№ 2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 18. 12. 2020 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Добринка Долчинкова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело
№ 2265 по описа на съда за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.72, ал. 9 във вр. с чл.76, ал.5 от Закона за здравното
осигуряване /ЗЗО/ във вр. с чл.31, ал.1
от Договор № 164576/16.04.2019 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински
изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение,
заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК , сключен между НЗОК представлявана
от директора на РЗОК-Пловдив и „М. 2014“ ООД гр. Варна.
Образувано
е по жалба на „М. 2014“ ООД , представлявано от управителя В.С.М., против
заповед за налагане на санкция № 29-03-300-26/25.09.2020 г. на директора на
РЗОК-Пловдив, с която на дружеството-жалбоподател са наложени санкции за три
отделни нарушения в общ размер на 550 лв.
Изложени
са в жалбата доводи за издаване на обжалваната заповед при липсата на
материална компетентност на проверяващите, тъй като рецептурните бланки не били
отчетени за заплащане пред НЗОК ; при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във
връзка с дейността на арбитражната комисия и поради
неизясняване на фактите във връзка с
рецептурна книжка № 7917200 ; нарушения на материалния закон, тъй като за
един и същ вид рецептурни бланки /РБ/ била потърсена отговорност два пъти. Иска се
отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски. В
съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя.
Ответникът
– директорът на РЗОК-Пловдив , чрез упълномощения юрисконсулт А. Т. изразява
писмено становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното :
На
16.04.2019 г. е сключен между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК-
Пловдив и „М. 2014“ ООД гр. Варна договор № 164576 за отпускане на
лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални
медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от
НЗОК/РЗОК. С издадена от директора на РЗОК-Пловдив заповед № V-РД-13-1152/26.08.2020 г. е наредено извършването на
проверка на изпълнителя по този договор
- аптека „Марешки Пловдив 3“ , находяща
се в гр. Пловдив ул. „Г. С. Раковски“ № 3. За проверяващи са определени
контрольорите С.Д и Г.Г, а срока на проверката е определен от 26.08. до
4.09.2020 год. Проверката е извършена на 27.08.2020 г. , за резултатите от която е съставен констативен протокол
за извършване на финансов контрол върху изпълнението на договорите, сключени с
аптеките № V-РД-13-1152/27.08.2020 год. Протоколът е връчен на 2. 09. 2020 г. на
представителя на аптеката Й.С.. От „М. 2014“ ООД е подадено възражение срещу
констативния протокол , което е прието в РЗОК-Пловдив с вх.№
29-00-129/4.09.2020 год. По повод констатациите относно рецептурна книжка №
7917200 , към възражението е приложено обяснение от М. В. , внук на М. Т.В. За
разглеждане на подаденото възражение е издадена от директора на РЗОК-Пловдив
заповед № РД-18-61/10.09.2020 г. , с която е определен 6-членен състав на
Арбитражната комисия. Заседанието на Арбитражната комисия е проведено на
11.09.2020 год ., за което е съставен протокол № 4 от същата дата. Взето е от
комисията решение, съгласно което с 6
гласа „за“ възражението е прието за
неоснователно. Решението на Арбитражната комисия е връчено на „М. 2014“ ООД на
28.09.2020 год. Издадена е от директора
на РЗОК-Пловдив заповед за налагане на
санкция № 29-03-300-26/ 25.09.2020 г., която в частта по т.1 и т. 2 се отнася за РБ № 15885, № 15886 , № 15887,
№ 15888 и № 15889, а в частта по т. 3 се отнася за рецептурна
книжка № 7917200 на М. Т.В. От всички цитирани в заповедта РБ , отчетена за
заплащане е само РБ № 15887 на здравно-осигуреното лице Н.А.Д..
С електронна фактура №
**********/9.09.2020 г. е заплатена по тази РБ сумата от 57,60 лв. за 3
бр. тест ленти. Заповедта за налагане на санкция е връчена на „М.
2014“ ООД на 28.09.2020 г. , а подадената до АС- Варна жалба е приета в
РЗОК-Пловдив с вх.№ 29-00-149/
9.10.2020 год.
При така
установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирана страна в 14-дневния срок по чл.149,ал.1 от АПК и чл.31, ал.1 от Договор № 164576/16.04.2019 г. , срещу подлежащ на съдебен
контрол ИАА.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна – оспореният адм. акт е
издаден в нарушение на установената за него форма и при неправилно приложение
на материалния закон, поради което подлежи на отмяна съгласно чл.146, т. 2 и т. 4 от АПК.
Не се
споделят от съда възраженията на жалбоподателя за нищожност, тъй като обстоятелствата
по отчитане на РБ нямат отношение към материалната компетентност на възложителя
по договора. Несъстоятелно е и възражението за нарушаване на процедурата по разглеждане на възражението от арбитражна
комисия – установява се от наличните в адм. преписка писмени доказателства, че
същата е спазена.
Допуснатите
от адм. орган нарушения са следните :
В т.1 от
обжалваната заповед е посочено наличието
на нарушение по чл.15, ал.2 от Договор №
164576/16.04.2019 г., отнасящо се за
горецитираните 5 бр. РБ, описано както следва : не е спазено изискването магистър фармацевта
да въвежда в базата данни на софтуера реквизитите по реда на чл.13, ал. 4 от
изпълняваните рецепти в момента на отпускане на лекарствените продукти,
медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. За разлика от
т. 2 на заповедта, описанието в т.1 не посочва кои точно реквизити не са
въведени в базата данни на софтуера, което представлява нарушение на формата на
адм. акт по смисъла на чл.59, ал. 2, т. 4, пр. І от АПК. При тази даденост, възможно е само да се предполага , че адм
.орган е имал предвид в т.1 същите
реквизити описани в т. 2 от заповедта,
липсата на които в РБ е квалифицирана като
нарушение на чл.13, ал. 4, т.1, т. 2 и т. 3 от Договора
– не е изпълнено изискването на договора да се попълват всички реквизити в РБ в
момента на отпускане на лекарствените продукти. Липсата на попълване в РБ на цитираните в т. 2 от заповедта
реквизити не е спорна по делото – жалбоподателят няма такива възражения по
фактите. Съобразно тези обстоятелства, когато
хипотетично едни и същи реквизити липсват
в базата данни на софтуера и в РБ, то нарушението на чл.15 от Договора е правно възможно само когато реквизитите са попълнени
в РБ , но въпреки това те не са въведени в базата данни на софтуера. При
действителните факти, според които реквизитите фактически не са били попълнени в РБ , то налице е само едно нарушение - такова на чл.13, ал. 4, т.1, т. 2 и т. 3 от
Договора. Причината за това се състои в
необходимото за спазване на изискванията на договора съответствие между
съдържанието на първичната информация в РБ и съдържанието на вторичната информация в базата данни от софтуера , т.е. нарушението на
чл.15 от Договора би било възможно при
наличието на несъответствие , а такова в случая не съществува . Именно такъв е
смисълът на цитираната в т.1 от
заповедта разпоредба на чл.42, ал.1, т. 9 , б. „а“ от Договора – изисква се въвеждане в базата
данни на информацията от рецептите, което означава, че тази информация трябва да е налична в самите рецепти. По тези съображения, санкцията по т.1 от
заповедта е незаконосъобразна като комбинация от основанията за оспорване по
чл.146, т. 2 и т. 4 от АПК, съответно следва бъде отменена като такава.
Съобразно
споменатото вече описание в заповедта на
нарушението по т. 2 от същата , спорни са фактите единствено във
връзка с отчитането за плащане на РБ №
15887 – жалбоподателят твърди, че всички цитирани в заповедта РБ не били отчитани за плащане, докато в
представената от ответника справка приложена на л.20 от делото се твърди, че само РБ № 15887 била отчетена и заплатена, т.е.
ответникът признава, че РБ № 15885, № 15886, №
15888 и № 15889 не са отчитани и съответно не са заплащани. Отчитането и плащането
на РБ № 15887 е доказано от ответника с
приложената към справката електронна фактура № **********/9.09.2020 г. –
точният ред от фактурата е оцветен от съда в жълт цвят и се намира на л.31 от
делото. На този ред е посочена единична цена от 19.20 лв. и стойност на 6 бр. тест ленти от 115,20 лв., и тъй като РБ № 15887 има за предмет само 3
бр. тест ленти, то тяхната стойност е тази посочена в справката на ответника, а
именно 57,60 лв. При така установените
факти и съобразно разпоредбата на чл. 42, ал.2 от Договора / „В случаите на отчетена и
незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на настоящия договор, не се налага санкция“/ , относимо
към санкционирането е единствено
непопълването в РБ № 15887 на цитираните
в заповедта реквизити. В това отношение,
съдът изцяло споделя тезата на жалбоподателя за по-силното основание – след като
РБ № 15885, № 15886, № 15888 и № 15889 не
само, че не са заплатени от РЗОК , но не са и отчитани за
плащане , то за непопълнените в тях реквизити по чл.13, ал. 4, т.1, т. 2 и т. 3 от Договора , санкция не
следва да се налага, съответно налагането
на такава в размер на 50 лв. за всяка една от въпросните четири РБ е
материално незаконосъобразно. Изложените в тази връзка от ответника доводи относно момента на изпълнение от
жалбоподателя на задължението му за
попълване на реквизитите и момента на
узнаване от страна на адм. орган на фактите за отчитане на РБ са ирелевантни с оглед разпоредбата на чл.142,
ал.1 от АПК - тъй като периода на отчитане
на всички РБ е от 01.09. до 16.09.2020 год. , то към
датата на издаване на обжалваната
заповед /25.09.2020 год/. , адм. орган е следвало да съобрази релевантния за
разпоредбата на чл.42, ал.2 от Договора и станал му вече известен факт за неотчитане
и незаплащане на процесните 4 бр. РБ.
Същевременно, при така установените факти за наличието на нарушение само по отношение на РБ
№ 15887, то не е налице цитираното в т.2 от заповедта основание за налагане на санкция по чл.42, ал.1, т. 6, б. “а“ от Договора , тъй като разпоредбата изисква установените
нарушения по чл.13, ал.4 да са в повече
от три рецептурни бланки, а в случая нарушението е само в една РБ – по изложените
вече съображения във вр. с чл.42, ал.2
от Договора , нормата на ал.1, т. 6 има
предвид броя само на заплатените от РЗОК рецептурни бланки. С оглед последното,
санкцията по т.2 от заповедта е материално незаконосъобразна и подлежаща на
отмяна като такава.
Описанието
на нарушението по т. 3 от обжалваната заповед страда от порока по чл.59, ал.2, т.4,
пр. І от АПК – не са описани всички факти релевантни за цитираната като
нарушена разпоредба на чл.10, ал.2 от Договора - посочено е само ,че на РБ към рецептурна
книжка № 7917200 не е отразено дата и час на постъпването й в аптеката, но не са
изложени факти за това кой точно лекарствен
продукт , медицинско изделие или диетична храна липсват в аптеката на жалбоподателя, при което не
става ясно как точно е установена липсата и дали въобще има такава. Във връзка
с последното, съдържащото се в заповедта описание на нарушението единствено
възпроизвежда нормативното съдържание от разпоредбата на чл.10, ал. 2 от
Договора, без обаче да го изпълва с конкретно фактическо съдържание. Последицата
от тази нередност във формата на адм. акт е тази, че изложеното в заповедта твърдение за това ,че рецептурната
книжка била оставена в аптеката с цел
доставка на липсващо лекарство ,представлява само едно предположение , но не и факт установен въз основа на надлежно събрани
доказателства . Доколкото съгласно чл. 170, ал.1 от АПК , доказателствената тежест за установяване на фактите релевантни за нарушението по чл.10, ал.2 от Договора е за
адм. орган , то изцяло ирелевантно е
становището на ответника относно
представените от жалбоподателя писмени обяснения на М. В. – не санкционирането лице носи тежест за
установяване на отрицателния факт за липсата на нарушение по чл.10, ал.2 , а
адм. орган следва да установи положителният юридически факт за наличието на такова нарушение. Тази доказателствена
тежест е указана на ответника в първото съдебно заседание, но от страна на
същият не са представени доказателства както за липсата в проверяваната аптека на лекарствата по
рецептурна книжка № 7917200, нито пък, че последната е била оставена в аптеката
с цел доставката на такива лекарства – установена и безспорна
е само липсата на отразени дата и час на намиращите се в аптеката РБ и РК, но тези
факти съвсем не са достатъчни за да е налице нарушение по чл.10, ал.2 от
Договора. Съобразно тези приложими правила
на доказателствената тежест, следва да бъде посочено , че без значение е ирелевантният характер на
представеното от жалбоподателя писмено обяснение на М. В. -
ответникът не е доказал всички факти релевантни за посоченото в т. 3 от заповедта нарушение на
чл.10, ал. 2 от Договора, следователно такива не съществуват. С оглед
последното , не е налице цитираното в т. 3 от заповедта основание за налагане на санкция по
чл.42, ал.1, т. 6 , б. „а“ от Договора. По тези съображения , в тази част
заповедта е незаконосъобразна на основание чл.146, т. 2 и т. 4 от АПК ,
съответно подлежаща на отмяна като такава.
При
този изход от делото, сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка, а на жалбоподателя следва да се присъдят такива на основание чл.
143, ал.1 от АПК в размер на 50 лв. ,
представляващи платена по сметка на АС-Варна 50 лв. държавна такса.
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед за налагане на санкция №
29-03-300-26/ 25.09.2020 г. на директора на РЗОК- Пловдив.
ОСЪЖДА РЗОК - Пловдив да заплати на „ М. 2014“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр. Варна 9020, район „ Младост“ , бул . „ Република“,
сграда Медицински център Младост за разноски по делото сумата от 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :