). В случая от
ищеца „НЕКС” ЕООД се поддържа, че след издаване на изпълнителния лист от
25.03.2014 г. по в.т.д. № 134/2013 г. на Апелативен съд Велико Търново,
кредиторът по листа ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ бил заличен от търговския регистър и между
него и Р.В.Н. липсвало правоприемство, както и че е
настъпило пълно погасяване на вземането по листа чрез прихващане с насрещно
вземане на „НЕКС” ЕООД срещу ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“, придобито от Н.Х.М.-И. с договор
за цесия от 29.07.2015 г.
Заличаването от търговския регистър на кредитора по изпълнителния лист ЕТ
„ИНОТ – Р.Н.“, макар да е настъпило след издаване на изпълнителното основание (въззивното съдебно решение), не съставлява основание, въз
основа на което може да се приеме, че вземането по листа пристанало да
съществува. Заличаването на ЕТ от търговския регистър означава отпадане на
търговското качество, но не и на правосубектността на
физическото лице-търговец, защото тя (гражданската правосубектност) е първична
и обуславяща придобитото търговско качество (чл. 56 ТЗ). Неоснователно е и
разбирането на ищеца, че е погрешно да не се прави разлика между имуществата на
ЕТ с тези, на физическото лице. Принципно, такава разлика е налице – затова в
теорията, практиката и в позитивното право е установено понятието „търговско
предприятие“, с каквото разполага и едноличният търговец (чл. 60, ал. 1 и 2 ТЗ). Имуществото на физическото лице е по-широко от обема на търговското
предприятие, защото в последното влизат права, задължения и фактически
отношения, възникнали в резултат от упражняваната търговска дейност. От това не
следва, че е налице „имуществена автономия“ на търговеца. Физическото лице ще отговаря
за задълженията в търговската си дейност с цялото си имущество, вкл. с една
втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска
имуществена общност, а не само с актива от търговското предприятие (чл. 614,
ал. 2 ТЗ). Ако някой актив на длъжника едноличен търговец остане неосребрен,
последният си остава част от имуществото на физическото лице и след заличаване
на търговеца от търговския регистър, защото, както вече се спомена, със
заличаването настъпва единствено отпадане на търговското качество на
физическото лице, отмиране на търговската му правосубектност, но не и на
гражданската такава. В този смисъл не би могло да се говори и за правиприемство на притезания,
част от предприятието на ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“, в полза на Р.В.Н., каквото според
ищеца липсвало.
Основателно е разбирането на ищеца за настъпило пълно погасяване на
вземането по листа за сумата от 90 278,90 лв. чрез прихващане с насрещно
вземане на „НЕКС” ЕООД срещу ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“, придобито от Н.Х.М.-И. с договор
за цесия от 29.07.2015 г.
Към момента на извършване на компенсаторното изявление от „НЕКС” ЕООД,
същото дружество било титуляр на вземания, които е придобило от Н.Х.М.-И.,
която е кредитор с приети вземания по несъстоятелността, като цесията е
съобщена на длъжника ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“. Частното правоприемство
следва да бъде зачетено, тъй като със сключването на договора цесия и с оглед
съобщаването ѝ, цесионерът НЕКС” ЕООД е встъпил
като кредитор в приетите вземания, поради което е придобило и качеството
"кредитор в производството по несъстоятелност".
Активните вземания, придобити от „НЕКС” ЕООД с договора за цесия, с които е
направено прихващането, са в общ размер на 130 000 лв. (вж. изявлението за
прихващане) и те са включени в списъка на приетите вземания. Списъкът е одобрен
от съда по несъстоятелността с определение по чл. 692 ТЗ и обявен в търговския
регистър, като от длъжника или от другия кредитор („Ема транс“ ООД) не е постъпвало писмено възражение
по чл. 690 ТЗ, нито е предявяван иск по чл. 694 ТЗ за установяване
несъществуване на приетите вземания на Н.Х.М.-И.. Няма
доказателства за тяхното отричане с влязло в сила решение в отделен исков процес,
а и такова не би могло да приключи по същество, доколкото вземанията са
включени в одобрения от съда списък по 692, ал. 3 ТЗ и от длъжника не е
направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ (чл. 637, ал. 3 ТЗ). С оглед
на това вземанията на Н.Х.М.-И. имат характер на приети такива по смисъла на
чл. 693 ТЗ и в отношенията между нея, длъжника, синдика и другия кредитор, спор
за тях и размера им между същите субекти не би могло да съществува. С влязло в
сила съдебно решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ (от 20.08.2012 г.) съдът е обявил ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ в несъстоятелност и на това основание вземанията
срещу него са станали изискуеми (чл. 617, ал. 1 ТЗ). Компенсаторното изявление
е отправено до синдика в съответствие с чл. 645, ал. 1 ТЗ. Ето защо съдът
приема, че е настъпило погасяване на вземането на ЕТ „ИНОТ – Р.Н.“ за
сумата от 90 278,90 лв., за което е издаден по разпореждане от 25.03.2014
г. по в.т.д. № 134/2013 г. на Апелативен съд Велико Търново, тъй като общия
размер на активните вземания в по-голям (130 000 лв.).
Ако са считали, че не са налице предпоставките за прихващане, синдикът или
другият кредитор в несъстоятелността те са имали възможност да предявят
съответните искове за неговата недействителност в сроковете по чл. 649 ТЗ. По
делото не са налице данни за водени дела, нито за влезли в сила съдебни актове,
с които са уважени искове за относителна недействителност на прихващането.
Съдът приема за неоснователно съображението на ответника, че искът е
неоснователен, тъй като не са ангажирани доказателства за плащане на дължимата
по листа сума, каквото е изискването на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се
отбележи, че за цитираният текст е едно от основанията за прекратяване на изпълненителното производство, каквото е и влязлото в сила
съдебно решение по чл. 439 ГПК. За водене на иска по чл. 439 ГПК са меродавни
всички факти, водещи до погасяване на дълга, настъпили след издаване на
изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 ГПК). Прихващането е такъв факт, който
в случая е настъпил след издаване на листа.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е основателен и следва да
се уважи, като се признае за установено че вземането по изпълнителния лист не
съществува.
С оглед отхвърляне на иска ищецът следва да заплати на
ответника претендираните разноски (чл. 87, ал. 1 ГПК), които са доказани до общ
размер на 5014 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по предявения от „НЕКС” ЕООД, с ЕИК 1****** със седалище и адрес
на управление гр. ****** против Р.В.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, че
ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист в размер на
90 278 лв., издаден по разпореждане от 25.03.2014 г. по в.т.д. № 134/2013
г. на Апелативен съд Велико Търново, поради погасяването им с прихващане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.В.Н., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
„НЕКС” ЕООД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Цар
Обединител” № 23 сумата от 5014 лв. представляваща общ размер на сторени по
делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: