Р Е
Ш Е Н
И Е
№260495
гр.Сс, 19 октомври 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен
съд, гражданска колегия в открито заседание на осемнадесети септември през 2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА
при секретаря Надя Гаджева,
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№977 по описа на съда за 2019
година и, за да се произнесе взе предвид следното:
ИЩЦИТЕ Г.П.С., с ЕГН **********,*** и М.П.С., с ЕГН **********,***,
чрез процесуалния си представител адв.Н.Б., молят съда да постанови решение, с
което на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.40 от ЗЗД, да прогласи по
отношение на Д.Д.И., нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, оформена в НОТАРИАЛЕН АКТ № 29,т.2, д.№176/2019г. по описа на Нотариус
Н.Н., вписан в НК под № 704, който нотариален акт е вписан в
Службата по вписванията с Акт №18,т. VII, дело
№ 1004/2019г. поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в договаряне
от страна на ответницата, в качеството ѝ на пълномощник на П. М.С. в негова
вреда.
В условията на евентуалност, моли да се признаят за
унищожаеми на основание чл.31,ал.1 от ЗЗД, по отношение на Д.И.
упълномощителната сделка, оформена в пълномощно с рег.№ 23/18.05.2019г. и рег.№
24, т.I,№4 от 18.05.2019г. на Кмета на с.П.,общ.С., както и извършената въз основа на нея покупко-продажба на
недвижим имот,оформена в посочения по-горе нотариален акт.
Моли съда да признае за установено по отношение на Е.Д.И.,
че ищците са собственици, с равни права на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, представляващ апартамент,
намиращ се в гр.Сс, ул.“С.В.“№..,вх…,ет…,ап…,с идентификатор № ………………, заедно с прилежащите му избено помещение № 6 и съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско
дворно място, върху което е построен и да го осъди да им предаде владението над
имота.
Претендират, направените разноски по делото.
Твърдят, че са деца и законни наследници на Пламен М.С.,
починал на 28.05.2019г. През последните години, той е живял с ответницата Д. Д.И..
Преди около 2 години е заболял от онкологично заболяване, като през последните
месеци от своя живот не е могъл да се движи или е правел това с инвалидна
количка. По-голяма част от времето си е прекарвал на легло. Често е изпадал в
нервни кризи, ставал е конфликтен или еуфоричен. Не е можел да контролира
емоциите си и да разсъждава логично, както и да прави правилни преценки. Именно
в такъв момент, в който не е могъл да разбира и да ръководи действията си,
считат, че баща им е подписал пълномощно на ответницата за разпореждане със
собствения му недвижим имот, намиращ се в гр.Сс, ул.“С.В.“№... Това се е случило на 18.05.2019г., а на 28.05.2019г. той е
починал.
Възползвайки се от това пълномощно, Д.И. е продала на себе
си апартамента за сумата от 9 500 лева, която е почти 4 пъти по-ниска от данъчната оценка на имота- 31 352.40
лева. Поради това считат, че сделката противоречи на добрите нрави и това води
до нейната нищожност. Ясно е, че
упълномощеното лице е действало в свой интерес и във вреда на упълномощителя.
Ако съдът не възприеме тези доводи, то в условията на
евентуалност, молят сделката да бъде обявена за унищожаема, тъй като баща им не
е могъл да разбира и ръководи действията си при подписване на пълномощното. В
резултат на заболяването си той е приемал много лекарства, включително
обезболяващи и упойващи, под чието въздействие не е могъл да възприема фактите
правилно, да разсъждава съзнателно и логично и да прави точна преценка на
постъпките си.
На същото основание е унищожаема и покупко-продажбата на
имота, осъществена от ответницата с недействителното пълномощно.
На 04.06.2019г. Д.И. е продала апартамента на своя брат-
ответника Е.Д.И..
Тъй като считат, че Д.И. не е придобила правото на
собственост над апартамента, тя не е могла да го прехвърли валидно на Е.И..
Което ги мотивира да поискат владението над имота да им бъде предадено.
ОТВЕТНИЦАТА Д.Д.И., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си
представител адв.А.Г., оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице нито
един от сочените от ищците пороци при упълномощаването и при разпоредителните
сделки.
Пламен М.С. е бил адекватен през цялото време на
заболяването си и това е отразено във всички епикризи, които прилага.
Те са живели съвместно 17 години и той е разчитал изцяло на
нея за помощ и подкрепа. Особено след заболяването си. Тя е полагала грижи и за
неговата майка, която също е боледувала тежко и продължително.
Децата на П. С. не са го виждали
от 14.02.2018г. когато е било погребението на баба им- майката на С.. Тогава са
се скарали, тъй като той им заявил, че апартамента на ул.“С.В.“ смята да го
остави на Д.И., тъй като тя се грижи за него. На сина си М. възнамерява да
остави къщата, намираща се в гр.Сс, на ул.“А.“, а на дъщеря си Г., апартамента,
намиращ се в гр.Сс, бул.“М.“...
Ищците са изразили несъгласието си с това решение и са престанали да общуват с
баща си дори и по телефона. Поради това, не са запознати със състоянието и
поведението му през последните месеци от живота му.
Заявява, че чувства спорния апартамент като свой дом, тъй
като в него са преминали последните 17 години от съвместния им живот. Тя е
заплащала данъците и таксите за него, както и за другите два имота.
Поради това моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и да ѝ присъди разноските, направени по делото.
Като
съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявени са следните искове:
Срещу
ответницата Д.Д.И.:
-иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД/ Закона за
задълженията и договорите/- за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба
на недвижим имот, подробно описан по-горе, поради накърняване на добрите нрави
поради това, че продажната цена на имота е няколкократно по-ниска от пазарната
му;
- в условия на евентуалност, иск с правно основание чл.40 от ЗЗД- за прогласяване на относителна недействителност на покупко-продажбата, поради
това, че представителят и лицето, с което той е договарял са се споразумели във
вреда на представлявания ;
-в условията на евентуалност, иск с правно основание
чл.31,ал.1 от ЗЗД;
Производството по иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен срещу Е.Д.И.,
е обособено в отделно производство.
Не се оспорва факта, че Пламен Маринов С.-
баща на ищците- е бил собственик на процесния имот.
На 18.05.2019г. Пламен С. е упълномощил Д. Д.И. с правото да го
представлява пред нотариус и други държавни органи, да заявява от негово име и
за негова сметка извършването на определени действия, за които се изисква
неговото съгласие. Да го представлява
пред всички административни органи за набавяне на документи за прехвърляне, с
условие задължение за гледане, продажба или дарение на наследствения му имот-
описан по-горе в решението, като има право да го прехвърли сама на себе си или
на когото и както прецени, да определи условията по сделката, цената, начин на
плащане и предаване на владението. /Пълномощно- л.14 по делото, заверено в
Кметството на с.Попина/.
Възползвайки се от предоставените права, на 21.05.2019г. Д. Д.И. е продала
имота на себе си за сумата от 9 500
лева. /НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко-
продажба на недвижим имот № 29,т.2,д.№176/2019г. по описа на Нотариус
Н.Николов,вписан в НК под № 704, който нотариален акт е вписан в Службата по
вписванията с Акт №18,т.VII,дело № 1004/2019г. –л.6 по делото/.
Ищците считат тази сделка за нищожна поради това, че противоречи на добрите нрави-
основание за нищожност съгласно чл.26,ал.1 от ЗЗД. Съдебната практика приема,
че е налице противоречие с добрите нрави, когато договорът противоречи на
установените нравствено-етични правила на морала. Това са такива правила и
норми, които защитават валидни за всички правни субекти принципи, права и
ценности, чието зачитане е в интерес на обществото. Такъв е принципът на
справедливостта в гражданските правоотношения. Поради това значителната разлика
в еквивалентността на насрещните престации по двустранните договори се приема
като противоречие с добрите нрави. При преценката налице ли е такава
нееквивалентност следва да се изхожда от конкретните условия- действителната
обща воля на страните, взаимната връзка между всички уговорки и целта на
договора. /В този смисъл е и Решение №288/29.12.2015г. на ВКС по гр.д.№
2293/2015г./.
В конкретния случай на пръв поглед действително е налице несъответствие
между посочената в договора за покупко-продажба цена/9500 лева/ и пазарната
цена /52 000 лева- определена от вещото лице- л.105/, като пазарната
значително надвишава тази, по която е осъществена сделката. Имайки предвид
факта, че Пл.С. е упълномощил ответницата И. да продаде, дари или прехвърли
имота срещу задължение за издръжка и гледане, то следва да се приеме, че
изповядването на сделката на тази цена не е противоречи с добрите нрави. Въз
основа на даденото пълномощно, ответницата е разполагала с правото да дари
имота, в следствие на което упълномощителят не би получила никакво заплащане.
От изложеното от страните и от свидетелските показания стана ясно, че
Пламен С. и Д.И. са живели съвместно в продължение на 17 години. След
заболяването на С. основи грижи за него е полагала ответницата. От показанията
на свидетелката У.-***, извършила заверката на пълномощното, се установи, че
при упълномощаването С. е бил в ясно съзнание и изрично е настоявал именно Д.И.
да е упълномощено лице. Нормално и естествено е след дългите години съвместен
живот именно тя да е най-близкият му и доверен човек. Единствено тя от близките
му е поела непосредствените грижи и психическото натоварване свързани със
заболяването му. Целта на упълномощаването, не е било изгодното сключване на
сделка, а да обезпечи нейния живот след смъртта му. Не бяха опровергани
твърденията на ответницата, че волята на съжителя й е била за ищцата да остане
апартамент в гр.Сс, бул.“М.“№ 96, а на сина му- къща в гр.Сс, на ул.“А.“.
Децата му са били уведомени, за намерението му да прехвърли правото на
собственост върху процесния апартамент на И. и те още тогава са изразили
несъгласието си с това му намерение и в последствие, обидени от решението му,
са прекратили общуването с него.
Абстрахирайки се от негативното отношение на ищците към техния родител и
съжителката му и множеството емоции, които са станали причина за предявяване на
исковете, факт е, че връзката на баща им с ответницата е била дългогодишна,
предусещайки края си, той съзнателно е подписал пълномощното, с което ѝ е
предоставил всички тези широки правомощия- да избере вида на сделката, цената,
страната и т.н.
Заключението на психиатричната експертиза е категорично, че въпреки
заболяването си Пл.С. не е имал изразени „в степен и тежест психични промени,
които да го лишават от възможността да разбера и ръководи по разумни подбуди
постъпките си“ към момента на упълномощаването. Заключението на вещото лице се
подкрепят и от показанията на свидетелката У., коментирани по-горе, както и от
показанията на останалите разпитани свидетели- Д., Йорданова и Йорданов, според
които заболяването не е повлияло на умствените му способности. Свидетелят
Върбанов- лекар и приятел на С., заяви,
че се е видял за кратко с него пред кабинета си, няколко дни преди смъртта му.
Състоянието на болния е било изключително влошено, поради което той изхождайки
от професионалния си опит предполага, че в това състояние са му били предписани
аналгетици и морфиноподобни медикаменти, тъй като това е обичайно в крайната
фаза на това заболяване.
Тези предположения бяха опровергани от заключението на психиатричната
експертиза, вещото лице по която е категорично, че никъде в медицинската
документация не е отразено, че на лицето са предписани такива медикаменти.
В своята съвкупност събраните по
делото доказателства опровергават тезата на ищците. Действително, налице е
нееквивалентност на престациите по сделката, но това не противоречи на волята
на упълномощителя. Напротив, обсъжданото пълномощно отговаря на волята му, а
именно да предостави на съжителката си права, чрез които тя по своя преценка за
се разпореди с недвижимия имот. След като ѝ е предоставено правото да
дари имота, включително и на себе си, то безпредметно е да се обсъжда, че тя е
предпочела да се възползва от предоставената възможност и да изповяда сделка за
покупко-продажба. Анализът на взаимоотношенията между упълномощител и
упълномощен показа, че значими за тях са били не правните отношения и избраната
правно форма за постигане на целта, а крайния резултат- да се гарантира на И.,
че тя въпреки липсата на граждански брак, тя ще получи част от имуществото на
съжителя си.
Поради това, предявеният иск за прогласяване
на договора за покупко-продажба за нищожен поради противоречието му с добрите
нрави е недоказан и неоснователен.
Неоснователен е и искът по чл.40 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, ако
представителят и лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.
От безспорно изяснената фактическа обстановка по делото и изложеното
по-горе става ясно, че сключвайки договора и продавайки имота сам на себе си,
за цена каквато прецени, съгласно дадените пълномощия, ответницата не е
причинила вреда на упълномощителя. Следователно не е налице обективния елемент
от фактическия състав, пораждащ недействителността по чл.40 от ЗЗД.
Неоснователен и недоказан е и евентуалния иск за унищожаване на договора,
на основание чл.31,ал.1 от ЗЗД, тъй като се доказа по безспорен начин, с
коментираните по –горе доказателства, че към момента на подписване на
пълномощното, Пл.С. е бил дееспособен и е могъл да разбира и ръководи
действията си.
Пред вид изхода от делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответницата има
право на разноските си по делото, които са в размер на 1000 лева- заплатено
възнаграждение за адвокат. От страна на ищците няма възражение за прекомерност
на заплатеното възнаграждение, а и такова не е налице предвид факта, че е
осъществена защита по три иска. Договореното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност
на спора и на продължителността на производството.
Мотивиран
от тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ с
правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, чл.40
от ЗЗД и чл.31,ал.1 от ЗЗД, предявени от ГЛОРИЯ
ПЛАМЕНОВА СВИРЧЕВА, с ЕГН **********, и МАРТИН
ПЛАМЕНОВ СВИРЧЕВ, с ЕГН **********, срещу ДИМИТРИЧКА
ДИМИТРОВА ИВАНОВА, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА ГЛОРИЯ ПЛАМЕНОВА СВИРЧЕВА, с ЕГН **********, и МАРТИН ПЛАМЕНОВ СВИРЧЕВ, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на ДИМИТРИЧКА ДИМИТРОВА ИВАНОВА, с ЕГН
**********, сумата от 1000/ хиляда / лева-
разноски по гр.д.№ 977/2019г. по описа на Районен съд- Силистра.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/