РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 20.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 25 октомври през две хиляди, двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2825 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
Н.С.
***
е предявил против ответника – ОД МВР Русе искове с правно основание
чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В
исковата молба се твърди, че заради извършено на 24.06.2020г. от
служители на ОДМВР-Русе претърсване и изземване на предмети по образувано
Досъдебно производство № 336Д-219/2020 г. по описа на ОДМВР - Русе, на ищеца
били нанесени имуществени вреди - най-малко
на стойност установената 38,98 лева месечно, считано
от 24.06.2020г., както и неимуществени вреди на стойност 200,00
лева, изразяващи се в психично напрежение, безсъние, липса на справедливи
действия по случая и от незаконосъобразни действия от служителите на МВР.
Претендира репариране
на причинените му неимуществени вреди в размер на 200,00 лева и имуществени в
размер на 38,98
лева месечно.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът - ОДМВР - Русе оспорва предявените
искове.
Развива съображения за тяхната недопустимост, неоснователност и недоказаност по
основание и размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че е предявен иск за обезщетения за вреди от действия
на разследващи органи по смисъла на чл.194, ал.З вр. чл.193
от НПК. Това е така, тъй като Извършените от тези
органи действия имат характер на такива по разследване, като отговорността за
дейността на правозащитните органи е регламентирана в чл.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Съгласно
чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда в следните хипотези:
1. При задържане
под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са
били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички
други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември
1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от
1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010
г.), наричана по-нататък "Конвенцията";
2. При нарушаване
на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. При обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
4. При налагане
на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато
лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;
5. При прилагане
от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно;
6. При изпълнение
на наложено наказание над определения срок или размер;
7. При незаконосъобразно
използване на специални разузнавателни средства.
Производството
по делото е образувано по искове за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 2,
ал. 1, т.З от ЗОДОВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице. За да се ангажира деликтната отговорност
на ответника - ОДМВР-Русе - юридическо лице, второстепенен разпоредител с
бюджет, е необходимо да се установи, че служител на юридическото лице, с
виновното си и противоправно действие и/или бездействие,
е причинил вреди на друго лице, като вредите следва да са в пряка и
непосредствена причинна връзка с неговото поведение като пряк причинител.
По отношение на претендираните имуществени вреди.
Досъдебно
производство № 336Д-219/2020 г. по описа на ОДМВР - Русе (ДП № 3720/19г. по
описа на Окръжна прокуратура-Русе) е било образувано
на 26.05.2020г. с постановление
на прокурор от Окръжна прокуратура-Русе, за престъпление по чл. 319а, ал. 1 чл. 3196,
ал. 1 от НК, което до настоящия момент е спряно (видно от изискваните от съда ежемесечни
справки) и все още не е приключило. Първоначално определеният
срок на разследването е удължен с два месеца, считано от 27.07.2020г.,
или до 27.09.2020г. По делото няма привлечени в качеството на
обвиняеми лица, извършени са множество и различни действия по разследването,
едно от които е било претърсване на апартамент и прилежащи помещения, находящи
се в гр.Русе, ул Р.И. № 6, вх. 2, ет.
7, ап. 19, извършено на 24.06.2020г.
Съгласно
разпоредбата на чл.161, ал.1 от НПК, в досъдебното
производство претърсване и изземване се извършва с разрешение на съдия от
съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на
който се извършва действието, по искане на прокурора. Извършеното на 24.06.2020г. процесуално-следствено действие
"претърсване и изземване" в жилища е един от способите за събиране на
доказателства по НПК и предвид факта на извършване на действията от оправомощен
орган - разследващ
полицай, с предварително получено разрешение от съдия от Окръжен съд-Русе и в
присъствието на поемни лица и на лицата, които използват жилището, неговото
извършване е напълно законосъобразно.
От
Протокола за претърсване и изземване (вж. лист 50-51 от
делото) е
видно, че преди неговото започване е било предложено на ищеца Н.С. да посочи
вещи - технически средства за комуникация, носители на информационни данни,
банкови, кредитни и финансови документи, книжа и други, свързани с предмета на
разследването, както и други, които имат значение за предмета на разследването,
провеждано по досъдебното производство, след което е било пристъпено към
претърсване в апартамента и прилежащите му помещения. При извършеното
претърсване са били намерени, описани, иззети и предявени на поемните лица и
другите присъстващи: 1 брой мобилен телефон, 1 брой преносим компютър и
документи, подробно описани в протокола. В протокола за претърсване и изземване
е направено единствено искане описаните вещи да бъдат върнати бързо, тъй като
синът на С. - С., не бил извършил „посоченото в
определението № 277 от 22.06.20г." Действието по
разследването е започнало в 09.50 часа и завършило в 10.45 часа.
Протоколът за претърсване и изземване е подписан от поемните лица, от
присъствалите лица и от извършилия го разследващ полицай и препис от него е бил
връчен на ищеца Н.С..
По делото не се събраха доказателства затова, че по време на
извършването на описаното процесуално-следствено действие са били ограничавани
правата на някое от присъствалите лица, нито да са
били създадени неудобства от органите на реда, тъй като действието по
разследването /претърсване и изземване/ е било извършено през деня, продължило
е по-малко от един час и то след като е било предложено на лицето да посочи
търсените предмети, видно от самия протокол за претърсване и изземване.
От изявлението на процесуалния представител на ответника става ясно, че
процесните веществени
доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Предметите,
иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат
върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното
производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина
и не са предмет на административно нарушение. По искане за
връщане прокурорът се произнася в тридневен срок. - чл.
111, ал. 1 - 3 от НПК.
По делото липсват доказателства ищецът Н.С.
да е депозирал искане за връщане на иззетите веществени доказателства и/или да
е било налице разрешение от наблюдаващия прокурор за тяхното връщане и това да
не е направено от служители на ОДМВР-Русе, което също доказва липсата на
незаконосъобразни действия на служители на ОД МВР Русе. Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че претенцията на
ищеца Н.С. за нанесени имуществени вреди от служители на ОД МВР Русе е
неоснователна.
По отношение на претендираните неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени
вреди се дължи когато е налице причинна връзка между отменения
незаконен акт и претърпените вреди. За
да възникне правото на иск за
обезщетение за неимуществени вреди по реда на този закон е необходимо да са налице всички кумулативни предпоставки по чл.2
от ЗОДОВ. Обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят
само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от
административна дейност.
Обемът
на търсената защита се определя от ищеца, с оглед на неговите твърдения и той
носи доказателствената тежест за установяване на причинната връзка. В конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, съгласно която обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от
закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и
всичко, което е свързано с обезщетяването, което следва да се прецени
конкретно. На обезщетяване подлежат вътрешните, душевни
състояния, но тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени
и когато е доказана причинната връзка, каквато в настоящия случай не е налице. Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че претенцията на
ищеца Н.С. за нанесени неимуществени вреди от служители на ОД МВР Русе е
неоснователна.
По разноските
Следвайки неоснователността и недоказаността на главните искове,
неоснователено е искането за
присъждане на направени по настоящето дело разноски.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в тежест на ищеца следва да се
присъди сумата от 360,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.С.
с ЕГН:********** искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу
ОД МВР Русе за имуществени вреди най-малко на
стойност установената 38,98 лева месечно, считано
от 24.06.2020г., както и за неимуществени
вреди на стойност 200,00 лева, изразяващи се в психично напрежение,
безсъние, липса на справедливи действия по случая и от незаконосъобразни
действия от служителите на ОД МВР Русе
на 24.06.2020г. при претърсване и изземване на предмети по
Досъдебно производство № 336Д-219/2020г. по описа на
ОДМВР – Русе, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.С.С. с ЕГН:**********
***, сумата от 360,00 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :