Решение по дело №209/2020 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 260018
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Христо Витков Първанов
Дело: 20204440100209
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Червен бряг, 30,06,2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Първанов гр. дело №209/2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 1146/28.02.2020г.  на „***с ЕИК ***седалище и адрес на управление: *** чрез адв.В. П. Г. ***  против  Б.А.Г. с ЕГН **********, адрес: ***. Твърди се, че между страните съществували облигационни задължения  по повод договор за мобилни услуги  от дата 21.01.2016г. сключен с мобилния оператор ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ответникът Б.А.Г. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен номер  ***с избрана абонаментна рограма Резерв Стандарт 39.99 лв. с уговорен срок на  действие 24 месеца до 21.01.2018г. Посочва се, че на 10.03.2016г. абонатът е сключил договор за мобилни услуги за мобилен номер *** с абонаментен план Стандарт + 20.99 лв. с тарифиране на интервали от 60 секунди със  срок до 10.03.2018г. Посочва се, че на 03.06.2016г. абонатът е сключил Допълнително споразумение за мобилен номер  ***с абонаментен план нон Стоп 30.99 лв. със срок до 03.06.2018г. На тази дата за този номер абонатът е подписал и Договор за лизинг като е взел на изплащане мобилно устройство марка *** посредством 23 месечни вноски в размер на 4.09 лв. Твърди се, че на 17.06.2016г. абонатът е сключил Допълнително споразумение за мобилен номер ***с абонаментен план Нон Стоп 30.99 лв. със срок до 17.06.2018г. От датата на договора е сключен и Договор за лизинг, като абонатът е взел на изплащане мобилно устройство марка Alcdtel модел ONE TOUCH POP STAR CLASSY посредством 23 месечни вноски в размер на 3.59 лв. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Б.А.Г. с ЕГН**********, с адрес ***1 че към него съществува изискуемо вземане на ищеца ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД в размер на 170.89 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 15.05.2016г. до 14.10.2016г. ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното плащане на сумата, както и да бъде осъден ответника Б.А.Г. да заплати на ищеца ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД сума в размер на 157.19 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски, от които за мобилно устройство марка *** за мобилен номер ***се дължи цената в размер на 81.80 лв. след м.10/2016г. до м.05.2018г. и мобилно устройство марка ***, за мобилен номер ***се дължи цената в размер на 75.39лв. за абонатен номер №*********, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото.

На основание чл.25 т.1 вр. чл. 23, ал.2 вр. чл.21, т.3 ЗПП на ответника е назначен процесуален представител, който да му предоставя правна помощ по гр.д.№ 209/2021г. по описа на РСЧБ.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от  представителя на ответника

В съдебно заседание ищецът, редовно призован,  не се представлява. Взема становище по делото в молба с вх.№260569/08.06.2021г. , в която се иска от съда да постанови решение, с което да уважи изцяло като основателен и доказан предявения иск срещу Б.А.Г..

Ответникът, редовно призован не се явява.  Представлява се от адв.Иван В. – АК-Плевен, който моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, погасен по давност и не дължим от ответника.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

По същество искът е ОСНОВАТЕЛЕН.

Безспорно по делото е и се установява от материалите по  ч.гр.д.№62/2019г. описа на РС-Червен бряг, че на 18.01.2019г. „***подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК  срещу Б.А.Г..

 Било образувано ч.гр.д.№62/19г.  по описа на РС-Червен бряг и била издадена Заповед за изпълнение № 23/18.01.2019г., с която РС - Червен бряг разпоредил длъжникът Б.А.Г. с ЕГН **********, адрес: ***  да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД  с ЕИК ***седалище и адрес на управление: ***   представлявано от *** – Изпълнителен директор, заедно с *** член на Съвета на директорите, чрез пълномощник адв. В.Г. *** , сумата 328.08 лв. /триста двадесет и осем лева и осем стотинки / лв. – главница; сумата от 72.85 лв. /седемдесет и два  лева и осемдесет и пет  ст./ лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2016г. до 07.01.2019г.  и законна лихва от датата на подаване на заявлението /18.01.2019г./ до окончателното изплащане на вземането,  както и направените деловодни разноски от заявителя общо в размер на 205.00 /двеста и пет/ лв.

С разпореждане №233/20.02.2019г. по ч.гр.д.№62/2019г. заявителят бил уведомен за възможността по чл.415 ал.1 от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на 05.03.2019г. С искова молба с вх.№1766/04.04.2019г. е инициирано настоящото гражданско дело.

Спори се  между страните дължи ли  ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, налице ли е неизпълнение от негова страна на договора между страните и в какво се изразява то, от коя дата страната е просрочила задължението си.

Съдът приема, че е сезиран с  иск  по чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК  за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца на следните суми, дължими от ответника: сумата 328.08 лв. /триста двадесет и осем лева и осем стотинки / лв. – главница; сумата от 72.85 лв. /седемдесет и два  лева и осемдесет и пет  ст./ лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2016г. до 07.01.2019г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението /18.01.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 23/18.01.2019г. по ч.гр.д.№62/2019г. по описа на ЧРС.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.

За установяване на спорните обстоятелства са приобщени  писмени доказателства: договор за мобилни услуги; Общи условия на Теленор; фактури за предоставени мобилни услуги.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.

За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.05.2016г. до 14.10.2016г. Теленор е издал:

Фактура №**********/15.06.2016г. за отчетения период на потребление 15.05.2016г. – 14.06.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаментни в размер на 52.15 лв. с ДДС.

Фактура №**********/15.07.2016г. за отчетения период на потребление 15.06.2016г. – 14.07.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 68.53лв. с ДДС

Фактура №**********/15.08.2016г. за отчетения период на потребление 15.07.2016г. – 14.08.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 54.65лв.- с ДДС. Дължимата сума е платима в срок 30.08.2016г. Към фактурата е приложено извлечение с потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 175.33 лв. фактурирани за три последователни отчетни месеца – за месец 06.2016г., за месец 07.2016г. и за месец 08.2016г. Към всяка от фактурите има пиложено извлечение-детайлизирана справка  от потреблението на ползвания номер. Твърди се, че с кредитно известие №**********/15.09.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на – 12.12 лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 7.68лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 175.33лв. за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 170.89лв.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 170.89лв. е ангажирало договорната отговорност по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр с чл.19б, в/ от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Б.А.Г. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер№********* на дата 15.10.2016г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1431.21 лв.

В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 1103.13 лв; факткурирана е цената, дължима  за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 157.19 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 170.89лв.

Датата на деактивация на процесния абонамент е 07.09.2016г. като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, абонатът е в неизпълнение на договар си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Нон Стоп 30.99 лв за мобилен номер ***по Договор за мобилни услуги от 03.06.2016г. и за абонамента Нон Стоп 30.99 лв. за мобилен номер ********** по Допълнително споразумение от 03.06.2016г.

В настоящото производство Операторът няма петенция по отношение на начислената неустойка  при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на 1103.13 лв. като същата не е част от предмета на иска.

Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12 ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка *** и мобилно устройства марка *** са обявени за предсрочно изискуеми.

Съгласно чл.3/2/ от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилен номер *** и мобилен номер ***, „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучатля в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България „ ЕАД“.

При сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 15-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за плащане на фактурираните услуги.

Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /“Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в  случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 10/2016г, когато е издадена крайната фактура №**********/15.10.2016г. съгласно уговорения погасителен план, както следва:

За устройсво марка *** взето във връзка с мобилен номер ***, се дължи цената в размер на 81.80лв.  след месец 10/2016г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е след м.10/2016г. до м.05/2018г.

За устройство марка ***, взето във връзка с мобилен номер *** се дължи цената в размер на 75.39лв. след месец 10/2016г.. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е след м.10/2016г. до м.05/2018г.

Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „***ответникът Б.А.Г. се е съгласил и е приел Общите условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на ТЕЛЕНОР /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Б.А.Г.. При неспазаване на което и да е задължение по част ХIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.19б,в/ да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.

Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

В чл. 20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния – вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на теленор. Съгласно чл. 23,б/ месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за  поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонамент план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 отОбщите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

В конкретния случай ответникът Б.А. Гацове подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилни номера ********** и ***и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договори е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият е в неипълнение на договора си.

С оглед на горното , съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Ето защо и предвид факта, че установителния иск е основателен и доказан, то отговорността за разноските и в заповедното производство следва да остане върху длъжника – ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение №290/01.04.2010г. на ВКС  по ч.т.д.№ 244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.; Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС/.Следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски както следва: държавна такса в размер на 25.00 лв  и адвокатски хонорар в размер на 180 лв. направени в заповедното производство; държавна такса в размер на 75.00 лв., адвокатски хонорар в размер на 180 лв. и платен депозит за особен представител в размер на 300 лв. в исковото производство.

          Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                       РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА  УСТАНОВЕНО ПО предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК на „***с ЕИК ***седалище и адрес на управление: *** чрез адв.В.Г. ***  против  Б.А.Г. с ЕГН **********, адрес *** че в полза на „***съществува вземане към Б.А.Г. за сумата от 328.08 лв. /триста двадесет и осем лева и осем стотинки / лв. – главница; сумата от 72.85 лв. /седемдесет и два  лева и осемдесет и пет  ст./ лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2016г. до 07.01.2019г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението /18.01.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 23/18.01.2019г. по ч.гр.д.№62/2019г. по описа на ЧРС.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Б.А.Г. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на „***с ЕИК ***седалище и адрес на управление: *** сумата от 760лв. /седемстотин и шестдесет лева/ деловодни разноски общо направени от заявителя в исковото и заповедното производство.

На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните и пълномощника на ищеца.

Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: