№ 49
гр. К. , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20201850100555 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 12 и сл.от ЗЗДН.
Делото е образувано на основание молба с вх. № 2371 / 19.08.2020 г.
подадена от В. К. С., ЕГН ********** от с. Г., ул. „З.“ № 23 против Р. Н. С.,
ЕГН ********** от с. Г., ул. „З.“ № 23, за упражнено насилие спрямо нея за
издаване на заповед за защита по реда на чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН, с налагане на
следните мерки, а именно : съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН :
„ЗАДЪЛЖАВАНЕ на Р. Н. С., ЕГН ********** от с. Г., ул. „З.“ № 23 да се
въздържа от домашно насилие спрямо В. К. С., ЕГН ********** от с. Г., ул.
„З.“ № 23 и чл. 5 ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН : „Да забрани на лицето Р. Н. С.,
ЕГН ********** от с. Г., ул. „З.“ № 23 да приближава жилището, обитавано
от В. К. С., ЕГН **********, находящо се на адрес : с. Г., ул. „З.“ № 23, както
и местоработата на В. К. С., ЕГН ********** и местата за социални контакти
и отдих“.
Молителката сочи в молбата, че на 26.07.2020 г. около 14.00 ч. дъщеря й
и зет й дошли в двора на къщата, за да поставят помпа за вода на кладенеца в
двора, тъй като сина й не й позволявал да ползва неговата. В един момент
синът й Р.С. излязъл и се развикал да не пипат нищо и че той бил правил
1
кладенеца, след което започнал да я обижда изреждайки радица псувни :
„Г.М.“, „Б.“, „М.Т.“, „Д.М.“, „Т.Н.С.М.М., О.С.Н.Т.С.“, „Ще те утепам и ще те
отлежим“. Молителката сочи още, че междувременно докато й крещял се
опитал на няколко пъти да я удари, повтаряйки, че не му е майка. Като при
един от опитите да я удари я спасило единствено намесата на зет й, който го
спрял. След което дъщеря й извикала полиция, като синът й продължил да я
заплашва и пред полицаите.
Моли да бъде издадена заповед за защита, като на ответника бъдат
наложени следните мерки : „ЗАДЪЛЖАВАНЕ на Р. Н. С., ЕГН ********** от
с. Г., ул. „З.“ № 23 да се въздържа от домашно насилие спрямо В. К. С., ЕГН
********** от с. Г., ул. „З.“ № 23 и чл. 5 ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН : „Да
забрани на лицето Р. Н. С., ЕГН ********** от с. Г., ул. „З.“ № 23 да
приближава жилището, обитавано от В. К. С., ЕГН **********, находящо се
на адрес : с. Г., ул. „З.“ № 23, както и местоработата на В. К. С., ЕГН
********** и местата за социални контакти и отдих“.
В съдебно заседание, молителката редовно призована, не се явява,
вместо нея се явява от адв. Б. - САК, преупълномощена от адв. Ц. – САК,
която поддържа така подадената молба, като излага подробно доводите си в
представените писмени бележки.
Ответникът редовно призован, не се явява, вместо него се явява
упълномощения му защитник адв. З. – САК, която моли съдът да отхвърли
издадената заповед за незабавна защита, като сочи, че на посочената дата
26.07.2020 г. е имало конфликт между страните, но това не е акт на домашно
насилие.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, и
представените по делото доказателствата, приема за установено следното:
Спорно е обстоятелството дали е извършено домашно насилие на
26.07.2020 г. Не са приложени медицински документи от които е видно, че на
посочената дата ответникът е упражнил физически или психически тормоз
над молителката.
По делото е приложена като доказателство декларацията по чл. 9 ал. 3
от ЗЗДН, в която не е посочена дата на извършен акт на домашно насилие над
молителката.
Съдът кредитира обясненията дадени лично от ответника пред съда, от
които се установява, че и двамата : и молителката и той са си отправяли
обидни думи и изрази, но същият е категоричен, че не й е посягал.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели
И.Г.П. и П.Р.С., които не са противоричиви, и двамата свидетели са
2
категорични, че ответникът Р.С. не е посягал да нанесе удар на майка си.
Свид. П.С. сочи, че е имало доста разстояние между баща му и баба му. Дори
твърди, че е имало ограда между тях.
От събраните по делото гласни доказателства показанията на свид.
И.Г.П. и П.Р.С. може да се направи извод, че на посочената дата и
молителката и синът й са си разменяли обидни думи. Също така се установи,
че отношенията между тях са влошени от двадесет години.
Съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото свидетели И.
А. П. и П. М. Г., които са посетили адреса на 26.07.2020 г. след подаден
сигнал и са категорични, че пред тях ответникът не е обиждал майка си.
От приетата като доказателство преписка вх. № 3262 / 20.11.2020 г. от
РУ – К. е видно, че на 26.07.2020 г. в 14.10 ч. е отразен сигнал от с. Г., ул. „З.“
№ 23 и същият посетен от служителите мл. инсп. И. А. П. и мл. инсп. П. М.
Г..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат молителката и ответникът.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на
ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него
се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
За да бъде осъществена защита срещу домашно насилие по реда на
ЗЗДН е необходимо да е налице акт на физическо, психическо, или сексуално
насилие спрямо пострадалото лице. Това насилие следва да е било извършено
от лице от кръга на тези по чл. 3 от закона.
В конкретния случай настоящият състав намира, че не се потвърждават
от събраните доказателства, описаните факти и обстоятелства в молбата
подадена от В. К. С., ЕГН ********** от с. Г., ул. „З.“ № 23.
Съдът счита, че не се събраха безспорни доказателства за проява на
домашно насилие от страна на ответника Р. Н. С., ЕГН ********** на
26.07.2020 г.
Психическото насилие представлява по своята същност целенасочени
3
действия от страна на извършителя, изразяващи се в заплашително и
агресивно поведение, насочени срещу дадено лице водещи до обременяване и
разстройство на психиката на пострадалото лице. Такива са заплахи,
системни обиди, телефонен тероризъм и други. Не се установи по делото от
наличния доказателствен материал ответникът да е нанасял физически удари
или психически тормоз над молителката. В този смисъл твърденията в
молбата останаха недоказани.
Следва да се отбележи, че в тежест на молителя е да проведе пълно и
главно доказване по отношение на правно релевантния факт на извършеното
насилие и да установи наличието на такива действия от страна на ответника.
В настоящата хипотеза, съдът намира, че не се установяват данни за
извършени спрямо молителката действия на домашно насилие, от страна на
ответника.
Ето защо, настоящият състав след цялостна преценка на събраните
доказателства намира за недоказано и необосновано изложеното в молбата на
В. К. С., ЕГН ********** от с. Г., ул. „З.“ № 23, че спрямо същата, на
посочената дата и при описаните там обстоятелства от страна на Р. Н. С., ЕГН
********** е било осъществено домашно насилие. Изложеното налага
извода, че молбата следва да бъде оставена без уважение, с произтичащите от
това последици.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА да издаде Заповед за защита по реда на чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН
по молба на В. К. С., ЕГН ********** от с. Г., ул. „З.“ № 23 против Р. Н. С.,
ЕГН ********** от с. Г., ул. „З.“ № 23 с налагане на следните мерки, а
именно : съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН :
„ЗАДЪЛЖАВАНЕ на Р. Н. С., ЕГН ********** от с. Г., ул. „З.“ № 23 да се
въздържа от домашно насилие спрямо В. К. С., ЕГН ********** от с. Г., ул.
„З.“ № 23 и чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗЗДН : „Да забрани на лицето Р. Н. С.,
ЕГН ********** от с. Г., ул. „З.“ № 23 да приближава жилището, обитавано
от В. К. С., ЕГН **********, находящо се на адрес : с. Г., ул. „З.“ № 23, както
и местоработата на В. К. С., ЕГН ********** и местата за социални контакти
и отдих.
ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН ********** от с. Г., ул. „З.“ № 23 да заплати
на Р. Н. С., ЕГН ********** от с. Г., ул. „З.“ № 23 направените по делото
разноски в размер на 600.00 лева – адвокатско възнаграждение.
4
ОТМЕНЯ издадената заповед за незабавна защита № 6 / 19.08.2020 г., с
която на Р. Н. С., ЕГН ********** от с. Г., ул. „З.“ № 23 са наложени
посочените по – горе мерки по чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
София в 7 - дневен срок от днес.
След влизане на решението в сила препис от същото да се изпрати за
сведение на РУ – К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5