№ 161
гр. Тетевен, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100288 по описа за 2025 година
Предявен е иск за развод с посочено основание чл.49 от СК,съединен с небрачни
искове.
Ищцата твърди,че с ответника сключили граждански брак на кг в село с,Лов.обл.,като
от брачното си съжителство имат две деца-д и с година.Семейното им жилище до
фактическата раздяла се намирало в дома на ответника в село с,Лов.обл.
В началото живели като нормални хора,отглеждали децата си,ответникът се трудел и
изхранвал семейството.Постепенно същият започнал да се увлича по хазарт в игрални
зали,престанал да работи,разпродавал имуществото на фирмата си и проигравал
средствата,станал нарко зависим и падението му ескалирало всяка година.Това наложило
ищцата да се премести с децата при родителите си в село д,Лов.обл.
Наложило се да води дело за издръжка на децата им,по което гр.д. №сг ответникът
бил осъден да заплаща издръжка за децата си.Същият не изпълнява вменените му със
съдебния акт задължения и ищцата сама се грижи за отглеждането и възпитанието на децата
им.
Счита,че единствената причина за разстройството на брака е безотговорното
поведение на ответника,злоупотребите му с наркотици и хазартна зависимост,което довело
до невъзможност да съжителстват като нормално семейство.
Моли да бъде постановено решение,с което се прекрати бракът им, като дълбоко и
1
непоправимо разстроен по вина на ответника,да се предостави на ищцата упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца,като същите имат
местоживеене при майката,да бъде осъден ответника да заплаща съответна издръжка за
децата им,начиная от завеждане на делото,със законните последици от това.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника,същият не се явява и в съдебно заседание.
От приложените писмени доказателства по делото,показанията на свидетеля к,както
и изложените данни в социалния доклад,съдът приема за безспорно установена следата
фактическа обстановка по делото:
Страните в процеса сключили граждански брак с Акт №с
От приложените удостоверения за раждане е видно,че съпрузите са родители на
децата щ
Детето к А. е ученик в к,Лов.обл.,а детето к
Свидетелят к твърди,че ищцата заедно с децата живеят при него от около 4-5
години,причините да напусне семейното жилище е пълния провал на ответника,на
личността му във всякакви отношения-
финансово,болестно,наркомании,хазарти.Бащата/ответникът/ изобщо не се интересува от
децата си,никога не ги е търсил,дължи и издръжка.Родителите на ищцата и помагат при
отглеждането на децата.Още преди съпругата да напусне семейното жилище ответникът
спрял да работи,не е адекватен да работи,не е оставил още хазарта.
В социалния доклад е отразено,че към датата на изготвяне на доклада основните
грижи за децата са поети изцяло от майката и нейните роднини в село д,жилището,в което
живеят децата с майката не трие риск за живота и здравето на децата.Ищцата работи и
получава трудово възнаграждение в размер на 1150.00 лева,ваучери за храна на стойност
200.00 лева,подпомагана е по реда на чл.7 ЗСПД с месечна помощ в размер на 110.00 ,общо
за двете деца.В съдебно заседание представителят на ДСП-Тетевен заявява,че не са успели
да осъществят контакт с ответника,търсили са го,но неуспешно.
С решение по гр.д. №сг по описа на РС-Тетевен ответникът е осъден да заплаща
издръжка за децата си,както следва:
„ОСЪЖДА М. А. Р. ЕГН ********** от с. с,обл. Ловеч , ул. „к да заплаща за детето
к М.ов А. ЕГН ********** ,чрез неговата майка и законен представител А. Р. Р. ЕГН
********** от с. д , ул. „к на основание чл.143, ал.2 от СК ИЗДРЪЖКА в размер на 200
/двеста /лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –09.02.2022г. в едно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини изменящи
или прекратяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА М. А. Р. ЕГН********** от с. с обл. Ловеч , ул. „к да заплаща за детето з
М.ов А. ЕГН ********** , със съгласието на майката А. Р. Р. ЕГН ********** от с. д , ул.
2
„зна основание чл.143, ал.2 от СК ИЗДРЪЖКА в размер на 200 /двеста /лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба –09.02.2022г. в едно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини изменящи или прекратяващи
правото на издръжка.
ОСЪЖДА М. А. Р. ЕГН********** от с. с обл. Ловеч , ул. „к да заплаща за детето к
М.ов А. ЕГН **********,чрез неговата майка и законен представител А. Р. Р. ЕГН
********** от с. д , ул. „кна основание чл.149 от СК ИЗДРЪЖКА в размер на 200 /двеста /
лева месечно, ,а именно ОБЩО за 2400лева представляваща издръжка за минало време за
период от 09.02.2021 до датата на иска 09.02.2022г, в едно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска .
ОСЪЖДА М. А. Р. ЕГН********** от с. с обл. Ловеч , ул. „к да заплаща за детето з
М.ов А. ЕГН ********** , със съгласието на майката А. Р. Р. ЕГН ********** от с. д , ул.
„кна основание чл.149 от СК ИЗДРЪЖКА в размер на 200 /двеста / лева месечно, ,а именно
ОБЩО за 2400лева представляваща издръжка за минало време за период от 09.02.2021 до
датата на иска 09.02.2022г, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска“.
При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.Както е посочил Върховния съд,дълбокото и непоправимо
разстройство на брака предполага липса на взаимност,уважение,доверие и взаимопомощ,а
това състояние би било непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на
желаното от правния ред съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото
бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото по-
горе съдържание,основа за това се явява желанието у брачните партньори.
От процесуалното поведение на съпрузите и показанията на свидетелите съдът прави
извода,че в конкретния случай е налице нежелание и на двамата съпрузи да поддържат
такава връзка,което им поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.
Настоящият решаващ състав приема,че еднозначно заявеното и поддържано
нежелание на съпрузите да запазят брачния съюз изключва абсолютно необходимата
предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство между тях.В процеса не се
установяват обективни предпоставки за преодоляване на това отношение на съпрузите към
брака,което мотивира съдът да приеме,че този брак е дълбоко и непоправимо
разстроен.Бракът понастоящем съществува само формално,не е в интерес нито на
съпрузите,нито на обществото,което налага същият да бъде прекратен.
При така достигнатия извод,налице е процесуалното условие,за да бъдат разгледани и
въведените в процеса небрачни искове.
По заявеното от съпругата искане за прогласяване разстройството на брака по
изключителна вина на съпруга:
Законът задължава съда да даде оценка за поведението на съпрузите,довело до
изпразване на брачния съюз от придаденото му съдържание,ако и доколкото това е поискано
3
от някой от тях-чл.49,ал.3 от СК.В случая такова искане е направено от ищцата,поради и
което съдът следва да се произнесе по този въпрос.Тъй като основа за разстройството на
брака е установено в процеса поведение на всеки от съпрузите,следва да бъде установено
конкретно обстоятелство от брачния живот на страните,разкриващо несъвместимост с
утвърдените принципи на съпружески отношения.Съгласно чл.14 от СК съпрузите си
дължат взаимно уважение,основа за което се явява и зачитане личното достойнство на
брачния партньор.
Съдът приема,че в процеса е установено поведение на съпруга на незачитане на
брачния партньор и дезинтересиране за нуждите на децата и семейството.
Съдът съобразява гласните доказателства,даващи сведения за поведение на
съпруга,несъвместимо с принципите на съпружеските отношения.Същият е абдикирал от
родителските си задължения,дезинтересирал се е от съпругата си, престанал е да се грижи
по всякакъв начин за семейството,поради и което съдът приема,че в случай изключително
негова е вината за разстройството на брачното правоотношение.
По иска за предоставяне упражняването на родителките права и определяне режим на
лични контакти:
При произнасяне по въпроса на кого от родителите се предоставя упражняването на
родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите на детето. Съгласно чл. чл.
59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за
помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални
възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието
задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г.
(Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).
Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т.
5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените
в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото
му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както
в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето
се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат
отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
Насока при преценката на обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, ни
дава и Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989
г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр.
4
55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на
страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
По отношение на материалните възможности на родителите съдът отчете, че майката
разполагат с необходимите финансови средства за отглеждане на децата и може,с помощта
на своите родители, да осигурят необходимите битови условия за това. Доходите на майката
са около 1500 лв. на месец, а за бащата липсват данни за материални възможности.
По отношение на социално-битовите условия за отглеждането на децата, същите
понастоящем живеят със своята майка в жилището на нейните родители в село д,Лов.обл.
От представения социален доклад се установява, че жилищните и хигиенно-битовите
условия за отглеждане на децата са на добро ниво и жилището не крие риск за отглеждане
на децата. Осигурено е необходимото пространство и площ, съответстващи на
индивидуалните и базови потребности на всяко от децата.
На следващо място: Неоспорените гласни доказателства установяват,че понастоящем
бащата няма необходимия родителски капацитет и авторитет,за отглеждане на двете си деца.
Като съобрази представените по делото доказателства,при съвкупната оценка на
очертания по-горе най-добър интерес на децата зз А. и к А., съдът прецени, че
непосредственото упражняване на родителските права следва да се предостави на майката
на децата А. Р. Р.,като местоживеенето на децата ще съвпада с местоживеенето на майката –
село д,Лов.обл.,ул.“з
Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на
единия родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и
задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения между децата и техния баща М. А. з с когото
децата няма да живеят, както и по въпроса за издръжката:
Личните отношения между децата и родителя, при когото те няма да живеят,
представляват последица на постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки
изцяло от принципа за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата.
От събраните по делото доказателства се установява, че още преди момента на
раздялата между съпрузите,бащата е неглижирал родителските си задължения,не е
осигурявал издръжка за децата си,въпреки постановеното съдебно решение по гр.д. №сг по
описа на РС-Тетевен. Съдът намира, че на бащата трябва да се осигури правото да взема
децата при себе си два пъти в месеца – всяка втора и четвърта събота и неделя с преспиване,
като ги взима от адреса, на който живеят с майката не по-рано от 10,00 ч. в съботата и го
връща на същия адрес в неделята не по-късно от 18,00 ч. На бащата следва да се осигури и
възможност да взема децата при себе си и един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
По издръжката на децата:
С решението по гр.дело №сг по описа на РС-Тетевен е определен размер на издръжка
5
за децата,дължима от бащата,в размер на 200.00 лева за всяко едно то децата.Към момента
на приключване на устните състезания по делото,този размер е под установения минимум в
разпоредбата на чл.142,ал.2 от СК,в предвид и размера на минималната работна заплата за
страната,считано от 01.01.2025 година.
Съгласно чл.59,ал.2 от СК,съдът дължи служебно произнисане и по въпроса за
издръжката на децата,поради и което,при съобразяване с тяхната възраст и нужди съдът
намира,че към настоящия момент за издръжката на всяко едно от двете деца е необходим
общ обем на парични средства в размер на 500.00 лева,от които бащата следва да бъде
осъден да заплаща по 300.00 лева месечна издръжка за децата,а останалите средства до
пълния обем за задоволяване на издръжката следва да се осигуряват от майката.
По изложените съображения и на основание чл.150 от СК,определената издръжка за
децата,дължима от бащата,следва да бъде увеличена до размер на сумата от 300.00 лева за
всяко едно от децата.
По отношение семейното жилище на съпрузите:
Съгласно чл.56,ал.1,изр.2 от СК,след като съпрузите имат ненавършили пълнолетие
деца,съдът се произниса служебно по отношение въпроса за ползването на семейното
жилище.
Не се спори,че семейното жилище на съпрузите е съставлявало това,съвпадащо с
адреса на ответника в село с,Лов.обл.,макар и да липсват данни чия е собствеността на
същото.В предвид изложеното и с оглед данните,че децата и майката живеят в жилище в
село д,Лов.обл.,което разполага с необходимите битови условия за отглеждане на
децата,семейното жилище следва да се предостави за ползване на ответника/съпруга/.
По отношение на иска за фамилното име на съпругата:
Съгласно чл.53 от СК и съдебната практика/в.ж. Решение №245 от 17.05.2012г на
ВКС по гр.д. №1058/2011г,ІV г.о./ако съпругът,приел името на другия съпруг при сключване
на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,той запазва
брачното си фамилно име.По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на
обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването
на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР,но само по
инициатива на съпруга,който е запазил брачното си фамилно име/в.ж.Коментар на новия
СК-ИК „Труд и право”,София 2009г.,пф.Цанка Цанова,пф.Методи Марков,доц.А.
Станева,ст.н.с. д-р Велина Т.а/.В настоящия случай съпругата,която при сключването на
брака е приела фамилното име на своя съпруг- Р.,не е заявила желание за възстановяване на
предбрачното си фамилно име ,поради което следва да бъде постановено след прекратяване
на брака съпругата да носи брачното си фамилно име-Р..
По разноските:
Съгласно чл.329,ал.1 от СК и решението на съда по въпроса за разстройството на
брачното правоотношение,следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата разноски
по делото в размер на 1050.00 лева.
6
По сметка на РС-Тетевен ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху увеличение размер на издръжката за двете деца-в общ размер на 288.00 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА,на основание чл.49,ал.1 от СК,гражданския брак между М. А.
Р.,ЕГН:********** от село с,Лов.обл. и А. Р. Р.,ЕГН:********** от село д,Лов.обл.,сключен
с Акт №с,като дълбоко и непоправимо разстроен.
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжът М. А. Р..
ПРЕДОСТАВЯ,на основание чл.59,ал.2 от СК, родителските права по отношение на
децата зз М.ОВ А.,ЕГН:********** и к М.ОВ А.,ЕГН:********** на майката А. Р.
Р.,ЕГН:********** от село д,Лов.обл.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата зз М.ОВ А.,ЕГН:********** и к М.ОВ
А.,ЕГН:********** при майката А. Р. Р.,ЕГН:**********,в село д,Лов.обл.,на
административен адрес улица „з
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между децата зз М.ОВ А.,ЕГН:********** и к
М.ОВ А.,ЕГН:********** и техния баща М. А. Р.,ЕГН:********** от село д,Лов.обл.,както
следва:
-Всяка втора и четвърта събота и неделя с преспиване, като бащата ги взима от
адреса, на който живеят с майката не по-рано от 10,00 ч. в съботата и ги връща на същия
адрес в неделята, не по-късно от 18,00 ч.
-Един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ИЗМЕНЯВА,на основание чл.150 от СК, размера на издръжката за децата зз М.ОВ
А.,ЕГН:********** и к М.ОВ А.,ЕГН:**********,определена с решение по гражданско дело
№сг по описа на РС-Тетевен,като я увеличава със сумата от 100.00/сто/лева за всяко едно от
децата и ОСЪЖДА М. А. Р.,ЕГН:********** от село с,Лов.обл,да заплаща за децата си зз
М.ОВ А.,ЕГН:**********,действащ лично и със съгласието на своята майка А. Р. Р. и к
М.ОВ А.,ЕГН:**********,представляван като малолетен от своята майка А. Р.
Р.,ЕГН:********** от село д,Лов.обл.,ежемесечна издръжка в размер на по 300.00/триста/
лева за всяко едно от двете деца,начиная от 13.03.2025г до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска.
ПРЕДОСТАВЯ,на основание чл.56 от СК,семейното жилище,находящо се в село
7
с,Лов.обл.,ул.“с ,за ползване на мъжът М. А. Р..
ПОСТАНОВЯВА след брака съпругата А. Р. Р. да носи брачното си фамилно име-Р..
ОСЪЖДА М. А. Р.,ЕГН:********** от село с,Лов.обл. да заплати на А. Р.
Р.,ЕГН:********** от село д,Лов.обл. сумата от 1050.00/хиляда и
петдесет/лева,представляваща сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА М. А. Р.,ЕГН:********** от село с,Лов.обл. да заплати по сметка на
Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 288.00/двеста осемдесет и осем/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на
служба ГРАО-Ловеч и на Община-Тетевен-Кметство-с,Лов.обл.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8