РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Велико Търново, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500664 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.07.2021 година, постановено по гр. дело № 2892 по описа на
В. районен съд за 2020 година, предявеният от Р. К. М. против „Е. д. ш.“-ЕООД, гр. С., иск,
с който се претендира право на собственост върху жилище в гр. В. Т. ул. „Ц.“ № ... с
идентификатор 10447.504.234.4.1, ведно с една трета идеална част върху терена, в който е
построено - имот 10447.504.234, е отхвърлен като неоснователен. В тежест на ищеца са
присъдени направените от ответника разноски.
Решението е обжалвано от Р. К. М. с искане за отмяната му вцялост и за
постановяване на ново, уважаващо претенцията му с присъждане на разноски за две
инстанции. Позовава се на процедурни нарушения при разглеждане на делото и
противоречие на атакувания акт с материалния закон.
Ответникът по жалбата - „Е. д. ш.“-ЕООД, гр. С. - е изложил доводи за
безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното
производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 77, предложение първо, от Закона за
собствеността във връзка с чл. 225, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
1
Ищцовата страна - Р. К. М. - излага в исковата си молба, че с договор от
13.02.2020 година баба му – Р. Н., му дарила жилище в гр. В. Т., ул. „Ц.“ № ... с
идентификатор 10447.504.234.4.1, ведно с една трета идеална част върху терена, в който е
построено – имот с идентификатор 10447.504.234, като си запазила пожизнено правото на
ползване. Същият този имот бил възложен по реда на индивидуалното принудително
изпълнение на ответника. По реда на настоящото производство претендира да се признае
правото му на собственост спрямо ответното дружество.
Ответникът - „Е. д. ш.“-ЕООД, гр. С. – оспорва иска като твърди да е
придобил правото на собственост върху имота с постановление за възлагане от 22.11.2019
година по изпълнително дело № 9 по описа на съдебен изпълнител С. К. за 2010 година в
резултат на валидно упражнено ипотечно право в полза на взискателя по изпълнителното
производство. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Не се спори, видно е от приложения нотариален акт № 43, том I, рег. № 350,
нот.дело №34/2020 година, че на 13.02.2020 година Р. С. Н. е дарила ищеца с описания в
исковата молба имот, като пожизнено си е запазила правото на ползване. Няма спор, че
същия имот е възложен на ответното дружество по реда на чл. 496 от ГПК.
През 2008 година дарителката привидно по смисъла на чл. 26, ал. 2, изречение
първо, предложение последно, от ЗЗД е продала същия имот на М. Й. Н. – влязлото в сила
решение от 28.05.2014 година по в.гр.дело № 473 по описа на В. съд за 2013 година.
Договорната ипотека, правата по която са реализирани по изпълнително дело
№ 9 по описа на съдебен изпълнител С. К. за 2010 година, е учредена на 10.10.2008 година, а
на 03.10.2018 година е подновена – удостоверение на Служба по вписванията, гр. В. Т. №....
от ...... година. Исковата молба, по която е постановено решението на В. съд, признаващо
симулативността на продажбата от 09.04.2008 година между Р. Н. и М. Н., е вписана през
2011 година. Изводът се налага от годината на описа на първоинстанционното производство,
решението по което е отменено с решение от 28.05.2014 година по в.гр.дело № 473 по описа
на В. съд за 2013 година.
Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на иска.
Съдът го отхвърля, водим от следните съображения.
Учредяването на ипотеката, реализацията на която води до възлагането на
имота в полза на ответното дружество, предхожда по време атакуването на привидната
сделка и вписването на исковата молба, с която това е станало. Налице са предпоставките по
чл. 17, ал. 2 от ЗЗД и в отношенията между страните правото на собственост следва да се
третира като принадлежащо на ответника. Заради разпореждането на цитирания текст на
закона, дарителката по нотариалния акт, на който ищецът се позовава, не е могла да
прехвърли права по противопоставим на ответника начин.
Доводите на ищеца са неоснователни.
2
Изтъкнатите в жалбата пороци на първостепенното решение, дори да са
налице, не водят до нищожност или до недопустимост на решението. Затова са ирелевантни
за изхода на спора. В рамките на второинстанционното производство, от закона уредено
като въззивно, защита се постига не чрез корекция на първостепенното решение, а чрез ново
решаване на материалния спор между страните – чл. 271, ал.1 от ГПК.
Без значение за добросъвестността по смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД е броят
на прехвърлянията на имота, следващи симулативната сделка. Презумпция за
добросъвестност в хипотезите на чл. 17 от ЗЗД законът не въвежда, но доколкото тя се
състои в незнание на факта, че страните по привидното съглашение не желаят то да породи
присъщите си последици, в задачите на ищеца е да докаже, че приобретателят по чл. 17, ал.
2 от ЗЗД е знаел за симулацията. Така прехвърлителят по привидната сделка ще запази
правата си спрямо последващи приобретатели – чл. 154 от ГПК.
Да се изисква от приобретателя по чл. 17, ал. 2 от ЗЗД да доказва, че не е знаел
за симулацията би означавало от него да се очаква да убеждава съда, че нещо – знание за
факт, не е станало. „Отрицателни“ факти страната не може да бъде ангажирана да доказва.
Че ищецът по иск против приобретател по чл. 17, ал. 2 от ЗЗД следва да
доказва недобросъвестността му следва както от естеството на привидността по чл. 26, ал.2,
изречение първо, предложение последно, от ЗЗД, така и от разпореждането на закона.
Съглашението, че сделката няма да породи последици, остава между страните
по нея и само в изключителни случаи, практически по случайност, може да бъде узнато от
трето лице. Затова принципно недопустимите свидетелски показания за разкриване на
симулацията – чл.164, ал. 1, т. 6 от ГПК, могат да бъдат използвани от трето за привидния
договор лице - чл. 165, ал. 2, изречение второ, от ГПК.
За да свърже добросъвестността на приобретателя с вписването на исковата
молба за разкриване на симулацията, чл. 17, ал. 2 от ЗЗД сочи практически единствения
начин трето лице да разбере за вероятна привидност на сделка – като се даде гласност на
спора. Едва след вписването третото лице може да бъде третирано за недобросъвестно, щом
въпреки спора, оповестен чрез вписване на исковата молба, решава да договоря с
приобретателя по привидната сделка.
Вписването на актовете, касаещи спора, и грешките на съдията по
вписванията при извършването му, нямат правно значение за конкуренцията за права между
страните. Извън договора за ипотека, вписването няма правопораждаща стойност. Самото
ипотечно право е признато за валидно съществуващо с влязло в сила решение, страна по
което е праводателката на ищеца.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът
има право на разноски, по делото доказани като сума от 1 535 лв., възнаграждение за един
адвокат. Следва да се присъдят с настоящото решение.
Искането на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. Делото е
висока правна сложност, а заплатеното на пълномощника на въззиваемата страна е около
3
средния размер на възнагражденията, регламентирани от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 14.07.2021 година, постановено по
гр. дело № 2892 по описа на В. районен съд за 2020 година.
Осъжда Р. К. М. от гр. В. Т., ул. „Ц.“ № 3, ЕГН: **********, да заплати на „Е. д. ш.“-ЕООД,
гр. С., ЕИК: ............, сумата от 1 535 (хиляда петстотин тридесет и пет лева)лв., разноски за
второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4