М О Т И В И
към
присъда по НОХД № 1761 / 2016 год. по поиса на ВРС,
постановена на 28. 06. 2016 год.
Подс. Б.А.Б., ЕГН : **********,***, български
гражданин, с начално
образование, женен, не работи, осъждан, е предаден на съд с обвинения по :
чл. 156, ал.
3, т. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал.
1, чл. 20,
ал. 2 от НК, затова, че на 09. 10. 2014
год.
в гр. Варна,
при условията на опасен рецидив,
в съучастие като съизвършител с Д.Д.А., отвлякъл лице ненавършило 18 години - М.И.Й. - на 17 години, с цел да
бъде предоставена за развратни действия,
чл. 152, ал.
3, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал.
1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, затова, че на 09. 10. 2014 год. в с. Дъбравино,
обл. Варна, при условията на
продължавано престъпление и
опасен рецидив, се съвкупил с лице
от женски пол, ненавършило 18 години - М.И.Й. - на 17 години, като я принудил към това
със сила и заплашване.
Подс. Д.Д.А., ЕГН : **********,***,
български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, е
предаден на съд с обвинения по :
чл. 156, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, затова, че на 09. 10. 2014 год.
в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Б.А.Б., отвлякъл лице ненавършило 18 години
- М.И.Й. - на 17 години, с цел да бъде предоставена за развратни действия,
чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК, затова, че на 09. 10. 2014 год. в с. Дъбравино, обл. Варна, при условията на опасен рецидив, се съвкупил с
лице от женски пол, ненавършило 18 години - М.И.Й. - на 17 години, като я
принудил към това със сила и заплашване.
Представителят
на ВРП в ход по същество поддържа повдигнатите спрямо подсъдимите обвинения.
Счита, че извършените деяния се доказват по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства, както и направените признания по чл. 371, т. 2 от НПК. Моли
съда да наложи наказания над средния размер, като общото бъде търпяно ефективно.
В хода на производството съдът е допуснал за съвместно
разглеждане граждански искове, както следва
:
от постр.
М.И.Й., срещу подс. Б.А.Б., в размер на 6 000 /шест
хиляди/ лв., за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъпление по
чл. 156, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
от постр.
М.И.Й., срещу подс. Б.А.Б., в размер на 12 000
/дванадесет хиляди/ лв., за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 2, т.
1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл.
26, ал. 1 от НК,
от постр.
М.И.Й., срещу подс. Д.Д.А.,
в размер на 6 000 /шест хиляди/ лв., за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на престъпление по чл. 156, ал. 3, т. 3, вр.
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК,
от постр.
М.И.Й., срещу подс. Д.Д.А.,
в размер на 8 000 /осем хиляди/ лв., за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр.
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК.
Постр. М.И.Й. е конституирана в процеса и в качеството
на частен
обвинител. Същата моли съда да уважи претенциите й изцяло и поддържа
представителя на държавното обвинение относно наказанията.
Подсъдимите, по реда на чл. 371, т.
2 от НПК, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно съдът с протоколно определение от 28. 06. 2016 год. по реда на 372, ал. 4 от НПК е приел
самопризнанието и доколкото последното кореспондира
със събрания доказателствен материал в досъдебната фаза.
Защитата изразява становище, че с оглед оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина, изразените съжаление,
критичност и разкаяние, наказанията следва да бъдат ориентирани към минимума.
Относно гражданските искове намират, че претендираното
е завишено.
От събраните
по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка :
На 09. 10. 2014 год. подс. Б.А.Б., подс. Д.Д.А. и свид. Демир Руменов Асенов
тръгнали с л. а. „Сеат – Ибиса“ с неустановен по
делото ДК№ в посока гр. Варна. В областта на ресторант „Харамията“, свидетелят
слязъл от моторното превозно средство, а двамата подсъдими продължили
придвижването си. След влизането си в пределите на гр. Варна, се насочили към
кв. „Аспарухово“. В непосредствена близост до автобусна спирка „Джанавара“, същите забелязали пресичащата пътното платно постр. М.И.Й., като харесали външността й. Подс. Д.Д.А. спрял моторното
превозно средство в непосредствена близост до пострадалата, а подс. Б.А.Б. слязъл от л. а., държейки в ръката си нож,
който опрял в коремната област на постр. М.И. А..
Същевременно й казал да се качва в л. а. без да вика, доколкото в противен
случай щял да я нарани с ножа. Изплашена от случващото се, пострадалата се
качила в моторното превозно средство, сядайки на задната седалка. Подс. Б.А.Б. от своя страна седнал на предната седалка,
обърнал се към пострадалата и й взел дамската чанта, проверявайки дали носи
лична карта и мобилен телефон. Същевременно й обяснил, че ако ги спрат органите
на реда, трябва да заяви, че са я взели от пътя, където били установени
проституиращи лица от женски пол. Междувременно подс.
Д.Д.А. привел моторното превозно средство в движение,
отправяйки се извън пределите на гр. Варна. Спрели в областта на ресторант
„Харамията“, където в л. а. се качил свид. Д.Р.А.,
сядайки на предна седалка, а подс. Б.А.Б. се
прехвърлил на задна седалка, като отново заявил на пострадалата намерение да я
нарани с държания от него в ръка нож.
Стигнали с. Дъбравино,
област Варна, където от магазин, свид. Д. Р. А.
закупил хранителни продукти и алкохолни напитки. След това отишли в дома на подс. Б.А.Б., който докато пътували информирал свид. З. А. И. да не бъде там. Влезли във вътрешността на
къщата, като тримата мъже започнали да консумират храна и алкохол. След известно
време подс. Б.А.Б., държейки в ръка нож, завел постр. М.И.Й. в съседна стая, където й казал да се съблече,
междувременно правейки това и той. Пострадалата отказала, разплакала се, при
което подсъдимият й казал, че ще й нанесе побой и ще й извади очите, блъснал я
с ръце, от което тя паднала на леглото, той легнал върху нея, като проникнал с члена
си във влагалището й. По време на половия акт, подс. Б.А.Б.
направил снимки с мобилния си телефон – „Нокия 210“,
а след края му заявил на пострадалата, че подс. Д.Д.А. също ще осъществи с нея такъв. След излизането на подс. Б.А.Б. от стаята, постр. М.И.Й.
започнала да се облича, но в този момент при нея влязъл подс.
Д.Д.А.. Пострадалата изразила гласно нежелание да
имат сексуален контакт, при което подсъдимият й казал, че ще извика подс. Б.А.Б., от което ще настъпят лоши последици. Подс. Д.Д.А. осъществил грубо
проникване с члена си във влагалището на пострадалата, като след края на
половия акт напуснал стаята, в която били. Пострадалата се облякла и отишла в
стаята, където били мъжете, с изкл. на напусналия къщата подс.
Б.А.Б.. Същата започнала да ги моли да я пуснат, при което подс.
Д.Д.А. й отказал, обяснявайки й, че подс. Б.А.Б. в момента е отишъл да показва направените й
снимки на различни лица от мъжки пол, предлагайки я за сексуални услуги, срещу
заплащане. Междувременно подс. Б.А.Б. се върнал в
дома си, а известно време след това там била доведена от него и другия подсъдим
свид. З. А. П.. Използвайки моментно отсъствие на
мъжете от стаята, пострадалата споделила на свидетелката случващото се с нея. В
този момент вътре влязъл подс. Б.А.Б. и завел отново
пострадалата в стаята, където преди това осъществил с нея полов акт. Заявил й
да се съблече, което пострадалата отказала да направи. Подсъдимият взел в ръка
част от дърво, заявявайки на пострадалата, че ще й пукне главата с него,
накарал я да легне на пода, след което проникнал с члена си във влагалището й.
Впоследствие двамата
подсъдими провели разговор със свид. Ц. Н. А., живущ ***.
Предложили му срещу заплащане да осъществи сексуален контакт с момиче, което е
при тях, на което той се съгласил. Двамата подсъдими заявили на пострадалата,
че трябва да се представи като съпруга на свид. Д. Р.
А., че е родена през 1995 год., като ако не го направи, ще я набият, а подс. Б.А.Б. щял да й отреже кутрето на левия горен
крайник. Подс. Д.Д.А. и свид. З. А. П. останали в дома на подс.
Б.А.Б., а последния, свид. Д. Р. А. и постр. М.И.Й. се качили в л. а., с който се придвижили до
дома на свид. Ц. Н. А. Пострадалата влязла в дома на
свидетеля, където осъществила с него орален сексуален контакт. След
завършването му, подс. Б.А.Б. предложил на свид. Ц. Н. А. да му плати за постр.
М.И.Й. сумата от 1000 лв., срещу което да я направи проституираща жена, което
не било прието от свидетеля. Връщайки се към дома на подс.
Б.А.Б., същият се отбил в дома на свид. З. А. И., с
намерение да вземе храна. Използвайки отсъствието му, свид.
Д. Р. А. привел в движение л. а., с намиращата се в него постр.
М.И.Й., а впоследствие качил и подс. Д.Д.А. и свид. З. А. П.. Четиримата
отишли в с. Оризаре, област Бургас, където пренощували. На следващия ден,
докато подс. Д.Д.А.
предавал л. а. в пункт за изкупуване на вторични суровини, свид.
Д. Р. А. дал мобилния си телефон на постр. М.И.Й., с
който последната осъществила контакт със свид. Р. Г.
М. Впоследствие свид. Д. Р. А. информирал органите на
реда, като в централната част на с. Оризаре, област Бургас дошли полицейски
служители, които отвели постр. М.И.Й.. По случая било
образувано досъдебно производство.
Заключения на назначени и изготвени експертизи
:
Съдебно – медицинска експертиза
/относно постр. М.И.Й./ : момиче на видима възраст,
отговаряща на действителната, с правилно физическо развитие и с външни полови
белези, съответстващи на възрастта. При огледа на главата, тялото и крайниците
се видя едно кръвонасядане в горната трета на дясното
бедро. То е получено по механизма на действие на твърдите, тъпи предмети, чрез
удар или натиск, с/върху такъв. Морфологията му отговаря да е с давност до
няколко дни преди прегледа. Същото е обусловило болка и страдание. Половият
орган е нормално развит, с характеристики като на раждала жена. По лигавичната повърхност на двете големи срамни устни се
установи по едно кръвонасядане, с давност също до
няколко дни преди освидетелстването. Девствената ципа е с пръстеновидна форма,
еластична, с нисък свободен ръб и липса на част от ципата между 3 и 6 часа, със
запазени само отделни фрагменти от нея там. Широк отвор, зацапване на
влагалищната лигавица с белезникав секрет. Кръвонасяданията
по половия орган са получени от удар или натиск на твърд, тъп предмет, с малка
контактна повърхност, какъвто се явява и мъжкия полов член. В този смисъл те
биха могли да се получат при груб, насилствено извършен полов акт. По и около
аналното отвърстие не се установяват следи от травматични увреждания. В
направените натривки от влагалищно съдържимо под микроскоп, не се установяват
цели спермазоиди или части от тях. Неоткриването им,
предвид изминалото време, не изключва осъществяването на полов акт. По дрехите
и тялото на освидетелстваната няма видими следи от биологични течности–кръв и
семенна течност.
Съдебно – психиатрична експертиза /относно постр. М.И.Й./ : освидетелстваната не
страда от психично заболяване. Няма данни за злоупотреба или зависимост към психоактивни вещества. Към 09. 10 2014 год. същата е можела да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Случилото се е било голям стрес за нея, като с голяма вероятност би могло
да даде отражение за в бъдеще. Физическото и психичното състояние й позволяват
да дава достоверни показания и да участва в наказателното производство.
Съдебно – психиатрична експертиза /относно подс. Б.А.Б./ : освидетелстваният не страда от
психично заболяване. Не се налице критериите за зависимост към
психоактивни вещества. Към 09. 10. 2014 год. същият е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
Съдебно – психиатрична експертиза /относно подс. Д.Д.А./
: освидетелстваният не страда от психично
заболяване. Няма данни за вредна употреба или зависимост към психоактивни вещества.
Към 09. 10. 2014 год. същият е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Той може да носи наказателна отговорност. Физическото и психическото състояние му позволяват
правилно да възприема фактите, които имат значение
за делото и да дава достоверни
обяснения за тях.
Съдебно – видео – техническа
експертиза /относно веществени доказателства/ : в паметта на изследвания
телефон не се установиха файлове, създадени на 09. 10. 2014 год. В изследваната
карта, след използване на програма за възстановяване на изтрити файлове за 09.
10. 2014 год., се възстановиха 6 снимкови файла.
Съдебно – медицинска експертиза
/относно веществени доказателства/ : по изследваните обекти, не се установи
наличие на биологични следи.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена като се позовава на направените самопризнания на подс.
Б.А.Б. и подс. Д.Д.А. по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в
досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а
именно : показанията на свид. М.И.Й., свид. И. Й. И., свид. Румяна Г. М.,
свид. А. Д. Х., свид. Д. Р.
А., свид. Ц. Н. А., свид. З.
А. И., свид. З. А. П., свид.
П. Н. И., свид. М. С. А., свид.
Е. Г. Борисова, съдебно –
медицинска експертиза /относно постр. М.И.Й./,
съдебно – психиатрична експертиза /относно постр. М.И.Й./,
съдебно – психиатрична експертиза /относно подс. Б.А.Б./,
съдебно – психиатрична експертиза /относно подс. Д.Д.А./, съдебно – видео – техническа експертиза /относно
веществени доказателства/, съдебно – медицинска експертиза /относно веществени
доказателства/, протокол за претърсване и изземване, протоколи за доброволно
предаване, протокол за разпознаване на лица и предмети, протокол за очна
ставка, справки съдимост.
Показанията на
свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени, че те са вътрешно непротиворечиви,
взаимно допълващи се, логични, безпристрастни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Същите дават данни относно авторство, предмет, начин
на извършване. Изготвените и приети по делото експертизи съдът счита за
обективно и компетентно дадени. Същите изясняват предмет и авторство.
Останалите събрани по делото доказателства и доказателствени
средства съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондиращи със събраните по делото доказателства.
Същите допринасят за изясняването на осъществяването на състава от обективна и
субективна страна.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда :
По отношение на обвинение за престъпление по чл. 156, ал.
3, т. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал.
1, чл. 20,
ал. 2 от НК :
Съдът
намира за безспорно установено, че с деянията си, подс. Б.А.Б. и подс.
Д.Д.А. са осъществили от обективна и субектавна страна състава на визараното
престъпрение.
От обективна страна безспорно се установи, че подсъдимите
са отвлекли пострадалата. Това са осъществили чрез принудително качване в
моторно превозно средство, транспортиране в неизвестна посока и държане в
недвижим имот, всичко това против волята на пострадалата, като с извършеното са
ограничили възможността й за свободно придвижване. Времевият интервал на
престоя се явява без значение за осъществяването на състава, като единствено
следва да се отчете при определяне на вида и размера на наказанието. Не следва
да се игнорират и строго личните особености на всеки индивид да понася такъв
престой. Не подлежи на съмнение авторството на деянието, както и това, че дейците
са физически лица, пълнолетни и вменяеми. Безспорно
се доказа по делото и целта, с която подсъдимите са извършили деянието, а
именно пострадалата да бъде предоставена за развратни действия. Същите са дали
възможност на едно лице да се възползва от положението на пострадалата, а и
гласно са изразили това да стане многократно. Горното съдът извежда от признанията
на подсъдимите, свидетелските показания, заключенията
на вещите лица, писмените материали.
Установени
по безспорен начин са и квалифициращите
обстоятелства, обусловили обвинението по чл. 156,
ал. 3, т. 3, вр. ал.
2, т. 1, вр. ал. 1, чл. 20, ал.
2 от НК. В случай са налице и двете хипотези на чл. 29
от НК, доколкото подсъдимите са извършили престъплението
след като са били осъждани за
тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода”
не по – малко
от една година,
изпълнението на което не е отложено
и след като са били осъждани повече
от два пъти
на същото наказание за умишлени
престъпления от общ характер, като
поне за едно
от тях изпълнението
не е отложено. Същевременно не е изтекъл 5 - годишния срок, предвиден по чл.
30 от НК. Налице е и съучастие във форма
съизвършителство по смисъла на чл.
20, ал. 2 от НК, тъй като
подсъдимите са участвали в самото
изпълнително деяние, т. е. налице е съвместна дейност, обединяване на усилия за
извършване на престъплението, които се допълват взаимно. Безспорно към момента на извършване пострадалата не е навършила 18 –
годишна възраст, доколкото е родена на *** год., а деянието е осъществено на
09. 10. 2014 год. Следва
да се вземат
в предвид
и интензитета, упоритостта,
начина, мястото, все обстоятелства, които изключват приемането на малозначителност
на деянието.
От субективна
страна деянието е
извършено с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, желаели са неговото извършване, ката са предвиждали съставомерните
последици и са искали тяхното настъпване. Това съдът
извежда от тяхното цялостно поведение,
обективирано по делото, в частност от вида
и последователността на действията им.
Като причини за извършване на престъплението следва да се
отбележат незачитането от страна на подсъдимите на законовия ред, установен в
Република България, както и нормите, гарантиращи свободата на придвижване.
По изложените съображения съдът призна подс. Б.А.Б. и подс. Д.Д.А. в извършване на
визираното престъпление.
По отношение на обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр.
ал. 2, т.
1, вр. ал.
1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК /относно подс. Б.А.Б./ и по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал.
1, т. 2 от НК
/относно подс. Д.Д.А./ :
Съдът
намира за безспорно установено, че с деянията си, подс. Б.А.Б. и подс.
Д.Д.А. са осъществили състава на визираното
престъпление.
От обективна страна безспорно се установи, че
пострадалата е лице от женски пол. Не подлежи на съмнение и това, че мъжките
полови членове на двамата подсъдими са проникнали във влагалището й. Престъпните съвкупления са извършени против волята на пострадалата, като същата е била
принудена към това със сила и заплашване – блъскане с ръце, държане на нож и
част от дърво, възможност за нанасяне на побой, вадене на очи, настъпване на
лоши последици, нараняване на глава, като не следва да се игнорират и
установените травматични увреждания. Горното съдът извежда от признанията на подсъдимите, свидетелските показания, заключенията
на вещите лица, писмените материали.
Установени
по безспорен начин са и квалифициращите
обстоятелства, обусловили обвинението по чл. 152,
ал. 3, т. 5, вр. ал.
2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл.
26, ал. 1
от НК. В случай са
налице и двете хипотези на чл. 29 от НК,
доколкото подсъдимите са
извършили престъплението
след като са били осъждани за
тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода”
не по – малко
от една година,
изпълнението на което не е отложено
и след като са били осъждани повече
от два пъти
на същото наказание за умишлени
престъпления от общ характер, като
поне за едно
от тях изпълнението
не е отложено. Същевременно не е изтекъл 5 - годишния срок, предвиден по чл.
30 от НК. Безспорно към
момента на извършване пострадалата не е навършила 18 – годишна възраст,
доколкото е родена на *** год., а деянието е осъществено на 09. 10. 2014 год. Доколкото в процесния случай относно подс. Б.А.Б. са
налице повече
от едно деяние,
които са еднородни, извършени в кратък период от
време при относително една и съща обстановка и по отделно осъществяват
състава на едно и също престъпление
– изнасилване и безспорно при една и съща
форма на вина - пряк умисъл,
то е налице продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26, ал.
1 от НК. Следва да се вземат
в предвид
и интензитета, упоритостта,
начина, мястото, все обстоятелства, които изключват приемането на малозначителност
на деянието.
От субективна
страна деянията са
извършени с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деянията, желаели са тяхното извършване, като са предвиждали съставомерните
последици и са искали тяхното настъпване. Това съдът
извежда от тяхното цялостно поведение,
обективирано по делото, в частност от вида
и последователността на действията им.
Като причини за извършване на престъплението следва да се
отбележат незачитането от страна на подсъдимите на законовия ред, установен в
Република България, както и нормите, гарантиращи половата неприкосновеност.
По изложените
съображения съдът призна подс. Б.А.Б. и подс. Д.Д.А. в извършване на визираното престъпление.
По отношение
вида и размера на наказанието :
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, ако постанови осъдителна присъда, съдът
определя наказанието при условията на чл. 58 А от НК. Но за да бъде
индивидуализирано същото следва да се отчетат обществената опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете направените самопризнания, съдействащи за разкриване
на обективната истина, изразените съжаление и критичност към извършеното, като
отегчаващи такива арогантност при осъществяване на престъпните намерения,
намалената възможност за самоотбрана на пострадалата предвид нейната възраст и
пол, резонанса в личната й сфера с оглед естеството на престъпленията. В обобщение
на горното съдът счита, че то води до извода за сравнително висока степен на
обществена опасност на дейците и завишена такава на деянията.
Тези обстоятелства мотивираха
съда да им наложи наказания при относителен паритет на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. В този смисъл съдът счете за справедливо да
определи на подсъдимите наказания „Лишаване от свобода“, ориентирани към
средния размер :
на подс. Б.А.Б., за извършени престъпления по
чл. 156, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, чл. 20, ал. 2 от НК, наказание „Лишаване от свобода” за срок от
девет години, което намали с една трета, т. е. определи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от шест години, което да бъде търпяно при първоначален строг
режим, в условията на затвор и „Глоба“ в размер на 9 000 лв. и по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр.
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест години,
което намали с една трета, т. е. определи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от четири години, което да бъде търпяно при първоначален строг
режим, в условията на затвор,
на подс. Д.Д.А., за извършени престъпления по чл. 156, ал. 3,
т. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр.
ал. 1, чл. 20, ал. 2 от НК, наказание „Лишаване от свобода” за срок от
девет години, което намали с една трета, т. е. определи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от шест години, което да бъде търпяно при първоначален строг
режим, в условията на затвор и „Глоба“ в размер на 9 000 лв. и по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр.
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК, наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от шест години, което намали с една трета, т.
е. определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години, което да
бъде търпяно при първоначален строг режим, в условията на затвор.
Съдът
прие, че по – голяма снизходителност към дейците ще е не само неоправдана, но и
наказанията не биха съответствали на извършеното. Съобразявайки принципа и
всеобщото разбиране, че индивидуалната превенция е водеща, с оглед приетото от
съда, следва да бъдат взети мерки за превъзпитаване на дейците, с оглед
ограничаване възможността им да извършват престъпления, както и да осъзнаят
извършеното. Обръщайки внимание и на генералната превенция, за постигане на
тези цели, следва на първо място да се отговори на очакванията на обществото за
пресичане и ограничаване на подобен вид прояви, чрез адекватни на обществената
опасност и моралната укоримост на престъпленията
наказания, които пък от своя страна ще въздействат предупредително върху
другите членове на обществото.
Доколкото в случая са налице предпоставките за
приложение разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, съдът групира така наложените
наказания, като определи всеки от подсъдимите да изтърпи най – тежкото от тях,
а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест години, при
първоначален строг режим, в условията на затвор. На основание чл. 23, ал. 3 от НК, съдът присъедини към така определеното на всеки от подсъдимите „Глоба“ в
размер на 9 000 лв. Същевременно съдът счита, че не следва да приложи
разпоредбата на чл. 24 от НК за увеличаване на наказанието. При решението си
съдът се мотивира от обстоятелството, че с определеното спрямо всеки подсъдим общо
наказание ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК. Целта на закона
не би се постигнала чрез едно механично увеличаване размера на наказанието, а
чрез даване възможност на осъдения да докаже това в обществото.
На подс. Б.А.Б., с оглед
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК, беше приспаднато времето, през което същия
е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Относно гражданските
искове :
Съдът намира, че предявените граждански искове са допустими, доколкото
настъпилите за пострадалата неимуществени
вреди имат за източник деянията
на подсъдимия, които са
предмет на обвинението. В
процесния случай бяха събрани доказателства
установяващи претърпените болки, страдания, унижение. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че тези факта се станали достояние на широк кръг
лица от населеното
място, където пребива пострадалата, което от
своя страна е генерирало съществено неудобство за нея. С оглед правомощията
си по чл.
52 от ЗЗД и предвид изложеното, съдът счита за справедливо
да уважи гражданските
искове в следните размери :
по иска предявен от постр. М.И.Й., срещу подс. Б.А.Б.,
за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъпление по чл. 156, ал.
3, т. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, в размер на
3 000 /три хиляди/ лв., като го отхвърли в останалата му част до пълния
предявен размер от 6 000 /шест хиляди/ лв., като неоснователен
по иска, предявен от постр. М.И.Й., срещу подс. Б.А.Б.,
за претърпени неимуществени вреди, в резултат на престъпление по чл. 152, ал.
3, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, вр.
ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, в размер на
6 000 /шест хиляди/ лв., като го отхвърли в останалата му част до пълния
предявен размер от 12 000 /дванадесет хиляди/ лв., като неоснователен.
по иска, предявен от постр. М.И.Й., срещу подс. Д.Д.А., за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
престъпление по чл. 156, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2, т.
1, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, в размер на 3 000 /три хиляди/ лв., като го отхвърли в
останалата му част до пълния предявен размер от 6 000 /шест хиляди/ лв., като
неоснователен,
по иска, предявен от постр. М.И.Й., срещу подс. Д.Д.А., за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 2, т.
1, вр. ал. 1, т. 2 от НК, в размер на 6 000
/шест хиляди/ лв., като го отхвърли в останалата му част до пълния предявен
размер от 8 000 /осем хиляди/ лв., като неоснователен.
Всеки от
подсъдимите беше осъден да заплати в полза на държавата сумите 120 лв./сто и
двадесет лв./, 240 лв. /двеста и четиридесет лв./, представляващи 4 % държавна
такса върху размера на уважените граждански искове, на ОД – МВР – Варна сумата
от 203. 59 лв. /двеста и три лв. и петдесет и девет ст./, представляваща
направени по делото разноски.
Веществените
доказателства по делото – 2 бр. ножове в кании,
намиращи се в 1 бр. найлонов плик /прозрачен/, 2 бр. покривки с основен цвят бордо и орнаменти, намиращи се в 1 бр. найлонов плик /прозрачен/,
1 бр. декоративна покривка – губер, намираща се в 1 бр. найлонов плик
/прозрачен/, 1 бр. мобилен телефон „Нокия“, 1 бр.
батерия, 1 бр. СИМ карта, 1 бр. микро SD карта, 1 бр.
калъф, намиращи се в 1 бр. найлонов плик /прозрачен/, 1 бр. тампон, намиращ се
в 1 бр. плик /бял на цвят/, 1 бр. СД, намиращ се в 1 бр. найлонов плик /прозрачен/,
бяха отнети в полза на държавата, като след влизане на присъдата в законна
сила, същите следва да бъдат унищожени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :