Р
Е Ш Е
Н И Е
№
………….., 02.11.2020 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание, в следния
състав:
Районен
съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова гр.дело № 16 по описа за 2020 г.,:
Предявени
са искове с правно основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ – осъдителен иск с
цена 8 650.99 лв. и по чл. 86 ЗЗД – законни лихви.
В
исковата молба, ищеца сочи, че на 21.10.2013 г. в гр. Сан Северо, Република
Италия, на държавен път SS 16, км. 647.000, ответникът виновно причинил ПТП,
тъй като управлявайки лек автомобил „Опел Вектра”, с рег. № ВН 90 28 ВВ,
предприел маневра за включване в движението на държавен път SS, не
спрял на пътен знак „Стоп“, включил се в движението и отнел предимството на
правомерно движещо се МПС – „Ауди А6“, с рег. № CN 763 EM, управляван
от Р. Б., ударил го и така реализирал ПТП. Твърди се, че на водача на
италианския автомобил, са причинени травматични увреждания и имуществени щети
по автомобила. Ищецът сочи, че на осн. чл. 288а, ал.1, т. 1 КЗ /отм./, сега –
чл. 559, ал.1, т. 1 КЗ и по силата на Споразумение между компенсационните
органи и Гаранционните фондова от 29.04.2002 г. /на основание чл. 6 от Четвърта
моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, е възстановил изплатеното от НББАЗ, на
Националното бюро на Италия обезщетение по щета № 220103/ 06.08.2014 г. – за неимуществени
вреди, в размер на 8 650.99 лв. на пострадалия от ПТП – то водач Р. Б.,
причинено от ответника. Ищецът излага, че управляваният от ответника автомобил
е бил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ответникът е
поканен да възстанови сумата платена от ищеца, но плащане не е последвало.
Предвид
гореизложеното ищеца моли, съдът да осъди ответника да му изплати сумата от 8 650.99
лв. – изплатено обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди в
резултат на причинено от последния ПТП, по щета № 220103/ 06.08.2014 г., ведно
със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане и направените по делото разноски – за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В
подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
Тъй
като ответника не е намерен за връчване на съдебните книжа, след проведена
процедура по чл. 47 ГПК, на същия е назначен особен представител – адв. В.К. от
ВАК. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника. Оспорва иска, като прави възражение за настъпила погасителна давност
по отношение на предявения иск. Сочи, че са налице предпоставките на чл. 110 ЗЗД, тъй като давността е започнала да тече от 14.08.2014 г. и е изтекла на
14.08.2019 г., а иска е предявен след изтичане на 5 годишния давностен срок.
В
съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат свои представители.
От
процесуалните представители на ищеца и на ответника са депозирани писмени
становища.
Съдът,
като взе предвид исковата молба и представените със същата писмени
доказателства, както и отговора на особения представител на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна:
Предвид
изложеното в исковата молба, съдът с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, вмени в
тежест на доказване на ищеца следните обстоятелства: че на 21.10.2013 г., в гр.
Сан Северо, Италия, на държавен път SS 16, км. 647.000, ответникът,
управлявайки лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ВН 90 28 ВВ виновно причинил
ПТП, като предприел маневра за включване в движението на държавен път SS, не
спрял на пътен знак „Стоп“, включил се в движението и отнел предимството на
правомерно движещо се МПС – „Ауди А6“, с рег. № CN 763 EM,
управляван от Р. Б., ударил го и така реализирал ПТП; вина на
ответника за настъпилото ПТП; размера
на причинените неимуществени вреди; че ищеца е заплатил изплатено на пострадалия от компенсационен орган на Република Италия – Националното
бюро на Италия, обезщетение за неимуществени вреди по щета №
220103/ 06.08.2014 г., в размер на 8 650.99 лв.; че
ответника не е заплатил на ищеца сумата от 8 650.99 лв., въпреки че е
поканен.
От своя страна, ответника с оглед възраженията му с отговора
следваше да докаже в процеса, че исковата претенция на ищеца е погасена по
давност.
Съдът, анализирайки представените писмени доказателства, намира,
че ищеца в условията на пълно и главно доказване, установи всички релевантни за
делото обстоятелства, вменени му в доказателствена тежест.
От
представените с исковата молба писмени доказателства – л. 7 – л. 14 издадени от
италианските власти, преведени на български език и легализирани, се доказва по
един безспорен и категоричен начин настъпването на застрахователното събитие –
ПТП. Представените писмени доказателства установяват, че 21.10.2013 г., в гр.
Сан Северо, Италия, на държавен път SS 16, км. 647.000, ответникът,
управлявайки лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ВН 90 28 ВВ, предприел
маневра за включване в движението на държавен път SS, не
спрял на пътен знак „Стоп“, включил се в движението и отнел предимството на
правомерно движещо се МПС – „Ауди А6“, с рег. № CN 763 EM,
управляван от Р. Б., ударил го и така реализирал ПТП.
Съдът
изцяло зачита материалната доказателствена сила на така представените писмени доказателства,
тъй като същите са в превод от италиански на български език и са легализирани
съгласно изискванията. Нещо повече – истинността им не е оспорена и затова имат
обвързваща за съда доказателствена сила, досежно обективираните в тях
обстоятелства – настъпването на ПТП, механизъм на причиняването му и вина.
Съдът
приема, че от представените с исковата молба писмени доказателства, се доказва
по неоспорим начин, че вина за настъпването на пътния инцидент в чуждата
държава има ответника.
С
Исковата молба са представени и надлежни писмени доказателства, че автомобила,
с който ответника е причинил ПТП – то, към датата на деянието не е имал валидна
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното от него МПС.
Същият е имал сключен полица № 22113001741284 от 04.07.2013 г., с валидност до 03.07.2014
г. Валидността на полицата обаче е прекратена на 20.10.2013 г. в 00:00 ч.,
поради не внесени вноски. Поради това, към датата на причиняването на ПТП – то –
21.10.2013 г., за управлявания от ответника автомобил, не е имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Поради
липсата на такава, от страна на Италианското Централно бюро – Националното застрахователно
бюро за МПС при движение в чужбина в Италия, е предявена претенция за
възстановяване на суми към Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи – гр. София за заплащане на обезщетение за причинените на
италианския гражданин неимуществени вреди в резултат на причиненото от
ответника ПТП. По така заявените претенции от Италианското Централно бюро искове
за възстановяване на суми – чл. 5 от Вътрешните правила, от страна на НББАЗ –
гр. София, на италианското бюро, е преведена сумата от общо 8 650,99 лв. –
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалото лице, за което са представени
безспорни доказателства по делото – Иск за възстановяване на суми № RF16 – 4164 от 01.04.2016 г. , иск № GF
13 – 978 I от
01.04.2016 г., № RF – 14 – 7187 от 03.07.2014 г.
От своя
страна, НББАЗ – гр. София, е предявило към ищеца – Гаранционен фонд, претенции
за възстановяване на изплатено обезщетение на италианското централно бюро UCI, по щета причинена от незастраховано МПС с българска
регистрация, въз основа на доклади по щета,
за сумите от 3 311.43 лв., 2 769.71 лв. и 2570.60 лв., или общо
8 651.74 лв. В уверение на това, че ищеца е изплатил на НББАЗ – гр. София
процесната сума, са представени безспорни доказателства – авизо от 14.08.2014
г. – л. 27 от делото, авизо от 08.06.2016 г. – л. 32 от делото и авизо от
08.09.2014 г. – л. 37 от делото.
Така, безспорно е установено, че ищеца е заплатил
обезщетение за причинените от ответника неимуществени вреди, в резултат
причиненото от него ПТП, на осн. чл. 288а, ал.1, т. 1 КЗ, действал към датата
на настъпване на застрахователното събитие, към който момент, автомобила не е
имал задължителна застраховка „ГО“. Съгласно чл. 288а, ал. 3 КЗ, след изплащането на обезщетение по ал. 1, се прилага чл. 288, ал. 12 и 14. По смисъла на чл. 288, ал. 12 КЗ, след изплащане на
обезщетението, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното.
С Регресна покана изх. № ГФ – 488/
17.09.2018 г., ищецът е поканил ответника, в тримесечен срок от получаване на
поканата, да внесе по посочената банкова сметка ***, но плащане не е извършено
от ответника.
При горните мотиви съдът приема,
че ищеца в условията на пълно и главно доказване установи основателността на
предявения иск. Доказано е виновно поведение на ответника, причинно –
следствена връзка между противоправното му поведение и причинените вреди,
изплатено от ищеца обезщетение за вредите, причинени от ответника и законова субругация
на ищеца в правата на кредитор на ответника. Така исковата претенция се явява
основателна и доказана по основание и размер.
При тези съображения, съдът
намира, че ищеца в условията на пълно и главно доказване установи
основателността на иска, поради което съдът го уважава в претендирания размер 8 650.99
лв.
Съдът намира, че неоснователен е
довода на особения представител на ответника – че по отношение на предявения
иск е настъпила погасителна давност. В отговора, процесуалния представител на
ответника сочи, че 5 годишния давностен срок е започнал да тече от 14.08.2014
г., на която дата е извършено плащане на една от претенциите за обезщетение на
италианското бюро, и е изтекъл на 14.08.2019 г., а Исковата молба е депозирана
в съда след тази дата.
Съдът не се солидаризира с този
довод. Исковата молба е депозирана първоначално пред РС – Видин, който
впоследствие е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност
на настоящия съд. Исковата молба е подадена в РС – Видин на 13.08.2019 г. – вх.
№ 2336, поради което и материалното право на иск на ищеца не е погасено по
давност. Поради това съдът приема, че института на погасителната давност е
неприложим в настоящия случай.
По иска за законни лихви за
забава – чл. 86 ЗЗД.
Предвид на това, че съдът уважава
главния иск, то основателен се явява и акцесорния такъв за законни лихви за
забава. С депозирането на исковата молба, ищеца е поканил ответника да плати,
поради което и от този момент, последния изпада в забава. Предвид
гореизложеното съдът уважава и иска за законни лихви за забава върху главницата,
считано от 13.08.2019 г. – датата на депозиране на исковата молба пред РС –
Видин до окончателното й изплащане.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът
уважи обективно съединените искове, поради което и ответника е страната в
процеса, която следва да понесе в своя тежест разноските по делото направени от
ищеца. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса в
размер на 346.04 лв., както и направените от ищеца разноски за особен
представител на ответника в размер на 596.04 лв.
С исковата молба се претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, като конкретен размер не е посочен.
По делото, преди проведеното съдебно заседание, е депозирано Становище и от
адвокат. Липсват обаче доказателства за договорено адвокатско възнаграждение
между ищеца и адвоката – пълномощник, както и платено ли е такова и е платено –
по какъв начин – в брой или по банков път. Поради това, съдът намира, че не
следва да присъди в полза на ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като не са
налице основанията на т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК – съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая договор за правна защита
не е представен, респективно – липсват данни за договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение.
Поради това, съдът намира, че на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 200 лв. Исковата молба е
депозирана от юрисконсулт, поради което и съдът присъжда разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.А.М., с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище – гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2,
ет. 4, представляван от Б.М. – Изп. директор, със съдебен адрес ***, офис 2
– адв. Д. К., сумата от : 8 650.99
лв. (осем хиляди шестстотин и петдесет лева и деветдесет
и девет ст./ – на осн. чл. 288а, ал. 3 във вр. с 1, т. 1 КЗ /отм./ - обезщетение
за причинени от ответника неимуществени вреди по щета № 220103/ 06.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.08.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.А.М., с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище – гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2,
ет. 4, представляван от Б.М. – Изп. директор, със съдебен адрес ***, офис 2
– адв. Д. К., направените по делото разноски : 346.04 лв. – за държавна
такса, 200.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение – на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.
37 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
както и 596.04 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :