Номер 291927.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградЧетвърти въззивен наказателен състав
На 23.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
Секретар:Мария Миразчийска
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
Николина Георгиева Сачкова (21213 ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201200600449 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава XXI НПК и е образувано от въззивна жалба,
подадена на 04.03.2020 год. от служебния защитник на подс. М. С. – адв. Ил., срещу
осъждането й с присъда, постановена на 18.02.2020 год. по н.о.х.д. № 323/19 год. по описа
на РС-Сандански за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Във въззивната жалба е напарвано само искане за отмяна на присъдата поради
същественото нарушаване на правото на подсъдимата с това, че делото е разгледано в нейно
отсъствие. Преди постъпване обаче на въззивната жалба и преди постановяване на
присъдата - още на 27.12.2019 год. в деловодството на районния съд е била приета и частна
жалба срещу определение от 19.12.2019 год., с което се оставя без уважение искането за
повторното призоваване за разпит като свидетел на Г. С.“ /цитирането е нарочно, защото
съдържа грешката в името, а и за същността на отказа на съда, тъй като в протокола за това
съдебното заседание се съдържа определение, с което е заличен от списъка за призованите
лица за следващото съдебно заседание като свидетел С. Г. С. - бащата на подсъдимата, който
е бил редовно призован, но не се е явил/, за която има произнасяне на въззивния съд в
определението му по чл. 327 от НПК.
Служебният защитник, заменил адв.Ил. и пледирал пред въззивния съд, настоява
освен това и за оправдаване поради малозначителност, а алтернативно - за намаляване на
наказанието до глоба.
Прокурорът, участващ във въззивното производство, изразява несъгласие с
защитния довод за допуснато процесуално нарушение, водещо до отмяна на присъдата, тъй
като са събрани данни за отсъствието от страната на подсъдимата в чужбина на неустановен
адрес. Настоява за потвърждаване на присъдата поради това, че наказанието не е
прекомерно и поради това че правните изводи са правилни.
Частният обвинител Костадин В. също иска потвърждаване на присъдата.
1
Благоевградският окръжен съд, в пределите на въззивната проверка, за да се
произнесе съобрази следното:
Разглеждането на делото от първонистанционния съд в отсъствието на
подсъдимата С. не е нарушение на чл.269, ал.3, т.4,б.“а“ от НПК, защото при издирването й,
обявено в съдебното производство е установено по данни на родителите й, че е на работа в
чужбина /от призовката за разпоредителното заседание/. Самата тя изрично признава този
факт при изслушването й във въззивното производство, а това признание лишава от
фактическа основателност доводът от жалбата, че събраните справки за задграничните й
пътувания не обосновават извода за отсъствието й от страната на неизвестен адрес.
Правилна е и преценката, че невъзможността за намиране на подсъдимата, не е пречка за
разкриване на обективната истина, макар, че съществено значимият факт с оглед на
предмета на делото – неплащането на издръжката, тъй като е бездействие, принципно се
доказва чрез вярност на възражение за плащане, което е могла да направи само лично
подсъдимата, но тъй като знание за юридическия факт има и другият родител, то
активността, от която самата тя се е лишила като се е отказала да участва лично не води до
невъзможност да се установи има или не плащане, стига достоверността на твърденията на
другият родител с пряко лично знание за него да е убедително доказана. А в случая е така,
защото дори и вече лично самата подсъдима не отрича верността на отрицателния
юридически факт, който е доказан тъй като е връзка между фактите за постъпленията по
банковата сметка на бащата, който е този чрез когото се приема изпълнението на
задължението за плащана на процесната издръжка.
Паради това и тъй като няма допуснати грешки в оценката за достоверност на
цялата доказателсвена съвкупност, а от тук и на изводите на районния съдия за фактите, ,
доказани и според въззивния съд са същите факти:
По силата на решение № 513/23.02.2017 год. по гр.д. № 476/2016 год. по описа на
Районен съд-Сандански за подсъдимата М. С. е възникнало задължение като майка на
детето Д. В., родена на * год., да заплаща месечна издръжка в размер на 115 лева, считано от
01.02.2017 год.
За периода от м.юли 2017 год. до м.януари 2018 год. /включително поради
неплащенето на издръжка тя е призната за виновна, че е извършила престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, но не е наказана по силата на основанието по чл.183, ал.3 от НК /с присъда по
н.о.х.д.№126/2018 год. на РС-Сандански, в сила от 08.12.2018 год./.
И след това - за периода от месец октомври 2018 год. до месец април 2019 година
включително, тя не е изпълнил задължението си да плати 6 месечни вноски в общ размер на
900 лева. От справка от ТД на НАП се установява, че подсъдимата в този период е имала
регистрирани трудови договори само за непълен месец от края на октомври до 15.11.2018
год. Съгласно обяснението й е майка и второ дете на шестмесечна възраст, за което се
грижи.
При убедително доказаните факти на възникване на задължението на подс. С. като
майка да плаща на сина си ежемесечна издръжка в размер на 115 лева, и на неплащането на
тази издръжка в периода от месец март 2018 год. до месец април 2019 година включително,
в който период тя е била работоспособна, се стига до извод за обективна и субективна
сътавомереност на това бездействие като престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, защото:
Липсата на доходи от регистрирани трудови правоотношения/ защото както се
посочи вече тя самата твърди, че в чужбина е работила/, а и семейните й задължения към
друго дете, се налагат да се обсъди наличието на обективна невъзможност за плащане на
издръжката, водеща до несъставомерност на деянието, макар и изрично да не се твърди
2
такава. Наказателната отговорност на дееца в хипотезата на чл.183, ал.1 от НК следва да
бъде ангажирана и при условие, че същият е в невъзможност да плати издръжката, защото:
Деянието по чл.183, ал.1 НК е формално и съставомерен признак на същото се
явява единствено фактът на неплащането на издръжката, независимо от наличието на
обективни и субективни причини за това. В този смисъл дори и доказана липсата на
постоянни доходи от подсъдимия, не би могла да го освободи от задължението му,
произтичащо от влязлото в сила съдебно решение - нито по размер, нито по основание. Това
е така, тъй като съществува изрична законова регламентация относно реда за изменение или
прекратяване на издръжката, като именно с този ред подсъдимата е следвало да се съобрази
при наличието на финансови затруднения. За субективната съставомерност на процесното
деяние, с оглед формалния му характер, е необходимо единствено субективното
предвиждане от страна на дееца на неизбежното неплащане на издръжката в размер на две
месечни вноски, без законодателят да държи сметка за наличието на обективна
невъзможност за това. И това е така, тъй като задължението за издръжка, съгласно чл.183,
ал.1 НК, не е обвързано от настъпването на промени в имуществената сфера на дееца, за
разлика от субективната страна на деянието по чл.182, ал.2 НК, което е резултатно и при
което е необходимо деецът нарочно да се е поставил в обективната невъзможност да дава
дължимата издръжка.
Освен това в случая не може и да се приеме, че подсъдимата е била в обективна
невъзможност за плащане на месечната издръжка на сина си, тъй като тя е трудоспособно
лице, което е имало трудови доходи, поне след инкриминирания период. Затрудненията за
плащане поради непостоянните трудови приходи не обосновават и малозначителност на
деянието в двете му форми, за което се настоява от защитника, защото не може да се приеме
липса на обществена опасност или нейна явна незначителност, когато се касае до неплащане
на издръжка за дете за продължителния период от време.
Подсъдимата не е изпълнила задължението си да плати процесните издръжки и
впоследствие, поради което правилно е преценено, че няма основание за освобождаването й
от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК / като има забрана въобще за
освобождаването й отговорност по силата на чл.183, ал.3 от НК поради повторност/. Макар
и деянието й да е със завишена обществена опасност, поради това че има поредни неплатени
6 месечни издръжки, справедливо е наказването й с пробация, поради това, че тя вече се
грижи за друго дете, и поради това, че е имала обективни затруднения за плащане на
процесната издръжка. Тези две обстоятелства са отчетени като смекчаващи от районния съд,
както тяхната значителна относителна тежест, правилно е довела, до налагането на именно
по-леко предвиденото наказание - пробация, а не лишаването от свобода. Мотивите
убеждават, че до този резултат се е стигнало без да се полза привилегията на
чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК за замяна на лишаването от свобода с пробация, защото в тях не е
защитен този подход за определяне на наказанието, който се сочи обаче в диспозитива на
присъдата. Това противоречие между двете части на присъдата обаче не обосновава липсата
на мотиви, т.е на основани е по чл. 348, ал.3, т.2 от НПК за отмяна на присъдата, тъй като е
ясна волята на съда да се накаже подсъдимата с по-лекото наказание с минималната му
продължителност и при съвкупността само на двете задължителни пробационни мерки. Това
конкретизиране е значимо, защото то определя, че искането за намаляване на наказанието от
въззивната инстанция е такова да се приложи чл. 55 от НК, т.е, че има основание за
допълнително снизхождение чрез замяната на пробацията с глоба. А за такова няма
основание, защото същественият въпрос е, не дали отчетените смекчаващи отговорността на
дееца обстоятелства са повече, а дали тяхната тежест е такава, че и пробацията да се оказва
твърде тежко наказание за конкретното деяние. Тя не е прекомерно наказание, защото, както
се посочи вече още в началото, с нея се наказва деяние със завишена обществена опасност,
поради това, че неплащането на издръжка е за дълъг период и то последващ на предишно
неизпълнение на задължението му, което пък е от самото му начало. Фактът, че подсъдимата
3
се установила да живее в гр.*, обл.* няма отношение към вида му, а има значение за
изпълнението на наказанието пробация, тъй като при доказана промяна на постоянното
пребиваване на осъдения /С. не е доказала, че е променила адресната си регистрация,
вписана в личната й карта/, местоизпълнението на пробацията може да продължи в друга
пробационна служба. Поради това искането за намаляване на наказаното чрез
привилегированото му определяне на глоба не е основателно.
За да се отстрани противоречието между мотивите с диапозитива на присъдата се
налага частичната й отмяна, която като не е изменяване на някое от основанията по ал.1 на
чл. 337, остава да е коригиране, разрешено от ал.3 от НПК.
Поради горното и на основание чл. 337, ал.3 от НПК, Благоевградският окръжен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 408, постановена на 18.02.2020 год. по н.о.х.д. № 323/19
год. по описа на РС-Сандански, като я отменява в частта, в която е прието, че наказанието е
определено при условията на чл.55, ал.1,т.2, б.“б“ от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4