№ 28849
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА
ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Частно гражданско дело № 20221110112822 по описа за 2022 година
Подадено е заявление от А. Б. Б. ЕООД, с ЕИК: ... за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, с която да бъде разпоредено на Р. Н. П., с ЕГН:
********** да заплати сумата от 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща
дължима сума по Договор за кредит № 752723/27.10.2016г. сключен между "К." ЕАД и
Р.П., заплатена в полза на кредитора от "А. Т." ЕООД, с ЕИК: ..., в качеството му на
поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от 27.10.2016г., който след
встъпване в правата на кредитора спрямо длъжника е прехвърлил вземането си спрямо
Р.П. в полза на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021г., ведно със законна лихва за период от 10.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 98,92 лева (деветдесет и осем лева и 92 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 30.11.2016 г. до 30.04.2017 г., сумата 361,20 лева (триста
шестдесет и един лева и 20 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
30.11.2016 г. до 23.02.2021 г., 481,98лева (четиристотин осемдесет и един лева и 98
стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 27.10.2016г. , ведно със законна лихва за период от 10.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 193,66 лева (сто деветдесет и три лева и 66 стотинки),
представляваща мораторна лихва по Договор за предоставяне на поръчителство,
дължима за период от 23.02.0202 г. до 02.03.2021 г.
Настоящия състав намира заявлението в частта относно сумата 481,98лева
(четиристотин осемдесет и един лева и 98 стотинки), представляваща възнаграждение
по Договор за предоставяне на поръчителство от 27.10.2016г. , ведно със законна лихва
за период от 10.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 193,66 лева (сто
деветдесет и три лева и 66 стотинки), представляваща мораторна лихва по Договор за
предоставяне на поръчителство, дължима за период от 23.02.0202 г. до 02.03.2021 г., за
1
неоснователно по следните съображения:
Заявителят обосновава вземането си към длъжника за сумата от 481,98лева с
обективирана в чл. 4 от договора за предоставяне на поръчителство от 27.10.2016г.,
сключен между "К." ЕАД и "А. Т." ЕООД, клауза, съгласно която поръчителят има
право на възнаграждение за изпълнение на задълженията си по този договор.
Съдът намира така посочена клауза за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
от ЗЗП поради следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №752723/27.10.2016г.,
сключен между "К." ЕАД и Р.П. потребителят следва да формира избор дали да
предостави обезпечение по кредита и ако да- съгласно клаузата може да избира между
поръчителство или банкова гаранция. В случай, че поръчителят е заявил обезпечение
чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "К." юридическо лице-поръчител, то
заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа
от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на
кредит в този случай е 24 часа. При непосочване на посоченото обезпечение,
заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му.
Съдът намира, че отношенията между кредитора и длъжника са представени като
регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за поръчителство,
предвид изложените от заявителя твърдения, но се касае за свързани и обусловени
правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Договорът за
потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен. От своя страна е
налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита. Налице е дълг по кредитно правоотношение с
уговорени акцесорни плащания, които следва да се разглеждат като едно цяло, а не
като отделни договори. Съдът намира, че целта на обособяването на кредитното
правоотношение в отделен договор, е да се заобиколи закона и забраната за уговаряне
на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора- чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по
кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите
по кредита. Възнаграждението на поръчителя не е включено в предвидения по
договора ГПР, а ако бъде включено, стойността на ГПР /който в случая е 50%/ ще
надвиши максимално допустимия размер, регламентиран в императивната норма на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК- петкратният размер на законната лихва по просрочени задължения
в левове и валута по постановление на Министерския съвет на Република България.
Освен това плащането на тази такса е уговорено като приоритетно - преди основното
задължение по кредитното правоотношение, от което ясно прозира целта му-да
2
обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в насрещната престация. Като
последица води до неоснователно обогатяване за кредитора-както за кредитодателя,
така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е предвиден в ЗЗД, в
случая с него се постига осигуряване на сигурен доход без насреща да е престирана
услуга. На практика е предвидена допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали
ще се предостави, поради което е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143,
ал.1, т.14 ЗЗП.
В полза на „А. Т.“ ЕООД не е възникнало вземане за възнаграждение въз основа
на Договор за потребителски кредит №752723/27.10.2016г. сключен между "К." ЕАД и
Р.П., нито въз основа на Договор за предоставяне на поръчителство от 27.10.2016г.,
доколкото се основава на неравноправни клаузи. С оглед на обстоятелството, че
вземане не е възникнало то не е могло и да бъде прехвърлено в полза на заявителя.
Доколкото вземането за лихва е акцесорно на главното вземане, то и тази сума се явява
недължима.
Ето защо в частта, с която се обективира искане за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 481,98лева (четиристотин осемдесет и един лева и 98
стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 27.10.2016г. , ведно със законна лихва за период от 10.03.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата 193,66 лева (сто деветдесет и три лева и 66 стотинки),
представляваща мораторна лихва по Договор за предоставяне на поръчителство,
дължима за период от 23.02.0202 г. до 02.03.2021 г., заявлението следва да бъде
отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Така мотивиран съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на А. Б. Б. ЕООД, с ЕИК: ... предявено срещу Р. Н. П.,
с ЕГН: **********, в частта, обективираща искане за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 481,98лева (четиристотин осемдесет и един лева и 98
стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 27.10.2016г. , ведно със законна лихва за период от 10.03.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата 193,66 лева (сто деветдесет и три лева и 66 стотинки),
представляваща мораторна лихва по Договор за предоставяне на поръчителство,
дължима за период от 23.02.0202 г. до 02.03.2021 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд
в седмичен срок от връчването на преписа.
Препис от Разпореждането да се връчи на заявителя.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4