№………./20.11.2017 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО Д.
при секретар Галина
Стефанова,
и прокурора
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 835 по
описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от М.Л.А.
срещу В.П.Б. и М.Д.Б. за прогласяване нищожността на договор за продажба с нот.
акт № 48, том III, peг. № 7460, дело № 448/2014 г. на ВН № 480, вписан на
20.10.2014 г. с вх. peг. № 23357, том LXI, пор. № 83 на СВ - Варна, чрез който
ищцата е прехвърлила на ответника по време на брака му с ответницата недвижим
имот, и по настоящем представляващ самостоятелен обект в сграда, ид. 10135.2560.400.1.70 по КККР, одобрени
със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, ул. "Васил Друмев" №
40, вход "Ж", етаж 5,
апартамент № 70, със застроена площ 98.36 кв. м, с принадлежащите изба № 7 с площ 8.44 кв. м, таванска стая № 1 с площ 4.20 кв. м и 1.4410 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, със съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - 10135.2560.400.1.69,
под обекта - 10135.2560.400.1.56 и
над обекта - няма, основан на твърдения, че прикрива договор за прехвърляне на
имота за предварително уговорено удовлетворение на ответника по договор за заем
от 30.06.2014г, по чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 152 ЗЗД с присъждане на разноски.
Ответниците оспорват
иска. Твърдят, че на 30.06.2014 г. е сключено споразумение,
чрез което страните са потвърдили заем на 267 546 лв., от които
187 546 лв. предадени в брой на части през 2012 г. и 80 000 лв.
предадени чрез банков превод на 30.06.2014 г. за погасяване дълг на ищцата към Н.Л.К..
Намират, че уговорката по т. 9 от договора е за даване вместо връщане на дълга,
но съдържа фактическа грешка: 35 000 вместо 75 000 евро.
Поддържат, че цената по договора е платена в брой.
Твърдят, че са получили владението незабавно след сключването на договора и са
го упражнявали до 16.10.2015 г., когато са продали имота на трети лица.
Оспорват твърдението на ищцата, че е извършила скъпоструващ ремонт в имота.
Ответникът В.Б. претендира разноски.
Ищцата
намира, че даване вместо изпълнение не може да се уговори наред с възникването
на паричното задължение, освен алтернативно (л. 226).
По
същество страните поддържат становищата. Представят бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено
следното:
Искът и отговорът са
допустими и надлежно предявени.
От представения заверен препис (л. 31) се установява,
че на 13.06.2014 г. е сключена спогодба по гр. д.
№ 14585/2011 г. на ВРС, ХХІ-ви състав, чрез която ищцата получава собствеността
върху описания в исковата молба имот, като за уравнение на дяловете се
задължава да заплати на Н.Л.К. сумата 80 000 лв.
От представения заверен препис (л. 15) се установява,
че на 30.06.2014 г. е сключен договор, чрез
който ищцата и ответникът са се съгласили, че ответникът дава заем с целево
предназначение 187 546 лв., а словом 187 564 лв., дадени в брой през
2012 г. за инвестиции за откриване и довършителни СМР в ресторант, за
закупуване хранителни продукти за ресторанта и за плащане наем на същия
ресторант и 80 000 лв., дадени чрез банков превод на 30.06.2014 г. в евро
по сметка на Н.К. за заплащане на имота, получен по спогодба, одобрена на
13.06.2014 г. по гр. д. № 14585/2011 г. на ВРС, ХХІ-ви състав.
По момента на възникване на заемното правоотношение:
Заемодателят не може да даде през 2014 г., онова което
вече е дал през 2012 г. Даването на суми през 2012 г. е спорно, но според
езиковото тълкуване, следва да се предпочете изводът, че сумите са дадени на
друго основание (напр. за съвместна дейност, поради което е точно описано
целевото предназначение) през 2012 г., а през 2014 г. е постигнато ново
съгласие за заем.
Ако съгласието бе постигнато още през 2012 г., през
2014 г. страните само биха признали съществуващото правоотношение.
Падежът за връщане на заема е 31.12.2014 г., но ако
заемателката бъде затруднена срокът се удължава с една година (т. 8).
Страните са заявили, че се съгласяват след вписването
на имота (т.е. на спогодбата) да учредят ипотека върху същия имот за
обезпечение на заема (т. 6).
Страните са заявили още, че връщането на заема ще
стане, както следва: 35 000 евро или 146 250 лв. ще бъдат върнати
чрез прехвърляне собствеността върху имота на заемодателя или на посочено от
него лице и останалата част от 121 296 лв. ще бъде върната в срока и при
условията по договора (т. 9).
Ответниците твърдят, че е допусната фактическа грешка
в сумата в евро.
Ищцата твърди, че
разминаването е допуснато, за да се създаде неяснота.
В сведение от 04.11.2015 г. в прокурорската преписка
(л. 44) ищцата е заявила, че ответникът, поради близките им отношения, сам
настоял тя да придобие жилището и да приеме цената, предложена от брат й;
посочила е че към този момент брат й имал клиент, който бил готов да плати
75 000 евро. Тези отношения предшестват обстоятелствата, за които е
провеждана проверка по жалба на ищцата. Ответникът също е заявил в сведение (л.
39), че е искал ищцата да придобие жилището. Всякакви изявления на лицата могат
да бъдат доказателства, а не само тези които представляват доказателства по НПК
(арг. чл. 165, ал. 2, изр. първо ГПК). Съдът приема, че в представите на
страните към момента на сключване на договора (30.06.2014 г.) цената на
жилището е била 75 000 евро т.е. в отношенията им, независимо дали като
предмет на прехвърляне или като обезпечение, е следвало да бъде оценено на
75 000 евро.
лист втори от решение от 20.11.2017 г. по гр. д. №
835/2016 г. на ВОС, ХII-ти състав
Ищцата твърди, че
главницата и лихвата са вписани в едно, за да се избегне наказателното
преследване за банкова дейност по занятие без лиценз (л. 226, гръб).
Аргументът не е изключен по отношение на първата заета
сума от 187 546 лв., но уговорката по т. 9 се отнася не до размера на
дължимите суми, а до цената на жилището, което ще бъде предмет на прехвърляне
или обезпечение. Поради това съдът приема, че действително е допусната
фактическа грешка като е вписана сумата 35 000 евро вместо приетата между
страните 75 000 евро.
Представен е заверен препис (л. 50) за установяване,
че на 15.07.2014 г. е сключен договор, чрез който
ищцата е обещала да продаде имота на трето лице "Мига 77" ЕООД.
Представен е заверен препис (л. 10) за установяване,
че на 20.10.2014 г. е сключен договор с нот. акт
№ 48, том III, peг. № 7460, дело № 448/2014 г. на ВН № 480, вписан на
20.10.2014 г. с вх. peг. № 23357, том LXI, пор. № 83 на СВ - Варна, чрез който
страните са заявили, че ищцата прехвърля на ответника описания в исковата молба
имот срещу цена в размер 119 598.40 лв., точно равна на данъчната оценка,
изплатена напълно на ищцата преди подписване на нотариалния акт. Ищцата е
заявила, че за имота не са сключвани предварителни договори.
По основанието на договора:
- от уговорката и плащането на цената:
Не е логично ако ищцата дължи връщането на заема,
ответникът да й плати цената. Твърдението, че имали специфични близки отношения
(л. 225, гръб) не обяснява плащането.
В задължителната практика се е приемало, макар и
покрай въпроса, по който е допуснато обжалването, че изявлението на
прехвърлителя в нотариалния акт, с който е сключен атакуваният договор не е
доказателство за получаване на цената и в тежест на приобретателя е да докаже
плащането (решение № 49 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4904/2014 г., IV г.
о., ГК вр. мотиви на въззивното решение № 5105 от 5.07.2013 г. на СГС по в. гр. д. №
3778/2011 г.).
-- по посочената от ответниците задължителна практика
в обратния смисъл:
Действително в задължителната практика се приема, че
при опровергаването
на акта, в частта на волеизявленията на страните са изключени свидетелски
показания, освен ако страната твърди привидност и е налице начало на писмено
доказателство, а ако не твърди привидност – само ако страните в процеса се
съгласят (решение № 51 от 21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 528/2009 г., I т. о.,
ТК; решение № 402 от 17.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 449/2011 г., III г. о., ГК). Съдът приема, че цитираните
разрешения се отнасят до общия случай (делата са били образувани съответно по
искове за реално изпълнение и за разваляне, а не по иск за нищожност).
Практиката не е противоречива.
Страните не са уточнили в нотариалния акт начина, по
който е била платена цената. Ответникът твърди, че е платил цената в брой, но е
посочил за установяване на плащането само свидетелски показания.
Свидетелката А. Й. – технически сътрудник в офиса на
ответника заявява, че ответникът не е правил разплащания на суми в брой над
100 000 лв. (л. 233, гръб).
От разпита на свидетеля Ч., който е работил в
дружество на ответника като финансов контрольор през 2014 г., се установява, че
е било възможно, но свидетелят не е виждал т.е. не знае ответникът да е
извършил плащане на 120 000 лв. в брой през месец октомври 2014 г.
Съдът приема, че твърдяното от ответниците плащане в брой не се
установява.
Поради това не е изключено договорът за продажба да е
привиден и да прикрива договор за даване вместо изпълнение или за прехвърляне
за предварително уговорено удовлетворение на ответника по
договора за заем.
- от обясненията на страните в досъдебното
производство:
От справката по партидата на ищцата в СВ Варна (към
корица) се установява, че спогодбата по делбеното дело и продажбата са вписани
едновременно на 20.10.2014 г., вероятно защото ищцата е имала и други
кредитори, които са щели да насочат веднага изпълнение.
В сведение от 24.10.2015 г. в прокурорската преписка
(л. 31) ищцата е заявила, че не е можела да впише акта за придобиването на свое
име, защото имало възбрана (т.е. е била преследвана от кредитори), поради което
вписала продажба на името на ответника; уговорката била след като се вдигнат
възбраните и си уредят отношенията с Б. (т.е. тя му върне заема) ответникът да
й върне имота. В сведение от 04.11.2015 г. (л. 44) ищцата е посочила, че с
ответника са говорили тя да направи ремонт в процесното жилище и да отиде да
живее там, а да продаде друг имот на ул.
"Нидерле", за да му върне заема.
В сведение от 14.09.2015 г. в прокурорската преписка
(л. 27) ответникът е заявил, че поискал имотът да бъде на негово име, за да си
върне част от парите, които е дал на ищцата, а по нататък: че устно е обещал,
че когато му бъдат върнати парите, ще продаде обратно жилището на ищцата.
Посочил е също, че през 2015 г. ищцата си купила нов автомобил и харчила пари с
явното намерение да не му върне заема, поради което ответникът решил да продаде
жилището. Същото ответникът излага и в сведение от 30.10.2015 г. (л. 39).
Според обясненията на страните следва да се приеме, че
намерението им при сключването на договора от 20.10.2014
г. е било да създадат предимство на
ответника в конкуренцията с другите кредитори на ищцата.
Това предимство, според ответника, е директното му
удовлетворяване, а според ищцата – осигуряване на възможност за удовлетворяване
при неизпълнение.
Директното удовлетворяване на ответника още на 20.10.2014 г. т.е. преди падежа на 31.12.2014 г. е
несъвместимо с договора от 30.06.2014 г.
- от свидетелските показания:
Задължителната практика по-рано е била противоречива
(решение № 205 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3243/2013 г., II г. о., ГК),
но по настоящем постоянно се приема, че за установяване на заобикалянето на закона са
допустими всички доказателствени средства, предвид което ограничението по чл.
164, ал. 1, т. 6 ГПК за симулативните сделки не може да намери приложение
(решение № 461 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2010 г., IV г. о., ГК;
решение № 22 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4447/2015 г., IV г. о., ГК).
Показанията за целта на страните при сключването на договора са допустими.
лист трети от решение от 20.11.2017 г. по гр. д. №
835/2016 г. на ВОС, ХII-ти състав
В показанията си (л.
227, гръб) свидетелят К. С. сочи, че с ищцата щели да пътуват с нейния
автомобил към автогарата, когато тя получила обаждане по телефона от ответника
и отишли в неговия офис в центъра около обяд. Свидетелят заявява, че лично е
чул ответникът да иска от ищцата да му "припише
апартамента" и да обещава, че ще й го върне, когато тя му върне парите.
След разговора, който се провел на улицата, страните отишли при нотариус, а
свидетелят останал да чака ищцата пред офиса и тогава при него дошъл П. Б..
Свидетелят И. А. – син на ищцата сочи, че тръгнали за
сключване на договора пред нотариуса от техния офис или от офиса на Б. с колата
на Б. (л. 229, долу).
Свидетелят А. сочи, че знае от разговори и с ищцата и с
ответника, че прехвърлянето е временно и че е очаквал наред с договора да се
подпише и анекс (л. 228, гръб). След сключването на договор без анекс (всъщност
обратен документ) свидетелят не потърсил обяснения от ответника, защото му имал
доверие и Б. бързал, защото заминавал за чужбина.
Свидетелите, водени от ответника: А. Й., адв. С. Д. и П.
Ч. не знаят за уговорка ответникът да върне апартамента. Независимо кога е била
постигната, такава уговорка е имало, по изричното признание на ответника.
Поради това показанията на тези свидетели не могат да
бъдат кредитирани.
Показанията на
свидетелите А. и особено С. кореспондират с други доказателства по делото и
следва да бъдат кредитирани.
- от владението:
В задължителната практика се приема също, че от
установяването на владението след сключване на договора може косвено да се съди
за действителната цел, преследвана от страните (решение № 377 от 16.02.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 1160/2015 г., IV г. о., ГК).
Свидетелят Д.Ц. излага, че ищцата започнала ремонт в
жилището през есента на 2014 г. (л. 229, гръб), според свидетеля В. Д., който е
извършвал ремонта – в края на м. септември 2014 г., а в края на декември банята
вече била готова, след като два пъти връщали ваната на доставчика (л. 230,
гръб).
Свидетелят К. С. сочи, че се е върнал във Варна през
м. декември 2014 г. (л. 227) и докато се настани в квартирата си ищцата му
предоставила ключовете за жилището на ул. "Васил Друмев" и той живял там две седмици през м. януари 2015 г.;
по това време майстори поставяли климатици и прекарвали кабелна телевизия (л.
228, горе).
Според свидетеля В. Д. ищцата започнала да пренася
личния си багаж още през м. февруари 2015 г. (л. 230, гръб).
Свидетелят А. сочи, че кабелната телевизия е прекарана
през м. март 2015 г. (л. 228, гръб, долу). По същото време ищцата започнала да
живее там (л. 229, долу).
Според свидетеля В. Д. ремонтът приключил окончателно
през март или април с дребни довършителни работи.
На гърба на договора за заем е извършена ръкописна
бележка, че на 22.05.2015 г. е издадена "записна заповед" в полза на ответника за
сумата 130 000 лв. с падеж 03.03.2016 г. т.е. при изплащане на тази сума договорът ще отпадне.
Страните са приели, че вече не съществува вземането за разликата от
137 564 лв. Не е изключено смисълът на новата уговорка да е жилището
реално да послужи за удовлетворяване т.е. ответникът да не го връща на ищцата,
а разликата от 8 686 лв. над 137 564 лв. до 146 250
лв. да е удържана за разноските на ответника за продажбата на жилището или
лихви. Това би означавало, че при сключването на договора от 20.10.2014 г. не е
постигнато съгласие за даване вместо изпълнение, а за осигуряване на възможност за удовлетворяване на
ответника при неизпълнение.
Свидетелят И.В. излага, че в края на май или началото
на юни 2015 г. трябвало да прави корекции по дрешника, изпълнен през пролетта
по поръчка от ищцата в апартамента от "Си дизайн Варна", тогава "Триада
консулт" и колежката му свид. Снежана Б. извадила от дрешника бельо (л.
231), за да може той да вземе точно размерите. Според свидетелката Б. ищцата
живеела там. Самите корекции се налагали, за да се събират в гардероба именно
дрехи на ищцата.
В цитираното сведение от 24.10.2015 г. в прокурорската
преписка (л. 31) ищцата е заявила, че през м. юли 2015 г. ответникът сменил
патрона на жилището, а по-късно се срещнали и устно се уговорили до края на м.
октомври 2015 г. да уредят отношенията и ответникът да й прехвърли обратно
апартамента. В цитираното сведение от 30.10.2015 г. в прокурорската преписка
(л. 39) ответникът е заявил, че устно е обещал да върне имота, ако ищцата върне
заема до м. септември 2015 г. Сведенията съвпадат.
Съдът приема, че през м. юни, независимо от бележката
върху договора за заем, ищцата още е разчитала, че ще убеди ответника да й
върне жилището, поради което е продължила да прави ремонти за себе си. Дори
през м. юли ответникът отново е отстъпил и е бил готов да върне жилището.
Свидетелят С. сочи, че последно през юли-август 2015
г. носили оборудване от заведение на ищцата в избата на апартамента на ул. "Васил Друмев"
(л. 228).
Свидетелят Д.Ц. излага, че ищцата се е нанесла в
жилището през юли 2015 г. (л. 229, гръб), а през втората половина на август
свидетелят й съобщил по телефона, че посредници и купувачи оглеждат жилището.
Ищцата била изненадана, а в края на август поискала среща със свидетеля, който
е адвокат.
Свидетелят А. сочи, че в началото на лятото на 2015 г.
ответникът извикал ищцата на разговор в офиса си и й съобщил в присъствието
само на свидетеля, че е сменил ключа на жилището и ги лишава от достъп, докато
не му върнат парите (л. 228-229). Впоследствие свидетелят ходил отново в офиса
да пита за личните вещи на ищцата и за свои документи, сред които паспорт, в присъствието
на свидетеля Ч. (л. 229).
От представената преписка № 12387 по описа за 2015 г.
на ВРП се установява, че по жалба от ищцата, подадена на 27.08.2015 г., за
това, че ответникът й е отнел самоуправно владението върху процесното жилище, е
било образувано досъдебно производство.
-- по намерението за своене:
Свидетелката Геновева Л. сочи, че през юни 2014 г. е
сключен предварителен договор между ищцата и представлявано от свидетелката
дружество за същото жилище, по силата на който дружеството трябвало да поеме
разноските за ремонта и преустройството, ищцата да ползва жилището три години,
след което ще го предаде на свидетелката, за да живеят в него свидетелката и
детето й, което е внук на ищцата (л. 232, гръб). Съдът приема, че ищцата е
имала намерение на своене.
От представения заверен препис (л. 181) се установява,
че на 16.10.2015 г. ответниците са продали имота на трети лица.
лист четвърти от решение от 20.11.2017 г. по гр. д. №
835/2016 г. на ВОС, ХII-ти с-в
По довода на ответниците, че уговорката по т. 9 е за
даване вместо връщане:
В задължителната практика се приема, че съгласието за
продажба на имота прикрива валидна уговорка за даване вместо изпълнение, когато
не предхожда, нито съвпада по време със сключване на договора за заем, а е
постигнато след сключване на този договор и след настъпване падежа на
задължението и неизпълнението (решение №
92 от 6.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 761/2011 г., III г. о., ГК).
В обобщение съдът приема, че установеното от всички
доказателства формално уговаряне на цена и липса на плащане, уговорки за
връщане на имота, запазването на владението от ищцата и извършването на
скъпоструващ ремонт на жилището след атакуваната продажба еднозначно води до
извода, че продажбата е привидна и прикрива прехвърляне за предварително уговорено удовлетворение на ответника по
договор за заем от 30.06.2014 г.
Ответникът
е подчертавал във всички сведения, дадени в досъдебното производство, че
обещанията са устни т.е. не го обвързват.
Изразеното
от ищцата съгласие през м. май 2015 г. ответникът да запази имота не променя
извода за нищожност и няма друго правно значение.
Нищожността следва да бъде прогласена.
Ответниците следва да заплатят на ищцата сторените
разноски в общ размер 5 751.82 лв. по представения списък.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
нищожността
на договор за продажба с нот. акт № 48, том
III, peг. № 7460, дело № 448/2014 г. на нотариус Даниела В., вписана в
Регистъра на Нотариалната камара под № 480, вписан на 20.10.2014 г. с вх. peг.
№ 23357, том LXI, пор. № 83 на Службата по вписванията - Варна, чрез който М.Л.А. е прехвърлила на В.П.Б. по време на брака му с М.Д.Б. недвижим имот, и по настоящем
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на обекта 10135.2560.400.1.70 (десет хиляди сто
тридесет и пет, две хиляди петстотин и шестдесет, четиристотин, едно,
седемдесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в град Варна, община Варна, област
Варна, ул. "Васил Друмев" № 40 (четиридесет), вход "Ж",
етаж 5 (пети), апартамент № 70 (седемдесет),
със застроена площ 98.36 (деветдесет и
осем цяло и тридесет и шест стотни) квадратни метра, с принадлежащите
изба № 7 (седем) с площ 8.44 (осем цяло
и четиридесет и четири стотни) квадратни метра, таванска стая № 1 (едно)
с площ 4.20 (четири цяло и двадесет
стотни) квадратни метра и 1.4410 % (едно цяло и четири хиляди и
четиристотин и десет десетохилядни процента) идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, със съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - самостоятелен обект 10135.2560.400.1.69,
под обекта - самостоятелен обект 10135.2560.400.1.56
и над обекта - няма, тъй като е привиден, на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 5 ЗЗД и на прикрития с него договор за прехвърляне на имота за
предварително уговорено удовлетворение на ответника по договор за заем от
30.06.2014 г., на основание чл. 152 ЗЗД, по иска, предявен от М.Л.А., ЕГН **********,*** съдебен адрес:***, адвокат Б. Илиев Ж. срещу В.П.Б.,
ЕГН **********,*** и М.Д.Б., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА В.П.Б. и М.Д.Б. да заплатят на М.Л.А. с. ЕГН, с. а. сумата
5 751.82
лв. (пет
хиляди и седемстотин и петдесет и един лева и осемдесет и две стотинки)
разноски, от които: 4000 лв. платено възнаграждение на адвокат, 150 лв. платено
възнаграждение на вещо лице и 33 лв. платен депозит за призоваване на свидетел
и 1568.82 лв. платени такси, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
преписи от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: