№ 395
гр. Перник, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720201022 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1158-001380 от
03.06.2024г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Перник, с което на Н. М. Я., ЕГН ********** за нарушение на чл.140,
ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени кумулативно
предвидените в чл.175, ал.3, пр.1-во от същия закон административни
наказания глоба в размер на 200 лв (двеста лева) и лишаване от право за
управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.
Жалбоподателят Н. М. Я. моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство. Счита, че са нарушени
императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН.
Твърди, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като не е знаел, че
автомобилът е бил с прекратена регистрация. Претендира за квалифициране
на деянието като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Жалбоподателят Н. М. Я. участва лично и със своя упълномощен
защитник - адв. А. В. от ПАК, в съдебно заседание с искане НП да бъде
отменено. Пълномощникът акцентира на субективната несъставомерност на
нарушението, което е вменено във вина на подзащитния му. Иска се
присъждане на направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) – началник група при
1
сектор „ПП” към ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща
представител за съдебно заседание. В придружителното писмо е изразена
позиция, че законосъобразно е издаденото НП, поради което следва да бъде
потвърдено. В условията на алтернативност е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 15.11.2023г. в 17:35 часа в гр. Перник управляваният от Н. М. Я.
товарен автомобил „Дачия Докер” с рег. № ******* бил спрян за проверка от
полицейски автопатрул на сектор „ПП” при ОД на МВР Перник. В хода на
проверката контролният орган установил, след направена служебна справка,
че лекия автомобил е с прекратена служебна регистрация на 12.10.2023г. на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
В присъствието на жалбоподателя бил съставен срещу него акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 977831 от
15.11.2023г., с който отговорността на Н. М. Я. била ангажирана за нарушение
на чл.140, ал.1, пр.1-во от ЗДвП.
АНО счел, че деянието съставлява престъпление по чл.345, ал.2 от НК,
поради което с писмо с рег. № 480 от 16.01.2024г. изпратил материалите на
основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, по компетентност на Районна прокуратура
Перник.
С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
25.03.2024г. по прокурорска преписка № 183/2024г., прокурор от Районна
прокуратура Перник приел, че деянието следва да се третира като
административно, като акцентирал, че при решаване на
административнонаказателната преписка АНО следва да събере
доказателства и да извърши преценка дали същото е извършено виновно от
водача, предвид установеното, че за новия собственик на автомобила -
юридическото лице „Инс Монтаж-М”ЕООД, е възникнало задължението за
пререгистрирането му.
На 03.06.2024г., без да е извършена допълнителна проверка във връзка
с обстоятелствата, посочени в постановлението на Районна прокуратура
Перник, е издадено обжалваното НП, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП е санкциониран жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от
ЗДвП с административно наказание „глоба” в размер на 200 лв и „лишаване от
2
право да управлява моторно превозно средство” за срок от шест месеца.
Процесното НП е връчено на Я. на 20.06.2024г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, а именно: АУАН серия GA №
977831 от 15.11.2023г., писмо с рег. № 480 от 16.01.2024г. на директора на ОД
на МВР Перник, ведно с описаните в него материали, постановление от
25.03.2024г. за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска
преписка № 183/2024г. по описа на Районна прокуратура Перник, разпечатка
от база данни на АИС „КАТ регистрация на МПС и собственици” по
отношение на товарен автомобил „Дачия Докер” с рег. № ******* и Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
По искане на защитника на жалбоподателя по делото е допуснат и
разпитан като свидетел Г.К.С. – управител на „Инс Монтаж-М” ЕООД.
Същият заявява, че той е пропуснал срока да пререгистрира товарния
автомобил, като служебната дерегистрация не е била известна на Я.. Изяснява,
че жалбоподателят работи в дружеството и като негов служител е управлявал
колата, когато е бил спрян за проверка.
От правна страна:
Съдът констатира, че компетентността на АНО във връзка с издаденото
НП произтича от заеманото длъжностно качество - началник сектор „ПП” при
ОД на МВР Перник и правомощията, изрично делегирани с т.3.7. на приетата
като писмено доказателство Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи.
При извършената дължима проверка за законосъобразност, се
установи, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в частност
неясно и неточно описание в НП на административното нарушение от
фактическа страна, което обуславя отмяната на правораздавателния акт на
процесуално основание.
Видно от съдържанието на оспореното НП, при описание на нарушение
са възпроизведени фактическите констатации, които са посочени в АУАН
относно собствеността на управлявания от жалбоподателя лек автомобил,
които се различават от приетите от прокурора в постановлението от
25.03.2024г. Действително, при произнасянето по процесната
административнонаказателна преписка АНО не е бил обвързан от изводите на
прокурора относно релевантните факти за ангажиране на отговорността на
жалбоподателя за извършеното административно нарушение, но приетите
факти на нарушението предопределят преценката за законосъобразност и
обоснованост на издаденото НП, доколкото те очертават рамките, в които
нарушителят осъществява своята защита срещу вменената му деятелност. В
конкретния случай, от описанието на деянието в НП е видно, че част от
3
изложените в обстоятелствената част фактически обстоятелства, които са
относими към фактическия състав на вмененото административно нарушение,
са несъответни на събраните по административнонаказателната преписка
доказателства. Ясно и категорично в НП е отразено твърдението, че
управлявания на 15.11.2023г. от жалбоподателя товарен автомобил „Дачия
Докер” с рег. № ******* е собственост на „Ен Ер Джи Моторс” ЕООД, както и
че регистрацията на същия е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.15 от
ЗДвП на 12.10.2023г. Посочената норма предвижда, че служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Следователно, адресат на произтичащото от
горепосочената норма задължение да регистрира придобитото превозно
средство е собственикът. В НП е посочено, че собственик на управлявания от
жалбоподателя автомобил е друго конкретно юридическо лице. Това
обстоятелство категорично не отговаря на отразено в разпечатката от база
данни на АИС „КАТ регистрация на МПС и собственици” по отношение на
товарен автомобил „Дачия Докер” с рег. № *******, че съгласно договор за
покупко-продажба № 4131 от 10.08.2023г. моторното превозно средство е
придобито от „Инст Монтаж-М” ЕООД, за което именно е възникнало
задължението да подаде заявление за пререгистрирането му. Вярно е, че
субект на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1-во, вр. чл. 140, ал.1 от ЗДвП е
водачът който управлява нерегистрирано моторно превозно средство, т.е.
законът предвижда наказване както на собственика, така и на всяко друго
лице, което управлява чужд, нерегистриран автомобил. Независимо от това,
при описание на нарушението в НП коректно и точно следва да намери
отражение обстоятелството чия собственост е процесния автомобил, тъй като
е пряко относимо към доказването на субективната страна на състава на
вмененото нарушение и доколкото предполага ангажирането на различен
обем доказателства във връзка с конкретно предявеното обвинение.
В този смисъл с основание в жалбата е посочено, че е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с императивното
изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Недопустимо е констатираното
нарушение да бъде санирано в хода на съдебното производство, тъй като
същото е свързано с изменение на обстоятелствата на нарушението –
посочване на релевантните факти, свързани със собствеността на процесния
автомобил към датата на установяване на нарушението и доказателствата,
които ги установяват, за да може съобразно тях жалбоподателят да организира
защитата си в пълен обем.
Констатираното съществено нарушение на процесуалните правила
води до отмяна на НП на формално основание.
За пълнота на съдебния акт, съдът извърши проверка за материалната
законосъобразност на процесното НП, при която констатира, че вмененото на
жалбоподателя административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е
4
несъставомерно, тъй като остана е недоказано, че същото е осъществено от
субективна страна.
Не е спорно, че субект на административнонаказателната отговорност
по чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е водачът на моторно превозно средство,
който е длъжен да познава ЗДвП и да е наясно със законовата последица от
нарушаване на императивно установеното изискване в чл.140, ал.1 от ЗДвП
относно задължителната регистрация на моторните превозни средства, които
се допускат по пътищата, отворени за обществено ползване. От приобщеното
към доказателствената съвкупност писмо с № 7371 от 23.07.2024г. на сектор
„ПП” при ОД на МВР Перник е видно, че процесния товарен автомобил към
датата на проверката 15.11.2023г. е бил със служебно прекратена на
12.10.2023г. регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради
обстоятелството, че собственикът „Инст Монтаж-М” ЕООД не е регистрирал
МПС след придобиването му на 10.08.2023г. При тези безспорно установени
факти, съдът счита, че управлявайки на 15.11.2023г. автомобил с прекратена
регистрация, Н. Я. е осъществил от обективна страна състава на нарушението,
визирано в чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Същевременно нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП е формално, на
просто извършване и като такова може да бъде извършено само умишлено и
то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да
съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението
(нарушението) – в случая, че товарният автомобил е с прекратена регистрация
от определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци
на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за
извършването му поради фактическа грешка на дееца, съобразно разпоредбата
на чл.14, ал.1 от НК.
В конкретния случай не са налице доказателства сочещи на субективна
съставомерност. Липсват доказателства установяващи на това, че
жалбоподателят е имал съзнание или е допускал, че автомобилът който
управлява не е регистриран и е с прекратена регистрация от 12.10.2023г. Това
е видно и от постановлението от 25.03.2024г. на Районна прокуратура Перник,
с което е отказано да се образува досъдебно производство, в което като мотив
е изложена и липсата на доказателства за това, че Я. е знаел, че автомобилът е
бил дерегистриран, още по-малко за датата на дерегистрацията. Поради това и
прокурорът изрично е посочил, че при решаване на
административнонаказателната преписка наказващият орган „ще следва да
събира доказателства и да извършва преценка за обстоятелството дали
деянието е извършено виновно”. В случая следва да се има предвид, че в
административнонаказателния процес виновното поведение на дееца не би
могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване
по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства, като тежестта
на доказване лежи върху АНО. Такива не са ангажирани от наказващия орган,
тъй като след получаването на препис от постановлението на Районна
прокуратура Перник, без да е извършена каквато и да е допълнителна
5
проверка, е издадено обжалваното НП.
И след като липсват доказателства, че служебната дерегистрация на
процесния автомобил е била известна на жалбоподателя, то няма и как да се
приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава на нарушение
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Следва да бъде акцентирано и че в конкретния случай процесното
моторно превозно средство е било собственост на друг субект – юридическо
лице, като автомобилът е бил оборудван с необходимите два броя
регистрационни табели, жалбоподателят е разполагал със свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство част 1, тъй като товарния
автомобил му е бил предоставен във връзка с упражняваната от него трудова
функция, в каквато насока са подробните и последователни показания на св.
Г.К.С. – управител на дружеството-собственик на пътното превозно средство.
При тези обстоятелства жалбоподателят не би могъл да изгради
предположение, че това моторно превозно средство е с прекратена
регистрация. Именно за управителя на „Инс Монтаж-М” ЕООД, като
собственик на автомобила е възникнало задължението той или упълномощен
представител да го регистрира в КАТ в едномесечен срок, тъй като на него му
е известна датата на придобиване на автомобила.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от
жалбоподателя виновно, то следва извода, че същото не е съставомерно от
субективна страна и не съставлява административно нарушение. При това
положение оспореното НП е издадено в нарушение на материалния закон,
което като самостоятелно основание също води до неговата отмяна.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.41 договор за правна защита и съдействие от 24.09.2024г. се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат А. В. от ПАК оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред
Районен съд Перник по обжалване на процесното НП. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00 лева и е заплатено изцяло в
брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно.
В конкретния случай възнаграждението е уговорено в минимално
6
предвидения размер в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществената реална
защита от пълномощника и при съобразяване, че се касае за заплащане на
правни услуги, настоящият състав намира, че дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение от Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Перник, в чиято структура се намира АНО, следва да
бъдат определени в пълния заявен размер от 400.00 лв, платими на Н. М. Я..
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-
1158-001380 от 03.06.2024г., издадено от началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Перник, с което на Н. М. Я., ЕГН ********** за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата са наложени кумулативно
предвидените в чл.175, ал.3, пр.1-во от същия закон административни
наказания глоба в размер на 200 лв (двеста лева) и лишаване от право за
управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, да заплати на Н. М. Я., ЕГН
********** сума в размер на 400 лв (четиристотин лева), представляваща
направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в
производството по АНД № 20241720201022 по описа за 2024г. на Районен съд
Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7