Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д. Са адм. дело № 804/2021г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр. чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Ю.В.В., ЕГН **********,***, чрез адв. С.С. срещу отказ, обективиран в писмо рег. № ОСИСД20006210ВН_003ВН/ 19.03.2021г. на
Директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“
/ОСИСД/ при Община
Варна, да
издаде заповед с правно основание чл. 16, ал. 6 от ЗУТ по отношение на имот с
идентификатор 10135.4510.1071. Жалбоподателят,
по подробно изложени в жалбата съображения твърди, че оспореното писмо е
нищожно, тъй като е издадено от лице, което не разполага с необходимата
компетентност да издава заповеди по посочения ред или да отказва издаването на
такива, а в условията на евентуалност твърди, че писмото е незаконосъобразно.
Обосновава правния си интерес от обжалване на отказа с обстоятелството, че е
собственик на УПИ ХХVІІ-1071 в кв. 37 на гр. Варна,
чието индивидуализиране е поискано със заявление
от 30.12.2020г., въз основа на представения титул за собственост – НА № ***,
том ХХ**, дв. Вх. Рег. ****, дело **** на СВ – Варна от **.**.20**г. Поради изложените подробни съображени, моли сда да пргласи нищожността на
обжалвания отказ, а в условията на евентуалност да го отмени като
незаконосъобразен. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане
на разноски, съобразно представения списък.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В
депозиран по делото писмен отговор изразява становище за недопустимост на
жалбата, като се твърди, че обжалваното писмо има уведомителен характер. В
последното съделно заседание не се явява представител. В депозирана по делото
молба, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът
след като прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната
съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от доказателствата по делото жалбоподателят Ю.В.В.
е собственик на УПИ ХХVІІ-1071, попадащ в кв. 37, Западна промишлена зона /ЗПЗ/
на гр. Варна, с идентификационен номер по КК на гр. Варна
10135.4510.1071, въз основа на приложения към доказателствата НА № ***, том ХХ**,
вх. рег. № ****, дело № **** от **.**.20**г. на Службата по вписванията при РС
– Варна.
Административното
производство е започнало по повод заявление рег. № ОСИСД20006210ВН/30.12.2020г.,
депозирано от пълномощник – В. С. А., с което оспорващият Ю. В. В. е поискал да
бъде издадена заповед по реда на чл.16, ал.6 от ЗУТ за индивидуализиране на
притежавания от него ПИ с идентификатор 10135.4510.1071 по КК на гр. Варна. Към
заявлението са приложени: 2 бр. скици на новообразувания имот; влязъл в сила ПУП-ПРЗ – графична и текстова
част; документ за собственост. Със заявление рег.
№ ОСИСД20006210ВН_001ВН от 14.01.2021г. пълномощникът на жалбоподателя е представил допълнително изискани документи –
нотариален акт, скица и други.
Видно от
представения към доказателствата Протокол № 1/
19.02.2021г. от заседание на назначената с нарочна заповед на Кмета на Община
Варна общинска комисия по чл. 16, чл.205, чл. 210 от ЗУТ и пар. 9 от ПР
на ЗУТ, заявлението на Ю.В. е разгледано. Решението на
колективния общински орган е обективирано в т. 1.64. от Протокола и гласи: „Оставя без разглеждане представената пазарна
оценка. Видно от Заповед № Г-196/27.06.2018г. на Зам. кмета на Община Варна,
влязла в законна сила на 06.08.2018 г., представеният ПУП-ПРЗ за УПИ ХХVІІ-1071
в кв. 37 по плана на ЗПЗ, район Вл. Варненчик, на гр. Варна, не е изработен и
съответно одобрен в условията на чл. 16, ал.1 от ЗУТ, предвид което не е налице
правно основание за провеждане на административна процедура по реда на чл.16,
ал.6 от ЗУТ за индивидуализиране на поземлен имот с идентификатор
10135.4510.1071 по Кадастралната карта на гр. Варна.“.
За
приетото от общинската Комисия решение заявителят Ю.В. е уведомен с оспореното
в настоящото производство писмо рег. № ОСИСД20006210ВН_003ВН/19.03.2021г. на
Директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“
/ОСИСД/ на Община Варна в качеството му на председател на общинската комисия. Писмото е получено от жалбоподателя на 23.03.2021г.,
а жалбата е подадена на 05.04.2021г. т.е. в законоустановения срок, поради
което е допустима за разглеждане.
Не може да се приеме за състоятелно
твърдението на процесуалния представител на ответника, изразено в депозирания
по делото писмен отговор от 12.05.2021г., че обжалваното писмо представлява
писмо е с уведомителен характер, а не е изричен отказ. За характера на акта
следва да се изхожда от вложеното в него волеизявление с оглед предизвикваните
правни последици. В конкретната хипотеза обжалваното писмо обективира изричен
отказ да се издаде заповед по чл. 16 ал. 6 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 1 и
ал. 4 от ЗУТ отказът за издаването на индивидуален административен акт от вида
на процесния може да се обжалва пред съответния административен съд по
местонахождението на недвижимия имот в 14-дневен срок от съобщаването му. Предвид
изложеното за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на акта в
качеството му на адресат, пряко засегнат от обективираното в него волеизявление./
в този смисъл Определение № 6075/26.05.2020г. по адм.дело № 3703/2020г. на ВАС/
Съдът намира жалбата за основателна,
поради следното:
Съобразно изричната
разпоредба на чл. 215, ал.1 от ЗУТ и чл. 145, ал.1 от АПК от компетентността на
съда е да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съответства ли на целта на закона.
В
жалбата на първо място са изложени доводи за нищожност на оспореното
писмо рег. № ОСИСД20006210ВН_003ВН/ 19.03.2021г. на Директора на Дирекция ОСИСД
на Община Варна предвид липсата на компетентност на ответника да издава
заповеди по реда на чл. 16, ал.6 от ЗУТ или откази за издаване на такива. Видно
от съдържанието на цитираната разпоредба (изречение второ) законодателят е дал
такива правомощия на кмета на общината като е предвидена възможност същият да
ги делегира на друго лице въз основа на изрично упълномощаване.
В проведеното на 19.05.2021г. открито съдебно заседание, съдът е
разпределил между страните доказателствената тежест. В тази връзка съдът е дал
на ответника изрични указания да представи доказателства за оправомощаване на
Директора на ОСИСД при Община Варна да издава заповеди по реда на чл.16, ал.6
от ЗУТ или откази за издаване на такива. Такива доказателства не са представени
нито в следващото открито съдебно заседание, нито до приключване на устните
състезания. Поради това и с оглед цитираната разпоредба (чл. 16, ал.6,
изречение второ от ЗУТ) оспореното в настоящото производство писмо рег. №
ОСИСД20006210ВН_003ВН/ 19.03.2021г. на Директора на Дирекция ОСИСД с
обективиран в него отказ за издаване на заповед по посочения ред досежно
собствения на жалбоподателя УПИ XXVII-1071 „за производствено складова
дейност“, находящо се кв. 37 на гр.
Варна, се явява издадено от орган, за компетентността на който няма ангажирани
доказателства по делото.
Липсата
на компетентност у издателя на административния акт е порок от категорията на
съществените, който е неотстраним и винаги е основание за прогласяване
нищожността на акта. Съдебната практика в този смисъл е безпротиворечива.
При
наличие на толкова съществен порок на оспорения административен акт не следва
да се излагат доводи досежно твърденията на оспорващия за неговата
незаконосъобразност.
От жалбоподателя съгласно договор за правна
защита и съдействие № 18/05.04.2021г.
сключен с адв. С.С. е договорен адвокатски хонорар 2500лв. От ответника
е направено възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат
от жалбоподателя. На основание чл.78, ал.5 от АПК, вр. чл.144 от АПК съдът
приема, че делото е с фактическа и правна сложност, тъй като в хода на съдебното производство са много
доказателства, проведени са повече
от едно съдебни заседания за решаване на спора, поради което заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение за адвокат не следва да се намалява до предвидения
минимум от 900лв., а следва да се изплати съобразно заплатеното
в размер на 2500лева.
На основание чл. 143, ал.1 от АПК искането на
жалбоподателя за присъждане на сторените разноски и възнаграждение за адвокат е
основателно. Поради това Община Варна
следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на общо 5982.04лв., от които 10лв. – държавна такса за образуване на
делото; 5лв. държавна такса за съдебно удостоверение; 100лв. – първоначален
депозит за СТЕ (единична); 300лв. допълнителен депозит СТЕ (единична); 400лв.
първоначален депозит за СТЕ (тройна); 2667лв. допълнителен депозит СТЕ (тройна)
и 2500лв. – адвокатски хонорар.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН по жалба на Ю.В.В., ЕГН **********,*** отказ,
обективиран в писмо рег. № ОСИСД20006210ВН_003ВН/ 19.03.2021г. на Директора на
Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ /ОСИСД/ на
Община Варна за издаване на заповед по чл.16 ал.6 от ЗУТ, по отношение на имот с
идентификатор 10135.4510.1071 по Кадастралната
карта на гр. Варна.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на Ю.В.В., ЕГН **********,*** сумата от общо 5982.04лв. /пет хиляди деветстотин осемдесет и два лева и 04ст./ лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: