Решение по дело №246/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по депозирана жалба от Р. А. М. чрез адв. Г. С., против Решение №2153-27-81/24.04.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-80 от 08.04.2025 г. срещу разпореждане [номер]-27-1536#10/07.03.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл.68, ал. 1-2 и ал. 3 от КСО е поставен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се изразява несъгласие с така постановеното решение, обективиращо оставане в сила на разпореждането за отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, позоваваща се на допуснати нарушения на материалния закон, като основният довод се свежда до това, че стажът, който оспорващата има през времето на майчинство, следва да бъде зачетен като действителен такъв, доколкото пенсионният орган не е зачел този стаж и е постановил отказ, е допуснато нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения в тази насока, както и е посочена актуална съдебна практика. Отправено е искане до съда за отмяна на процесното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата се представлява от адв. С., ШАК, която поддържа жалбата и моли решението на директор на ТП на НОИ-Шумен да бъде отменено като материално незаконосъобразно.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ - Шумен, чрез процесуален представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Административен съд – Шумен, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 2113-27-1536 от 19.11.2024 г. подадено чрез адв. Г. С. от ШАК, Р. А. М. е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68 ал. 3 от КСО.

Постановено е разпореждане [номер]-27-1536#10/07.03.2025 г., с което длъжностното лице по пенсионно осигуряване приело, че към датата на заявлението жалбоподателката има навършена възраст 67 г. 00 м. 03 дни. Зачетен е общ осигурителен стаж 16 г. 09 м. 07 дни, в това число и времето на отглеждане на дете като „неработеща майка“ - 01 г. 09 м. 08 дни. За действителен осигурителен стаж са зачетени 14 г. 05 м. 00 дни и е установен недостигащ действителен осигурителен стаж - 00 г. 07 м. и 00 дни, поради което и на основание чл.98, ал.1 във вр. с чл. 68, ал.3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по депозирано заявление от Р. А. М..

По данни от Удостоверение с изх. № 0002/ 16.10.2024 г., издадено от Община Венец /стр. 13/, г-жа М. има 3 деца родени на 18.09.1974 г., 14.02.1978 г. и на 24.05.1979 г.

Пенсионният орган се позовава на § 1 от ЗД на КСО, обн. ДВ, бр. 8/25.01.2023 г., в сила от 29 януари 2023 г., съгласно който като изключение от кръга иа осигурените лица попадащи в допълнената разпоредба на §1, ал 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО се зачита като действителен осигурителен стаж само периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

С оглед това, било издадено процесното разпореждане [номер]-27-1536#10/07.03.2025 г., което М. оспорила с жалба вх.№ 1012-27-80 от 08.04.2025 г. по административен ред.

С Решение №2153-27-81/24.04.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-80 от 08.04.2025 г. срещу разпореждане [номер]-27-1536#10/07.03.2025 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Шумен.

Решението е съобщено на оспорващата на 29.04.2025 г., която недоволна го оспорила пред ШАС.

При така установено от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Шумен, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО. Данните по делото сочат, че процесният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Спазена е изискуемата писмена форма на индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си, надлежно мотивира фактически доводи, на които се дават съотв. правни такива. В жалбата принципно не се повдигат възражения по валидността на оспорения акт, нито се навеждат и конкретни доводи за нарушаване на административно-производствени правила при неговото постановяване, но съдът е длъжен служебно да извърши преценка на валидността и законосъобразността на административния акт на всички основания, установени в АПК. Ето защо и следствие на извършения съдебен контрол, настоящият състав не установява допуснати съществени нарушения на общия и специалния закон. Спазен е и срокът за административно обжалване, вкл. и такова има проведено пред Директора на ТП на НОИ Шумен, доколкото то е абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото съдебно такова.

Не са налице основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.

Спорът в крайна сметка не е досежно факти, а относно приложимото право.

Не се спори между страните по делото, а и това се установява от Удостоверение за семейно положение с изх. № 0002/ 16.10.2024 г., издадено от Община Венец /стр. 13/, че г-жа М. има 3 деца родени на 18.09.1974 г., 14.02.1978 г. и на 24.05.1979 г., като административният орган е приел, че М. има – 01 г. 09 м. и 8 дни общ осигурителен стаж, който обаче не е действителен съобразно §1, т.12 от ДР на КСО.

По отношение така определеният от пенсионният орган осигурителен стаж не е налице спор между страните. Спорът се свежда до преценка дали този осигурителен стаж на М. като неработеща майка следва да се признае за действителен и да й бъде отпусната пенсия за ОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО.

ПО мотивира отказа си да отпусне на заявителката ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО, с довода, че тя няма минимално изискуемия се стаж от 15 години действителен осигурителен стаж, а има 14 г., 05 м., 00 дни, като ПО не зачита за действителен осигурителен стаж положеният такъв до размера на приетият за общ 16 г. 09 м. и 07 дни.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 – годишна възраст. Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал.3, т.6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.

В § 9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материална разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл. 80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).

Няма спор, че през процесния период заявителката не е работеща майка, съотв. затова тя не е ползвала платен или неплатен отпуск по майчинство, което вероятно и мотивира пенсионния орган да откаже отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО. Видно е, че същият изрично подчертава в своето решение, че г-жа М. е „неработеща майка“.

С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж /вж. р. II, т.9, абзац четвърти/. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство /или майчинството/ се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или небработеща, напротив такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. /в този см. вж. Р-ние №6744/22.05.2018г, по ад №2009/2018г. на ВАС, шесто отд./.

Съдът приема довода, че със създаването на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015г., законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на отпуска по майчинство /майчинството/ за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание §1, т.12 от ДР на КСО да признае процесния период за действителен осигурителен стаж.

Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.

С оглед на това следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Шумен, така и ръководителят на ТП на НОИ – Шумен, са преценили неправилно ключовият за изхода на спора въпрос, като са приели, че посоченият период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с което направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години, поради което са издали материално незаконосъобразни актове (нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК). Като се зачете този период за такъв стаж, общият действителен стаж на М. към датата на заявлението за пенсия надхвърля изискуемите 15 години, следователно тя е отговаряла към същия момент на кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3 от КСО, за да се пенсионира по този ред.

Неправилното прилагане на материалния закон от страна на ответника обосновава извода на съда, че неговото решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материално-правните разпоредби на закона Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на порочното решение, което налага същото след отмяната му, ведно с потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Шумен и преписката по заявлението на Р. А. М. да се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Съобразно този изход на спора, съдът намира за основателна своевременно предявената претенция на основание чл. 143, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал.2 от КСО. Същата се доказва до размера от 510 лева, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката разноски по делото в този размер.

Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал.2, във вр. чл. 173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Р. А. М. чрез адв. Г. С. Решение №2153-27-81/24.04.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-80 от 08.04.2025 г. срещу разпореждане [номер]-27-1536#10/07.03.2025 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Шумен.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Шумен за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-27-1536 от 19.11.2024 г. на Р. А. М. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Шумен да заплати на Р. А. М. с [ЕГН] с адрес: [населено място], общ. Венец, [улица] разноски по делото в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.