Решение по дело №254/2023 на Районен съд - Трявна

Номер на акта: 12
Дата: 29 февруари 2024 г.
Съдия: Пламен Борисов Евгениев
Дело: 20234240100254
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Трявна, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело №
20234240100254 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 235 от ГПК.
Р. К. Х. от гр.Т. е предявила обективно и субективно съединени искове
на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ против „ГЕНИ“ ЕООД
гр.Трявна.
Ищцата претендира да бъде признато за незаконно уволнението й,
извършено със Заповед № 11/30.10.2023г. и същото да бъде отменено; да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъдено
„ГЕНИ“ ЕООД гр.Трявна да й плати обезщетение за времето, през което е
останала без работа, поради уволнението в размер на 6596,82 лева.
Излага аргументи, че не са били налице законовите основания за
прекратяване на трудовия й договор, а уволнението е извършено с цел
избягване от работодателя на задължението му за заплащане на обезщетение
по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на шест месечни брутни трудови
възнаграждения.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който
оспорва иска. Твърди, че към края на месец август 2023г. е било налице
действително намаляване на обема на работата в предприятието, както и че е
извършен обективен подбор, преди вземане на решение коя работничка да
бъде уволнена.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба изцяло.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител оспорва
1
исковете и пледира за отхвърлянето им.
Оспорва наличието на основание за уважаване на иска за обезщетение
за времето, през което ищцата е останала без работа, тъй като не са
представени доказателства за такова оставане без работа.
При евентуално уважаване на иска, прави искане за приспадане от
обезщетението на сумата, която е изплатена на ищцата на основание чл.222,
ал.1 от КТ в размер на 1108,77 лева.
И двете страни претендират присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Ищцата Р. К. Х. e постъпила на работа в „Гени“ ООД на 14.04.2008г. на
длъжност „шивачка“ въз основа на трудов договор №2 от 11.04.2008г. По
време на работата й в дружеството страните са подписали общо 29 бр.
допълнителни споразумения към трудовия договор, свързани с актуализация
на трудовото възнаграждение. Последното е от 01.01.2023г. Наименованието
на заеманата длъжност е променено на „машинен оператор шиене /шивачка/“,
като задълженията са разписани в приложена към договора длъжностна
характеристика.
Със Заповед № 11/30.10.2023г. трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено на основание чл.328, ал.1 т.3 от КТ, след изтичането на срока на
връчено й на 29.09.2023г. едномесечно предизвестие.
Работодателят твърди, че причина за прекратяване на трудовото
правоотношение е намаляване на обема на работата, както и че преди вземане
на решението е провел подбор измежду всички работнички на същата
длъжност - „машинен оператор шиене“. Представя документи в тази насока –
протокол от 18.09.2023г. на едноличния собственик на капитала на
дружеството, с който се констатира намаляване на броя на поръчките спрямо
предходната година и е взето решение за прекратяване на трудовия договор
на една от шивачките, след извършване на подбор. Представена е и заповед №
3/21.09.2023г. на едноличния собственик на капитала, с която е назначена
комисия в състав управителя на дружеството и свидетелките С. М. и С. А.,
която да извърши подбора и са определени критериите, по които да се
извърши същият.
Приложени са оценъчни карти относно всяка от работничките,
изготвени при подбора, съобразно посочените в заповедта критерии, като и
протокол от 25.09.2023г. на комисията по подбора, с който е предложено на
работодателя да прекрати трудовия договор на ищцата, като получила най-
ниска комплексна оценка при подбора.
Ищцата в обясненията си пред съда заявява, че е заявила желание да се
пенсионира по реда на чл.68а от КСО през настоящата година. Твърди, че
управителят на дружеството й е казал, че няма възможност да й плати
обезщетение от 6 заплати при пенсиониране и предложил, да я преназначи на
четиричасов работен ден, но да продължи да работи на 8 – часов и да й
2
изплати две заплати при пенсиониране. Заявява, че е отказала и затова той е
оформил документи за освобождаването й поради намалял обем на работата.
Разпитана в качеството на свидетел С. А. твърди, че по указание на
управителя на дружеството е извършен подбор за съкращаване на една от
шивачките. От показанията й се установява, че основната преценка е била
възложена на нея, като технолог, запознат с естеството на работата и
способностите на работничките. Изяснява се, че има забележки към ищцата,
тъй като същата е изразявала недоволство, когато е местена от една машина
на друга в хода на работния процес. Твърди, че ищцата може да шие на
оверлог и на покривна машина, но го правила с нежелание, затова и е
поставила по-ниска оценка за способността за работа с машини. Заявява, че
другите шивачки не са й противоречали и затова ги е оценила по-високо.
Св.С. М. е счетоводител на ответното дружество. Твърди, че през 2023г.
е имало намаляване в обема на работата и в печалбата, поради което е решено
да се извърши съкращение на една от шивачките. Признава, че на 29.09.2023г.
с ищцата е воден разговор да напусне доброволно, но избягва отговор дали
целта е била да не й се плати обезщетение при пенсиониране. Посочва, че е
говорила с управителя, че при евентуално пенсиониране на ищцата, ще се
наложи плащане на обезщетение от шест заплати, което значително би
затруднило фирмата. Твърди, че не е обърнала внимание и отговаря
уклончиво на въпрос дали управителят е предложил на ищцата да напусне
доброволно по-рано, за да не й плати такова обезщетение.
Свидетелките Р. М. и И. Ц., които са работили съвместно с ищцата,
включително в ответното дружество, посочват, че същата е много добра
шивачка, работи прецизно и не произвежда брак. Твърдят, че същата може да
шие много добре на всички машини, включително на оверлог.
От изисканите и приложените документи от НАП се установява, че по
времето на освобождаването на ищцата от дружеството, са напуснали още две
шивачки – П. Б. и К. Д., които са подали предизвестия съответно на
16.10.2023г. и на 02.10.2023г. и са освободени от 02.10.2023г. и от
16.11.2023г.
Същевременно в същият период са назначени две нови шивачки – Т. Ц.
от 17.10.2023г. и П. И., последната на 28.09.2023г. – един ден преди връчване
на предизвестието на ищцата.
От съвкупната преценка на посочените доказателства се установява, че
дружеството работодател не е имало необходимост да освобождава шивачка,
поради намалял обем на работата. Не са изложени адекватни аргументи, защо
при твърдяно намаление на работата, едновременно с освобождаването на
ищцата се назначават две нови работнички на същата длъжност.
Същевременно след вземане на решението за освобождаване на една
шивачка, работа са напуснали две работнички на такава длъжност, което
напълно удовлетворява необходимостта от намаляване на персонала, ако е
имало действителна такава. Налага се несъмнен извод, че единствената
разлика между ищцата и останалите работнички е именно предстоящото
придобиване на право на пенсия и наличието законово задължение на
3
работодателя да и изплати обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Ищцата е
работила в ответното дружество в продължение на повече от 15 години и
половина и работодателят не е имал забележки към работата и уменията й,
които да мотивират оценка за несправяне с работата, каквато и е дадена при
подбора. Напротив, от показанията на разпитаните свидетелки се установява,
че същата е била изключително прецизна в работата си, а от приложените
документи, че е надвишавала заложените производствени норми.
Действителната цел на работодателя при извършване на уволнението е да
избегне изпълнението на задължението си за плащане на обезщетение
чл.222, ал.3 от КТ при пенсиониране на ищцата. Именно затова преди
фиктивното оформяне на документи за извършен подбор, с ищцата са водени
разговори същата да напусне доброволно и да бъде преназначена фиктивно
на намален работен ден, като реално продължи да работи на пълен такъв.
Касае се за незаконосъобразно и недобросъвестно поведение от страна на
работодателя, целящо ощетяване на дългогодишна работничка в края на
трудовия й път. Подобно експлоататорско отношение спрямо трудещите се не
следва да бъде допускано в съвременното демократично общество и
последиците от същото следва да бъдат отстранени чрез предвидените в
чл.344 от КТ способи, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
От приложената справка е видно, че след освобождаването й, ищцата е
регистрирана като безработна в Бюрото по труда.
От приложената разплащателна ведомост за месец октомври 2023г. е
видно, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на
1099 лева, поради което предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ е доказан
изцяло в размерът в който е предявен, а именно за сумата от 6596,82 лева.
Към настоящия момент не са налице данни, че ищцата ще започне работа
преди изтичане на шестмесечен срок от датата на уволнението.
Предвид отмяната на уволнението, следва да се уважи искането на
ответника за приспадане от тази сума на платеното обезщетение по чл.222,
ал.1 от КТ в размер на 1108,77 лева и ответникът следва да бъде осъден да
плати на ищцата сумата от 5488,05 лева.
Следва да се уважи искането на ищцата за присъждане на разноски в
размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да плати държавни такси по 30 лева за исковете
по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ и 219,52 лева по чл.344, ал.1, т.3 от КТ или
общо 279,52 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ, УВОЛНЕНИЕТО на Р. К. Х., с ЕГН: ********** и адрес в гр.Т.,
ул.“************“ № *, извършено със Заповед № 11/30.10.2023г. на
4
управителя на "ГЕНИ" ЕООД, с ЕИК ********* и адрес: гр. Трявна, ул.
"Шаховец" № 14, на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, считано от 30.10.2023г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Р. К. Х., с ЕГН:
********** и адрес в гр.Т., ул.“***********“ № *, на заеманата преди
уволнението длъжност "Машинен оператор, шиене" при ответника - "ГЕНИ"
ЕООД, с ЕИК ********* и адрес: гр. Трявна, ул. "Шаховец" № 14.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225 от КТ
"ГЕНИ" ЕООД, с ЕИК ********* и адрес: гр. Трявна, ул. "Шаховец" № 14 да
заплати на Р. К. Х., с ЕГН: ********** и адрес в гр.Т., ул.“************“ № *
сумата от 5488,05 лева, представляваща разликата от дължимото й
обезщетение за времето, през което същата е останала без работа – за срок от
шест месеца в размер на 6596,82 лева, след приспадане на платеното й
обезщетение основание чл.222, ал.1 от КТ в размер на 1108,77 лева, като
отхвърля иска в тази му част до пълния претендиран размер от 6596,82 лева.
ОСЪЖДА "ГЕНИ" ЕООД, с ЕИК ********* и адрес: гр. Трявна, ул.
"Шаховец" № 14 да заплати на Р. К. Х., с ЕГН: ********** и адрес в гр.Т.,
ул.“************“ № * сумата от 500 лева, представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, "ГЕНИ" ЕООД, с ЕИК
********* и адрес: гр. Трявна, ул. "Шаховец" № 14, да плати по сметка на
Районен съд – Трявна сумата от 279,52 лева – държавна такса, съобразно
уважената част от исковете.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
5