№ 54
гр. Варна , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Лазар К. Василев
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100502783 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, образувано по жалбата на А. Г. Ю. вх.№
22587/11.08.2020г срещу решението на ВРС-Хс-в № 3340/21.07.2020г по гр.д.№ 1128/2020, с
което Е ЛИШЕНА от РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на детето К. Й. Е. ********** и
детето А. Й. Е. ЕГН **** поради трайно неполагане на грижи без основателна причина за
децата и неплащане на издръжка, на осн.чл.132 ал.1 т.2 СК; ОПРЕДЕЛЕНИ СА мерки
относно личните отношения между майката А. Г. Ю. ЕГН ********** и децата К. Й. Е.
********** и А. Й. Е. ЕГН ****, като й е дадена възможност да ги вижда всяка първа и
трета неделя от месеца от 10ч до 12ч, в присъствието на бащата Й. Е. Ю., в дома му в с.С.,
на осн.чл.134 т.2 СК; ОСЪДЕНА Е А. Г. Ю. да заплаща в полза на децата К. Й. Е. ЕГН
**********, и А. Й. Е. ЕГН ****, чрез техния баща и законен представител Й. Е. Ю. ЕГН
**********, месечни издръжки от по 160лв за всяко едно от децата, дължими от датата на
завеждане на исковата молба в съда –30.09.2019г до настъпване на основание за тяхното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска; както
и сумата от по 1920лв за всяко едно от децата К. и А., чрез техния баща и законен
представител Й. Е. Ю., представляваща дължима издръжка за периода от 29.08.2018г до
29.08.2019г; ОСЪДЕНА Е да заплати на Й. Е. Ю. сумата от 930лв-сбор на сторените
разноски в производството, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на ВРС, сумата от 614,40лв - дължима държавна такса съобразно определения
размер на издръжките; ОТХВЪРЛЕН Е предявеният от А. Г. Ю. срещу Й. Е. Ю. иск за
предоставянето упражняването на родителските права на нея, на осн.чл.127 СК.
1
Счита решението на ВРС за незаконосъобразно. РС не бил обсъдил всички
доказателства съвкупно и в тяхната цялост. Дори в показанията на бащата на ответника се
съдържали данни, че майката била изпращала периодично средства - закупила телефони и
дрехи на децата. В този смисъл били и показанията на разпитания по делото свидетел на
отв.страна - бабата на ответницата, която потвърдила, че А. й пращала пари и тя ги носила
на децата в дома, в който живеели. Същата свидетелка сочела, че майката се била
интересувала от децата си и че често била възпрепятствана в опитите си да стигне до тях от
баща им и неговата майка.
Счита лишаването на майката от родителски права за краен акт и съда следвало да
пристъпи към него само след наличие на наистина сериозно доказани обстоятелства, с които
се застрашавала живота и здравето им. Такива в цялото производство не били представени и
доказани. Майката се явява най-важната личност в живота не децата и не следвало да се
стига до такава сериозна мярка. Тя трябвало да има право да участва активно в техният
живот и това било желанието й, заявено пред съда.
Не следвало да се допуска възможността бащата сам да взема решения за децата.
Така той ще можел сам да взема детски и помощи, полагащи се за децата, както и да
решавал къде да учат и кой да е личният им лекар. Твърди още, че тя била издържала бащата
докато живеели заедно и след като отказала да продължи да го прави, той завел дело с
искания за огромни суми, прикрити зад интереса за децата. Затова в интерес на децата било
майката да взема участие при решаването на основни житейски проблеми.
Моли за отмяна решението на ВРС като немотивирано и постановено в нарушение на
процесуалните правила, като бъде предоставено упражняването на родителските права на
бащата, а на нея да бъде определен режим на лични контакти; да бъде отхвърлен искът за
заплащане на издръжка за минал период, тъй като от показанията на двамата свидетели се
установило, че въззивницата била пращала средства и закупени мобилни телефони и
др.неща.
Моли за отмяна на решението и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски
от 930лв за една инстанция, което било абсурдно предвид, че делото е за родителски права и
не се дължал хонорар и че същият бил прекомерен и необоснован.
В о.с.з. по същество не се явява и не изразява становище.
Въззиваемата страна Й. Е. Ю. в срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозирал писмен
отговор със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване решението на
ВРС.
Контролиращата страна ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ,
представлявана от прокурор Д.Душев, изразява становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване решението на ВРС.
2
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-
ВАРНА, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
В обстоятелствената част на исковата си молба Й. Е. Ю. излага, че с ответницата
живели на съпружески начала, от което съжителство имат родени две деца- К. и А..
От м.юли 2014г ответницата напуснала жилището, обитавано от двамата, а децата
останали при него. Оттогава той се грижел изцяло за тях и поемал издръжката им, а
ответницата не полагала грижи и не плащала издръжка за двете деца.
Поради изложеното моли за постановяването на решение, с което ответницата да
бъде лишена от упражняване на родителските права спрямо децата К. и А.; на същата да
бъде определен режим на лични отношения; същата да бъде осъдена да заплаща в полза на
двете деца месечна издръжка от 250лв за К. и от 230лв - за А..
Претендира и присъждането на издръжка за минало време за периода от 29.08.2018г
до 29.08.2019г, като отново месечният размер на издръжките е същият : 250лв - за К. и
230лв - за А..
В срока за отговор по реда на чл.131 ответницата А. Г. Ю. счита молбата за
неоснователна.
Твърди, че бащата на децата не бил работил никога, а изцяло тя е полагала грижи за
децата си. Поради това напуснала България и заработила в чужбина.
Счита, че не са налице основания за лишаването й от упражняването на родителските
права.
От страна на отв.А. Г. Ю. е предявила иск за предоставяне упражняването на
родителски права по отношение на двете деца, а на бащата да бъде определен режим на
лични отношения. Претендира и присъждане на издръжка в полза на всяко от децата - по
150лв месечно, считано от датата на предявяване на исковете, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска.
Срещу ИМ е депозиран писмен отговор от бащата Й. Ю. със становище за
неоснователността й. Твърди се, че близо пет години ищцата не се била виждала с децата си,
дори не познавала сина си. Същата живеела и работела в чужбина.
Контролиращата страна Варненска Районна прокуратура е изразила становище за
основателност на предявения от Й. Ю. иск за лишаване на А. Ю. от родителски права.
3
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпома гане“-гр.Долен Чифлик,
редовно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по спора.
В изготвения социален доклад е посочено, че бащата притежава необходимия
родителски капацитет, има подходящи условия и възможност за отглеждането и
възпитанието на двете деца, подпомаган от неговите родители.
Така предявената искова молба от Й. Е. Ю. намира правното си основание в
разпоредбата на чл.132 ал.1 т.2 СК и чл.149 СК, а насрещната искова молба, предявена
от А. Г.Ю., - в разпоредбата на чл.127 ал.1 СК.
С Определение № 2569/12.02.2020г производствата по двете искови молби са
съединени за общо разглеждане, на осн. чл. 213 ГПК.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените у-я за раждане се установява, че
родители на К. Й. Е. и А. Й. Е. са А. Г. Ю. и Й. Е. Ю..
От сл.бележка от СУ„Св.Св.Кирил и Методий“ е видно, че К. Е. е била редовна
ученичка във 2-ри „А“ клас през учебната 2018/2019г, а от у-ето, изд.от ДГ„Пролет“–с. Д. е
видно, че А. Е. е бил записан в подготвителна група за задължителна предучилищна
подготовка.
От трудов договор № 4/10.02.2020г е видно, че Й. Е. Ю. работи на безсрочен трудов
договор в ****“ ЕООД като работник в строителството.
По делото е приет социален доклад, изготвен от Д“СП“–Долни чифлик, от чието
съдържание се установява: за двете деца се полагали грижи от техния баща Й. и неговите
родители. Между бащата и децата имало силна емоционална връзка. Образователните
потребности на децата били задоволени. Социално интегрирани били в обществото. От
проведен разговор с детето А. се изяснило, че то познава майка си и не знае името й.
Според СП бащата има възможност и родителски капацитет, за да полага грижи за
двете си деца и да ги възпитава.
по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. Д. Е. и Е.
Ю. М., сочени от ищцовата страна, и свид.Ю. С., сочена от ответницата.
Свид. Г. Д. Е.. излага, че Й. се грижел за децата, подпомаган от своята майка. Всички
4
живеели в с.С.. Бащата отивал от време на време в чужбина, но се връщал. Когато бил в
чужбина децата ги гледала тяхната баба. Майката на децата не ги била посещавала от много
години - поне 5-6 и затова децата не говорели за нея
Свид.Е. Ю. М., баща на ищеца, излага, че през последните шест години ответницата
не живеела със семейството си и не се грижела за децата. В началото, няколко пъти четири-
пет, била изпратила суми от по 30евро, но след това спряла. А. Ю. не се интересувала от
децата и не ги търсела. В момента живеела в Г.. Свидетелят говори и за неморалното
поведение на ответницата в чужбина и за нейни връзки с криминални лица.
Свид.Ю. С., баба на ответницата, сочи, че към момента децата живеели с баща си.
Последно А. се прибрала в дома си преди година, за да заплаща осигуровки.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
По иска по чл.132 ал.1 т.2 СК
Нормата на чл.125 ал.1 СК визира задължението на всеки родител да полага грижи за
физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото
образование и за неговите лични и имуществени интереси.
Хипотезата на чл.132 СК предполага виновно бездействие от родителя, изразяващо се
в трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка, което представлява опасност за
личността, здравето или имуществото на детето.
Към настоящия момент децата са на 10год - К. и на 7год – А..
Съвкупният анализ на събраните по делото гласни доказателства налага извода, че
родителите им са разделени повече от 5 години, като в началото на няколко пъти била дала
минимални суми за издръжката им /по 30евро/ ; установила се е да живее в Г. и е престанала
да се интересува от децата, като за детето А., 7год., В тежест на ответницата А. Ю. и ищца
по нейния иск, бе да установи чрез главно и пълно доказване, че през процесния период е
полагала грижи за децата си, че е проявявала траен интерес към тяхното здраве, физическото
и психическо им развитие, към образователния процес, в който са включени, а също и че
има изградена емоционална връзка с тях. Такива доказателства не бяха представени.
Единствената свидетелка, сочена от ответницата, Ю. С., нейна баба, говори за това, че
миналата година внучката й си дошла от Г., за да си пати осигуровките. Останалите
доказателства са в обратната посока-че майката се дезинтересирала от децата си и дори
детето А. не я познавало и не знаело името й.
Събраните доказателства установяват, че през целия период на раздяла и към
настоящия момент двете деца са отглеждани от неговия баща си Й., подпомаган от неговите
5
родители.
Изложеното мотивира съда да приеме, че отв. А. Г. Ю. трайно и без основателна
причина не е полагала грижи за децата си К. и А. и не им е осигурявала издръжка, с което
фактическият състав на правната норма на чл.132 ал.1 т.2 СК е осъществен. Ето защо
предявеният от Й. Е. Ю. иск по реда на чл.132 ал.1 т.2 СК като доказан по основание и
следва да бъде уважен.
В допълнение може да се посочи, че при установена трайна промяна в поведението на
лишената от родителски права майка в положителна посока, същата може да поиска същите
да й бъдат възстановени съгласно чл.135 СК.
По отношение режима на лични отношения.
Императивната норма на чл.134 СК указва, че при лишаване на родителя от права,
следва да бъдат определени мерките относно личните отношения между родителя и детето,
така и издръжката на детето, ако такава не е била присъдена.
Постановяването на положително решение по иска за лишаване от родителски права
е ново обстоятелство, което се явява самостоятелно основание /чл.134 ал.1 т.2 СК/ съдът
служебно да определи подходящи мерки на личните отношения между лишения от права
родител и детето.
Съобразявайки ниската възраст на децата, трайната дезинтересираност на майката,
живееща в Г., и липсата на изградена между нея и децата емоционална връзка, намира, че на
същата следва да бъде дадена ограничена възможност да вижда децата - всяка първа и трета
неделя от месеца от 10ч до 12ч, в присъствието на бащата Й. Е. Ю. или друг член от
неговото семейство, в дома на бащата, където децата се отглеждат.
По отношение на издръжката за бъдеще време.
Съгласно чл.134 ал.1 т.1 СК съдът има задължението да определи издръжка в полза
на децата, ако такава не е била присъдена в отделно производство.
По делото не се установява такава да е била присъждана в полза на децата с решение
по друго дело и затова е допустимо нейното определяне в настоящото производство.
При определянето на размерите на издръжките за двете деца съдът съобразява
техните потребности, обусловени от тяхната възраст и условията на живот, в които те
биват обичайно отглеждани, както и възможностите на задължените лица. Двамата
родители дължат издръжка на своите деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се отчита обстоятелството, че родителят, при когото се отглеждат
децата, полага ежедневните грижи и издръжка за тях.
По делото не се събраха данни за материалните възможности на майката и затова
6
размерът на дължимата от нея издръжка следва да бъде в минималните граници, т.е. от
по 160лв за всяко едно от децата.
По отношение на издръжката за минало време, претендирана от бащата на
осн.чл.149 СК.
Същата е заявена заедно с иска на Й. Е. Ю. по чл.132 ал.2 СК
От събраните по делото доказателства не се установи отв.А. Ю. да е заплащала
каквато и да било издръжка в полза на децата си А. и К..
Предвид че по делото не са събрани данни за материалните възможности на
ответницата, за която се изясни, че живее и работи в чужбина, съдът приема предявените
искове за основателни до размера от 1920лв за всяко дете, т.е. при определен минимален
размер на месечната издръжка от 160лв за период една година назад преди подаването на
исковата молба.
Предвид горното, достигайки до правни изводи, съвпадащи с тези на РС, следва да
бъде потвърдено първоинстанционното решение в частите му относно лишаването от
родителски права на майката А. Ю., определянето на режим на лични отношения на същата
с двете деца и присъждането на издръжки в тяхна полза за бъдеще време в размер от по
160лв, както и такива за минало време – от по 1920лв.
Решението в отхвърлителните му части досежно претендираните размери на
издръжките в полза на двете деца, не е обжалвано и затова е влязло в законна сила.
По предявения иск от А. Ю. за упражняване на родителски права по чл. 127 СК
С нарочно определение РС е съединил за общо разглеждане производствата по двете
дела, приемайки, че същите са в съотношение на обусловен и обуславящ, което въззивният
съд намира за неправилно поради липсата на такава обусловеност, съображенията за което
са следните :
Две производства подлежат на разглеждане по различен процесуален ред с участието
на различни страни.
Производството по чл.132 СК за лишаване от родителските права е исково, чрез което
се упражнява потестативното /преобразуващо/ право на детето за защита на личните му и
имуществени права, когато родителят с поведението си представлява опасност за личността,
здравето, възпитанието или имуществото на детето по см.на чл.131 СК, като упражняването
на процесуалното право на иск става чрез процесуалните субституенти, изрично посочени в
закона - производството може да бъде образувано по инициатива не само на единия родител,
7
но и на прокурора, и на Д“СП“ по настоящия адрес на детето. Постановено позитивно
решение по чл.132 СК има преобразуващо действие, с което се интервенира в правната
сфера на родителя, който застрашава интересите на детето. Самото производство се
провежда със задължителното участие на прокурор в случаите, когато последният не и
инициатор на същото.
За разлика от посоченото по-горе производството по чл.127 СК представлява спорна
съдебна администрация и се развива само между двамата родители, когато не могат да
постигнат съгласие за упражняването на родителските права. При това положение,
независимо от кого е подадена молбата, съдът следва да разреши спорът между тях и дължи
произнасяне на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването.
Предвид изложеното по-горе въззивният съд счита, че постановеното от ВРС
решение в тази част не следва да бъде обезсилвано поради недопустимото съединяване за
общо разглеждане, а само отменено, доколкото по делото са изследвани правно
релевантните факти /общи за двата спора/, проведено е било при участието на надлежните
страни и са били събрани допустимите и относими към предмета на спора доказателства.
При това положение упражняването на РП следва да бъде предоставено на бащата с
оглед събраните по делото доказателства, че той, подпомаган от родителите си, в
продължение на повече от пет години полага ежедневните грижи по отглеждането и
възпитанието на децата.
В подкрепа на горното съдът отчита и заявеното от А. Ю. с въззивната й жалба
становище упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, а на нея
да й бъде определен режим на лични отношения.
Предвид изложеното по-горе първоинстанционното решение в частта му, с която е
отхвърлен искът по чл.127 СК подлежи на отмяна и вместо него следва да бъде постановено
друго, с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, при
него да бъде определено и местоживеенето на двете деца. Това е така и с оглед разпоредбата
на чл.127 ал.2 СК указваща на задължението на съда, че наред с упражняването на
родителките права следва да се произнесе и по местоживеенето на децата, РЛО и тяхната
издръжка, съгл.чл.59, чл.142, чл.143, чл.144 СК.
По делото се установи, че понастоящем домът на бащата се намира в с.С., община А.,
Варненска област.
Що се отнася до РЛО, с оглед произнасянето на съда по иска по чл.132 СК не се
налага определянето на друг или различен такъв.
Аналогични са съображенията и досежно издръжката, дължима в полза на децата от
тяхната майка за бъдеще време.
8
По разноските
С оглед изхода на спора отв.А. Ю. следва да заплати в полза на ищ.Й. Ю. сторените
от него разноски, които
за първата инстанция възлизат на 930лв общо, на осн.чл.78 ал.1 ГПК. По отношение на
размера им във въззивната жалба е обективирано възражение за тяхната прекомерност,
което, обаче, не е било своевременно заявено пред първата инстанция и затова въззивният
съд не дължи произнасяне по същото.
За настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани разноски поради липсата на
искане и доказателства за това.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-Хс-в № 3340/21.07.2020г по гр.д.№
1128/2020 в ЧАСТТА МУ, с която е постановено ЛИШАВАНЕТО на А. Г. Ю. ЕГН
********** от РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на детето К. Й. Е. ********** и
детето А. Й. Е. ЕГН **** поради трайно неполагане на грижи без основателна причина за
децата и неплащане на издръжка, на осн.чл.132 ал.1 т.2 СК; ОПРЕДЕЛЕН Е РЕЖИМ НА
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между майката А. Г. Ю. ЕГН ********** и децата К. Й. Е.
********** и А. Й. Е. ЕГН ****, като й е дадена възможност да ги вижда всяка първа и
трета неделя от месеца от 10ч до 12ч, в присъствието на бащата Й. Е. Ю., в дома му в с.С.,
на осн.чл.134 т.2 СК; ОСЪДЕНА Е А. Г. Ю. да заплаща в полза на децата К. Й. Е. ЕГН
**********, и А. Й. Е. ЕГН ****, чрез техния баща и законен представител Й. Е. Ю. ЕГН
**********, месечни издръжки от по 160лв за всяко едно от децата, дължими от датата на
завеждане на исковата молба в съда –30.09.2019г до настъпване на основание за тяхното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска; както
и са присъдени суми от по 1920лв за всяко едно от децата К. и А., действащи чрез техния
баща и законен представител Й. Е. Ю., представляваща дължима издръжка за минало
време – за периода от 29.08.2018г до 29.08.2019г, на осн.чл.149 СК; ОСЪДЕНА Е А. Г. Ю.
да заплати на Й. Е. Ю. сумата от 930лв - сбор на сторените разноски в производството;както
и Е ОСЪДЕНА А. Г. Ю. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
ВРС, сумата от 614,40лв - дължима държавна такса съобразно определения размер на
издръжките.
ОТМЕНЯ решението на ВРС в ЧАСТТА МУ, с която Е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от А. Г. Ю. срещу Й. Е. Ю. иск за предоставянето упражняването на
родителските права, на осн.чл.127 СК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по
9
отношение на двете деца К. Й. Е. ********** и А. Й. Е. ЕГН ****, на бащата Й. Е. Ю. ЕГН
**********, на осн.чл.127 ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на децата К. Й. Е. ********** и А. Й. Е. ЕГН
****, при бащата Й. Е. Ю. ЕГН ********** в с.С., община А., В. обл.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в следните части, с които са
отхвърлени претенциите за издръжки в полза на двете деца за бъдеще време за разликата
над 160лв до 250лв за детето К. и за разликата над 160лв до 230лв за детето А., на осн.чл.134
т.1 СК; а също и претендираните суми за издръжка за минало време, както следва : над
1920лв до общо претендираната от 3000лв в полза на детето К. и над 1920лв до общо
претендираната от 2760лв в полза на детето А., на осн.чл.149 СК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
Препис от настоящето решение заедно с това на ВРС следва да бъде връчено на:
ВОП, Дирекция“Социално подпомагане“–ДОЛЕН ЧИФЛИК, както и на Общината по
постоянен адрес на ответницата за отразяване в АГС на децата постановеното
лишаване от родителски права на майката А. Г. Ю., на осн.чл.136 СК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10