Определение по дело №39242/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34739
Дата: 19 декември 2022 г. (в сила от 19 декември 2022 г.)
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20221110139242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34739
гр. София, 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110139242 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. А. К., чрез адв. А. В., с която срещу . са
предявени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 20 000 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на иска /21.07.2022 г./, както и с правно основание чл. 240,
ал. 2 ЗЗД за сумата от 400 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
11.06.2021 г.- 11.06.2022 г.
Ищецът твърди, че на 11.06.2021 г. между страните е бил сключен писмен договор за
паричен заем, по силата на който е предоставил на дружеството сума в размер на 20 000
лева, преведена на ответника по банков път на 14.06.2021 г. Поддържа, че падежът на
задължението е бил уговорен с чл. 4 от договора – 11.06.2022 г. Към момента на депозиране
на исковата молба заемателят не е погасил задължението си, с оглед което и счита, че
изискуемостта на вземането е настъпила. Ищецът поканил ответника да изпълни
задължението си, като изпратил до дружеството нотариална покана, с която предоставил
допълнителен срок за изпълнение. С договора за заем страните уговорили още да се дължи
възнаградителна лихва в размер на 2 % годишно върху получената сума. Сочи, че към датата
на настъпване на падежа на главното задължение вземането за лихва е в размер на сумата от
400 лева за периода 11.06.2021 г. – 11.06.2022 г. Представя документи, които иска да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Ответникът оспорва предявените искове като сочи, че приложеният към исковата молба
неподписан от него екземпляр от договор за заем никога не е бил сключван между страните.
Обръща внимание на представеното от ищеца платежно нареждане от 14.06.2021 г.
Акцентира на реалния характер на договора за заем, като поддържа, че именно на 14.06.2021
г. между страните е бил сключен договор за заем за сумата от 20 000 лева с падеж на
задължението за връщане на същата 14.06.2030 г. съгласно чл. 4 от договора, който
ответникът представя. Прави възражение за ненастъпила изискуемост на задължението за
1
връщане на предадената в заем сума, доколкото срокът за изпълнение е бил уговорен в
полза на длъжника. Допълва, че падежът на задължението за възнаградителна лихва също е
14.06.2030 г., с оглед което вземанията по договора не са изискуеми. Моли исковете да
бъдат отхърлени по изложените съображения. Представя писмен документ, който иска да се
приеме като доказателство по делото.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 154, ал. 1 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да установи, че
между страните е бил сключен договор за заем за сумата от 20000 лева, която е предоставил
на ответника на 14.06.2021 г., а последният се е задължил да му върне същата до 11.06.2022
г., както и да заплати възнаградителна лихва в размер на 2 % върху сумата годишно в същия
срок.
В тежест на ответника по предявените искове и в случай че ищецът установи горните
обстоятелства, е да докаже, че е погасил задълженията си на падежа. По възражението за
ненастъпила изискуемост в тежест на ответника е да установи, че падежът на задълженията
по договора за заем, в т.ч. и на задължението за заплащане на възнаградителна лихва е
определен от страните на различна от сочената в исковата молба дата, а именно: 14.06.2030
г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че ненуждаещи се от
доказване в производството са следните обстоятелства: че по силата на сключен между
страните писмен договор за заем ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 20
000 лева, която е превел по банкова сметка на ответника на 14.06.2021 г. съгласно
представеното с исковата молба платежно нареждане.
На основание чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следва да укаже на ищеца, че представеният към
исковата молба договор за заем не носи подпис за заемател. На ищеца следва да се
предостави възможност да представи подписан и от двете страни договор за заем /с оглед
твърденията в исковата молба, че между страните е бил сключен писмен договор за заем/,
доколкото с отговора на исковата молба ответникът е оспорил да е сключвал, съответно да е
подписвал с ищеца договор за заем на посочената дата с падеж на задълженията по същия
11.06.2022 г. Едва след представянето /или непредставянето/ на такъв документ по делото,
изразяване на становище от насрещната страна, съдът ще се произнесе по направеното с
отговора на исковата молба оспорване.
Следва да се приемат представените от страните писмени доказателства.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно уреждане на
спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
2
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в срок до края на първото открито съдебно заседание да представи
подписан и от двете страни договор за заем.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните с исковата
молба и с отговора на исковата молба документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.02.2023 г. от 09:30
часа, за когато да се призоват страните.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните. На ищеца да се връчат и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложението.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3