№
2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав, в публично заседание на двадесет
и втори януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм. дело № 1816 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 268 от ДОПК
и е образувано по жалба на Л.М.Й. ***, против Решение № 78/4.04.2018 г. на
Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалбата му с вх.
№ ВхК-2464/23..03.2018 г. по описа на ТД на НАП-Варна, офис Разград, подадена
от Й. против разпореждане за присъединяване с изх. №
С180017-105-0050668/26.02.2018 г. на старши публичен изпълнител в отдел „ОСПВ“
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Варна, ИРМ Разград, като неоснователна.
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати при
постановяването му нарушения на материалния закон, като се претендира неговата
отмяна. Поддържа се, че от приложената справка извлечение към разпореждането,
става ясно, че с част от вноските са погасявани неясни, други стари задължения,
това се потвърждава от приложеното копие от справка за извършени плащания,
преведени по сметка на НАП и погасени с тях задължения от 1.01.2017 г. до
31.12.2017 г. Жалбоподателят твърди, че с платежно нареждане от 13.01.2017 г.,
постъпило на 16.01.2017 г. на стойност 1300.45 лв. се отнася изцяло за ДДС по
справка декларация за д.п.м.12.2016 г., като с внесената сума е погасено
задължение за ДДС в размер на 4,71 лв., по справка декларация за д.п. м.01.2017
г., въпреки че за това има отделно платежно нареждане с дата 14.02.2017 г.,
както и данък доходи от трудови правоотношения за периода 1.12.2016 г. до
31.12.2016 г. в размер на 314,92 лв., чийто падеж е на 25.01.2017 г. От
платежно нареждане постъпило на 21.04.2017 г. в размер на 314,92 лв. отнасящо
за данък доходи на физически лица са пренасочени за погасяване на бъдещи
задължения за ДДС за д.п.м.май 2017 г. – 22,79 лв. и 134,61 лв. и от 1.06.2017
г. до 30.06.2017 г. – 134,61 лв. и данък
доходи на физически лица за периода 1.05.2017 г. до 31.05.2017 г. – 157,52 лв., чиито падежи са съответно на
14.06.2017 г., 14.07.2017 г. и 26.06.2017 г. С платежно нареждане постъпило на
12.09.2017 г. в размер на 1 164,79 лв. отнасящо се за ДДС по справка
декларация за д.п. м.август 2017 г. са отнесени за същия период само 552,44
лв., и за бъдещо задължение - по справка декларация за д.п.м.октомври 2017 г. в
размер на 219.96 лв. и за д.п. м. септември 2017 г. в размер на 77,35 лв.,
чиито падежи са съответно на 14.11.2017 г. и 16.10.2017 г., както и данък
доходи на физически лица в размер на 157,52 лв., за периода от 1.08.2017 г. до
31.08.2017 г., чиито падеж е на 25.09.2017 г. Твърди, че не е взет предвид
надвнесения данък върху доходите от трудови правоотношения на ЕТ „Скис – Л.М.“
за периода от м.март до м.юни 2017 г., включително в размер на 629.84 лв. Не е
взето отношение и относно наложена глоба с фиш от 2016 г., която е платена с
платежно нареждане от 26.08.2016 г., както и за обжалването и изтеклия давностен
срок за наложената глоба с НП № 002/28.05.2014 г. По изложените съображения
моли да се отмени решението и потвърденото с него разпореждане за присъединяване. В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и отправя
искане за отмяна на решението на Директора на ТД на НАП – Варна и на
потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт
А. оспорва жалбата. Изразява становище за нейната неоснователност.
Задължените лица за данъчно осигурителни вноски са физическите лица,
включително и за задължения възникнали от дейността им като ЕТ, в качеството им
на осигурители на наети от тях лица, тъй като същите имат само една
данъчно-осигурителна сметка. Оспорения акт е постановен от компетентен орган,
при спазване на установената форма, в съответствие с
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както
и в съответствие с целта на закона. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди
оспорения акт, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
изяснено от фактическа страна следното:
Обжалваното пред Директора
на ТД на НАП – гр. Варна разпореждане за присъединяване с изх. №
С180017-105-0050668/26.02.2018 г. е на
старши публичен изпълнител в отдел „ОСПВ“ Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
гр. Варна, ИРМ Разград
В обжалваното
разпореждане публичният изпълнител е описал задължения на Й., които са
присъединени за следните вземания:
1/данък върху добавената
стойност, съгласно декларация по ЗДДС вх. № 17001173271/11.01.2017 г., за
периода 1.12.2017 г. 31.12.2017 г., главница - 206,12 лв., лихва - 2,40 лв.,
общо в размер на 208.52 лева.
2/здравно осигуряване по
Декларация образец 6 вх.№ 170021711189112, протокол 17000173063958/20.12.2017
г., за периода от 1.11.2017 г. – 30.11.2017 г., лихва в размер на 1,46 лв.
3/ здравно осигуряване
по Декларация образец 6 вх.№ 170021800843736, протокол
17000183005017/25.01.2017 г., за периода от 1.12.2017 г. – 31.12.2017 г.,
главница - 65.80 лв., лихва в размер на 0.58 лв., общо в размер 66.38 лв.
4/данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях правоотношения по Декларация образец 6 вх.№
1700221800843736, протокол № 170001830055017/25.01.2018 г., за периода от
1.12.2017 г. до 31.12.2017 г., главница – 251,71 лв., лихва – 2,24 лв., общо в
размер на 253,95 лв.
5/данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях правоотношения по Декларация образец 6 вх. №
170021711189112, протокол № 17000173063958/20.12.2017 г., за периода 1.11.2017
г. – 30.11.2017 г. – лихва в размер на 0.80 лв.
Общия размер на
присъединените вземания е в размер на 531,11 лв.
Разпореждането било
получено лично от Й. на 19.03.2018 г. С жалба срещу същото бил сезиран
Директора на ТД на НАП-Варна който с решение № 78/4.04.2018 г. приел, че
жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Приел е,
предмет на контрол са само изложените в т.1, 3, 4 и 5 от жалбата възражения. По
повод задължението по декларация по ЗДДС вх. № 17001173271/11.01.2017 г., за
данъчен период м.12.2017 г., е прието, че задължението е било в размер на
986,29 лв. На 11.01.2018 г. е направено плащане на тази сума, като с част от
сумата – 206,12 лв. са погасени по-стари задължения по Декларация обр.6 №
170021711189112/20.12.2017 г. и сумата в размер на 780.17 лв. е отнесена за
погасяване на задълженията по справка декларация от 11.01.2018 г. Прието е, че
в разпореждането правилно са включени и
лихви за вземанията по декларация обр.6 от 20.12.2017 г. в размер на 1,46 лв. и
0.80 лв., тъй като срока за внасяне е 25 число на месеца следващ отчетния. По
отношение задълженията за здравно осигуряване по декларация от 25.01.2018 г. са
били 232,37 лв. От внесената сума 377,63 лв. на 25.01.2018 г. със сумата в
размер на 211,06 лв. са погасени задължения за здравни вноски по декларация от
20.12.2017 г. – 150.94 лв., по декларация от 20.12.2017 г. в размер на 28.58 лв.
и по декларация от 25.01.2018 г. 31.54 лв. , а сумата от 166.57 лв. е отнесена
за погасяване на задължението по декларация от 25.01.2018 г. За задължението по
ДДФЛ по декларация обр.6 от 25.01.2018 г. за периода от 1.12.2017 г. до
31.12.2017 г. със срок на плащане 25.01.2018 г. не са внесени и са дължими
ведно със законната лихва. Директора на
ТД на НАП е констатирал, че от Й. са представени платежни нареждания за
направени плащания преди по отношение на тези задължения да е започнало
производство по принудително изпълнение. Преценено е, че по отношение на
направените от жалбоподателя доброволни плащания е приложима разпоредбата на
чл. 169 от ДОПК. След анализ на нормите на чл. 169 от ДОПК е направен извод, че
законодателя е предоставил право на данъчнозадълженото лице да избере кой вид
от изброените по чл. 169 ал.4 от кодекса задължения желае да погаси, едно от
които е това по т.1 ал.4 на чл. 169 „за данъци и други задължения към
централния бюджет“. Правото на задълженото лице да заяви кой вид публично
задължение иска да погаси се свежда до избора му да заяви вида на конкретното
задължение, но на задълженото лице не е предоставена възможност да изберат вида
на данъка или задължението от централния бюджет, които желаят да погасят. По
тези съображения жалбата е оставена без уважение.
По делото е приобщено
изпълнително дело № *********/2017 г.
В хода на
административното производство е представено платежно нареждане от 11.01.2018
г., с което ЕТ „Скис – Л. М.“ е внесъл сумата от 986,29 лв., като основание за
плащане е посочена справка деклараци от м.12.2017 г., отразен е вид на
плащането 110000, посочен е идентификатор за вид сметка 81. Представено е и
платежно нареждане от 14.06.2017 г., с което търговеца е наредил сумата от
145,36 лв., основание за плащането е посочено 8% ЗО, отразен е вид плащане
56 111, с посочен идентификатор за вид сметка 86. Видно от платежно
нареждане от 25.01.2018 г-, търговеща е внесъл сумата от 377,63 лв., основание
за плащане 8% ЗО, по трудови правоотношения- отразен е вид плащане 561111, с
посочен идентификатор за вид сметка 86.
По настоящото дело
жалбоподателят е представено е платежно нареждане от 12.09.2017 г., с което ЕТ
„Скис – Л. М.“ е внесъл сумата от 1164,79 лв., като основание за плащането е
посочено ДДС по справка декларация за м.8.2017 г. , отразен е вид на плащането
110000, посочен е идентификатор за вид сметка 81 ,представено е и платежно
нареждане от 13.01.2017 г. ЕТ „Скис – Л. М.“ е внесъл сумата от 1300,45 лв.,
като основание за плащането е посочено ДДС по справка декларация за м.12.2016
г. отразен е вид на плащането 110000, посочен е идентификатор за вид сметка 81.
С платежно нареждане от 21.04.2017 г. ЕТ „Скис – Л. М.“ е внесъл сумата от
340.92 лв., като основание за плащането е посочено ДДФЛ по трудови договори,
отразен е вид на плащането 110000, посочен е идентификатор за вид сметка 81.
По делото е назначена и
приета ССЕ. Видно от заключението на същата се установява, че по отношение
задълженията по НЗОК, в.л. след анализ на счетоводните извлечения, подадените
декларации обр.6 е установено, че за част от задължениета на жалбоподателя не
се установяват преводи – за осигуровки на самосоосигуряващо се лице за
д.п.м.10.2017 г., както и осигуровки за персонала за д.п.м.2.2017 г., като
начислените и декларирани вноски за персонал се различават от внесените за
м.12.2016 г. е внесен по-голям размер от декларираните, а за м.10.2017 г.
внесен по-малък размер от декларираните. По отношение задълженията към
републиканския бюджет е установено, че са налице декларирани, но невнесени
задължения по ДДФЛ в размер на 614,32 лв. По отношение задълженията за лихви в
размер на 1,46 лв. и 0.58 лв. посочени в постановлениието за присъединяване,
в.л. сочи, че те са формирани съответно от задължения за осигурителни вноски за
персонал за м.11.2017 г. и м.12.2017 г. Отделно от това е посочено, че
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по същество е
основателна, по следните съображения:
Жалбата е подадена пред
надлежен съд, от легитимирано лице адресат на оспорения административен акт, в
законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от
длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в
7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на
данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, в случаите, когато жалбата е оставена без уважение, какъвто е
разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на компетентната териториална
дирекция. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се налага
изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както
действието на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на
директора на ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при
издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност
- наличието на компетентност, изискването за писмена форма, спазване на
процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите
материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.
Процесното решение е
издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а
именно - от териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна. Решението е
издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от
ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са
изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти,
мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – гр. Варна да потвърди обжалвания пред него акт. Самото
разпореждане също е издадено от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от
ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка
съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по
издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая
разпоредби на чл. 266 и
чл. 267 от ДОПК,
като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила.
Доброволното плащане е допустим способ за погасяване на данъчни задължения
по ДОПК, предвид нормата на чл. 168, т. 1 от ДОПК. За периода, в който са
направени отделните плащания, е приложим чл. 169 от ДОПК, според ал. 3 от който
при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да
погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да
заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил
това, те се погасяват съразмерно. Според ал. 4 на чл. 169 от ДОПК, за публичните задължения,
установявани от органите на НАП до започване на принудителното им събиране,
длъжникът заявява по ред и начин, определен със заповед на министъра на
финансите, като според ал. 4, т. 1 задълженията за данъци и други задължения
към централния бюджет са в една група. Същевременно, според чл. 169, ал. 5 в случаите
по ал. 4 с постъпила сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за
внасянето на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон
не е предвидено друго. Ако срокът за внасянето на две или повече публични
задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват
съразмерно.
От прочита на чл. 169
ал.4 от ДОПК е видно, че се прилага за публични задължения установявани,
администрирани от органите на НАП, независимо от начина на установяване, това е
така с оглед разпоредбите на чл. 105, чл. 107 и чл. 108 и следващи от ДОПК.
При това законодателно разрешение следва да се приеме, че правото на
задълженото лице да заяви кой вид публично задължение иска да погаси се свежда
до избора му да заяви единствено вида на конкретното задължение, така както е
дефинирано в чл. 169, ал. 4, т. 1-4 от ДОПК. Т.е. за погасяване на задължения за данъци и други
задължения за централния бюджет или задължения за здравноосигурителни вноски за
бюджета на НЗОК, на задължените лица не е предоставена възможност да
изберат вида на данъка или задължението за централния бюджет, или за бюджета на
НЗОК, които желаят да погасят, а реда за това се определя в ал.5 на посочената
разпоредба. Законодателят е
предоставил право на данъчнозадълженото лице да избере кой вид от изброените в
чл. 169, ал. 4 от кодекса задължение желае да погаси. При това законодателно решение, следва да се приеме, че правото на
задълженото лице да заяви кой вид публично задължение иска да погаси се свежда
до избора му да заяви вида на конкретното задължение, но на задължените лица не
е предоставена възможност да изберат вида на данъка или задължението.
При тази правна регламентация и с оглед представените от жалбоподателя
платежни нареждания се установява, че плащанията са направени преди
присъединяване на процесните вземанията, плащанията касаят задължения по ЗДДС и здравно
осигуряване, като по отношение на тези
задължения не е започнало производство по принудително изпълнение.
Следователно, по отношение на направените от жалбоподателя доброволни плащания
приложима е разпоредбата на чл. 169 ал.4 от ДОПК.
Съгласно т. 1 от Заповед № ЗМФ-126/13.02.2015 г., издадена на основание чл.
169, ал.4 от ДОПК от Министъра на финансите, внасянето на всеки вид от
публичните задължения, установявани от НАП, до започване на принудителното им
събиране, се осъществяват по четири вида банкови сметки, като съгласно б.“а“
приходите на централния бюджет – за данъци и други задължения за централния
бюджет, както и лихви върху тях следва да се внасят по банкова сметка *** ***.
В т.1 б.“в“ от същата заповед е посочено, че задълженията за
здравноосигурителни вноски и лихви по тях за бюджета на НЗОК следва да се
внасят по банкова сметка, *** ***. В т. 2 от заповедта е наредено сумите за
погасяване на публични задължения по чл. 169, ал. 4 от ДОПК да се внасят от
данъчно задължените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица по
предвидената за съответния вид задължение банкова сметка ***.1 от заповедта.
Според т. 3 от заповедта правото на длъжника да заяви по чл. 169, ал.4 от ДОПК
кой вид публично задължение иска да погаси се упражнява чрез извършване на
безкасово плащане по реда на чл. 178, ал. 5 от ДОПК, по предвидената за съответния
вид задължение банкова сметка ***.1. С оглед заповедта на Министъра на
финансите и представените платежни нареждания от жалбоподателя, в които е
посочен код за вид плащане 110000, по банкова сметка, *** ***, касаеща приходи към централния
бюджет, и с посочен код за вид плащане 110000, с IBAN ***, следва, че Й. е упражнил правото си да заяви кой вид публично
задължение иска да погаси и това в случая са задължения за данъци и други задължения
за централния бюджет по чл. 169, ал. 4, т. 1 от ДОПК и задължения за
здравноосигурителни вноски за бюджета на НЗОК – чл. 169 ал.4 т.2 от ДОПК. При постъпване на сумите по сметката на ТД на
НАП правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 169 ал.5 от ДОПК, извършвайки погасяване на задължението от съответния посочен от лицето
вид - данък, но този, срокът за внасяне на който изтича най-рано към датата на
плащането, като приходна администрация, както вече се каза, не е обвързана от
вида на данъка, поради което правилно с внесената сума са погасени задължения
по ДДФЛ от декларация образец 6, както и задължения за ДДС по декларация от
11.01.2018 г., относно другите плащания касаещи задължения за здравно
осигуряване правилно са погасени задължения за здравни осигуровки по
декларации от 20.12.2017 г. и 25.01.2018 г. Правилно са
присъединени и трите задължения за лихви,
предвид факта, че срокът за внасяне на задъженията е 25 число, а не края
на месеца следва отчетния.
Обстоятелството, че Й. е
конкретизирал вида на задълженията, съответно ДДС за д.п.м.12.2017 г. и
здравно осигуряване за м.5.2017 г. и м.2.2017 г., не обвързва органите по
приходите по аргумент от съдържанието на ал. 5 на чл. 169 от ДОПК и същите правилно
са разпределили постъпилите парични суми за погасяване на главниците по тези
други данъчни задълженията, които изтичат най-рано към датата на плащането.
Поради което правилно са присъединени вземанията по петте пункта посочени в
разпореждането за присъединяване, тъй като за същите не са налице
доказателства, че задълженията са погасени.
Горните обстоятелства са
основание да се направи решаващ извод за материална законосъобразност на
процесното решение.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че обжалваното решение като издадено от компетентен по материя,
време и място административен орган, съобразено с процесуалните правила и с
материалния закон, е законосъобразно. Жалбата против него се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото
и на осн. чл. 161, ал.1 от
ДОПК, основателно се явява направеното от процесуалния представител
на ответника искане за присъждане на ю.к.възнаграждение, съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за
МРАВ, до претендирания размер от 300 лв.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал.1 от
ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.М.Й. ***,
против Решение № 78/4.04.2018 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е
оставена без уважение жалбата му с вх. № ВхК-2464/23.03.2018 г. по описа на ТД
на НАП-Варна, офис Разград, подадена от Й. против разпореждане за присъединяване
с изх. № С180017-105-0050668/26.02.2018 г. на старши публичен изпълнител в
отдел „ОСПВ“ Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Варна, ИРМ Разград.
ОСЪЖДА Л.М.Й., с ЕГН **********,***
да заплати в полза ТД на НАП - Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300 /триста/ лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Съдия: