Р Е Ш Е Н И Е № 260327
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на втори ноември две хиляди и двадесета година, след публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 1480 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от страна на „Уникредит Булбанк“ АД, срещу решение на Районен съд – Пловдив, постановено по гр. дело № 17556/2017 г., VІІІ гр. с., по предявен иск, с правно основание чл. 82 от ЗЗД, с което решение е осъдено ответното дружество и настоящ жалбоподател „УниКредит Булбанк“ АД, да заплати на С.А.Г., сумата от 500 лева, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерно разпореждане с банков влог на ищеца, съответно на 04.08.2017 г. и на 05.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.11.2017 г., до окончателното й погасяване, както и сумата от общо 245 лв. деловодни разноски за първоинстанционното производство, като съответно са присъдени и разноски, които ответното дружество „УниКредит Булбанк“ АД, е осъдено да заплати, с оглед изхода на спора в пръвоинстанционното производство.
Във въззивната жалба се излагат подробни аргументи, като от една страна се сочи, че първоинстанционният съд правилно възприема фактите и обстоятелствата по делото, изложени в отговора на исковата молба, а от друга страна се сочи, че тези изводи на съда са неправилни, по отношение оценката на тези факти. Заявява се, че в хода на процеса пред първа инстанция, решаващият състав е допуснал и ценил нерелевантни към спорното право доказателства, представени от ищеца, като не е действал на принципа на безпристрастна оценка, поради което и се прави извод от жалбоподателя, че постановеното решение е необосновано и дори пристрастно. Заявява се, че частта от решението, в която трябвало да се съдържат мотивите на първоинстанционния съд провокирали вътрешното му убеждение да постанови решение, с което уважава иска, представлявали възпроизвеждане на събития, някои от тях спорни, без да са свързани с необходимите правни изводи. Твърди се, че съдът така и не обяснява как е достигнал до причинно - следствената връзка между твърдените нематериални вреди, понесени от ищеца и поведението на ответника.
Разсъждавало се в решенето, нашироко, като се преразказвали обстоятелства, които според жалбоподателя можели да бъдат евентуално основание за претендиране на материални вреди от страна на ищеца, поради твърдени от него неправомерни действия на банката. В тази насока се заявява, че не се е доказало наличието на неимуществени вреди, както и, че не се доказало наличието на причинно следствената връзка между претендираните от ищеца вреди и поведението на банката, и тъй като според жалбоподателя не се е доказал предметът на иска, то същият следва да бъде отхвърлен като недоказан както по основание, така и по размер. Липсвало обосноваването за някакви понесени от ищеца нематериални вреди. В тази насока се правят разсъждения по същество, като се обсъждат мотивите на първоинстанционното решение. Заявява се, че как и по какъв начин действията на банката са причинили тези системни проявления в здравословното състояние на ищеца, първоинстанционният съд, дори не се опитал да изясни. Съдът е игнорирал факта, че ищецът е хипертоник, има нарушен сърдечен ритъм, пие постоянно лекарства и е емоционален, както и когато се притеснява винаги вдига кръвно, поради което и без каквато и да е ясно изразена причина би могло да се стигне до влошаване здравословния статус на ищеца. Заявява се, че единствените свидетелски показания, които поддържали твърденията на ищеца, събрани в хода на първоинстанционното производство, не били безпристрастни и обективни. Заявява се, че липсата на мотиви прави решението на първоинстанционния съд необосновано. Заявява се, че ако настоящият съдебен състав прецени, че съдебното дирене в първата инстанция е проведено правилно, то се моли същият да има предвид следните обстоятелства, а именно: на първо място ищецът приемайки договорните условия, приема, че трябва да осигури наличност на падежно число. В хода на съдебното дирене, сочи жалбоподателят, ищецът така и не доказал иска си както по основание, така и по размер. Заявява се, че искът е изцяло недопустим и неоснователен.
С оглед съдържанието на договора за потребителски кредит, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитор, и С.А.Г., като кредитополучател, кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в общ размер 1 073,10 лева. Страните са се договорили погасяването да се извършва от сметка на кредитополучателя BG7***, открита в УниКредит Булбанк АД на падежна дата: 7-мо число от месеца, посредством подписано от кредитополучателя Съгласие за директен дебит, поради което се прави извод, че всички действия извършени от „УниКредит Булбанк“ АД по дебитиране на сметката на ищеца за погасяване на задълженията му към кредитора са извършени надлежно, вследствие на неоспоримо подписаното от ищеца съгласие за директен дебит. Сочи се, че съгласно чл. 45, ал. I от ЗЗД: всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Като се сочи, че от това общо установено в закона правило могат да се направят и изводи за това, че е недопустимо да бъде ангажирана отговорността на „УниКредит Булбанк“ АД, тъй като ищецът С.Г. не е доказал вредите, които е претърпял както по основание, така и по размер. Заявява се, че останала недоказана и причинно-следствената връзка между влошаването на здравословното състояние на ищеца в края на м. септември, вследствие на осъщественото погасяване в началото на м. септември. Заявява се, че е недопустимо първоинстанционният съд да обоснове уважаване на иска с присъждане на неимуществени вреди по справедливост, какъвто е принципът на чл. 52 ЗЗД, обосновавайки мотивите на решението си само и единствено с този дълъг времеви интервал; ерго принципът на справедливост, който следва да бъде спазен е изцяло погазен и неприложен от Районен съд - Пловдив. Заявява се, че е лишено от логика, да претендираш влошено финансово състояние, а да ангажираш средства за образуване и водене на съдебно дело. В тази насока било доказано, че ищецът водейки дело срещу УКБ и разпилявайки енергия и здраве в пет съдебни заседания пред първа инстанция разполага както със здраве, така и с финанси, за да ангажира претенциите си срещу Банката. Заявява се, че банката е действала на годно правно основание, а именно подписано от ищеца съгласие за директен дебит. В тази насока се твърди, че липсва причинна връзка между претендираното за противоправно поведение на банката и претърпените вреди. Разсъжденията в жалбата са по същество, в тази насока, във връзка с мотивите на първоинстанционното решение. Заявява се, че въпреки, че ищецът е знаел за точната падежна дата, преди това, той не е осигурил необходимата наличност по сметката си, а е извършил тегления, както правилно е възприел фактите съдът и същите са отразени коректно в депозираните по делото основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Заявява се, че е неправилен изводът на съда, че поведението на ответното дружество „УниКредит Булбанк“ АД е виновно, с оглед блокирането на наличните средства по банковата сметка на ищеца, преди падежната дата по кредита, а именно седмо число на месеца, предвид, че съдът е приел и отчел знанието на ищеца за функционалността на системата, обслужваща погасяването на кредита, която се базира на операцията „директен дебит“, т.е. че задължаване сметката на кредитополучателя и заверяване сметката на кредитора е в пряка зависимост с необходимото техническо време за коректна обработка и е обоснована от усилията на банката за елиминиране на риска от просрочие по отпуснатите кредити. Сочи се, че няма как и да е правилен изводът на съда, тъй като по делото било доказано знанието на ищеца за особеностите на банковата информационна и счетоводна система, още повече, че Г. е приел всички договорни условия, без възражение за целия период на погасяване и обслужване на кредита. В тази насока се обръща внимание на факта, че ако същият не бил доволен от така нареченото според него по-ранно „събиране на сумата“, защо тогава не е предоговорил падежните си дати, като се сочи, че всеки клиент разполага с правото да предоговори условията по кредитната си експозиция, което право не е упражнено от ищеца в настоящия случай. Заявява се, че по въпросите, свързани с блокиране на средства на ищеца по банковата му сметка на процесиите дати - 05.08.2017 г. и 06.09.2017 г., първоинстанционният съд е намерил, че е налице извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, което се сочи от жалбоподателя, е лишено от фактическа и правна логика, но не може да се възприеме, според него, че запознаването клиента със спецификата на погашения е признание на неизгоден за страната факт. От приложените по делото писмо, изходящо от „УниКредит Булбанк“ АД, адресирано до ищеца, от 21.09.2017 г., в което изрично е посочено, че в изпълнение на установената технология на плащане (с която ищецът признал, че е запознат), банката блокира сумата по директния дебит след изтичането на официалното за банката работно време в последния преди падежа работен ден, но осчетоводява плащането по директния дебит на датата на падежа. В тази насока се заявява, че първоинстанционният съд не прави разлика между блокирани и запорирани суми, което водило според жалбоподателя до извода защо липсват мотиви на съдебното решение. Правят се разсъждения в жалбата за това, че след като не се прави разлика между блокирани и запорирани суми, как тогава съдията правилно е оценил фактите и събраните доказателства по делото и ще постанови правилно решение, и как ще формира безпристрастно вътрешно убеждение, както и, че цялостната оценка на доказателствата оставала грешна, което от своя страна водело до постановяване на необоснован съдебен акт. С оглед изложеното в тази насока оплакване се счита, че при визираните в исковата молба плащания „Уни Кредит Булбанк“ категорично не е действало в нарушение на Закона и подзаконовата нормативна уредба. Крайният извод от правна страна, според жалбоподателя бил, че след като не е постъпило нареждане по сметката, обслужваща кредита на ищеца до края на официалното работно време на последния преди падежа работен ден, де факто всяка наредена от него операция в следващия неприсъствен ден не можело да бъде изпълнена от страна на „УниКредит Булбанк“ АД преди първия следващ работен ден, тъй като сетълмент на плащанията може да се осъществи не по-рано от първия следващ работен ден, а в последния работен ден преди падежа, упражнявайки правата по директния дебит банката правилно и законосъобразно е блокирала дължимите в полза на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и изискуеми по кредита суми, чието осчетоводяване е извършено на първия следващ работен ден и на уговорения падеж (7-мо число от месеца). В допълнение, жалбоподателя отново заявява становището си, че за ищеца не били настъпили претендираните вреди и поради обстоятелството, че по силата на чл. 79 от ЗЗД морални вреди, в случая не могат да бъдат претендирани, тъй като морални вреди кредитополучателите могат да претендират само при непозволено увреждане, когато няма сключен договор, на основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, чието приложение в случая се изключва от наличието на валидно сключен и действащ договор. В тази насока отново се правят разсъждения по същество. Обръща се внимание и на недобросъвестността на ищеца, понеже видно от твърденията му, според жалбоподателя, същият е знаел, че му предстои плащане по кредита в размер на 116.15 лева в понеделник - 07.08.2017 г., но въпреки това в събота 05.08.2017 г. и предвид недостатъчното му салдо за заплащане на задълженията му по кредита (тъй като наличността е била в размер на 82.55 лв. предвид извършените на предходния ден - 04.08.2017 г. тегления от банкомат на обща стойност 50.00 лв.), ищецът е решил да изхарчи наличността при покупка, следователно същият е действал недобросъвестно в изпълнение на договора, като по този начин се е опитал да застраши интересите на кредитора по договора за кредит за получаване на дължимата погасителна вноска. В тази насока се сочи, че ищецът впоследствие е действал за втори път по идентичен начин и на следващата описана от него дата - на 06.09.2017 г., което отново говори за проявена недобросъвестност.В тази насока се моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и постановено друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.Не се ангажират нови доказателства по делото.
С писмен отговор от адв. К., пълномощник на въззиваемия С.А.Г., ищец в първоинстанционното производство, се излага становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника, като се излагат съображения в отговор на направените в същата оплаквания, от страна на жалбоподателя.Претендират се разноски за настоящата инстанция.Не се ангажират нови доказателства по въззивното дело.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ ЕАД.
В с.з. пред въззивния съд от страна на юрисконсулт А., пълномощник на жалбоподателя, се поддържа въззивната жалба; оспорва се писмения отговор; заявява се, че няма доказателствени искания. В с.з. пред въззивния съд от странана адв. К., пълномощник на ищеца, се оспорва въззивната жалба; поддържа се представения отговор; заявява се, че няма доказателствени искания; допълнително са постъпили по въззивното дело писмени бележки от адв. К., по съществото на спора.
Въззивният състав на ПдОС констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд. В тази насока, неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 82 вр.чл. 79 ал.1 от ЗЗД се явява недопустим, тъй като според жалбоподателя неимуществени вреди биха могли да се претендират само при основание –непозволено увреждане,,но не и на договорно основание, какъвто е настоящият случай. С оглед систематичното място на чл. 52 от ЗЗД относно определяне на „обезщетение за неимуществени вреди, в раздел 4-ти „непозволено увреждане“, като един от „Източници на задължения“-гл.ІІ от ЗЗД, както и на разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД- с оглед претендиране последици от „неизпълнение“ на задълженията,/р-л 2 от гл.ІІІ „Действия на задълженията“, ЗЗД/, следва да се приеме, че като последица от неизпълнение на задължения с различен източник, би могло да се претендира обезщетение за неимуществени вреди, респективно, и за такива, причинени от неизпълнение на задължения с договорен произход.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да уважи
предявения осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 82 вр.чл.
79 ал. 1 предл. второ от ЗЗД, районният съд излага съображения: С оглед
подписано на 24.01.2017г. от ищеца Съгласие за директен дебит, във връзка с
изпълнение на сключения между ищеца и първия ответник по делото „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2593246/24.01.2017г.,
което съгласие е било предоставено на евентуалния ответник „УниКредит Булбанк“
АД, ЕИК *********, последно посоченият ответник е изпълнявал нарежданията за
директен дебит, като е превеждал сумите за вноската по кредита от сметката на
ищеца в сметка на кредитора. Поради което и ответникът „УниКредит Булбанк“ АД е
материално легитимиран да отговаря по предявения иск по чл. 82 /вр. чл.79 ал.
1/ от ЗЗД за присъждане на претендирано от ищеца обезщетение за твърдени
претърпени неимуществени вреди вследствие блокиране на паричните средства по
банковата сметка на ищеца на процесните дати – 04.08.2017г. и 05.09.2017г. С оглед съдържанието на действащата към
процесния период Наредба №3/16.07.2009г. за условията и реда на изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти, /приета с Решение №
85 на УС на БНБ от 16.07.2009г., обн.ДВ бр. 62 от 04.08.2009г, в сила от
01.11.2009г./понастоящем, отменена ДВ бр.37/04.05.2018г., в сила от
8.05.2018г./, респ. чл. 16 ал. 3 от Наредбата, не изисква банката, респ. доставчикът
на платежни услуги, да блокира наличните средства по сметката на платеца, ищец,
преди настъпване на падежната дата, като задълженията й са: относно проверка
дали е налице предварително съгласие на платеца за директен дебит; дали по
сметката на платеца съществува достатъчна за изпълнението на нареждането за
директен дебит разполагаема наличност или разрешен кредит; дали са
удовлетворени условията за изпълнение на нареждането за директен дебит; ако в
срок до пет дни от получаване на нареждането за директен дебит не настъпят
условията за изпълнението му доставчикът на платежни услуги на платеца отказва
изпълнението на нареждането за директен дебит и информира за това доставчика на
платежни услуги на получателя, /в случая- едно и също дружество, - ответникът „УниКредит
Булбанк“ АД/. От съда е прието от приложените по делото доказателства, в т.ч.
писмо изходящо от ответната банка, адресирано до ищеца с изх. №
16-003711/21.09.2017г., че банката блокира сумата по директния дебит след
изтичането на официалното на банката работно време в последния преди падежа работен ден, но
осчетоводява плащането на директния дебит на датата на падежа; в т.н. е и
последващо писмо на ответната банка, адресирано до ищеца с изх.№
16-003362/28.08.2019г., като и в отговора на исковата молба се съдържа също
признание за блокиране средствата на ищеца по банковата му сметка преди падежа.
Предвид което и е прието от съда, че не следва да се приемат като обосновани
данните в писмо на ответната банка, създадено и изпратено в хода на съдебното
производство - писмо с вх. № 30201/10.05.2019г., в което относно периоди, в
които са процесните дати, съответно, периода 03.08.2017г.-08.08.2017г., вкл. и
периода 03.09.2017г.-08.09.2017г., се сочи, че по банковата сметка, с титуляр
ищецът, няма блокирани суми свързани с погасяване на кредит на ищеца; тъй като
посоченото в това писмо е в противоречие с горецитираните писма на същия
ответник, както и на изложеното в отговора на исковата молба признание за
блокиране на сумите по сметката на ищеца преди падежа на плащане съгласно
договора за кредит, сключен между ищеца и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-7-мо
число от месеца; като в т.н. са налице и твърденията, посочени в оплакванията
във въззивната жалба, подадена от „УниКредит Булбанк“ АД.
Въззивният
съд приема за правилен извода на районния съд за основателност на предявения
иск, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК.
От
своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба съгласно чл. 269 изр. последно от ГПК, становището на въззиваемата
страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета
на спора доказателства, приема за установено следното:
Страните
не спорят относно установени с допустими доказателствени средства в
първоинстанционното производство обстоятелства:
Между ищеца и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №
2593246/24.01.2017 г., по силата на който на ищеца била отпусната сумата от
1000 лева, платима на 10 броя месечни вноски, всяка в размер на 116,15 лева, на
падежна дата – 7-мо число, при първа вноска на 07.02.2017 г. Съгласно
посоченото в чл. 5, ал. 5 от Общите условия към договора за кредит, плащанията
по стоков кредит се осъществяват и чрез разплащателна сметка на потребителя в „УниКредит
Булбанк“ АД, като дължимата месечна вноска за целия срок на договора за кредит
се удържа автоматично, чрез подписано съгласие от страна на потребителя за
директен дебит в полза на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
От представеното по делото в
заверен препис Съгласие за директен дебит, се установява, че на 24.01.2017 г.
ищецът дал съгласието си „УниКредит Булбанк“ АД да извършва при условията на
директен дебит плащане по искане на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като е
посочено, че срокът на валидност на съгласието е до 07.11.2017 г. при условия:
погасяване на дължими суми /редовни и просрочени/ по договор за кредит 2593246,
като „платец“ е посочен ищецът – С.А.Г..
От представени извлечения от
процесната банкова сметка ***, се установява, че за периода 02.08.2017 г. –
07.08.2017 г., началното салдо на сметката е в размер на 132,55 лева, като е
посочено, че салдото за текущия счетоводен ден – 07.08.2017 г. е -30 лева. От
представеното извлечение от сметка, е посочено, че към дата 07.09.2017 г.
разполагаемостта е -30.00 лева.
От представеното извлечение
по договор № 2593246 към 20.12.2017 г., се установява, че на 07.08.2017 г. за
погасяване на месечната вноска по кредита, по сметка на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е постъпила сумата от 82,55 лева, на 09.08.2017 г. – 33,66
лева, а на 07.09.2017 г. постъпила сумата от 116,15 лева.
Видно от представени по
делото извлечения от сметката на ищеца, се установява, че по банковата си
сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, към дата 04.08.2017 г. ищецът е имал налично
салдо от 145,51 лева. На 04.08.2017 г. при операция с картата на банкомат са
изтеглени общо 50 лева, като на 07.08.2017 г. от сметката на ищеца са взети
сумите от 7,49 лева – с посочено основание „погасяване на лихва за редовна
главница“ и сумата от 75,06 лева, с посочено основание „погасяване на
главница“. Началното салдо по сметката на ищеца за дата 05.09.2017 г. е било в
размер на 154,01 лева, като на 05.09.2017 г., е извършена операция с карта за
сумата от 30 лева. На 07.09.2017 г. са взети сумите от 5,66 лева – погасяване
на лихва за редовна главница, 68,36 лева – погасяване на главница и 42,13 лева
– погасяване на главница.
От съда са прието
първоначално и допълнително заключение, като в допълнителното заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза вещото лице сочи, салдото
/наличността по сметката в края на деня/ за периода 01.08.2017 г. – 10.08.2017
г., като за процесните дати 05.08.2017г. като наличност в края на деня /салдо/
е посочена сумата от 132,55 лева, за дата 06.08.2017 г. – 132,55 лева, а за
07.08.2017 г. – 0 лева, като е посочено, че всички трансакции с дебитната карта
към сметката, извършени в часовете извън работното време на банката са
осчетоводени с датата на следващия работен ден. За периода 01.09.2017 г. – 10.09.2017
г. салдото /наличността по сметката в края на деня/, за процесните дати е както
следва: за 05.09.2017 г. – 104,02 лв., на 06.09.2017 г. – 104,02 лв., на
07.09.2017 г. – 400,47 лв., като отново е посочено, че всички трансакции с
дебитната карта към сметката, извършени в часовете извън работното време на
банката са осчетоводени с датата на следващия работен ден. Сумите са платени и
осчетоводени при условията на директен дебит от сметката на ищеца.
Спорен е въпросът дали
създадената от ответната банка технология относно функционалността на
системата, обслужваща погасяване на кредита, базирана на операцията „директен
дебит“, е била договорена с ищеца, кредитополучател, само с подписване от негова
страна на т.н. „Съгласие за директен дебит“, в каквато насока е направено
оплакване във въззивната жалба. В тази насока, въззивният съд не констатира да
са налице клаузи на договора, в които да са изложени такива правомощия на
ответната банка; като такива правомощия на банката като доставчик на платежни
услуги не произтича и от действащи към процесния период нормативни актове, в
т.ч. горецитирана Наредба №3/16.07.2009г. за условията и реда на изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти/отм./, както и
ЗПУПС/отм./. В настоящия случай, не е спорно и е видно от договора за кредит №
2593246/24.01.2017г., ведно с погасителен план към него, че уговореният ден за
плащане на погасителната вноска е 7-мо число на месеца; т.е. налице е уговорен
ден за погасяване на месечната вноска, поради което за момент на получаване на
платежното нареждане се смята уговорения ден – 7-мо число на месеца, а ако този
ден не е работен за доставчика на платежни услуги, /ответната банка/-
следващият работен ден, /, /чл. 60 ал. 4 от ЗПУПС/отм./.
Предвид
изложените съображения въззивният съд приема, че използваната от ответната банка технология,
освен, че не е договорена с ищеца, и не произтича от закона, а му противоречи,
то с приложението й в настоящия случай, с блокиране на наличните по банковата
сметка средства на ищеца на дати, предхождащи настъпване на датата на падежа за
плащане на месечната вноска, освен незаконосъобразно действие, се явява и
такова увреждащо интересите на ищеца.
В
случая, от приложените в тази насока доказателства, събрани с допустими гласни
доказателствени средства, както и писмени такива, неоспорени от страните по
делото, вкл. издадени медицински документи за състоянието на ищеца последващо
процесните дати – 05.08.2017г., както и 06.09.2017г., когато са констатирани
неуспешните опити на ищеца за теглене на суми от дебитната карта, следва да се
приеме, че състоянието на “неприятност“, което, поначало, е обичайно за всеки в
подобна ситуация, в която е попаднал ищецът, за последния се е засилило
многократно, от една страна, с оглед присъствието на външни хора, станали
случайно свидетели на унижението на ищеца, и от друга страна, с оглед недоброто
здравословно състояние на ищеца, което дори е ескалирало до необходимост за
постъпване в бърза помощ на два пъти, съответно, на 21.09.2017г., както и на 30.09.2017г.
В тази насока, въззивният съд намира, че независимо от здравословното състояние
на ищеца, като хипертоник, преживяното от него на процесните дати, свързано с
емоционалното въздействие на преживяно от него публично унижение, се явява в
пряка причинна връзка с незаконосъобразните действия на ответната банка, като
доставчик на платежни услуги, поради което и следва да бъде обезщетено. В
случая, с оглед повторно констатирано като незаконосъобразно действие на
ответната банка, и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд
приема, че е справедливо по размер обезщетение по 250 лева, или в общ размер
възлизащо на сумата от 500 лева, за която искът за обезщетение за неимуществени
вреди като основателен и доказан следва да бъде уважен, ведно със законните
последици.
Като
постановява решение съгласно гореизложеното, районният съд постановява
обоснован и правилен съдебен акт, който следва изцяло да бъде потвърден от
въззивния съд. Относно отхвърлителната част на решението, поради липса на
конкретни оплаквания, въззивният съд не разглежда въззивната жалба по същество,
като потвърждава решението на районния съд в тази част.
Поради
неоснователност на въззивната жалба, на пълномощника на въззиваемия адв. К.К.,
следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 300 лева, за процесуално
представителство по въззивното дело,при сключен договор за правна защита и
съдействие и упълномощаване от 12.06.2020г., на осн.чл. 38 ал. 1 от ЗА, предвид
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Решението
на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на
14.04.2010г. Решение № 1431 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение,
ХVІІІ граждански състав, по гражданско дело№ 17556 по описа на съда за 2017
година.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“,
пл. „Св. Неделя“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат К.К.,***,
СУМАТА от 300 лева /триста лева/ –
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемия
С.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, по въззивното производство.
Решението
на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/