Р Е Ш Е Н И Е
№ 744
Гр.Пловдив, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 09.05. две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№772/2020 г. по описа на ПОС, за се
произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Д.Г.П. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв.Е.
С. Х. против решение №190/17.01.2020 г., по гр.д.N19181/2018 г.
на Пловдивския районен съд - 13 гр.с., с което е допусната
съдебна делба на следния недвижим имот – ПИ с
идентификатор №
12019.501.57 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село ****, одобрени със Заповед РД-18-83/05.12.2007 г. на изп. директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: село ****, с площ от 2704 кв.м., с трайно
предназанчение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м/. с номер по предходен план : 57, квартал 5, парцел V, при
съседи: 12019.501.63, 12019.501.821,12019.501.822, 12019.501.58, със следните
сгради, които попадат върху имота:
сграда
с идентификатор № 12019.501.57.1:
със застроена площ 76 кв. м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна
сграда-еднофамилна;
сграда
с идентификатор № 12019.501.57.2:
със застроена площ 57 кв. м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска
сграда;
сграда
с идентификатор № 12019.501.57.3: със застроена площ 36 кв.
м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда;
сграда
с идентификатор № 12019.501.57.4: със застроена площ 34 кв.
м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда;
сграда
с идентификатор № 12019.501.57.5:
със застроена площ 14 кв. м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска
сграда;МЕЖДУ: Д.Г.П. и Р.Г. В.
ПРИ КВОТИ: 1/4
идеални части за Д.Г.П. и 3/4 идеални части за Р.Г. В.; с което е ОТХВЪРЛЕН иска за делба по отношение на сгради с идентификатори № 12019.501.57.6 и № 12019.501.57.7, построени в недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 12019.501.57 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село ****, одобрени със Заповед РД-18-83/05.12.2007
г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село ****, с площ от
2704 кв.м., с трайно предназанчение на територията урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/. с номер по предходен план : 57,
квартал 5, парцел V, при съседи: 12019.501.63, 12019.501.821,12019.501.822,
12019.501.58; с което е ОТМЕНИЛ на основание чл.537 ал.2 от ГПК, за
разликата над 1/4 идеални части Констативен нотариален акт за установяване на право на собственост по
документи № 15, том ІІ, рег. № 2145, дело № 204/03.10.2012 г., с който Д.Г.П. е
признат за собственик на 1/2 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
12019.501.57 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село ****,
одобрени със Заповед РД-18-83/05.12.2007 г. на изп. директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: село ****, с площ от 2704 кв.м., с трайно предназначение на
територията урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м/. с номер по предходен план : 57, квартал 5, парцел V, при съседи:
12019.501.63, 12019.501.821,12019.501.822, 12019.501.58, със следните сгради,
които попадат върху имота: сграда с идентификатор
№ 12019.501.57.1: със застроена площ 76 кв. м., брой етажи 1,
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор № 12019.501.57.2: със застроена площ 57 кв.
м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор
№ 12019.501.57.3: със застроена площ
36 кв. м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор № 12019.501.57.4: със застроена площ 34 кв.
м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор
№ 12019.501.57.5: със застроена площ 14 кв. м., брой етажи 1,
предназначение: Селскостопанска сграда;
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност
на решението, поради което се иска да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се допусне делбата на процесния имот при равни квоти.
Претендира за разноски.
Въззиваемата– Р.Г. В., чрез адв.Н.А.- оспорва
жалбата; моли за потвърждаване на решението. Претендира за разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира от
правна и фактическа страна следното:
Предявеният иск е с пр.осн. чл.34 ЗС – фаза по допускането.
За да допусне делбата при квоти ¼ ид.ч. за ищеца и
¾ ид.ч. за ответницата, ПРС е приел, че придобивното основание на
съсобствеността е наследяване от общия наследодател на страните Г. Г.П. – техен
баща /поч.23.01.1985 г./, а не от общия
наследодател на страните Г. Т. П. – техен дядо /поч.1961 г./, тъй като
процесният имот е бил закупен от техния баща с продавателен договор още през
1941 г. и придобит от него по давност с непрекъснато
владение в продължение на повече от 20 г., за което той се е снабдил с НА по
обстоятелствена проверка №1609/1962 г.
на нотариус при Нар.съд-****.
Ищецът се
легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от същия имот на придобивно основание
съдебна делба на наследството на неговия дядо, за което представя протокол за
делба от 24.10.1962 г. по гр.д.№332/1962 г., от който е видно, че имотът е
поставен в общ дял на Д.П. и Р. В., но като е съпоставил доказателствата съдът
е приел, че не е представено доказателство, от което да е видно на какво
основание дядото е станал собственик на процесния имот и че правата на страните
произтичат от пряко наследяване на общия им наследодател Г. Г.П., поч.1985 г. и
оставил като свои наследничи съпругата си Н. П. и двете си деца – Д. и Р..
В ВЖ са
направени оплакванията, че неправино съдът е определил квотите на страните,
неправилно не е кредитирал показанията на св.П.; че НА №32,д.1709/14.6.1962 г.
по обстоятелствена проверка е негоден да породи правно действие поради липса на
предмет, тъй като е съставен въз основа на продавателния договор от 20.2.1941
г. в който продавачката не е била собственик на имота; 2.купувачът не е владял
същият, а имотът е бил собственост и владение на дядото Г. Т. П.; 3.съпругата Н. е участвала в съдебното производство по гр.д.332/1962
г.; че НА №53,т.1,д.50/24.3.2010 г. на нотариус Б. Н. касаел друг имот с
ид.№12019.60157, а не процесния, който е с ид.№12019.501.57.
В отговора
на ВЖ са направени доводите, че тезата на жалбоподателя, че процесният имот е
бил собственост на неговия дяло а не на бащата на страните е невярна поради
представените по делото могоборйни писмени доказателства; че бащата на страните
е бил жив към момента на извършване на делбата от 1962 г., че процесният парцел
IV-20 е идентичен с поставения в дял на Д. и Р. в
делбения протокол от 1962 г., поради което счита, че е извършена делба на чужд
имот, което прави делбата нищожна; от продавателният договор от 20.2.1941 г. е
видно, че бащата на страните е закупил процесното дворно място, а гласните
доказателства установили, че в него той е построил къща, в която са живели със
съпругата си Н. до смъртта си; че именно той се е снабдил с НА за собственост
по давност след изтичане 20-годишна давност;че не се представя нито едно писмено
доказателство, че процесният парцел е бил собственост на дятото на страните; по
въпроса дали продавачката по договора от 1941 г. е била собственик –
записването в разпискните книги не е указание за собствеността, а за купувача
продавателният договор е само начало на писмено доказателство за установеното
след това владение от него – с-но Закона за валидиране на частни писмени
продавателни договори, обн.1952 г. – купувачите по такива договори могат да
бъдат признати за собственици след изтичането на предвидената към момента
20-годиша давност.
По
направените доводи и възражения ПОС намира следното:
С продавателен договор от 1941 г., видно от записката за
вписването му, бащата на страните е
закупил от Х. С. Т. дворно място от 2600 кв.м. в с.****. Тъй като
покупко-продажбата не е оформена нотариален акт, датата на продавателния
договор е начало на писмено
доказателство за установеното след това владение от него за периода 1941-1961
г.– с-но Закона за валидиране на частни писмени продавателни договори, обн.1952
г. – купувачите по продавателните договори могат да бъдат признати за
собственици след изтичането на предвидената към момента 20-годишна давност. От
показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Ч. и С. Ч., които съдът
кредитира като достоверни и обективни, се установява, че къщата в процесния
имот е строена от родителите на страните и че цял живот до смъртта си те са
живели в тази къща, знае, че Н. и Г. са купили земята и са си построили къщата.
Св.И. А.
установи, че къщата е строена през 50-те години от дядо Г. Т. в негово място;
след неговата смърт /1961/ в нея останали да живеят синът му Г. и Н. с децата
им до 2006-2007 г. Св.П. установи, че дядото Г. Т. П. е построил къщата през
1956-1957 г. върху неговите 7 дка и след смъртта му през 1961 г. в нея останали
да живеят Д.,Р. и майка им Н.
Съдът не кредитидира показанията на св.А. и
св.П. в частта, в която заявяват, че къщата е строена от дядото Г. в негово
място,тъй като показанията им не кореспондират с останалите доказателсва – на
записаното в делбения протокол от 24.9.1962 г. /л.15 от д.РС/, че жилищната
сграда от 88 кв.м. е собственост на Г. Г.П. и не е предмет на делбата, на
показанията на другите разпитани свидели и на записката за вписване на
продавателния договор от 1941 г. По отношение на дв.място св.П. казва, че
къщата е строена в дв.място на дядо Г., което било с площ 7 дка, а процесното
дворно място е с площ 2600кв.м. Явно свидетелката говори за друг имот, който е
бил на дядо Г., тъй като видно от сл.б. от кметство с.**** /л.60 от д.РС/ - на
името на дядото в данъчната книга е записано, че се води къща построена в дв.м.
цялото от 7500 кв.м.
Всчики
свидетели,обаче, са единодушни, че в къщата в процесния имот са живели до
смъртта си Г. Н. с децата си, поради което съдът намира, че синът Г. е придобил по давност с непрекъснато владение в продължение на
повече от 20 г. процесния имот, за което той се е снабдил с НА по
обстоятелствена проверка №1609/1962 г.
на нотариус при Нар.съд-****. От уд.от община Марица- л.16 от д.РС е
видно ПИ с ид.12019.501.57 по действуващата КК на с.**** е идентичен с УПИ V-57 от кв.5 по действуващия рег.план от 2000 г. и на
парцел IV-20 от кв.5 по отм.план на селото и описан в
протокол за делба от 24.9.1962 г. на ПНС,Хр. По грд.332/1962 г. от приетата и
неоспорена по делото СТЕ на в.л.Й.Й. – заключение от 3.10.2019 г. – л.108 от
д.РС е видно, че границите на ПИ ид.12019.501.57 са напълно идентични с плана
от 1994 г. и с плана от 1949 г., по който е съставен НА №32,д.1609 от 1962 г.-
по обстоятелствена проверка.
След
смъртта на Г. /23.1,1985 г./, при дейсвитето на СК от 1968 г. и преди приемането
на новия СК от 01.07.1985 г., двете деца са наследили по ¼, а
преживялата съпруга Н. ,съгл.чл.14/7/ СК е придобила ½ ид.ч. от имота,
която с НА №53,т.1/24.03.2010 г. на нотариус Б.Т. е продала на своята дъщеря Р.,
при което последната е придобила общо ¾, а брат й – ¼ ид.ч. от
имота, при които квоти следва да се допусне делбата.
Съдът намира за неоснователни и останалите
наведени във ВЖ доводи, че НА №32,д.1709/14.6.1962 г. по обстоятелствена
проверка е негоден да породи правно действие поради липса на предмет, тъй като
е съставен въз основа на продавателния договор от 20.2.1941 г., в който
продавачката не е била собственик на имота – от сл.б. от община Марица-л.86 от
д.РС е видно, че е записано в данъчната книга за годините 1929-1930 и 1933-1934,
че под №4 по партидата Х. Т. се води че
притежава ливада в м.**** с площ 2,6 дка, който имот кореспондира с площта на
продавания имот по договора от 1941 г.,поради което ищецът, който твърди, че
продавачката не е собственик - не е провел пълно доказване за твърдението си в
т.ч. и не е представил доказателства за периода 1933-1941 г.
От
гореизложеното следва, че делбата на процесният имот като част от наследството
на дядото Г. и поставянето му в дял на внуците му Д. и Р. касае извършена делба
на чужд имот, поради което делбата няма вещно прехвърлително действие по
отношение на този имот, защото никой не може да дели нещо, което не притежава.
Съпругата Н. е участвала в съдебното
производство по гр.д.332/1962 г. не в лично качество на съделител, а като
законен представител на малолетните си деца; Доводът, че НА
№53,т.1,д.50/24.3.2010 г. на нотариус Б. Н. касаел друг имот с ид.№12019.60157,
а не процесния, който е с ид.№12019.501.57 е неоснователен, тъй като от
останалите индивидуализиращи белизи е видно, че предмет на договора за продажба
е именно ½ ид.ч. от процесния имот, т.е касае се за техническа грешка
при изписване на една цифра от идентификатора на имота.
По изложените
съображения ПОС намира, че РС е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди. С оглед изхода на спора, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата направените по делото пред ПОС разноски в размер на 500 лв. –
заплатен адв.хонорар.
Водим от горното съдът :
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№190/17.01.2020 г., по гр.д.N19181/2018 г.
на Пловдивския районен съд - 13 гр.с.
ОСЪЖДА Д.Г.П. ЕГН **********, с адрес: *** заплати на Р.Г. В.
с ЕГН:**********
*** сумата 500 лв-
разноски по делото пред ПОС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: