Решение по дело №1173/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1373
Дата: 4 октомври 2021 г.
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20217040701173
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1373

Бургас, 04/10/2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав,  в открито  заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                    Съдия Златина Бъчварова

Секретар В. С.

като разгледа административно дело  номер  1173   по описа за  2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на В.В.Т. ***, против отказ на началника на сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, да върне иззетото свидетелство за управление на МПС/СУМПС/, поради неизпълнение изискванията на чл.159, ал.2 ЗДВп, обективиран в писмо, рег.№769000-12537 от 10.05.2021 г.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е отменена заповедта, с която на основание чл.171, т.1, б. „д“ ЗДвП, му е приложена принудителна административна мярка и му е отнето СУМПС. Сочи, че след като цитираната норма е обявена за противоконституционна неоснователно административният орган отказва да върне отнетото му СУМПС. Иска да се отмени. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че независимо от отмяната на ЗППАМ №20-1886-000088 от 25.08.2020 г., издадена на основание чл.171, т.1, б. „д“ ЗДвП, за връщане на отнетото СУМПС е приложима нормата на чл.159, ал.2 ЗДвП, която не е обявена за противоконституционна и е приложима в случая. Счита, че СУМПС следва да се върне на Т. след заплащане на всички дължими от него глоби. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд  Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е има правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е отказ на началника на сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, да върне на В.В.Т. ***, иззетото свидетелство за управление на МПС/СУМПС/, поради неизпълнение изискванията на чл.159, ал.2 ЗДВп, обективиран в писмо, рег.№769000-12537 от 10.05.2021 г.

От представените в административната преписка доказателства се установява, че:

На 21.08.2020 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №1516 за нарушение по чл.190, ал.3 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/. Със съставянето на акта  е отнето и свидетелството за управление на моторно превозно средство.
         На 25.08.2020 г. началник сектор, Районно управление Силистра, ОД МВР Силистра, е издал заповед №20-1886-000088, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП, на В.Т. е приложена 
административна мярка/ПАМ/- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащането на глобата.

На 29.03.2021 г. Административен съд Бургас с решение № 479 по адм.дело № 2059/2020 г. е отменил заповед № 20-1886-000088/25.08.2020 г.

На 23.04.2021 г.Т. е подал заявление до началник сектор „Пътна полиция“/ПП/,ОД МВР Бургас за връщане на отнетото му свидетелство за управление на моторно превозно средство/л.8 от  делото/.

На 10.05.2021 г. началникът на сектор ПП, ОД МВР Бургас е отказал на осн. чл. 152, ал. 2 ЗДвП, да върне свидетелството за управление на моторно превозно средство на В.Т.. Мотивирал е отказа с извършените от Т. множество нарушения по ЗДвП, за които са издадени електронни фишове, връчени му лично на 29.06.2020 г. и 21.08.2020 г. За тези фишове са били подадени декларации за тяхното „пресъставяне“, поради неоснователност на искането е постановен отказ от директора на ОД МВР Бургас. Посочено е че към 10.05.2021 г. не са налице данни, фишовете да се обжалват по съдебен ред. 

Отказът на началник сектор „ПП“, ОД МВР Бургас, обективиран в писмо, рег.№769000-12537 от 10.05.2021 г. е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, отказът обективиран в писмо с рег.№769000-12537 от 10.05.2021 г. е издадена от компетентен орган - началник сектор „ПП“, ОД МВР Бургас ОД МВР Бургас, по арг. от 22, ал.1, вр.чл.4, ал.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина/обн.ДВ, бр.97/2002 г., Наредба №І-157/.

На второ място, отказът е издаден в предвидена от закона писмена форма и е мотивиран. В практиката, мотивите да съществуват в друг документ съставен от друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г.

На трето място, в производството по издаване на оспорения отказ не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същият е съобразен с целта на закона.

Относно преценката за материална законосъобразност на отказа, съдът съобрази следното:

Правилото на  чл.159, ал.2 ЗДвП регламентира, че не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. Следователно, предпоставка според цитираната норма, да бъде върнато отнетото СУМПС на жалбоподателя е, същият да е заплатил изцяло дължимите глоби.

По делото безспорно се установява, че на В.Т. е съставен АУАН№ 1516/21.08.2020 г. за нарушение по чл.190, ал.3 ЗДвП/ и е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Издадена е и заповед №20-1886-000088/25.08.2020 г. от началник сектор, Районно управление Силистра, ОД МВР Силистра, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП, на В.Т. е приложена  административна мярка/ПАМ/- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащането на глобата, която е отменена от Административен съд Бургас с решение № 479/29.03.2021 г. по адм.дело № 2059/2020 г.

Жалбоподателят твърди, че неоснователно административният орган не връща отнетото СУМПС, при положение, че ЗППАМ №20-1886-000088/25.08.2020 г., издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП е отменена, а цитираната норма е обявена за противоконституционна от КС на РБ.

Основание за издаване на оспорения в настоящото производство отказ обаче е нормата на чл.159, ал.2 ЗДвП, която не е обявена за противоконституционна и към момента на издаване акта е действащо право.

Издадените на В.Т. електронни фишове са му били връчени лично на 29.06.2020 г. и 21.08.2021 г. /л.9, 12 и 14 от делото/. В писмо, рег.№769000-17888 от 02.07.2021 г. на началник сектор „ПП“ ОД МВР Бургас се сочи, че на 29.06.2020 г. на Т. са връчени 31 електронни фиша, глобите по три от които е заплатил. Връчените на 21.08.2020 г. два електронни фиша, издадени от ОД МВР Бургас, не са обжалвани и са влезли в сила на 07.09.2020 г./л.40-41 от делото/. Жалбоподателят представя решение на Районен съд Бургас по адм.дело №4073/2020 г., с което е отменен електронен фиш серия К №3211325, издаден от ОД МВР Бургас и което не е влязло в сила. За останалите електронни фишове жалбоподателят твърди, че са оспорени пред съда, но доказателства в тази насока не е ангажирал, при разпределена в производството доказателствена тежест. Изрично в съдебно заседание, проведено на 07.07.2021 г. процесуалният представител на Т. сочи, че в ТД НАП е образувано изпълнително дело срещу жалбоподателя за сумата около 6 000.00 лева, по които не е направил нито едно плащане/виж протокол от с.з., 30 от делото, гръб/.

При липса на доказателства, че наложените глоби са платени и задължението е погасено, оспореният административен акт е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.159, ал.2 ЗДвП, която съдържа забрана за връщане на СУМПС по отношение на водач, който не е заплатил изцяло дължимите от него глоби. 

 В настоящото производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган. Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесния отказ.

Последният като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон  и неговата цел, е законосъобразен, а жалбата на В.Т. е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този резултат разноски на жалбоподателя не се следват.

Мотивиран така и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Т. ***, против отказ на началника на сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, да върне иззетото свидетелство за управление на МПС/СУМПС/, поради неизпълнение изискванията на чл.159, ал.2 ЗДВп, обективиран в писмо, рег.№769000-12537 от 10.05.2021 г.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република  България.                                                                                          

 

                                                 СЪДИЯ: