Р Е Ш Е Н И Е
734/1.10.2013г.
Гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, единадесети състав
На осемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №382 по описа на ШРС за 2013 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.424, ал.1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е
образувано по искова молба от С.Д.С., с ЕГН**********, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д. С. ***4, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ул.”***” №62А, представлявано от изпълнителния директор П.
Г. П.. По делото е привлечена подпомагаща страна на страната на ищеца – „***”
ЕООД, гр.София, *****.
Ищецът твърди, че по ЧГД №2273/2010 год. по описа
на ШРС в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист, по силата на който
ищеца бил осъден да му заплати дължими суми за изразходвана топлоенергия за
месеците от януари до юни 2007 год. Въз основа на посочения изпълнителен лист
срещу него било образувано изпълнително дело №20113630400154/2011 год. по описа
на СИС – ***. В исковата молба твърди, че на 05.02.2013 год. подал възражение
до ответното дружество за прилагане на абсолютна давност по отношение на
посочените вземания. В същото твърди, че от 2005 год. нямат сключен договор за
дялово разпределение и топлоподаване в сградата на етажната собственост. Счита,
че обстоятелството, че не са имали договор за дялово разпределение и
топлоподаване е ново обстоятелство, което не му е било известно.
С настоящата искова молба предявява отрицателен
установителен иск срещу ответника, като моли съда да признае за установено, че
не дължи на “Топлофикация - ***” ЕАД сумата от 1654.67 лева, представляваща
вземане по изпълнителен лист, издаден
по ЧГД №2273/2010 год. по описа на ШРС, за събиране, на която е образувано
изп.дело №20113630400154/2011 год. по описа на СИС – ***.
В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен представител
– адв.Д. С. от ШАК, който поддържа исковата молба и моли същата да бъде
уважена. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага
подробни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответното дружество, като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В отговора
ответникът оспорва и двата предявени в условията на евентуалност искове. По
отношение на първия предявен иск счита, че доколкото изпълнителния лист е
издаден в производство по чл.410 от ГПК, то длъжникът е имал възможност да
възрази срещу издадената заповед в хода на заповедното производство. С оглед на
обстоятелството, че от негова страна възражение не е било подадено, счита, че
първия предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК се явява недопустим.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск с правна
квалификация чл.424 от ГПК счита същия за неоснователен. В тази връзка оспорва
твърденията на ищеца, че не е знаел за съществуването на изложените от негова
страна обстоятелства, доколкото е можел своевременно да предяви претенциите си
към дружеството за топлинно счетоводство. В тази връзка в отговора на исковата
молба излага, че в депозираната от ищеца жалба, предмет на образуваното ВГД
№519/2011 год. по описа на ШОС, същия е посочил, като дата на узнаване на
новите обстоятелства датата 11.07.2011 год., а в настоящата искова молба сочи
като такава датата 23.09.2010 год. В тази връзка моли втория предявен в
условията на евентуалност иск да бъде отхвърлен изцяло и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ответното
дружество не се явява представител.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея са били редовно връчени и на третото лице – помагащ на
страната на ищеца. От тяхна страна в законоустановения едномесечен срок не е
бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание за третото лице
– помагач на страната на ищеца също не се явява представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, че ищецът е собственик
на имот в етажната собственост на гр.***, ж.к.*** №8, по отношение, на който
ответното дружество е доставяло топлоенергия. Въз основа на искане от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ - ***” ЕАД в тяхна полза била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №1476 от 09.06.2010 год. за сумата от
2334.07 лева, от която 1654.67 лева – главница, представляваща неплатена
топлоенергия за периода м.01.2007 год. до м.06 2017 год. и 679.40 лева – лихва
за периода от 01.03.2007 год. до 09.06.2010 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.06.2010 год. до окончателното изплащане на
сумата и 58.09 лева – разноски по делото. След влизане в сила на посочената
заповед бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп.
дело №154/2011 год. по описа на държавен съдия изпълнител при ШРС. На 11.07.2011
год. ищецът е получил уведомление от държавния съдебен изпълнител, с което е
бил уведомен за образуваното срещу него изпълнително производство. На
12.07.2011 год. въз връзка с получената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист от длъжникът е била подадена жалба до Окръжен съд – ***, по която съдът се
е произнесъл с Определение, с което същата е била оставена без разглеждане,
като недопустима. Определението е било обжалвано и потвърдено от ВКС с
Определение №703/21.12.2011 год.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално
от: Заявление-възражение от 05.02.2013
год., Извлечение от страница от електронна поща, Пълномощно, Вносна бележка от
14.12.2013 год., материалите, приложени по ЧГД №2273/2010 год. по описа на ШРС,
по изп.дело №20113630400154/2011 год. по описа на СИС – ***, по ВГД №519/2011
год. по описа на ШОС и по ЧГД №671/2011 год. по описа на ВКС, Пълномощно от
27.08.2012 год., Договор №403/21.12.2000 год., Протокол от 25.09.2000 год.,
Списък на присъствалите на общо събрание на етажната собственост, Протокол от
общо събрание на съсобствениците на етажна собственост, Списък на живущите, Жалба
до Районна прокуратура – *** вх.№559/08.03.2013 год., Заявление рег.№8885/10.06.2013 год., Заверени копия на
индивидуални сметки за периода 2005 – 2007 год. – 4 листа, Заявление
рег.№13505/11.09.2013 год., Индивидуална сметка, Ксерокопие на лична карта на
ищеца, Договор за правна защита и съдействие.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По направеното от ответната страна възражение за
недопустимост на иска съдът намира същото за неоснователно. Допустимостта на
предявения иск се определя от твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата
молба. В настоящия случай ищецът твърди, че са налице новооткрити
обстоятелства, които са предпоставка за оспорване на вземането, по отношение на
което е имало инициирано и приключило заповедно производство, като истинността
на тези твърдения не може да бъде проверена при преценка допустимостта на иска
/В този смисъл е преобладаващата съдебна практика и по-конкретно Определение
№924/14.12.2010 год. на ВКС по т.д. №826/2010 год., І т.о., ТК/. Искът е
допустим, доколкото ищецът се легитимира, като правен субект, на когото
принадлежи правото да оспори вземането на кредитора по реда на чл.424 от ГПК
при наличие на новооткрити доказателства, като съобразно неговите твърдения
лице, което следва да отговаря по иска е ответникът. А основателността на
твърденията следва да бъде проверена от съда едва с решението по съществото на
правния спор.
Предмет на доказване в настоящото производство е вземането
на кредитора към длъжника, но този иск може да се основава само на новооткрити
обстоятелства и на нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
Фактите и доказателствата, които длъжникът е могъл да посочи и представи при
изтичане на срока за възражение, не могат да служат като основание за
предявяване на такъв иск – те са преклудирани с изтичане на срока за подаване
на възражение и заповедта е влязла в сила /все едно дали се е позовал на тях
във възражението, което поначало няма нужда да се мотивира – от значение е дали
обективно са съществували и са били на разположение на длъжника към този
момент/. Съгласно правната доктрина /”Граждански процесуален кодекс – Приложен
коментар”, с автори Благовест Пунев, Венелин Гачев и др./. и константната съдебна
практика при преценката дали са налице новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства се използва критерият, валиден за другите отменителни
производства – относно релевирането на нови обстоятелства и представянето на
нови доказателства – чл.240, ал.2 и чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Новооткрити са
тези обстоятелства, които не са били известни на страната и тя не е могла да
узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа, както и за
доказателства, с които страната не е могла да се снабди, но последното не се
дължи на собствената й небрежност.
В исковата молба ищецът сочи, като новооткрито
обстоятелство обстоятелството, че не са имали Договор за дялово разпределение и
че не е било правено отчитане на топломерите за периода м.януари – м.юни 2007
год., като твърди че това обстоятелство не му е било известно до момента, до
който го е установил в случаен разговор с председателя на етажната собственост,
в която се намира имота на ищеца. В този смисъл съдът намира, че сочените от
страна на С. обстоятелства нямат характер на нововъзникнали или новоузнати
обстоятелства, доколкото страната е можела да узнае това обстоятелство и да се
снабди със съответните писмени доказателства още в срока за подаване на
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, полагайки нормално дължимата
за това грижа. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че в хода на
заповедното производство страната е била редовно уведомена за издадената срещу
нея заповед за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК, чрез залепване на
уведомление, доколкото длъжникът не е
бил открит на известните по делото адреси, включително и на адреса, който се
сочи по настоящото дело, като негов постоянен адрес. В случай, че е била налице
причина опорочаваща процедурата по връчване на съобщението в хода на
заповедното производство, страната е имала възможност да обжалва същото чрез
подаване на възражение по реда на чл.423 от ГПК. Поради изложеното съдът
намира, че факта, че страната не е могла своевременно да узнае за сочените от
нейна страна обстоятелства, се дължи единствено на собствената й небрежност и
не може да се квалифицира, като нововъзникнали или новоузнати обстоятелства по
смисъла на чл.424 от ГПК. За да достигне до този израз съдът взе предвид и
обстоятелството, че ищецът в исковата молба сочи, че му е известен факта, че са
имали сключен Договор за дялово разпределение и топлоподаване и че същия е бил
със срок на действие до 2005 год. В този смисъл, знаейки, че първоначалния
договор е изтекъл и че ответното дружество продължава да начислява топлоенергия
на посочения абонат, полагайки нормалната дължима грижа, ищецът е можел своевременно
да се информира за сочените от негова страна факти и обстоятелства.
В същото време съдът съобрази и обстоятелството,
че нормата на чл.424, ал.2 от ГПК предвижда, че искът по ал.1 може да бъде
предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно
новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с
новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на
вземането. В настоящия случай, дори да приемем, че длъжникът първоначално не е
бил уведомен за образуваното и приключило спрямо него заповедно производство,
видно от материалите по делото, това обстоятелство му е станало известно на
11.07.2011 год., когато е получил уведомление от държавния съдебен изпълнител
при Районен съд – ***, с което е бил уведомен, че срещу него е образувано
изпълнително производство и че спрямо него е бил издаден изпълнителен лист по
ЧГД №2273/2010 год. по описа на ШРС. Следователно, считано от този момент
ищецът е имал обективната възможност да се запознае с материалите по делото, с
основанието за издаване на заповедта за изпълнение в хода на проведеното
заповедно производство и да узнае за наличието или липсата на сочения Договор
за дялово разпределение. А имайки предвид, че датата на получаване на
уведомлението за образуваното изпълнително производство – 11.07.2011 год. е
именно моментът, от който С. е можел да узнае соченото обстоятелство и да се
снабди със съответните писмени доказателства в тази насока, се налага и извода,
че ищецът е пропуснал да предяви иска си в законоустановения тримесечен срок.
Същото се отнася и до соченото от страна на ищеца
твърдение за изтекла погасителна давност. Изтеклата давност, като юридическо
събитие е съществувала към момента на изтичане срока за възражение, поради което
същата не може да се възприеме, като новооткрито обстоятелство. В подкрепа на
изложеното е и депозираната от страна на ищеца жалба на 12.07.2011 год. до
Окръжен съд – ***, по която е било образувано ВГД №519/2011 год. по описа на
ШОС, в която ищецът се е позовал на изтекла в негова полза абсолютна
погасителна давност.
Поради изложеното, съдът намира, че от събраните и
обсъдени по-горе доказателства се установява по безспорен начин, че сочените от
ищеца обстоятелства не са новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424 от ГПК, а дори да можеха да се възприемат като такива, то искът е подаден след
законоустановения в разпоредбата на чл.424, ал.2 от ГПК тримесечен срок, поради
което и иска на ответника се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените от него разноски в размер на 717.84 лева,
включващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Д.С., с ЕГН**********, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д. С. ***4, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ул.”***” №62А, представлявано от изпълнителния директор П.
Г. П. иск с правно основание чл.424
от ГПК за признаване за установено, че С.Д.С., с ЕГН********** не дължи на “Топлофикация-***” ЕАД, с ЕИК ********* парична сума в размер на 1654.67 лева - главница, представляваща неплатена топлоенергия за периода от м.01.2007 год. до м.06 2007 год.,
конкретизирана в изпълнителен лист, издаден по ЧГД №2273/2010 год. по описа на
ШРС, за събиране, на която е образувано изп.дело №20113630400154/2011 год. по
описа на СИС – ***.
ОСЪЖДА С.Д.С., с ЕГН**********, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д. С. да заплати на “Топлофикация-***” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ул.”***” №62А, представлявано от изпълнителния директор П.
Г. П. сумата от 717.84 лева /седемстотин
и седемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трета
страна - помагач на страната на ищеца - „***” ЕООД, гр.София, *****.
Решението подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: