Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260209

 

29.09.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 25.09.2020 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 995 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от К.П.Б., ЕГН ********** ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №86/03.02.2020 г. издадено от Директора на РДГ – гр.Бургас.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.96, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) за нарушение на чл.91 ЗЛОД във връзка с чл.8, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии, издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи (Наредбата), на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 150.00 лева.

            В жалбата се посочва, че в процесното НП, а и в АУАН не е посочено в какво точно се състои разпореждането на проверяващите и в какво се състои вмененото на жалбоподателя неизпълнение. Отрича се авторството на вмененото на жалбоподателя нарушение. В съдебно заседание се явява процесуален представител на жалбоподателя, който поддържа подадената жалба.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява, изпраща представител, който моли за оставяне процесната жалба без уважение.

           

Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 24.02.2020 г., а жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 02.03.2020 г. с вх.№РДГ-03-2407/02.03.2020 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 от ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 от НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 11.12.2019 г. в землището на с.В********* служителите на ЮИДП – Сливен Д.В., Г.Р. и Р.Д. извършили проверка на група ловджии с разрешително за групов лов на дива свиня с №0164098. Конкретен повод за извършената проверка било обстоятелството, че според тези служители групата ловджии се намирали на територията на ТП „ДЛС Ропотамо“. В течение на проверката Р.Д. наредил на групата, която все се запълвала от идващи други ловци от групата, да представят документи за лов. В един момент и след спор между тримата служители на ЮИДП – Сливен и групата ловджии започнали оспорвания, една част предали своите документи за лов, друга била в процес на това, а трета оспорвала извършването на самата проверка. Изведнъж представените документи били взети от някого и цялата група от ловджии си тръгнали от мястото на проверката.

На 27.01.2020 в гр.Бургас и в тримесечния давностен^[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, С.Г.Д. (главен специалист горски инспектор в РДГ – Бургас) съставил против жалбоподателя Акт серия ЖОО №101617/27.01.2020 г. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.91 ЗЛОД във връзка с чл.8, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата, а в словесен – за това, че на 11.12.2019 г. в землището на с.В., подотдел 301:б, ТП „ДЛС Ропотамо“ не е изпълнил разпореждане по чл.67, ал.3, т.4 ЗЛОД на длъжностно лице по охрана на дивеча – главен специалист охрана на горите към ЮИДП Сливен – Р. Р. за представяне на документи за лов и членска карта преди извършване на проверка от длъжностните лица. По време на съставяне на процесния АУАН, жалбоподателят е присъствал. На същата дата и срещу подпис той получил препис от АУАН и като свое възражение е посочил, че не е извършил нарушението по акта.  

На 03.02.2020 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, както и в давностния^[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН, АНО издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 24.02.2020 г. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 10.02.2020 г. в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН по пощата била подадена процесната жалба, постъпила при административнонаказващия орган с вх.№РДГ-03-2407/02.03.2020 г.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Действително АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.96, ал.1 ЗЛОД.

  Вмененото на жалбоподателя не е доказано. Налице е групово оспорване на проверката от страна на групата ловджии, предаване на някои документи за лов, както и последващо вземане от някого на предадените документи с изтегляне на групата от мястото на проверка. Категорично разпознаване на жалбоподателя от проверяващите не е налице и не се установи такова. Така например св.В. посочи, че с колегите си е разпознал лицата от групата ловджии, които не си предали документи и на същи били съставени актове. Това обаче не се потвърждава от колегата му Г.Р., който е събирал предаваните документи от ловджиите. Същото е положението и в резултат на показанията на св.Р.Д., който заяви, че не е проверявал поименно членовете на групата ловджии.

При този недостиг на доказателства настоящият състав приема, че административното обвинение, повдигнато на жалбоподателя не е доказано.

 

Налице е и вътрешно противоречие в процесното НП, което се изразява в посочване на две взаимно изключващи се твърдения от фактическо естество. Посочва се, че жалбоподателя:

1.     не изпълнява разпореждане на длъжностното лице Р.Д. за представяне на документи за лов при ловуване с разрешително за групов лов на дива свиня №0164098, а след това се пояснява, че е сторил това

2.     като взел билета си за лов и членска карта преди извършване на проверката от длъжностните лица.

 

С други думи К.Б. не изпълнил разпореждането за представяне на документите, но си ги взел преди извършване на проверката, т.е. явно ги е предал и после си ги е взел, за което всъщност няма никакви доказателства. Това противоречие в процесното НП е невъзможно за преодоляване в настоящата фаза на административно наказателния процес.

Ето защо и предвид посоченото дотук процесното НП следва да бъде отменено изцяло.

           

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА изцяло като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

Наказателно постановление №86/03.02.2020 г. издадено от Директора на РДГ – гр.Бургас,

с което на основание чл.96, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча

за нарушение на чл.91 от Закона за лова и опазване на дивеча във връзка с чл.8, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии, издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи,

на К.П.Б., ЕГН ********** ***

е наложено административно наказание

по вид „глоба” в размер от 150.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___/П/________________

 

Вярно с оригинала!

С.П.