Решение по дело №4887/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260033
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20202120204887
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

260033

 

18.01.2021 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 16.12.2020 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Райна Жекова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4887 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Г.М.К., ЕГН ********** ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №6938/02.09.2020 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от същия закон във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001 г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 1 000.00 лева.

            Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В жалбата се посочва, че вмененото му нарушение попада в обхвата на изключенията, предвидени в чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.4 от Наредбата, в които случаи не се издава разрешително. Посочва се също така, че е налице вътрешно противоречие в текстовото описание на вмененото нарушение и неговата цифрова квалификация. Посочва се и че при незаплатена такса квалификацията на нарушението би била по чл.177, ал.3 ЗДвП, а не както е в процесния случай – чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който отправя искане за потвърждаване на процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на 10.11.2020 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила в съда на 16.11.2020 г. с вх.№271825/16.11.2020 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.2, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 11.08.2020 г. около 14:30 часа на път I-9, км 267 и на 2 км след разклона за с.Ново Паничарево в посока гр.Малко Търново – гр.Бургас, жалбоподателят бил спрян за проверка от М.Д.К. (главен инспектор към АПИ), докато управлявал ППС с шест оси - товарен автомобил марка „МАН“ с три оси с рег.№ А 43 50 ММ и ремарке с три оси с рег.№ А 09 23 ЕМ. По време на проверката било установено, че измерената дължина на превозващото дърва ППС е 19.75 м при максимално допустима от 18.75 м, съгласно чл.5, ал.1, т.3 от Наредбата. Измерването било извършено с ролетка 1236/18 (50 м).

В резултат на посочената проверка на място и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.М.К. съставил против жалбоподателя Акт №0007658/11.08.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Димитър М. ***. На същата дата срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата.

На 02.09.2020 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 10.11.2020 г.

На 16.11.2020 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№271825/16.11.2020 г. в съда постъпила процесната жалба.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.56 ЗП.

Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Съгласно §1., т.8, предл.1 "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари.

Поднормативният акт, с който са установени нормите за тежки и извънгабаритни товари е НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. С наредбата се определят допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за движението по пътищата, наричани за краткост "ППС", които не представляват опасност за участниците в движението, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване.

Според чл.2 от Наредбата извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5.

Според чл.5, ал.1, т.3, б.“Д“ от Наредбата допустимата максимална дължина на моторно превозно средство с едно или повече ремаркета по пътищата, отворени за обществено ползване, е 18.75 метра. В настоящия случай тази дължина е била установена като 19.75 метра. Именно посочената разпоредба е следвало да бъде посочена като нарушена, а не чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата. Последната разпоредба не предписва правно дължимо поведение, а изяснява компетентността на службите за контрол във вътрешността на страната при установени случаи на движение на МПС, което се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.

Съгласно последната посочена разпоредба извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. Очевидно е правната квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение е сгрешена и фигурира като такава както в АУАН, така и в процесното НП.

Това нарушение е от категорията на неотстранимите и е достатъчно за постановяване на отменително решение.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №6938/02.09.2020 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от същия закон във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001 г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството,

на Г.М.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 1 000.00 лева.

                                                                                                                      

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд