Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на трети декември
2018 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на
секретаря Нина Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдия Милачков
административно дело №2964
по описа за 2018 година
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Производството по делото е образувано по жалба подадена от Т.Д.Ц., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу Ревизионен акт № Р-03000316007759-091-001/27.06.2018г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №227/17.09.2018
г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която
на Ц. са установени задължения по ЗДДФЛ за 2009 г., в размер на 25 106,58
лв. главница и 20 273,20 лв. лихви, както и здравни вноски по ЗЗО за 2009
г. в размер на 796,89 лв. главница и 664,07 лв. лихви.
Възраженията в жалбата са свързани единствено с изтичането на
преклузивния срок по чл.109 от ДОПК, след който не следва да се образува
производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5
години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало
да се подаде такава от лицето. Иска се отмяна на ревизионния акт в обжалваната
му част, за определените задължения за 2009 г. В съдебно заседание,
жалбоподателя, не се явява, не се представлява.
Ответникът Директора на Дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението” гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата. Счита, че срокът по чл.109 от ДОПК е спазен, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена, а РА, в обжалваната му част, да бъде
потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Ревизионен акт № Р-03000316007759-091-001/27.06.2018г. е издаден за извършена ревизия на Т.Д.Ц. във
връзка с решение № 366/24.10.2016 г. на директора на дирекция ОДОП Варна, с
който на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен ревизионен акт №
Р-03000315010853-091-001/26.07.2016 г. и административната преписка е върната
със задължителни указания за възлагане на нова ревизия.
Първоначално ревизионното производство е проведено въз основа на ЗВР №
Р-03000315010853-020-001/23.12.2015 г. /л. 518/. След отменителното Решение
№366/24.10.2016 г. е издадена заповед за възлагане на ревизия № Р-03000316007759-020-001/08.11.2016г.
/л. 4/, изменена със заповеди № Р-03000316007759-020-002/13.10.2017г./ л. 167/,
№ Р-03000316007759-020- 003/01.12.2017г. /л. 20/.
Ревизионното производство е спряно сьс заповед №
Р-03000316007759-023-001/24.01.2017г. /л. 7/ и е възобновено със заповед № Р-
03000316007759-143-001 /25.09.2017г. /л. 12/.
За резултатите от ревизията е издаден ревизионен доклад (РД) № Р-
03000316007759-092-001/29.05.2018 г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е
подадено писмено възражение с вх. № 52985-10/15.06.2018г. /л. 440/ срещу
констатациите в РД. След като са приели възражението за неоснователно, органите
по приходите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК са издали обжалвания частично ревизионен
акт № Р-03000316007759-091 - 001/27.06.2018 г., с който на лицето са установени
допълнителни задължения за периода 01.01.2009 г.
- 31.12.2014 г., както следва: за данък върху доходите на физическите лица по
чл. 48. ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 165 986.00 лв. и лихви в размер на 88 629.00
лв.; за здравноосигурителни вноски в размер 4 681,97 лв. и лихви в размер на 2
634.15 лв.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на РА само в
частта на установяванията за 2009 г. и то само относно спазването на
процесуалните предпоставки предвидени в чл.109 от ДОПК. По същество не се
оспорват установените данъци и здравни осигуровки за 2009 г. Възражението е за
изтекъл преклузивен срок по чл.109 от ДОПК.
След преценка на събраните доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред,
поради което е ДОПУСТИМА.
При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентния орган
съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за
който е възложена ревизията, поради което не са налице пороци влечащи нищожност
на ревизионния акт.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Спорът между страните е правен и се заключава в тълкуване на
разпоредбата на чл.109 от ДОПК.
Съгласно посочената разпоредба не се образува производство за
установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години
от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде
подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни,
получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е
предвидено подаването на декларация.
Безспорно е по делото, че Ц. е трябвало да подаде декларация за доходите
получени от него за 2009 г. през 2010 г. и петгодишния срок, в който органите
по приходите са могли да образуват производство за установяване на задължения
за данъци е започнал да тече на 01.01.2011 г. Съответно този срок е изтекъл на
31.12.2015 г.
Спорът между страните е дали издавайки ЗВР № Р-03000315010853-020-001/23.12.2015
г. /л. 518/, органите по приходите са спазили този срок или не.
По делото е налична разписка/л.518 гръб/, от която е видно, че
процесната ЗВР издадена на 23.12.2015 г. е връчена на ревизираното лице на
13.01.2016 г.
При това положение, съдът намира, че органите по приходите са извършили
установявания за данъци и здравни осигуровки за 2009 г. в нарушение на
разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК. Срокът предвиден в тази разпоредба е
преклузивен и бездействието на приходната администрация в него, я лишава от
възможност да извършва установявания за данъци. Изтичането на 5 годишния срок,
представлява отрицателна процесуална предпоставка, която е пречка за развитието
на производството.
Преобладаващата съдебна практика е, че самото издаване на ЗВР не е
достатъчно за да се приеме, че ревизионното производство е образувано. Правни
последици поражда едва връчването на ЗВР. Този извод се налага, както от
тълкуването на разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК, така и от разпоредбите на
чл.113, ал.2 от ДОПК, който изисква ЗВР да бъде връчена, както и от
разпоредбата на чл.114, ал.1 от ДОПК, която постановява, че срокът за
извършване на ревизията започва да тече от момента на връчването й.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000316007759-091-001/27.06.2018г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение
№227/17.09.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, в
частта, с която на Т.Д.Ц. са установени задължения по ЗДДФЛ за 2009 г., в
размер на 25 106,58 лв. главница и 20 273,20 лв. лихви, както и здравни вноски
по ЗЗО за 2009 г. в размер на 796,89 лв. главница и 664,07 лв. лихви.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред ВАС.
Административен съдия: