№ 898
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110214508 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Мариета МТ-08“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от М.П.Т. – управител чрез неговия упълномощен
процесуален представител – адв. К. К. от САК срещу наказателно
постановление № 22-2300332/15.09.2023 г., издадено от Ивелина Христова
Йотова – директор на Дирекция „Инспекция по труда“-София /ДИТ-София/, с
което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ, обн. в ДВ бр.
26/01.04.1986 г., в сила от 01.01.1987 г./ на търговското дружество е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 63, ал. 1 КТ.
В депозираната жалба са инвокирани подробни оплаквания за
некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за
цялостна отмяна на оспореното наказателното постановление като
неправилно. Претендират се и извършените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.
Мирослав Тодоров, с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и излага
конкретни доводи за доказаност на неизпълненото правно задължение.
Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № 22-
2300332/20.07.2023 г., съставен от С. Д. Л. – ст. инспектор при ДИТ-София и
в присъствието на свидетелите Румяна Николова Борисова и Александра
Михайлова Панайотова е констатирано, че при извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство на 12.07.2023 г., около 11:40 часа, в
обект на контрол – строеж на жилищна сграда, находяща се в гр. /АДРЕС/,
изграждащ се от „Мариета МТ-08“ ЕООД и въз основа на изискани и
представени на 20.07.2023 г. документи в сградата на ДИТ-София е
установено, че дружеството-жалбоподател, в качеството си работодател по
смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ не е предоставило на 12.07.2023 г. на работника
Е.Г.К., преди постъпването му на работа копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.
Евелин Кацарски е заварен да работи като „кофражист“ в обекта на
контрол на 12.07.2023 г., около 11:40 ч. В саморъчно попълнена в 12:00 ч. на
същата дата декларация, работникът е вписал личните си данни,
наименованието и адреса на обекта, заеманата длъжност – „кофражист“, като
2
изрично е отбелязал, че работи на посоченото място от 11.07.2023 г., с
работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч. и почивки в рамките на работния ден в
размер на 1 час и 30 минути, с почивни дни в работната седмица – събота и
неделя, че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 780,00 лв. и
че притежава сключен писмен трудов договор.
При извършената на 20.07.2023 г. документалната проверка в
сградата на ДИТ-София от работодателя е представен трудов договор с
посочена дата на сключване - 12.07.2023 г. между „Мариета МТ-08“ ЕООД и
Е.Г.К., като в същия е отразено, че работникът ще постъпи на работа на
12.07.2023 г., както и че екземпляр от него и уведомлението по чл. 62, ал. 3
КТ са му връчени на същата дата.
Видно от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 КТ с изх. № 22388233333711/12.07.2023 г. работодателят „Мариета МТ-
08“ ЕООД е уведомил съответната ТД на НАП за сключване на договора с
лицето Евелин Кацарски след приключване на проверката, а именно на
12.07.2023 г. в 12:27 часа.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 1 КТ,
като препис от същия е връчен на управителя на привлеченото към
отговорност юридическо лице.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 22-2300332/15.09.2023 г. от Ивелина Христова
Йотова – директор на ДИТ-София, с което на основание чл. 414, ал. 3 КТ, при
цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
търговско дружество „Мариета МТ-08“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 63, ал. 1 КТ
В приложеното по делото копие на товарителница не са фиксирани
датата и часа на връчване на оспореното НП на управителя на дружеството-
въззивник, поради което съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото
производство, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок в
регистратурата на СРС.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото
3
доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че фактическите
констатации в акта са доказателствено обезпечени в пълна степен.
Показанията на свидетеля Станимир Л. са подробни, задълбочени и вътрешно
балансирани, като същите кореспондират изцяло с приобщените по делото
писмени доказателства, в частност справката от НАП, от която е видно, че
трудовият договор с работника е регистриран едва след приключване на
проверката от органите на ДИТ-София. Това от своя страна налага еднозначен
извод за обективна невъзможност уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ да бъде
връчено преди постъпването на Кацарски на работа, каквато невярна
констатация се съдържа в самия трудов договор.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от изисканите по делото писмени доказателства, относими към
назначаването, респективно оправомощаването на актосъставителя и
наказващия орган на съответните длъжности.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
4
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „Мариета МТ-08“
ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 63, ал. 1 КТ,
като на основание чл. 414, ал. 3 КТ на търговското дружество е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че към
датата на извършената от контролните органи проверка – 12.07.2023 г., около
11:40 часа, работникът Евелин Кацарски е осъществявал трудова дейност, въз
основа на сключен на същата дата писмен трудов договор, но без да му е
връчен екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, доколкото самият
трудов договор е обявен постфактум в НАП на 12.07.2023 г., 12:27 ч. При
правилно установените фактически констатации обаче административните
органи са приложили некоректно материалния закон, имайки предвид, че
правното задължение на работодателя по чл. 63, ал. 1 КТ, изразяващо се в
противоправно бездействие, ще бъде осъществено единствено ако са налични
сключен трудов договор, подписан от двете страни и уведомление по чл. 62,
ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, но въпреки това същите не са били
връчени преди постъпване на работника на работа. Както уместно отбелязва
адв. К. в жалбата, в конкретиката на настоящия казус дружеството-въззивник
не е изпълнило правното си задължение по чл. 63, ал. 2 КТ, изразяващо се в
5
противоправно действие, доколкото е допуснало посоченото лице да
престира работна сила в обекта на контрол, преди да му връчи процесните
книжа, въпреки съществуващата изрична забрана в очертаната насока.
Повече от очевидно в разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 КТ са
ситуирани различни правни задължения, отчитайки и тяхното отделно
изброяване в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ. Задължението на
работодателя по чл. 63, ал. 1 КТ да предостави на работника или служителя
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ е обусловено от изпращането на
тази информация до съответната ТД на НАП, а забраната по чл. 63, ал. 2 КТ
работодателят да допуска до работа работника или служителя, означава
задължение да не го приема на работа и да не му позволи да започне да
изпълнява трудовата си функция, преди да му предостави заверено копие от
процесното уведомление. Това задължение продължава, докато той не
предостави изискуемите документи и същото „подтиква работодателя по-
бързо да изпълни своите задължения по чл. 62, ал. 3-4 и чл. 63, ал. 1, за да
може по-скоро – след сключване на трудовия договор, за започне
изпълнението на трудовото правоотношение, което е учредено със
сключването на трудовия договор, и да допусне работника или служителя до
изпълнение на работата, за която договорът е сключен“ /в този смисъл вж.
В. Мръчков, Кр. Средкова и Ат. Атанасов, Коментар на кодекса на труда,
9-то издание, изд., „Сиби“, 2007 г., стр. 232/.
В контекста на изложеното, имайки предвид различните форми на
изпълнителните деяния, очертани в съставите на чл. 63, ал. 1 КТ /проявено
противоправно бездействие при наличието на задължение за извършване на
конкретно действие – обявяване на трудовия договор в компетентна на ТД на
НАП и връчване на препис от уведомлението по чл. 62, ал. 2 КТ/ и чл. 63, ал.
2 КТ /проявено противоправно действие при наличието на задължение за
бездействие, касателно недопускането до работа на работника и служителя,
преди връчване на книжата/, то е процесуално недопустимо съдът да упражни
правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, тъй като макар да се касае за
същото наказуемо нарушение, това неминуемо би довело до съществено
изменение на фактическите обстоятелства, част от първоначално възведеното
„административно обвинение“ и ще накърни правото на защита на
юридическото лице, поставяйки го в положение на процесуална изненада
едва в съдебната фаза на административнонаказателното производство.
6
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни доводи,
че макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то отговорността на търговското
дружество е ангажирана при некоректно приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е неправилно и като такова същото следва да бъде отменено
изцяло.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното
искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, съобразявайки
представения договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
дружеството-жалбоподател е заплатило в брой 630,00 лв. за процесуално
представителство от адвокат К. К. от САК, ИА „Главна инспекция по труда“
следва да бъде осъдена да заплати процесната сума в пълен размер. От страна
на наказващия орган не е релевирано възражение за прекомерност, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-
2300332/15.09.2023 г., издадено от Ивелина Христова Йотова – директор на
Дирекция „Инспекция по труда“-София /ДИТ-София/, с което на основание
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ, обн. в ДВ бр. 26/01.04.1986 г., в сила от
01.01.1987 г./ на търговско дружество „Мариета МТ-08“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от М.П.Т. – управител е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 63, ал. 1 КТ, като неправилно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, ИА „Главна
7
инспекция по труда“ да заплати на търговско дружество „Мариета МТ-08“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М.П.Т. – управител извършените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 630,00 /шестстотин и
тридесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8