Решение по дело №1047/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А. Р. Х., [ЕГН], чрез адв.П. Б., против Решение № 427/04.04.2025г. на ВРС, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 4617/2024г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 24-0442-001268/16.10.2024г. на началник сектор в Четвърто РУ при ОДМВР – Варна, с което за нарушение на чл.104б, т.2 и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложена глоба, в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Със същото решение в полза на ОДМВР - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че не е осъществен състава на вмененото административно нарушение, т.к. не е налице „дрифт“, а леко приплъзване и поднасяне, предпоставка за което бил валежът, смесен с праха по улиците. Позовава се на разпита на свидетелите – очевидци, различни от служителите на МВР, разпитани в хода на съдебното следствие, според които не се касае за умишлено приплъзване на гумите и занасяне на процесния автомобил. Освен това не били отчетени и противоречията в показанията на двамата служители на реда, за това, как точно се е движел автомобила. В НП липсвало и внимателно обсъждане на предпоставките за приложението на чл.28 ЗАНН, което ВРС не е съобразил при постановяване на решението. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответната страна – Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОДМВР-Варна, чрез гл.юрк.Л., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 9795/11.06.2025г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на районния съд за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, и моли да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 29.08.2024г. св.П. П. и св.С. А. – полицейски служители в ПУ – Долни чифлик, към Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, застъпили в наряд като автопатрул, с позивна АП-477, за времето от 20:00 часа на 29.08.2024г. до 08:00 часа на 30.08.2024г. Около 21:30 часа, по утвърден график, извършвали обход със служебен автомобил „Шкода“ с peг. № [рег. номер] в с.Гроздьово, обл.Варна, като се движили по бул.Г. Д. в посока центъра на селото. След кръстовището с ул.Елин Пелин, пред находящия се там хранителен магазин, около 21:49 часа, полицейските служители възприели спрян лек автомобил „БМВ“ с peг. № [рег. номер], управляван от А. Х.. Същият рязко потеглил с автомобила, като вследствие форсирането на двигателя, автомобилните гуми се приплъзвали вляво и вдясно. Х. се придвижил с автомобила по бул.Г. Д. в посока на кръстовището с бул.Л., следван от полицейския автомобил. На посоченото кръстовище, Х. извършил завой наляво, в посока към Горско стопанство - Шерба, като при извършване на маневрата отново форсирал двигателя, вследствие на което задните гуми на автомобила поднесли надясно. Впоследствие, управляваният от Х. автомобил бил застигнат от полицейския, а органите на реда спрели водача за извършване на проверка. След като самоличността на Х. била установена, полицейските служители му поискали устни обяснения за извършения с превозното средство „дрифт“. Х. заявил, че е извършил посочените действия, тъй като не е забелязал, че е следван от полицейския автомобил. Било прието, че Х. е извършил нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, за което му бил съставен АУАН серия GA № 837316/29.08.2024г. Констатациите в акта били оспорени с възражение № 442000-13574/02.09.2024г., което АНО приел за неоснователно и издал НП № 24-0442-001268/16.10.2024г., с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП наложил на Х. глоба, в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, същото е издадено от компетентен орган – Началник сектор в Четвърто РУ при ОДМВР – Варна и в хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, АУАН и НП съдържат императивно изискуемите реквизити по чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, вкл. надлежно описание на нарушението – с посочване на конкретните действия, в които се изразява неправомерното ползване на пътя и индивидуализиране на пътния участък, в рамките на който нееднократно са реализирани противоправните действия от жалбоподателя.

По същество е прието, че разпоредбата на чл.104б, т.2 ЗДвП забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на § 6, т.1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата, като към това понятие безспорно се отнася и процесния пътен участък. Съдебната практика е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели, различни от предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т.н. „дрифт“, който – като комбинация от гореизложените техники и действия, е типичната хипотеза на приложното поле на чл.104б, т. 2 ЗДвП.

ВРС е приел, че извършването на нарушението се доказва безспорно от събраните гласни доказателства – показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта, доколкото са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират помежду си, и не са установени факти, сочещи за възможна тяхна пристрастност и предубеденост. При разпита си полицейските служители еднопосочно и непротиворечиво са изложили възприятията си – че на процесната дата, в посоченото в акта време, Х. е управлявал процесния автомобил, като пред хранителен магазин на бул.Г. Д.. в с.Гроздьово, а впоследствие и на кръстовището с бул.Л., същият е форсирал двигателя на превозното средство и рязко е подавал газ, последвано от умишлено въртене на гуми, съответно занасяне на автомобила. Наблюдаваното поведение на водача и начина на придвижване на автомобила е създало у полицейските служители обоснованото убеждение, че поднасянето на автомобила, не е вследствие на обективни факти, а е резултат от умишленото управление на превозното средство по описания начин, който създава пряка опасност за останалите участници в движението и чуждо движимо имущество. За неоснователно е прието оплакването, че не е безспорно установено отсъствието на друга възможна обективна причина за поднасяне на автомобила, т.к. полицейските служители отричат да са възприели наличие на прах на пътя, заявили са, че валежът е бил незначителен и са категорични, че изнасянето на задните автомобилни гуми е било видим резултат от рязка маневра, и умишлено форсиране на двигателя на превозното средство. Освен това в обясненията си пред полицейските служители Х. е потвърдил съзнателното осъществяване на описаните в НП действия. Не са кредитирани показанията на св.Г. и св.Т., предвид близките им отношения с Х., които компрометират достоверността на показанията им, както и с оглед противоречието на тези твърдения с останалите доказателства по делото. Отделно, ВРС е приел, че показанията им се отнасят за времеви период, различен от този, в който са се развили процесните събития. Прието е и че нарушението е извършено при пряк умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва пътищата за обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал настъпването на последиците, а именно - задната част на автомобила му да занесе и едва след това с необходимата маневра да го овладее. В заключение е прието, че АНО правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, като не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, т.к. нарушението е с висока степен на обществена опасност. Отделно, съгласно чл.189з ЗДвП, разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима за нарушения на този закон.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В хода на производството пред ВРС безспорно е установено, че на посочените в АУАН и НП дата, място и час, касаторът е извършвал шофиране под формата на „дрифт“. От показанията на полицейските служители св.П. и св.А., безспорно се установява извършването на вмененото нарушение. Както е приел и ВРС, при разпита в с.з. на 16.12.2024г. полицейските служители еднопосочно и безпротиворечиво са изложили възприятията си по случая. Св.П. дава показания, че възприетото от него поведение на Х. при потегляне с автомобила - „приплъзваше гумите“, конкретно се е изразявало във „въртеше задните гуми на автомобила, въртяха се свободно, т.е. тръгваше рязко и въртеше гуми през това време“. След това, при извършване на левия завой, св.П. описва поведението на водача и на автомобила като „...се изнесе задницата на автомобила в дясната страна и продължи в посока към бул.Л.“. Св.П. е категоричен, че според него не е възможно приплъзването да се дължи на някаква възникнала пътна ситуация, т.к. макар пътната настилка да е била влажна (започнало леко да ръми), пътят не е бил мокър. Св.П. е изразил и обосновано съмнение за наличието на пясък на пътя, т.к. се касае за главен път, в центъра на селото, освен това асфалтът бил „нашарен с всякакви следи от гуми, оставени от такива маневри", на каквито не е ставал свидетел, но хората в селото говорели, че се извършват нощем. Св.А. описва поведението на Х. при потегляне с автомобила като „... подаде силно газ и умишлено поднасяше автомобила наляво и надясно“. Освен това, когато поискал от Х. устни обяснения за поведението му на пътя, същият заявил, че „..не ни бил видял, че сме зад него и затова го е направил". Св.А. потвърждава и поведението на Х. при навлизане в левия завой. И двамата полицейски служители са възприели пряко и непосредствено поведението на Х. от момента на потегляне с автомобила, до момента на неговото преустановяване – при настигането му от полицейския автомобил, поради което правилно ВРС е кредитирал показанията им. Правилно ВРС не е кредитирал показанията на св.Г., разпитан в с.з. на 07.02.2025г. От показанията му всъщност следва, че не е възприел пряко цялата ситуация, т.к. неуточнено заявява, че е бил „…там, на центъра и видях, че А. не е въртял в кръг….Видях, че А. минава от там и вече нагоре не знам какво е ставало. Нормално си караше нагоре“. Освен това, както правилно е констатирал ВРС, е налице противоречие в документираните факти по случая и тези, за които св.Г. дава показания. Според него случаят е бил „преди един, два месеца“, т.е. смятано от датата на заседанието, в което е проведен разпита – през м.януари 2025г. или м.декември 2024г., докато нарушението е извършено на 29.08.2024г. Налице е противоречие и в периода на денонощието, в който са се развили събитията. Според св.Г. – „тъкмо се стъмваше“, а според АУАН и НП, нарушението е извършено в 21:49 часа, т.е. вече в тъмната част на денонощието. Правилно ВРС не е кредитирал и показанията на св.Т., който от една страна категорично заявява, че с Х. са приятели, т.е. възможна е заинтересованост от случая, а от друга не излага никаква конкретика в показанията си по случая, на който твърди, че е станал очевидец.

При така събраните гласни доказателства, правилно ВРС е приел, че нарушението на чл.104б, т.2 ЗДвП е безспорно установено. Макар да липсва легално определение за „дрифт“, в практиката това понятие се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. При тази техника на шофиране движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно посочената техника на шофиране е установена в случая като прилагана от страна на касатора, възприета е непосредствено от св.П. и св.А., поради което обосновано ВРС е кредитирал показанията им и е приел, че нарушението е правилно квалифицирано и безспорно доказано.

Безспорно установените факти правилно са квалифицирани като виновно нарушаване на регламентираната в чл.104б, т.2 ЗДвП забрана за използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което от обективна и субективна страна осъществява административнонаказателния състав на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП – в случая, пътния участък в с.Гроздьово, по бул.Г. Д., посока кръстовището с бул.Л., е умишлено използван от А. Х. не за превоз на хора и товари, а за извършване на описаните в НП маневри, нямащи каквото и да било отношение към ползването на пътя по предназначение.

Неоснователно касаторът твърди, че не са взети под внимание пътната настилка и метеорологичните условия – т.е. не е изследвана хипотезата на чл.20 ЗДвП на шофиране с несъобразена скорост, т.к. в случая безспорно се установява умисъл в действията му, който изключва шофирането с несъобразена скорост.

Правилно ВРС е приел и че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, т.к. този тип нарушения се характеризират с висока степен на обществена опасност.

В тази връзка и с оглед позоваването от страна на ВРС на разпоредбата на чл.189з ЗДвП, за прецизност следва да се посочи, че с Решение на Конституционния съд № 4/30.04.2025г. по к.д. № 29/2024г., обн. ДВ, бр.38/2025г., разпоредбата на чл.189з ЗДВП – в частта „28 и“, е обявена за противоконституционна.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на ОДМВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 427/04.04.2025г. на Районен съд – Варна, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 4617/2024г.

ОСЪЖДА А. Р. Х., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно!