Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр. Попово, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
691 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 422
във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 327 от ТЗ, във вр. чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът
„Фарм Технолоджи“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано заедно и поотделно от управителите Х.А.Г. и Е.Е.П., действащи чрез пълномощник: адв.
Р.Н.А. ***, твърди в исковата молба, че е търговец на специализирани
селскостопански стоки и изделия и по-конкретно – оборудване и консумативи за
кравеферми.
Твърди,
че страните са били в трайни търговски отношения от 2015 г. и ежегодно сключвали
помежду си по няколко договора.
Тъй
като седалищата на страните били в различни населени места, установената между
тях трайна търговска практика била следната: при необходимост от закупуване на
селскостопански стоки и изделия, ответното дружество чрез управителя си или
чрез свой служител, отправяло в телефонен разговор до ищцовото
дружество искане за закупуване на конкретни стоки. Ищцовото
дружество доставяло стоките до адрес, посочен от купувача – обичайно собствена
на ответника кравеферма, находяща се в с. М ***. За
доставените и получени стоки при предаването се съставяла стокова разписка, в
която подробно се описвали видът и количеството на стоките и същата се
подписвала от представители на всяка от страните. Въз основа на стоковата разписка, за сключената
покупко-продажба се съставяла данъчна фактура, която се изпращала на купувача
за плащане по пощата с препоръчано писмо.
През 2017 г. ответното дружество
отправило искане до ищцовото за закупуване на стоки,
подробно описани в исковата молба, както и отправило искане за осъществяване на
сервизно обслужване в кравефермата на дружеството в с. М ***. Стоките били
доставени лично от управителя на ищцовото дружество –
Е. П., който лично извършил и сервизното обслужване. За предаването и
приемането на стоките била издадена стокова разписка от 19.04.2017 г. и
впоследствие била издадена фактура № **********/21.04.2017 г. на обща стойност
1804.08 лв., която била получена от
дружеството – купувач на 24.04.2017 г. Цената на стоките по фактурата не
била заплатена и понастоящем.
В началото на м. август 2017 г.
ответното дружество отново отправило до ищцовото
искане за закупуване на специализирани стоки за кравеферма с обещание да
издължи срочно дължимата сума по предходно посочената фактура. В резултат на
това ищцовото дружество доставило стоките, предало ги
на ответното, издадало стоката разписка, която била
двустранно подписана, а впоследствие
издало фактура № **********/08.08.2017 г. на стойност
261.60 лв., получена от лицето Ивета Д. на 10.08.2017 г. и неплатена до
момента.
В края на м. декември 2017 г., след
проведени многократни разговори между представляващите и управляващите двете
дружества, и след обещание от ответната страна за бързо погасяване на дължимите
парични суми, на 31.10.2017 г. страните сключили трета сделка с предмет –
покупко-продажба на селскостопански стоки, подробно описани в исковата молба,
за което била издадена и стокова разписка, и фактура № **********/31.10.2017 г.
на обща стойност 345.60 лв. Фактурата отново била получена от лицето Ивета Д.
на 03.11.2017 г., но не била заплатена.
Общият размер на дължимите сми по трите
фактури бил 2411.28 лв. с включен ДДС.
Твърди, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си по договора за търговска покупко-продажба
– да предаде на купувача стоките, предмет на всеки един от договорите, но
ответното дружество не изпълнило задължението си да заплати цената на
закупените и получени от него стоки,
поради което първоначално било проведено заповедно производство, по което била
издадена заповед за изпълнение, а впоследствие, поради подадено от ответника
възражение, бил предявен и настоящият иск за установяване на горепосоченото
вземане.
Предвид
гореизложеното, моли да бъде постановено решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата
2411.28 лв. – главница за незаплатени парични суми по три търговски сделки с
предмет търговска покупко-продажба на селскостопански изделия, обективирани в данъчна фактура № № **********/21.04.2017
г., данъчна фактура № **********/08.08.2017 г. и
данъчна фактура № **********/31.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018 г. до
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 455/01.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 504/2018 г. по описа на Районен съд –
Попово.
Претендира присъждане на разноски в
заповедното и в исковото производство.
В първото по делото съдебно
заседание ищецът поддържа предявените искове чрез пълномощник: адв. А. ***. В съдебното заседание, в което е приключено
съдебното дирене и е даден ход по същество на спора, за ищцовата
страна не се явява представител. С писмена молба, подадена от ищеца чрез
пълномощника му – адв. А., предявените искове се
поддържат изцяло. Претендират се разноски.
В
едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК НЕ Е ПОДАДЕН писмен отговор от ответника
„Д. 2000“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. К ***, представлявано от
управителя С.Б.Д., не е изразено становище по предявените искове. Не са
представени писмени доказателства. Не са направени доказателствени
искания. Не са оспорени представените с исковата молба документи.
В съдебно
заседание за ответника не се явява представител. Не са посочени уважителни
причини за неявяването му.
Съдът, след
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа
на подадено от „Фарм Технолоджи“ ООД – гр. С.,
представлявано заедно и поотделно от
управителите Х.А.Г. и Е.Е.П., действащи чрез пълномощник: адв.
Р.Н.А. ***, заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№ 504/2018 г. по описа на ПпРС (приложено в цялост към настоящото дело). По
него е издадена Заповед № 455/01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „Д.
*** , представлявано от управителя Д.В.Д.,
да заплати на кредитора сумата 2411.28 лв. (две хиляди четиристотин и единадесет
лева и 28 ст.), представляваща неизплатена парична сума по сключени три
търговски сделки с предмет покупко-продажба на селскостопански стоки и изделия,
по които са издадени три фактури: от 21.04.2017 г., 08.08.2017
г. и 31.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата 448.22 лв. (четиристотин
четиридесет и осем лева и 22 ст.) – разноски по делото, от които за заплатена държавна
такса – 48.22 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение – 400.00 лв.
В срока и по
реда на чл. 414 от ГПК длъжникът по заповедта е възразил, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, във връзка с което
е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск
е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.
Няма спор по
делото, че ищецът е търговец на специализирани селскостопански стоки и изделия.
Няма спор още, че през 2017 г. от ищеца „Фарм Технолоджи“ ООД, като изпълнител, с получател: „Д. 2000“
ЕООД, са издадени три фактури (заверени копия приложени по делото), както
следва:
– фактура № ********** от 21.04.2017 г. – за доставка на следните
стоки: силиконов чорап “Classic
Pro” – 16 бр.; млечен маркуч силикон Ф16 зелен – 4.8 метра; сервизен к-т Класик
300 - 2 бр.; сервизен к-т Стимопулс 4500 ч. – 4 бр.;
сервизен к-т Стимопулс 1500 ч. – 4 бр.; CIRCO DESCAL X-TRA АР
1 кг. –
1 брой, Qualiton А 25 кг. – 2 бр.; Qualiton SO 25 кг. –
2 бр.; млечен филтър 455x60
– 1 пакет; препарат за ВП VCL 22 5л. – 2 бр., заедно със сервизно
обслужване – 4 часа – всички стоки и услуги на обща стойност 1804.08 лв. с ДДС;
– фактура № ********** от 08.08.2017 г. – за
доставка на следните стоки:
CIRCO SUPER AFM 25 – 1 бр.; CIRCO
SUPER SFM 25 – 1 бр.; дренажна
гъба 50
(7009-9926-360) –12 бр.; млечен филтър 455x60 – 1 пакет – всички стоки на обща стойност 261.60 лв. с ДДС;
– фактура № ********** от 31.10.2017 г. – за доставка на
следните стоки: Qualiton А 25 кг. – 2 бр.; Qualiton SO 25 кг. –
2 бр.; млечен филтър 455x60
– 1 пакет, всички стоки на обща стойност 345.60 лв. с ДДС.
Няма спор още, а и от приложените заверени копия на стокова
разписка от 19.04.2017 г.; стокова разписка от 03.08.2017 г. и стокова разписка от
31.10.2017 г. е видно, че всички стоки по фактурите са получени от
ответното дружество. Самите фактури също
са получени от представител на ответното дружество (видно от приложените
заверени копия на известия за доставяне).
С оглед изясняване на делото от
фактическа страна бе допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. Е.Б.В. ***. Вещото лице е изготвило заключението си въз
основа на доказателствата по делото и след справка в счетоводството на ищцовото дружество. При ответното дружество не е извършена проверка, тъй като вещото лице
не е могло да осъществи контакт с представител на това дружество. Съгласно заключението на вещото
лице процесните фактури отговарят на изискванията на
Закона за счетоводството. Същите са осчетоводени в счетоводството на ищеца и са
отразени в дневниците за продажби. Вещото лице не можа да отговори на въпроса
дали е ползван данъчен кредит от ответника поради липса на контакт със същия,
във връзка с което и не е извършена проверка на счетоводните документи при
него. От представените от ищеца
счетоводни справки вещото лице е установило, че плащания от ответника по процесните фактури не са извършвани.
Заключението на вещото лице е
прието и приложено по делото, като обективно и компетентно изготвено, и като
неоспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл.
327 от ТЗ, във вр. чл. 79 от ЗЗД.
Искът е допустим, тъй като е подаден от легитимирано лице, разполагащо с
правен интерес от предявяването му и в законния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество, съдът го приема за основателен по следните
съображения:
С доклада по делото в тежест на ищцовата
страна е разпределено да докаже факта, от който произтича вземането й както по
основание, така и по размер, а именно: че между страните съществуват валидни
търговски правоотношения по 3 бр. договори за покупко-продажба на селскостопански
стоки, че ищецът е изправна страна по договорите – т.е. че е предал на
ответника стоките, предмет на договорите на стойност, претендирана
с исковата молба, за което са издадени и
процесните фактури.
В
тежест на ответника е разпределено да докаже факта, че е платил задължението по
фактурите в уговорения срок.
От събраните по делото и неоспорени писмени доказателства съдът приема
за доказано по категоричен начин в настоящия процес, че през 2017 г. между
страните по делото: „Фарм Технолоджи“
ООД, като продавач, от една страна и „Д. 2000“ ЕООД, като купувач, от друга
страна, са сключени три поредни търговски сделки с предмет покупко-продажба на
селскостопански стоки и изделия, подробно описани в процесните
фактури. Доказано е по категоричен начин
от приложените стокови разписки, че стоките, предмет на договорите за
покупко-продажба, са доставени от ищеца на ответника, като по този начин ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
договорите. В изпълнение на изискването на чл. 321 ТЗ продавачът е издал и процесните фактури, които не са оспорени от ответника –
купувач. При това положение за ответното дружество е възникнало задължението да заплати цената на стоките и
услугите.
Както от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, така и от неангажирането от ответната страна на
доказателства за извършено плащане, може да бъде направен категоричен извод, че
ответникът не е изпълнил основното си задължение по договорите за
покупко-продажба – да заплати стойността на закупените от него стоки по процесните фактури.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан в
пълния му предявен размер, поради което следва
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата 2411.28 лв. (две хиляди четиристотин и единадесет лева и 28 ст.), представляваща неизплатена парична сума по сключени три
търговски сделки с предмет покупко-продажба на селскостопански стоки и изделия,
по които са издадени фактура № ********** от
21.04.2017 г., фактура № ********** от 08.08.2017
г. и фактура № ********** от 31.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед №
455/01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 504/2018 г. по описа на Районен съд – Попово.
При
този изход на спора и като се съобрази със задължителното тълкуване,
дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК ВКС, съдът счита, че ответното дружество следва да заплати
на ищцовото дружество сумата 448.22 лв. (четиристотин
четиридесет и осем лева и 22 ст.) – разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 504/2018 г. по описа на ПпРС, в т.ч. 48.22 лв. – за заплатена
държавна такса и 400.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение, както и
сумата 598.23 лв. (петстотин деветдесет и осем лева и 23 ст.) – разноски в
исковото производство по настоящото гр.д. № 691/2018 г. по описа на ПпРС, в
т.ч. 48.23 лв. – за заплатена държавна такса, 150.00 лв. – за заплатено
възнаграждение на вещо лице и 400.00 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Д. –2000“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. К ***, представлявано
от управителя С.Б.Д., и „ФАРМ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано заедно и поотделно от
управителите Х.А.Г. и Е.Е.П., ЧЕ „Д.–2000“ ЕООД ДЪЛЖИ НА „ФАРМ
ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД,
СУМАТА 2411.28 лв. (две хиляди
четиристотин и единадесет лева и 28 ст.),
представляваща неизплатена парична
сума по сключени три търговски сделки с предмет покупко-продажба на
селскостопански стоки и изделия, по които са издадени фактура № ********** от 21.04.2017 г., фактура № ********** от 08.08.2017 г. и фактура № ********** от 31.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед №
455/01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 504/2018 г. по описа на Районен съд – Попово.
ОСЪЖДА „Д. –2000“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. К ***, представлявано от управителя С.Б.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ НА „ФАРМ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано заедно и
поотделно от управителите Х.А.Г. и Е.Е.П., СУМАТА 448.22 лв.
(четиристотин четиридесет и осем лева и 22 ст.) – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 504/2018 г. по описа на Районен съд – Попово, както и сумата 598.23 лв. (петстотин
деветдесет и осем лева и 23 ст.)–разноски в исковото производство по гр.д. №
691/2018 г. по описа на Районен съд – Попово.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд – Т..
СЪДИЯ: