РЕШЕНИЕ
№ 1163
гр. Бургас, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501259 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на
„Водоснабдяване и Канализация“ – ЕАД – гр.Бургас – ищец в първоинстанционното
производство, срещу Решение №828/04.05.22г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.
№3000/21г., с което са отхвърлени исковете на въззивника против С. А. Б., за приемане за
установено съществуването на вземане в полза на ищеца против ответника в размер на
225,73 лева, дължими по издадени фактури от периода от 25.10.2018г. до 24.04.2019г., с
отчетен период по фактури от 10.11.2017г. до 26.03.2019г, ведно със законната лихва от
12.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 51,89 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от
25.11.2018г. до 05.02.2021 г., за които вземания е била издадена заповед по чл.410 от ГПК
№260513/15.02.2021г. по ч.гр.д.№ 1046/20201г. по описа на РС- Бургас.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Подробно
обосновава твърдението си, че от представените декларация по чл.14 ЗМДТ, Удостоверение
за декларирани пред Община Бургас данни за притежаван недвижим имот и нотариален акт
досежно право на собственост върху земята, удостоверяват, че ответникът е собственик на
недвижим имот – сграда, следователно – потребител на ВиК услуги, т.к. ищцовото
дружество водоснабдява този имот. Според въззивника, доколкото спорът по делото е
облигационен, а не вещен, не следва да се обсъжда въпроса за законността на постройката;
ответницата е декларирала пред Община Бургас правото на собственост върху терена,
следователно изграденото по приращение е нейна собственост и й придава качеството на
потребител на ВиК услуги по см. на §1, ал.1, т.2 ДРЗРВКУ, т.к. не е установено прано на
строеж върху собствения на ответника имот да е учредено на трети лица. В тази връзка
излага подробти аргументи и анализира представената Декларация и удостоверение,
посочени по-горе.
Въззивникът излага съображения за оспорване изводите на съда, че искат не е
доказан по размер, както и че инкасаторът следва да установи самоличността на
1
обитателите. Аргументи се излагат и във връзка с нормата на чл.39, ал.5 от Наредбата,
досежно изчисляване на потреблението на обекти, в които липсва водомер.
В заключение въззивникът се позовава и на съдебна практика на БОС.
Въззиваемият - ответник С. А. Б., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител – адв. Кондев представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на
въззивната жалба, в който въззиваемата страна излага съображения за потвърждаване на
решението. Заявява, че при направени оспорвания досежно качеството на ответника на
потребител на ВиК услуги, съществуването на облигационна връзка и предоставяне на
такива услуги, ищецът е следвало да докаже твърденията си, което не е сторил. С
позоваване на изводите на СТЕ, обосновава твърдението си, че липсват доказателства
имотът да е водоснабден и ответницата да е титуляр на партидата – излага подробни
съображения.
На следващо място, при обсъждане твърденията на ищеца и представените
доказателства, както и семейното положение на ответницата и евентуално – хронологията
относно придобиване на собствеността, въззиваемата страна подробно обосновава
твърдението си за недоказаност на правото й на собственост върху сграда в ***, респ. – за
притежаване на не повече от ¼ ид.ч. от него. Аргументи в тази насока се излагат и
касателно правото на собственост, възникнало по приращение и същността на този
институт, така и относно правната същност на възбраната, която само по себе си не е
доказателство за право на собственост. Въззиваемата страна обсъжда представената
декларация по чл.14 ЗМДТ, представеният нотариален акт и другите доказателства, като
цитирайки изводите на БРС, пунктуално излага подробни съображения за оспорване на
оплакванията на въззивника в тази връзка, изложени в жалбата.
На следващо място много подробно въззиваемата излага съображения в подкрепа на
изводите на БРС за недоказаност на твърдението на въззивника, че имотът е водоснабден, че
не е доказано правилното отчитане на потреблението и лицата, които са ползвали имота.
Също много подробни аргументи развива досежно законосъобразното публикуване на
Общите условия на Оператора, съобразно Наредба №4/14.09.2004г., чиито разпоредби се
цитират. Излага подробни съображения за оспорване на представените от ищеца фактури и
посочените в тях данни, съобразно цитираната по-горе Наредба№4/2004г. Подробно се
аргументира и тезата за недоказаност на потреблението, съобразно броя на обитателите и
начинът, по който Операторът е стигнал до изводите си за тези факти и обстоятелства, като
се обсъждат събраните по делото доказателства и в частност – извършената СТЕ. Оспорва се
и цената, на която е начислявана водата, като се твърди, че същата не е тази, определена от
КЕВР – в тази връзка се обсъждат твърденията на ищеца, представените доказателства и
изводите на експертизата. На последно място въззиваемата заявява и подробно възражение
за изтекла в полза на ответника погасителна давност с оглед и забавата на кредитора при
отчитане на потреблението за 2017г., което е фактурирано едва през 2018г.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас твърди, че по силата на
чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г.за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, ответницата
С. А. Б. е потребител на ВиК услуги като собственик на водоснабден обект - недвижим
имот, с администкративен адрес ***, с абонатен номер 954083. Водоподаването на обекта се
осъществява от едно водопроводно отклонение, без монтирано измервателно устройство,
потреблението от което се отчита по реда на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4/14.09.2004г.
Твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати стойността на
представените й услуги по издадени 4 броя фактури. Претендират се общо 225,73 лева
главница и 51.879 лева лихви.
За присъждане на сумите, ищецът е предявил заявление по чл.410 ГПК и по него е
издадена Заповед №260513/15.02.2021г. по ч.гр.д.№ 1046/20201г. по описа на РС- Бургас,
връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Поради това ищецът е предявил настоящия иск за
установяване съществуване на вземането си.
2
Ответницата, чрез назначеният й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител
оспорва иска. Оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги, предвид липсата на
доказателства, че е собственик на имота, че същият е водоснабден, че са й доставени ВиК
услуги, че жилището е обитаемо, че е налице облигационна връзка за доставката на тези
услуги. Заявява и възражение за погасяване на вземането по давност, поради това, че касае
предходен период.
Ищецът представя се 4 броя фактури: №**********/26.10.2018г., за периода:
10.11.2017г. – 30.11.2017г. – 1 куб.м.; 01.12.2017г. – 31.12.2017г. – 2 куб.м.; 01.01.2018г. –
15.10.2018г. – 17 куб.м. – общо 20 куб.м. на стойност 53.77 лева; №**********/21.12.2018г.
за периода 16.10.2018г. – 05.12.2018г. за 20 куб.м. вода; №**********/25.02.2019г., за
периода 01.01.2019г. – 04.02.2019г., на стойност 57.50 лева, за 20 куб.м. вода;
№**********/24.04.2019г., издадена за периода 05.02.2019г. – 26.03.2019г., на стойност
59.88, за 20 куб.м. вода. Вещото лице по извършената СИЕ установява, че издадените
фактури, удостоверяващи процесните задължения са редовни от външна страна и отговарят
на изискванията на чл.6 от ЗСч. Същите са осчетоводени по сметка 411 – Клиенти по
партидата на ответницата, която е от 04.06.2008г. и по нея има отделни плащания на суми в
този период до 27.01.2020г.
Вещото лице по извършената СТЕ заявява, че не е могло да получи достъп до имота,
предвид обстоятелството, че същият е заключен и не се виждат лица, които го обитават. По
данни, събрани от съседите, ответницата е в чужбина.
Относно правото на собственост върху имота се представят нотариален акт №44,
нот.д.№9546/96г., видно от който А. Н. Б. е закупил 100кв.м. ид.ч. от дворно място в ***,
имот пл.№776 в кв.72; декларация по чл.14 ЗМДТ, с която на 27.03.1998г. А. Н. Б. е
декларирал придобитото място, с адрес *** в СИО със С. А. Б., застроено с къща на площ от
32 кв.м.; удостоверение за родствени връзки, от което е видно че С. Б. и А. Б. са съпрузи;
удостоверение за декларирани данни, удостоверяващо горните обстоятелства; .
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред
вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона
намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Пар.1, ал.1, т.2. от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги дава легалната дефиниция на понятието „потребители“ по смисъла на този закон –
според б „а“, това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Понятието е доразвито от чл.3,
ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата). Чл.39, ал.3 от
Наредбата предвижда изключение в случаите, когато сградната водопроводна инсталация е
проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани,
разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на отведената и
пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата. Според
нормата на ал 5, по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани
водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, по 5 куб. м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател. Същото предвижда и чл.25, ал.8, т.1 от Общите условия (ОУ).
Според чл.41 от ОУ, ВиК операторът може да прекъсне или преустанови предоставянето на
услуги след писмено заявление от страна на потребителя. Според чл.60 от ОУ, операторът
има право да открие, промени или закрие партида на потребител служебно в няколко
хипотези, една от които е – по данни от документ по чл.2 – удостоверяващ право на
собственост или право на ползване върху недвижим имот.
В настоящия случай видно от представените нотариален акт и удостоверение за
родствени връзки, ответницата е омъжена за лицето А. Н. Б. от 1986г. През време на брака
им – на 12.12.1996г., е придобито правото на собственост върху дворното място, в което е
изградена сграда, за която съпругът на ответницата е подал декларация по чл.14 ЗМДТ през
1998г. От доказателствата е видно, че титуляр на партидата за този имот с абонатен номер
954083, е ответницата. Въпреки че по делото не е представено заявление за откриване на
партидата, съобр. чл.59, ал.2 и чл.60 от ОУ, за оператора е налице възможност служебно да
открие партида, ако са налице данни за право на собственост върху водоснабден обект. Не е
без значение и обстоятелството, че по тази партида, видно от експертизата, в периода от
3
2008 до 2020г. са извършвани плащания, което води до извод, че имотът е водоснабден,
потребителят не е оспорвал това си качество, получавал е и е заплащал ВиК услуги. Ето
защо въззивната инстанция не споделя подробните аргументи, с които се оспорва качеството
на ответницата на собственик на имота, както и обстоятелството дали този имот е
водоснабден.
Настоящата инстанция намира, че за целите на настоящия казус, е без значение дали
собственикът на сградата разполага с титул за собственост, дали постройката е изградена
законно или не. Правото на собственост би могло да се установи и с провеждане на косвено
доказване, доколкото предметът на делото не за установяване право на собственост. Върху
трето на правото на собственост лице – в случая ВиК оператора - не може да се възложи
тежестта да установява чужди права при условията на пряко и пълно доказване. Извън това
в случая ответникът ангажира доказателства, които пряко установяват правото на
собственост на ответницата върху процесния имот, респ. качеството й на потребител на ВиК
услуги.
Що се касае до начина, по който е извършено отчитане на потреблението, съобразно
посочените по-горе разпоредби Наредбата и от Общите условия, при липсата на
измервателно устройство, потреблението се отчита на база брой обитатели. За
домакинството на ответницата съобразно данните, събрани от инкасатора е прието че са
двама - съпрузите. Операторът не е бил уведомен съобразно чл.41 от ОУ да преустанови
водоподаването, поради това че имотът е необитаем, поради което същият законосъобразно
е извършил отчитане. Видно от фактурите, същите са издавани за 20 куб. за период от 2
месеца или по 5 куб.м. на обитател на месец, съобразно горепосочените нормативни
разпоредби и разпоредбите на ОУ.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че събраните по
делото доказателства сочат, че ответникът е потребител на ВиК услуги по см. на чл.3
Наредба №4/14.09.04г., поради което предявеният спрямо него иск е основателен.
Първоинстанционното решение, постановено в обратния смисъл е неправилно и
незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде
постановено друго, с което искът следва да бъде уважен.
В полза на въззивника следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски, в
размер на 100 лева – адвокатско възнаграждение за юрисконсулт по чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ за две инстанции, 125 лева – държавна такса за две инстанции; 350 лева –
възнаграждение за особен представител, 75 лева – разноски в заповедното производство или
общо 655 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №828/04.05.22г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.
№3000/21г., И ВМЕ4СТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото, че ответникът С. А. Б.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов”,
№3, СУМАТА 225,73 лева, дължими по издадени фактури от периода от 25.10.2018г. до
24.04.2019г., с отчетен период по фактури от 10.11.2017г. до 26.03.2019г, ведно със
законната лихва от 12.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 51,89 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата,
дължимо за периода от 25.11.2018г. до 05.02.2021 г., за които вземания е била издадена
заповед по чл.410 от ГПК № 260513/15.02.2021г. по ч.гр.д.№ 1046/20201г. по описа на РС
Бургас.
ОСЪЖДА С. А. Б., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул.
„Ген. Владимир Вазов”, №3, СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, в общ размер на
655.00 лева.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5