Р Е Ш Е Н И
Е № 17
гр. Търговище, 25.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на четвърти януари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от председателя
адм. д. № 337 по описа на АС – Търговище за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на жалба на М.Д.Х. срещу
заповед № ЗСП/Д – Т – О/3098 от 02.11.2021г.
на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг, с която му е
отказана търсена социална помощ. Заповедта е връчена на Х. на 08.11.2021г. и е
била оспорена по административен ред. С решение № 25 – РД06 – 0063 от 26.11.2021г.
жалбата срещу нея е отхвърлена от директора на РДСП - Търговище. Жалбоподателят
твърди, че решението не е съобразено с материалния закон, тъй като е продал
дружествените си дялове, за което е представил доказателства пред
административния орган. По тези съображения прави искане съдът да отмени
заповедта и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне,
като му даде задължителни указания по приложението на закона.
Ответникът – директор на дирекция
„Социално подпомагане“ - Омуртаг оспорва основателността на жалбата. Излага
съображения, поради които счита, че издадената заповед е съобразена с
материалния закон.
След преценка на събраните по делото
доказателства, Административен съд – Търговище, втори състав, приема от
фактическа страна за установено следното:
На 11.10.2021г. жалбоподателят е подал заявление-декларация за получаване
на целева помощ за отопление с твърдо гориво. По повод на заявлението от
служители на дирекция „Социално подпомагане“ – Омуртаг е извършена служебна
проверка на релевантни обстоятелства и е проведена социална анкета на М.Х..
Резултатите от проверките и анкетата са отразени в нарочен социален доклад.
Според отразеното в доклада, същият е изготвен на 29.10.2020г., а служебната
проверка в Търговския регистър е осъществени на 12.01.2020г. Видно от
отразеното в социалния доклад, при справката в търговския регистър е
установено, че по данни от регистъра заявителят на помощта е едноличен
собственик „Захир – 2007“ ЕООД с „капитал“ от 5000лв. В тази връзка е обсъдено
представеното от молителя доказателство, че на 31.08.2021г. с договор с
нотариална заверка на подписите, е прехвърлил дружествените си дялове изцяло на
трето лице срещу 200лв. Позовавайки се нормата на чл. 140, ал.4 от ТЗ,
изготвилото доклада длъжностно лице е дало становище, че помощта следва да бъде
отказана, тъй като промяната по отношение на собствеността на дружествените
дялове не е отразена в търговския регистър.
На 02.11.2022г. е издадена оспорената заповед, с която се отказва
отпускане на целева помощ за отопление. Основанието за отказа е нормата на чл.
10, ал.1, т.2 от ППЗСП. Фактическото основание не е посочено изрично, но то се
извлича от посоченото в социалния доклад, на който издателя на заповедта се е
позовал – това е обстоятелството, че заявителят на помощта по данни от ТР е
едноличен собственик на капитала на търговското дружество „Захир – 2007“ ЕООД.
Заповедта е връчена на Х. на 08.11.2021г. и е била оспорена по
административен ред. С решение № 25 – РД06 – 0063 от 26.11.2021г. жалбата срещу
нея е отхвърлена от директора на РДСП - Търговище. Решението е съобщено на
жалбоподателя на 29.11.2021г., а жалбата срещу заповедта до съда е подадена на
07.12.2021г.
От представените от жалбоподателя доказателства се установява, че след
продажбата на дружествените дялове той е поискал промяната в управителния орган
на дружеството да бъде вписана в търговския регистър, но по искането му е
постановен отказ, тъй като искането е подадено от освободения от длъжност
управител, който не е овластено по закон лице да инициира подобно вписване в
търговския регистър, доколкото е загубил качеството управител на дружеството. В
отказа се коментира, че представените документи към искането удостоверяват
промяна и на едноличния собственик на капитала, промяна на седалището и на
адреса на управление на дружеството, както и приемане на нов учредителен акт,
като вписване на посочените обстоятелства не е заявено. Х. е обжалвал отказа за
вписване по заявлението му пред Окръжен съд – Варна. Отказът на длъжностното
лице при ТР е потвърден, като в мотивите на съдебния акт Х. е обозначен като предишен
едноличен собственик на капитала и бивш управител на дружеството, а отделно от
това е коментирано, че заявлението е било за вписване на промяна досежно
собствеността на капитала.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна и
е процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма – писмена. Съдът намира, че в хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При проверката на акта
с материалния закон и с целта на закона, предвид основанието на което е
отказана помощта, съдът установи следното:
Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и
семейства през отоплителния сезон се определят от НАРЕДБА № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Съгласно чл. 2 от Наредбата право на целева помощ за отопление имат лицата и
семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход
за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане
на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Едно от тези условия е лицата да не
са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на
търговско дружество – чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП. Спорният въпрос по делото е
към момента на произнасяне на административния орган жалбоподателят собственик
ли е на капитала на търговското дружество. Съдът намира, че отговорът на този
въпрос е не, като основанията за този извод са следните:
Съгласно чл. 99. От Закона за собствеността, правото на
собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от
него. По делото е безспорно установено, че дружествените дялове на Х. са
продадени чрез договор с нотариална заверка на подписите на трето лице на
31.08.2021г.
Разпоредбата на чл. 129, ал.
2, in fine ТЗ предвижда, че прехвърлянето на дружествен дял се вписва в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
(ТРРЮЛНЦ). Съдебната практика и правната доктрина не са единни относно правното
значение, което има вписването на прехвърлянето на дружествен дял. Според някои
решения вписването на прехвърлянето на дружествен дял има конститутивно
значение. Според друго мнение, действието на договора настъпва с постигането на
съгласие, вписването в ТРРЮЛНЦ не води до придобиване на права, а има
оповестително и защитно действие. Това мнение се споделя в доктрината, като се
приема, че вписването на разпоредителната сделка има значение да осигури
противопоставимост на промяната в собствеността върху дела по отношение на
третите лица. Съдът намира, че в контекста на конкретния правен спор именно
това второ становище следва да бъде споделено. Нормата на чл. 7, ал. 2 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел урежда, че третите лица могат да се позовават на подлежащо на вписване
обстоятелство, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично
предвижда то да породи действие след вписването. В тази връзка единствените
ограничения, които налага ТЗ са следните: решенията относно изменение и допълнение
на дружествения договор и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписването
им в търговския регистър – чл. 140, ал. 3 от ТЗ, а увеличаване и намаляване на
капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството,
избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат
действие от вписването им в търговския регистър. Следователно нито в Търговския
закон (ТЗ), нито в друг нормативен акт е придадено конститутивно действие на
вписването на прехвърлянето на капитала на ЕООД. Вписването на това
обстоятелство в ТРРЮЛНЦ има само оповестително и защитно действие по отношение
на третите лица. Транслативният ефект на сделката по отношение на Х. е настъпил
незабавно, с подписването на договора и вписването на това обстоятелство не е
елемент от фактическия състав на прехвърлителната сделка. По тези съображения
съдът приема за безспорно установено по делото, че към момента на подаване на
заявлението за отпускане на помощта и към момента на произнасяне на
административния орган Х. обективно не е собственик на капитала на търговското
дружество, независимо че това обстоятелство не е отразено в търговския
регистър, от което следва, че не е налице сочената от административния орган
отрицателна предпоставка по чл. 10, ал.1, т. 2 от ППЗСП за отпускане на
помощта, доколкото Х. е представил
доказателства за продажбата на капитала пред административния орган и органът
не може да се позовава на липсата на отразяване на това обстоятелство в
Търговския регистър.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, поради несъответствието му с
материалния закон. Преписката следва да се върне на административния орган за
ново произнасяне, при което да се съобразят дадените от съда указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 13, ал. 6 от ЗСП, Административен съд –
Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на М.Д.Х. *** заповед
№ ЗСП/Д – Т – О/3098 от 02.11.2021г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ – Омуртаг.
ВРЪЩА преписката за ново произнасяне по заявлението на М.Д.Х. ***.2021г. съобразно дадените от съда указания по
тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: