Р Е Ш Е Н И Е № 89
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 11.03.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №717 описа на
ПАС за 2019 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК.
Обжалва се постановеното решение
№103 от 14.08.2019 г. по търг.дело №180/2018 г. по описа на Окръжен съд Х., с
което е разгледан иск по чл.432,ал.1 вр. чл.497,ал.3 от КЗ.
С посоченото решение е
осъдено застрахователното дружество ОЗК З. АД да заплати на П.Я.И. общо сумата 27 000 лева,
разпределена по пера, както следва: - 1 000 лева за мозъчно сътресение, придружено с болки в главата и световъртеж, - 9 000 лева за
фрактура на ляв радиус /счупване на долния край на лъчевата кост/, болка, оток,
ограничени и болезнени движения, -
12 000 лева
за навяхване и разтягане на лява раменна става, придружени с болка, ограничения
в абдукция, флексия и ротация, с „феномен на щракане“, лезия на ротаторен
маншон, лабрум гленоидале – лява раменна става, - 5 000 лева за
посттравматичен стрес и предстоящо оперативно лечение, която сума представлява застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.03.2018
г., около 10:40 часа, в района на км 38
от АМ М., станало по вина на З. А., като
водач на МПС, марка и модел М. ****, с рег. № * **** *, застраховано по договор
Гражданска отговорност при ОЗК – З. АД, обективиран в застрахователна полица № **/**/************
от 01.11.2017 г., със срок на покритие от 02.11.2017 г. до 01.11.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.11.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над
27 000 лева до предявения размер от общо 60 000
лева, включващ 5 000 лева за
мозъчно сътресение, придружено с болки в главата и световъртеж, 20 000 лева за фрактура на ляв радиус
(счупване на долния край на лъчевата кост), болка, оток, ограничени и болезнени
движения, 24 000 лева за навяхване
и разтягане на лява раменна става, придружени с болка, ограничения в абдукция,
флексия и ротация, с „феномен на щракане“, лезия на ротаторен маншон, лабрум
гленоидале – лява раменна става, 1 000 лева болки в дясна лакетна става и 10 000 лева за посттравматично стресово
разстройство и предстоящо оперативно лечение, се
отхвърля.
Недоволни от така постановеното
решение са останали и двете страни по делото, които са подали въззивни жалби.
По
първата въззивна жалба, жалбоподателят П.Я.И.
е останал недоволен от решението в отхвърлителната му част за разликата над
27 000 лв. до 60 000 лв., за лихвата за забава и за присъдените в
негова полза разноски.
Счита, че при определяне размера на
застрахователното обезщетение неправилно е приложен установеният в чл.52 от ЗЗД
принцип на справедливост и като последица определеното обезщетение не отразява
действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на
степента на търпените от него неимуществени вреди. В тази връзка е изложил
подробни съображения, вкл. и, че не е съобразена неговата възраст към датата на ПТП, конкретната икономическа конюнктура, увеличения лимит на
отговорността на застрахователите.
Моли да се отмени решението в обжалваната отменителна
част, след което се уважи исковата претенция в пълния и размер от 60 000
лв., като се присъдят още 33 000 лв. ведно със законната лихва и
направените разноски. С допълнителна молба е конкретизирал претенциите си по
пера.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от З.О.
АД, чрез процесуалния му представител адвокат И.И., в който се изразява
становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и моли да не
се уважава. Изложил е подробни съображения. Претендира направените разноски.
По
втората въззивна жалба, жалбоподателят З.О. АД, чрез процесуалния му
представител адвокат И.И., е обжалвал решението в уважителната му част.
Счита
на първо място, че е неправилно по отношение на възражението за съпричиняване.
В тази връзка посочва, че неправилно са кредитирани свидетелските показания при
непълна съдебно-медицинска експертиза, както и че е ограничено правото му на
защита. На следващо място, не е съгласен с размера на определеното
застрахователно обезщетение, като поддържа, че не е съобразено с обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, с размера на минималната
работна заплата и съдебната практика.
С
уточняваща молба моли да се отмени постановеното решение за разликата над
10 000 лв. до присъдените 27 000 лв. Претендира разноски.
Срещу
въззивната жалба не е постъпил отговор.
Съдът,
след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както
и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Първоинстанционното решение е
връчено на жалбоподателите на 26.08.2019 г. Двете въззивни жалби са подадени на 09.09.2019 г. Ето защо са депозирани в срок от надлежни
страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнасят се до размера на присъдено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП за разликата над
10 000 лв. до претендираните от ищеца 60 000 лв. и до наличието на
съпричняване от страна на пострадалия по повод възражение на ответника.
Видно от данните по делото, предявена е искова молба от П.Я.И.
за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на ПТП, осъществило се на 22.03.2018
г. с МПС-снегорин, застрахован при ответното застрахователно дружество със
застраховка Гражданска отговорност, който бил управляван от водача З. А.. По
случая било образувано досъдебно производство №211 от 2018 г. на РУ на МВР Д. и
прокурорска преписка №343 от 2018 г. по описа на РП Д., прекратени с
постановление от 22.01.2019 г., поради искане на пострадалия.
Ищецът
твърди, че в резултат на посоченото ПТП са му причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, вследствие причинените травматични увреждания,
а именно: 1.мозъчно сътресение, придружено с болки в главата и световъртеж – 5000 лв., 2.фрактура на ляв радиус /счупване на долния край
на лъчевата кост/,
болка, оток, ограничени и болезнени движения -
20 000 лв.,
3.навяхване и разтягане на лява раменна става,
придружени с болка, ограничения в абдукция, флексия и ротация, като при
движенито й се усеща „феномен на щракане“ –
24 000 лв., 4.болки
в дясна лакътна става 1000 лв., 5.посттравматичен
стрес – 10 000 лв.
Непосредствено след ПТП е откаран по
спешност в болница, където е хоспитализиран. Предвид получената фрактура на
лявата ръка му била поставена гипсова
имобилизация за обездвижване на увредените кости. При изписването от болница му
указали да спазва охранителен и хранително-диетичен режим, да не натоварва
лявата раменна става, да приема медикамента
Ноотропил. Възстановителният период за получената фрактура
продължил около 3 месеца, а по отношение
на лявата раменна става продължава да усеща болки, слабост и ограничения при
движение. През първия месец от катастрофата изпитвал много силни болки и бил
трудно подвижен. Не можел да се обслужва сам, поради имобилизиране на лявата му
ръка, което налагало да ангажира близките си, които да му помагат в ежедневните битови и хигиенни нужди. Според лекарските
прогнози болките ще намалеят и отшумят, но съществувала вероятност при
влошаване на времето или физическо натоварване отново да манифестират,
както и движенията в областта на
фрактурата да останат болезнени и
ограничени за цял живот. Наложило се да потърси
помощта на специалист-психиатър, който му поставил диагноза
посттравматично стресово разстройство и предписал терапия с антидепресантни и успокоителни медикаменти.
Посочва,
че е заявил извънсъдебна претенция с молба от 08.06.2018 г., по която е
постановен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.
Видно от
отговора, ответникът оспорва иска и прави възражение за съпричиняване. Възразява,
че ищецът е бил без поставен предпазен колан и тялото му се е движило свободно в
управлявания от него автомобил, което е допринесло за настъпилите травми. Също
така счита, че ищецът е предприел рисково изпреварване, с което е застрашил
своята безопасност. Няма данни дали същият е направил опит да спре или е
предприел каквато и да е спасителна маневра. Така се е стигнало, че е създал
реална възможност за настъпване на вредоносния резултат и до неполагане на
дължимата грижа за опазване на собствения му живот.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и е определил обезщетение, без
да е налице съпричиняване. Посочил е законна лихва от датата на подаване на
исковата молба. Предмет на въззивното производство е размерът на определеното
обезщетение за разликата над 10 000 лв. до 60 000 лв. и наличието на
съпричиняване.
За
установяване на твърденията относно причиненото увреждане от ПТП и последвалите
болки и страдания, както и за възражението за съпричиняване страните са ангажирали
писмени и гласни доказателства, както и експертизи – съдебно-техническа и
съдебно-медицинска експертизи, в съответствие с разпределената им
доказателствена тежест.
Несъмнено от представените писмени
доказателства - констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за
оглед на местопроизшествие, постановление за прекратяване на наказателно
производство, медицинска документация се установява възникването на ПТП на 22.03.2018
г., настъпили увреждания за ищеца, посочени в исковата молба, причинно
–следствената им връзка с поведението на водача А..
От констатациите на
съдебно-техническата експертиза се установява механизмът на ПТП, както и, че водачът на снегорин, марка и модел „М.А.“, с рег. № **** ** – З. А., е нарушил правилата за движение по чл. 25 и чл.
38, ал. 3 от ЗДвП - преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и не е
съобразил положението, посоката и скоростта на движението на л.а. О.А.. На
следващо място, водачът А. е нарушил и нормата на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП - при
завиване в обратна посока, не е пропуснал попътно движещото се от лявата му
страна ППС – л.а. О.А., управляван от ищеца И.. Процесното ПТП е причинено, тъй като водачът на снегорина не се е
съобразил с наличието, положението, скоростта на л.а.
О.А., движещ се вляво и зад
снегорина, както и при преминаване на
снегорина през активната лента, той не е пропуснал лекия автомобил, движещ се в
най-лявата лента за изпреварване. Установява се и , че не е имало маневра
„изпреварване“ от страна на л.а. О.А.. Водачът му е реагирал незабавно с употреба на
спирачките, виждайки снегорина, насочен към
неговата изпреварваща лента.
Съдът кредитира констатациите в заключението, тъй като вещото лице е
мотивирало изводите си, те са на база писмени доказателства и оглед на
местопроизшествието. Съобразени са и с показанията на изслушаните свидетели –
свидетелят Д., пътник при ищеца, и свидетелят
А., виновният водач на ПТП. Следователно са компетентно изготвени. От
тях по несъмнен начин се установява, че именно поведението на посочения водач в
началото на маневрата „завой наляво“ е предпоставка за настъпване на ПТП. Той е имал пълна видимост към л.а. О.А., но не е погледнал. Не се
установява пострадалият ищец да е предприел
рисково изпреварване, още по-малко – да е нарушил правилата при маневра
„изпреварване“. Не се установява да е бил без поставен предпазен колан.
От констатациите на съдебно-медицинска експертизи се
установяват уврежданията на ищеца.
Видно от заключението на вещото лице Е., ищецът е получил
контузия на главата, леко мозъчно сътресение
със степенно помрачение на съзнанието,
които са извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и би следвало да отзвучат за
около 3-4 дни. Счупена е
лъчевата кост на лявата ръка, с което му е причинено
трайно затруднение в движението на лявата ръка, представляващо средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129 от НК, като срокът за
възстановяване е около 3 месеца за
физически труд при среден срок за имобилизация четири седмици. Налице е
контузия в областта на лявата раменна
става, причинила болки и частично
ограничени движения на ставата, която е свързана със счупването и следва да
отзвучи в срока, както при счупването. В случая обаче срокът за
отзвучаване на оплакванията от лявата
раменна става продължава, поради нарушения на целостта на ротаторния маншон на
раменната става. Предстои оперативно
лечение, като изходът не може да се прогнозира.
Изготвена е и съдебно-психологическа
експертиза за психическото състояние на ищеца в резултат на ПТП. Видно от
констатациите на вещото лице д-р С. Д., ПТП се
е отразило върху психиката на ищеца. Той е изпитвал продължителни физически
болки, както и отпадналост, подтиснатост,
напрегнатост, тревожност, недоверие и повишена бдителност. Блокирана е
социалната му реализация, която е водеща предвид възрастта му. На тази основа е налице посттравматичен стрес. В
момента ищецът е в психодискомфорт, като предстоящо оперативно лечение и
предположенията за изхода от него
допълнително засилват негативно емоционалните изживявания. Предписаното
лечение с болкоуспокояващи е оказало необходимия ефект върху соматичното му състояние. Вече не приема тези
медикаменти. Нивото на психическата му устойчивост е високо и това му е помогнало да се справи
отчасти с емоционалната травма от катастрофата.
Съдът кредитира констатациите на вещите лица, тъй като са
изготвени на база медицинска
документация и преглед на ищеца. В съдебно-психологическата експертиза са
използвани и различни методи на изследване, като изводите са направени въз
основа на сравняване на резултатите от тях. Ето защо, следва да бъдат
кредитирани и се приемат настъпилите увреждания, степента им, механизма на настъпване, период на
лечението им.
Разпитана е свидетел на страната
на ищеца за неговото състояние, неговата майка. Видно от показанията и, тя посочва
състоянието му след ПТП и след
изписването му от болницата. Възстановителният му период продължил около три
месеца. Първият месец бил ад, защото не можел да се обслужва, гледал диво
и уплашено, загубил съня си, наложило се
да потърсят психиатър, като благодарение на лекарствата се уталожили нещата. Все още не е възвърнал предишната си форма, напълнял
страшно много. Самата му ключица не е
наред в момента, като се говори за операция. Свидетелката посочва и, че ищецът
е левичар, като лявата ръка е по-силната му ръка. Така събраните свидетелски
показания за болките и страданията на ищеца следва да бъдат кредитирани, като
единствени, непосредствени и непротиворечащи с констатациите на
съдебно-медицинските експертизи.
Въз основа на така събраните
доказателства се установяват настъпилите увреждания на ищеца в резултат на ПТП
и техния характер, наличните болки и страдания към момента на ПТП, по време на
оздравителния процес и след това. Мозъчното сътресение е леко по своя характер и
е отшумяло за 3-4 дни. Счупването на лявата ръка, имащо характер на средна
телесна повреда, е довело до трайно затрудняване движението на горен ляв
крайник за около три месеца. Налице е и контузия на лявата раменна става, както
е посочило вещото лице, която не е отшумяла към настоящия момент. Има
възможност за оперативно лечение, което да помогне за подобряване на
състоянието. Ищецът е изпитал и посттравмативен стрес, като е приемал болкоуспокояващи медикаменти. Така се
установяват описаните в пунктове 1,2,3 и 5 увреждания на ищеца, причинени от
ПТП, както и описаните страдания.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания в резултат на увреждането от ПТП следва
да се определи по критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД на база
преценка на конкретните обективно съществуващи
обстоятелства, установени по делото. Следва да се
отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета
му, влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните
болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент, жизнеспособността
на пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите условия в страната, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи
значение в конкретния случай. При отчитане на всички тези критерии, справедлив
размер в съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 35 000 лв. при
положение, че са причинени една средна телесна повреда с общ период на
оздравяване около три месеца и леки телесни повреди. Следва да се имат предвид
остатъчните физически и психически болки към настоящия момент, вкл.и тези,
породени от нарушения на целостта
на ротаторния маншон на раменната става, предстоящо оперативно лечение, чийто изходът не може да
се прогнозира, възрастта на пострадалия, обстоятелството, че е левичар и, че лявата ръка е
силната му страна. Що се касае до представените доказателства пред настоящата
инстанция, същите нямат връзка с твърдените увреждания в исковата молба. На
тази база следва да му се присъди
обезщетение, както следва: - 1 000 лева за мозъчно сътресение, придружено с болки в
главата и световъртеж, - 17 000 лева за фрактура на ляв радиус /счупване на долния край на
лъчевата кост/, болка, оток, ограничени и болезнени движения, - 12 000 лева за навяхване и разтягане на лява раменна става,
придружени с болка, ограничения в абдукция, флексия и ротация, с „феномен на
щракане“, лезия на ротаторен маншон, лабрум гленоидале – лява раменна става, - 5 000 лева за
посттравматичен стрес, или общо 35 000
лв.
По отношение на съпричиняването по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД и след
преценяване на събраните доказателства следва да се приеме, че възражението на
ответника се явява неоснователно. Въз основа на посочените по-горе в
мотивите писмени доказателства, както и
свидетелски показания, не се установява ищецът с поведението си да е допринесъл
за настъпване на ПТП и вредоносния резултат. Ето защо не е налице съпричиняване
по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното, първата въззивна жалба се явява частично основателна – за размера на
обезщетението за фрактура на ляв радиус /счупване на
долния край на лъчевата кост/, болка, оток, ограничени и болезнени движения. В тази част
отхвърлителното решение следва да се отмени, като се уважи претенцията за
разликата над 9 000 лв. до 17 000 лв./или за сумата 8 000 лв./,
съответно общият размер - за разликата
над 27 000 лв. до 35 000 лв. В останалата част отхвърлителното
решение следва да бъде потвърдено.
Втората въззивна жалба се явява неоснователна и решението в тази
обжалвана част следва да се потвърди. Не се установяват оплакванията на
жалбоподателя във връзка с възражението му за съпричиняване. На същия е
указано, че носи доказателствената тежест за твърденията му в тази връзка, но
не е ангажирал доказателства в определените процесуални срокове за това. Следователно
не е ограничено правото му на защита. Изводите на съда са направени на база
събраните доказателства по делото – показанията на свидетеля Д. относно
поставения предпазен колан и изводите на съдебно-техническата експертиза, че
ищецът не е предприемал рисково изпреварване, които са непротиворечиви. Що се
касае до размера на застрахователното обезщетение, той е съобразен с
обществено-икономическите условия към момента на ПТП.
По отношение на разноските -
Страните са претендирали разноските.
Ищецът е представил пред първата и
въззивната инстанция списък по чл.80 от ГПК, като пълномощникът му иска
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Искането е основателно. Съобразно уважения размер застрахователно обезщетение и
простото тройно правило му се дължи сумата от 1843,33 лв. за две инстанции.
Ответникът е претендирал
разноските, като е представил пред първата и въззивната инстанция списък по
чл.80 от ГПК, както и платежни документи. Съобразно уважения размер
застрахователно обезщетение и простото тройно правило му се дължи сумата от
1851,67 лв. за две инстанции.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №103 от 14.08.2019 г. по търг.дело
№180/2018 г. по описа на Окръжен съд Х. в частта му, с която е отхвърлен
предявеният иск по чл.432,ал.1, вр. чл.497,ал.3 от КЗ за разликата над 27 000 лв. до 35 000 лв., както и в частта за разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА застрахователното дружество
ОЗК З. АД да заплати на П.Я.И.
застрахователно обезщетение, представляващо разликата над 27 000 лв.
до 35 000 лв. общо, съответно разликата над 9 000 лв. до 17 000
лв. /или сумата 8 000 лв./ за фрактура на ляв радиус /счупване на долния край на лъчевата кост/,
болка, оток, ограничени и болезнени движения, причинена от ПТП,
настъпило на 22.03.2018 г., около 10:40
часа, в района на км 38 от АМ М., по вина на З. А., като водач на МПС, марка и модел М. ****, с рег. №
* **** *, застраховано по договор Гражданска отговорност при ОЗК – З. АД,
обективиран в застрахователна полица № **/**/************ от 01.11.2017 г., ведно със
законната лихва, начиная от 02.11.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №103 от 14.08.2019 г. по търг.дело
№180/2018 г. по описа на Окръжен съд Х. в частта му, с която е отхвърлен
предявеният иск по чл.432,ал.1, вр. чл.497,ал.3 от КЗ за разликата над 10 000
лв. до 27 000 лв., както и за разликата над 35 000 лв. до 60 000
лв.
В останалата част за сумата до 10 000 лв. решението е влязло в сила
като необжалвано.
ОСЪЖДА застрахователното дружество
ОЗК З. АД да заплати на адвокат К.Г. адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 1843,33
лв. за две инстанции съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА П.Я.И. да заплати на застрахователното
дружество ОЗК З. АД направени разноски в
размер на 1851,67 лв. за две инстанции
съразмерно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.