Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2019 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМ. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 399 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано за
проверка на решение № 4280 от 26.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 15515 по
описа за 2017 г. на Районен съд – Варна, осми състав, срещу което са постъпили
следните жалби:
1/ от М.Д.Ц. и И.Д.Д. чрез
адвокат Н.П. в частта, с която е допуснато да бъде извършена
съдебна делба на основание член 34 от ЗС на апартамент с идентификатор 10135.5510.657.4.2
по КККР на град Варна, находящ се в сграда с идентификатор
10135.5510.657.4, с площ от 60 кв.м, състоящ се от две спални, баня, пералня, дрешник, тераса и антре, при граници: на
същия етаж няма, под обекта - 10135.5510.657.4.1, над обекта -
10135.5510.657.4.3, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, ведно с таванско помещение, по схема самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 10135.5510.657.4.3 по КККР на град Варна, с площ от 60 кв.м, при
граници: на същия етаж няма, под обекта - 10135.5510.657.4.2, над обекта -
няма, между съсобствениците и при следните квоти: 1/6 идеална част за М.Д.Ц. и 5/6 идеални части за М.Г.А., като се счита, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че
таванското помещение е принадлежаща част към апартамента. Излага се, че така
направения извод противоречи на събраните по делото доказателства, включително
и на КККР, където процесният имот е обозначен като отделен обект. Иска се
отмяна на решението в тази му част и допускане до долба на таванско помещение –
самостоятелен обект в сграда с 10135.5510.657.4.3 по КККР на град Варна, с площ
от 60 кв.м, при граници: на същия етаж няма, под обекта - 10135.5510.657.4.2,
над обекта – няма, между съсобствениците при следните квоти: 7/18 идеални части
за М.Д.Ц., 3/18 идеални части за И.Д.Д. и 8/18 идеални части за М.Г.А..
Срещу така
подадената въззивна жалба е постъпил отговор от М.Г.А., която изразява
становище за неоснователност на същата и изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд за несамостоятелност на обекта, респективно, че същият е
принадлежаща част към апартамента на втория етаж. Иска се потвърждаване на
решението в тази му част.
2/ от М.Г.А. чрез адвокат Т.З. против решението в
частта му, с която е
допуснато да бъде извършена съдебна делба на основание
член 34 от ЗС на апартамент с идентификатор 10135.5510.657.4.2 по КККР на град
Варна, находящ се в сграда с идентификатор 10135.5510.657.4, с площ от 60 кв.м,
състоящ се от две спални, баня, пералня, дрешник, тераса и антре, при граници:
на същия етаж няма, под обекта - 10135.5510.657.4.1, над обекта -
10135.5510.657.4.3, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, ведно с таванско помещение, по схема самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 10135.5510.657.4.3 по КККР на град Варна, с площ от 60 кв.м, при
граници: на същия етаж няма, под обекта - 10135.5510.657.4.2, над обекта -
няма, между съсобствениците и при следните квоти: 1/6 идеална част за М.Д.Ц. и
5/6 идеални части за М.Г.А.; както и в частта, с която е допуснато да бъде извършена съдебна делба на основание член 34 от ЗС на апартамент с идентификатор
10135.5510.657.4.1 по КККР на град Варна, находящ се в сграда с идентификатор
10135.5510.657.4, с площ от 60 кв.м, състоящ се от две стаи и кухня, ведно с
изба с площ от 60 кв.м, състояща се от стълбище за избата, избен коридор, две
избени помещения, избено антре, вътрешно стълбище, при граници: на същия етаж
няма, под обекта - няма, над обекта - 10135.5510.657.4.2, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата, ведно с прилежащата й сграда с
идентификатор 10135.5510.657.3 с площ от 8 кв.м с функционално предназначение
по КККР селскостопанска и при граници: сграда 4 и от останалите страни двор.
Излагат се съображения, че изводът на съда
досежно продажбата по НА от 04.05.2007 г. е неправилен, считайки, че продавачът
се е разпоредил със свой личен имот, както и, че селскостопанската сграда с
идентификатор 10135.5510.657.3 с площ от 8 кв.м принадлежи към апартамента на
първия етаж. Навеждат доводи, че селскостопанската сграда е самостоятелен обект
и е доказано, че по отношение на нея не е налице съсобственост.
Иска се
решението в тези му части да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което исковете за делба на посочените два имота да бъда отхвърлени.
Срещу така подадената
въззивна жалба е постъпил отговор от М.Д.Ц., с който жалбата се
оспорва, като изцяло се споделят изводите на
първоинстанционния съд за несамостоятелност на селскостопанската
сграда и се цитира съответна праткита на Върховния съд относно извода на съда
за наличието на СИО. Иска се потвърждаване на решението в атакуваните му части.
3/ от
М.Г.А. чрез адвокат Т.З. против решение № 50 от 04.01.2019 г.,
постановено по първоинстанционното дело, с което са оставени без
уважение молбите на М.Г.А. за поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по първоинстанционното дело решение № 4280 от 26.10.2018 г.,
както и за допълване на същото решение.
В жалбата се излага, че направените изводи на
районния съд за липса на предпоставки за допускане на очевидна фактическа
грешка и за допълване на решението не кореспондират със закона и като
незаконосъобразно това решение следва да бъде отменено, като се допусне както
исканата поправка, така и допълване на решението.
Срещу така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от М.Д.Ц., с
който жалбата се оспорва и се иска се потвърждаване на решение№ 50 от 04.01.2019 г., постановено по първоинстанционното дело.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си
и претендират разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение,
съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
В исковата молба ищецът излага, че между
страните е налице съсобственост възникнала, както следва: с НА № 20, том I,
дело № 60 от 1968 г. бащата на ищцата - Д.А.Ц.- бил признат за собственик на
жилищна сграда, построена върху държавно дворно място, като сградата била
построена на основание издаден билет от 1963 г. по дадена строителна линия за
построяване на двуетажна жилищна сграда. Със заявление, вписано в книгите за
вписване на 14.12.1981 г., Д.Ц.се съгласил и отстъпил на сина си /брат на
ищцата М.Ц./ А.Д.А.да построи втори етаж от жилищна сграда по одобрения проект
от 1963 г. С разрешение за строеж от 09.04.1982 г. е узаконен втория етаж от
двуетажната жилищна сграда на името на А.А.. С НА № 198, том II, per.№ 3439, дело №
388 от 26.04.2004 г., А.А.е признат за собственик на узаконения втори етаж, но
вече в триетажната сграда ведно с таванско помещение, разположено в
подпокривното пространство на сградата, оформено в ателие и склад. Излага се,
че въпреки признатото на брата на ищцата право на собственост на таванско
помещение, НА в тази част противоречи на закона и съдебната практика, според
които подпокривното пространство е обща част. С НА № 45, том III, per.№ 3630, дело №
435 от 03.05.2004 г., А.А.прехвърлил на съпругата си - ответницата М.А. - втори
етаж от триетажна жилищна сграда ведно с таванско помещение. Сочи се, че с този
акт братът на ищцата се е разпоредил с имот, който е бил съпружеска имуществена
общност /СИО/, поради което е нищожен, като издаден в противоречие с член 22,
алинея 1 от СК. Твърди се, че с НА № 148, том I, peг.№ 1596, дело № 148
от 07.10.2003 г. ищцата е придобила чрез покупко-продажба от своята майка З.Ц.
2/3 идеални части от целия първи етаж на сградата, както и 2/3 идеални части от
гаража. След смъртта на Д.Ц.ищцата получила по наследство 1/6 идеални части от
първия етаж и 1/6 идеални части от гаража, като този свой наследствен дял
прехвърлила на брат си А.с НА № 68, том IV, per.№ 3689, дело № 658/2005
г.
С оглед невъзможността страните доброволно да
поделят описаните имоти се иска допускане на делба на жилището на първия етаж и
гаража при квоти 7/9 идеални части за М.Ц. и И.Д. и 2/9 идеални части за
ответницата; на таванското помещение и лятна кухня - при квоти 4/6 идеални части
за ищцата и 2/6 идеални части за ответницата; на жилището на втория етаж - при
квоти 1/6 идеална част за ищцата и 5/6 идеални части за ответницата.
В открито съдебно заседание ищцата оспорва
наведеното от ответницата твърдение за липса на съсобственост по отношение на
втория етаж от сградата. Заявява, че в случай, че съдът приеме, че извършената
в полза на ищцата продажба е валидна, то доколкото продажбата е извършена по
време на брака между А.А.и М.А., то приложим е законовият режим на общност и ½
идеална част е станала собственост на А.А.и след неговата смърт тази част е
останала в наследството му. Поддържа, че издаденото разрешение за строеж от
1982 г. е в полза на двамата съсобственици, поради което подпокривното
пространство е обща част за страните по делото. Твърди, че през 2005-2006 г. е
извършен строежът на стълбищна клетка към втори етаж и дострояване на втори
етаж, поради което няма как ответницата от 2004 г. да е владяла имот, който не
е бил в този вид. Не се противопоставя в
делбената маса да се включат и неотразените
в кадастралната карта две второстепенни постройки, като счита, че
квотите за тях следва да са 5/6 идеални части за ищцата и 1/6 идеална част за
ответницата.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата
М.Г.А., в който се изразява становище за допустимост на иска за делба и
частична основателност на същия. Излага се, че през 1963 г. на Д.Ц.е отстъпено
право на строеж за жилищна сграда в процесното дворно място, като за изграждане
на първия етап от сградата е издаден билет за строеж от 1963 г. с разрешение за
изба и първи жилищен етаж. След извършване на строителството е издаден КНА № 20,
том I, дело № 60/1968 г., с който Д.Ц.е признат за собственик на жилищна
сграда, състояща се от стълбище за избата, избен коридор, две избени помещения,
избено антре, вътрешно стълбище за първи етаж, две стаи и кухня, като
собствеността се твърди че е придобита в СИО със З.Ц.. Със заявление, вписано в
книгите за вписване на 14.12.1981 г., Д.Ц.се съгласил и отстъпил на сина си А.Д.А.да
построи втори етаж от жилищна сграда. Поддържа се, че с тази едностранна сделка
се отстъпва правото на надстрояване на съществуващата сграда. Сочи се, че
строителството е извършено в периода 1981-1982 г., когато А.А.не е бил в брак.
Бракът му с М.А. е сключен през 1996 г. С оглед на това, се счита, че
построеното е придобито от А.А.в индивидуална собственост. Сочи се, че по
силата на разрешение за строеж № 145 от 09.04.1982 г. е узаконен вторият етаж
от жилищната сграда и е дадено разрешение за изграждане на покривна конструкция
по одобрен архитектурен проект от 02.04.1982 г. Съгласно проекта подпокривното
пространство се оформя в ателие с балкон към него и таванско складово
помещение. В тази връзка се излага, че достъпът до подпокривното пространство
се осъществява през жилището на втория етаж и се поддържа, че въпреки
отразяването в кадастъра, спорното таванско помещение е прилежащо към жилището
на втория етаж и не отговаря на изискванията за самостоятелен обект, като не е
и обща част по своето предназначение. Поддържа се, че суперфицията не е
надвишена, както и че З.Ц. е знаела за вписаното съгласие за същата, като
суперфициарната сделка е санирана и с изтичането на шестмесечен период от
датата на влизане в сила на СК от 1985 г. /отменен/. Наред с това се твърди, че
сделката, обективирана в НА № 45/2004 г. между съпрузите А.А.и М.А., е валидна,
като имаща за предмет имот, който е бил индивидуална собственост на разпореждащия
се съпруг. Поради това, се поддържа, че не е налице съсобственост между
страните по отношение на жилището на втория етаж, което е собствено само на М.А.
като придобито чрез покупко-продажба. В условията на евентуалност се твърди
жилището на втория етаж да е придобито от ответницата чрез добросъвестно давностно владение, продължило повече
от пет години, считано от датата на покупката /03.05.2004 г./, в евентуалност
обикновено давностно владение, продължило повече от десет години, считано от 03.05.2004
г. до момента на предявяване на исковата молба. По отношение на жилището на
първия етаж ответницата счита, че е налице възникнала между страните
съсобственост, като се излагат аргументи, според които делбата следва да се
допусне при квоти 5/12 идеални части за ищцата, 4/12 идеални части за ищеца и
3/12 идеални части за ответницата. По отношение на гаража се поддържат
идентични квоти в съсобствеността. Досежно постройките със спомагателно
предназначение се изразява становище, че същите са съсобствени само между
ищцата и ответницата, като квотите са 4/6 идеални части за ищцата и 2/6 идеални
части за ответницата. В открито съдебно заседание ответницата заявява, че в делбената маса следва да се включат още две
второстепенни постройки, които нямат идентификатор, тъй като не са
кадастрално обозначени, които представляват стопанска постройка с приблизителна
площ от 12 кв.м и външна тоалетна с площ от 3 кв.м, които се твърди да са
изградени в периода 1963-1964 г., като се претендират квоти 4/6 идеални части за
ищцата и 2/6 идеални части за ответницата.
В тежест на ищците е да установят в условията на
пълно и главно доказване, че е налице съсобственост между страните по делото по
отношение на всеки един от заявените имоти, възникнала на посочените основания
при претендираните квоти, за да бъде основателен, респективно уважен, предявеният
иск за делба.
С оглед изложеното в отговора на исковата молба
в тежест на ответницата е да докаже твърдението си, че недвижим имот с
идентификатор 10135.5510.657.4.2 ведно с прилежащото му таванско помещение е
нейна собственост, придобит чрез покупко-продажба, а в условията на
евентуалност - чрез добросъвестно давностно владение, продължило повече от пет
години, считано от датата на покупката /03.05.2004 г./, в евентуалност
обикновено давностно владение, продължило повече от десет години, считано от датата
на придобиването му до предявяване на исковата молба.
Няма спор по делото по следните факти:
1/ Че Д.А.Ц.е починал на 23.01.2001 г. и е
оставил за наследници съпругата си З.Г.Ц. и децата си А.Д.А.и М.Д.Ц.;
2/ Че Д.А.Ц.е имал сключен на 28.01.1950 г.
граждански брак със З.Г.Ц., прекратен със смъртта на съпруга;
3/ Че З.Г.Ц. е починала на 21.06.2007 г. и е оставила за
наследници син А.Д.А.и дъщеря М.Д.Ц.;
4/ А.Д.А.е починал на 15.10.2015 г., като са го
наследили съпругата му М.Г.А. и сестра му М.Д.Ц.;
5/ А.Д.А.е имал сключен с М.Г.А. граждански брак
на 27.11.1996 г., който е прекратен със смъртта на съпруга;
6/ М.Д.Ц. е разведена, като вторият за нея поред
граждански брак, сключен на 07.01.1990 г., е прекратен с решение от 2006 г.
С договор от 30.07.1963 г. е отстъпено право на
строеж върху държавна земя на Д.А.Ц.върху място с площ от 988 кв.м в село Г.. С
билет за строеж № 1210 от 28.10.1963 г. е позволено на Д.А.Ц.да построи първи
етаж и изба от двуетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен проект.
С
НА № 20, том I, дело № 60 от 30.01.1968 г. Д.А.Ц.е признат за собственик на
жилищна сграда, състояща се от стълбище за изба, избен коридор, две избени
помещения, избено антре, вътрешно стълбище за първи етаж, две стаи и кухня. С
оглед на така обсъдените доказателства съдът наМ.а, че жилището на първия етаж
ведно с избеното помещение към него, както и гаража, са изградени в държавно
дворно място от Д.А.Ц.по време на брака му със З.Г.Ц., поради което двамата са станали
собственици на сградата в режим на СИО. Съгласно заключението на вещото лице по
допълнителната СТЕ пред първата инстанция сградата с идентификатор по КККР
10135.5510.657.3 е допълващо застрояване и е изцяло прилежаща към жилището на
първия етаж, единствено обслужваща него и избения етаж, поради което тази
постройка е изцяло прилежаща и следваща собствеността на главната вещ, а именно
жилището на първия етаж от сградата, тъй като придобивният ефект на
приращението на член 92 от ЗС след построяването й ползва суперфициара. След откриване
на наследството на Д.Ц.и като се съобрази прекратената вече СИО, дяловете върху
тези имоти /първи етаж с допълващата постройка и гараж/ се разпределят по
силата на член 5, алинея 1 и член 9, алинея 1 от ЗН, както следва: 4/6 идеални части
за преживялата съпруга З.Ц. и по 1/6 идеална част за всяко от децата А.А.и М.Ц..
През 2003 г. З.Ц. продава на дъщеря си М.Ц.
своите 4/6 идеални части от първия етаж и гаража. Тъй като към този момент М.Ц.
е била в граждански брак с ищеца И.Д., то тези идеални части са придобити от
двамата съпрузи в режим на СИО.
През 2005 г. М.Ц. се е разпоредила чрез
покупко-продажба с наследената от нея 1/6 идеална част от имуществото /първи
етаж и гараж/, като е прехвърлила същата на своя брат А.А., който пък вече е
имал сключен граждански брак с М.А., при което и тази идеална част е придобита
от тях в режим на СИО.
След тези прехвърлителни сделки имотите са били съсобствени
между М.Ц. и А.А.и техните съпрузи И.Д. и М.А., като дяловете в съсобствеността
са се разпределяли, както следва: 4/6 идеални части в режим на СИО за М.Ц. и И.Д.,
1/6 идеална част в режим на СИО за А.и М. А.и и 1/6 идеална част за А.А.по
наследство.
След смъртта на А.А.през 2015 г. и прекратяване
на СИО съпругата му М.А. получава половината от 1/6 идеална част, придобита в
СИО, или 1/12. Наследници по закон на А.А.са съпругата му М.А. и сестра му М.Ц..
Доколкото към момента на смъртта на А.А.бракът между него и М.А. е траял повече
от 10 години, то на основание член 9, алинея 2 от ЗН М.А., наследяваща заедно
със сестра на починалия, получава 2/3 от откритото наследство. При това
положение, дяловете от наследството на А.А.се разпределят както следва: за М.А.
- 2/3 от 1/6 /или 2/18/ и 2/3 от 1/12 /или 2/36/. След привеждане под общ
знаменател общият дял в съсобствеността върху тези имоти за М.А. от СИО и по
наследство е 9/36 - 3/36 от прекратената СИО плюс 6/36 по наследство.
След откриване на наследството на А.А.сестра му М.Ц.
получава 1/3 от неговия дял или 1/3 от 1/6 плюс 1/3 от 1/12, общо 3/36.
Бракът между М.Ц. и И.Д. е прекратен през 2006 г.,
поради което и поради прекратяване на СИО в делбата на всеки от бившите съпрузи
следва да бъде определена индивидуална квота. В резултат делът на М.Ц. е 3/36
по наследство от брат й А.А.и ½ от 4/6 или 4/12 /12/36/, тоест общ дял
за нея от 15/36.
Ищецът И.Д. е получил ½ от 4/6 или 4/12
/12/36/.
Като краен резултат делбата на апартамент с
идентификатор 10135.5510.657.4.1, ведно с изба с площ от 60 кв.м и прилежащата
й сграда с идентификатор 10135.5510.657.3 и на гараж с идентификатор
10135.5510.657.5 следва да бъде допусната между М.Ц., И.Д. и М.А. при следните
квоти: 5/12 идеални части за М.Ц., 4/12
идеални части за И.Д. и 3/12 идеални части за М.А..
Със заявление, вписано в книгите за вписванията
на 14.12.1981 г., Д.А.Ц.като собственик на право на строеж от 988 кв.м в кв. Г.-
ул. „К.“ № ** е заявил, че е съгласен и отстъпва на сина си А.Д.А.право на
строеж върху дворното място, по силата на което той да построи жилищна сграда
върху площ от 105 кв.м, състоящ се от втори етаж на жилищна сграда.
С разрешение за строеж № 145 от 09.04.1982 г. в
полза на Д.А.Ц.и А.Д.А.е узаконен вторият етаж от двуетажната жилищна сграда на
името на А.Д.А.и се разрешава на двамата съсобственици да изградят покривна
конструкция по одобрен архитектурен
проект от 09.04.1982 г.
Следователно Д.А.Ц.като суперфициарен собственик
в поземления имот е отстъпил на сина си А.А.право на строеж, по силата на което
той да построи втори етаж на жилищната сграда върху площ от 105 кв.м, както и
че същият е станал собственик на този имот.
Приобщена по делото е строителна документация -
обяснителна записка за втори етаж; архитектурни проекти; разрешение за строеж №
346 от 06.10.1982 г.; протокол за определяне на строителна линия от 29.10.1982 г.
От ищцата са ангажирани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите О.С.Х.и Р.Г.Р.. Първият свидетел сочи, че познава И.
и съпругата му, но не и ответницата. Ходил е в дома на Г.за погребение. Когато И.
и съпругата му били заедно, живеели на ул. „М.“. Влизал е в къщата на Г.и
помни, че има някакъв таван. Не е видял да е имало промени по къщата с времето,
не е имало пристройка отвън през 2000-2001 г. Свидетелят Р.Р. излага, че
познава И. повече от 50 години, ходил е много пъти на имота на Г.. Преди да
почине дядо М., къщата не изглеждала по същия начин. Сега отпред имало тераса
на три колони, която я нямало преди. Отвън имало стълбище. През 2001 г. ги
нямало тези външни изменения, те се случили три-четири години след
погребението. Не е влизал на всички етажи от къщата, не се е качвал никога,
където живеел А.А.и в таванското помещение.
По инициатива на ответницата са разпитани
свидетелите А.И.И.и В.Р.П.. Първият свидетел твърди, че с А.А.са братовчеди,
познава и М., посещавал е дома им на Г.- в месеца поне три-четири. Вторият и
таванският етаж били техни. За таванския етаж А.си прекарал отвън стълби, той
го построил и винаги е живял там, както и М., след като се оженили. А.живеел
горе, а майка му и баща му долу в мазето. На първия етаж живеела М.Ц., която
дошла на Г.след развода с И.. През 90-те години А.си отделил тока и водата,
понеже се скарали с майка му. Свидетелката В.П. - дъщеря на ответницата -, сочи
че вторият етаж, който обитавали майка й и доведеният й баща, по негови думи е
строен от него, когато е бил ерген, а малко след това бил изграден таванският
етаж. След като се оженили с майка й, двамата живеели там самостоятелно. Никой
не им е оспорвал правата, всеки си живеел на своите етажи. С майка й другаде не
са живели.
По приетото по делото пред първата инстанция заключение
по СТЕ вещото лице в скица-извадка вещото лице е отразило всички находящи се в
процесния поземлен имот сгради на основно и допълващо застрояване, включително
тези, които не са отразени в КК. Съща
така вещото лице е отразило установените конструкции на сградите при извършения
от него оглед, както и всеки един от етажите на сградата. По отношение на
таванския етаж описва, че застроената площ на етажа е 58 кв.м, а на трите
открити тераси – 25,85 кв.м. Светлата височина на етажа е 2,40 кв.м. В
североизточния край и в югозападния край таванът има скос. Достъпът до
таванския етаж се осъществява единствено от втория етаж чрез еднораменно
вътрешно стълбище. До втория етаж на сградата се достига чрез външно стълбище.
Към жилището на втория етаж няма друго обслужващо складово помещение освен
това, което първоначално е било обособено в процесния таван. Продължителен
период след 1982 г. откритата тераса и коридорът на първия етаж са служили за
достигане на втория етаж, след което е било изградено външно стълбище за достъп
до втория етаж без ползване на откритата тераса и коридора на първия етаж.
Друго преустройство, което е извършено - „антрето, дрешника и пералнята"
на втория етаж са преусторени в г-образно предверие с кухненски възел. Южните
две открити тераси липсват в проекта, а съществуват на място и се ползват от
ответницата. Вещото лице описва и трите входа на сградата. В открито съдебно заседание
вещото лице посочва, че избеният етаж няма характер на складови помещения и се
ползва за живеене. По делото е прието и допълнително заключение на вещото лице,
в което са отразени данните на избеното помещение и долепената сграда 3 за
достъп до него по отразяването в КККР, както и снимков материал. Застроената
площ на избения етаж е 60 кв.м и се състои от избен коридор, еднораменно
вътрешно стълбище /водещо към първия етаж/, две стаи и ниша. Достъпът до
избения етаж се осъществява от две места - през първия надземен етаж и през
долепената постройка - сграда 3. Избеният етаж е отразен като прилежаща част на
първия етаж в КККР и се ползва от собственика на първия надземен етаж. Избения
и първия етаж разполагат с отделна електро- и водоснабдителна инсталация,
респективно вторият и тавански етаж - също. Отделянето на електроинсталациите е
извършено 1999 г. Понастоящем избеният етаж се ползва за складови нужди, но
назад във времето е бил ползван за живеене.
По делото е прието и още едно заключение на вещо
лице по проведена СТЕ, според което светлата височина на помещенията в избения
етаж е 2 м. В него има две стаи. Във всяка има по два прозореца. Вещото лице е
изготвило разпределение на избения етаж. Помещенията в избения етаж не
отговарят на изискванията за жилищни помещения по ЗТСУ и ЗУТ. Няма книжа и
строителни документи за пристройката на втория етаж, тя има функционална връзка
с жилището на втория етаж. С изградената пристройка са променени източната и
западната фасада на жилищната сграда.
Пред въззивната инстанция също е изслушано
заключение на вещо лице по допусната и приета СТЕ, от което е видно, че
вътрешното стълбище между първия и втория етаж е зазидано с вертикална стена и
вътрешната комуникация е преустановена; достъпът да таванския етаж в момента се
осъществява чрез външното стълбище за втория етаж, чрез закритото входно
предверие на втори етаж, през входната врата за достъп до жилището на втория
етаж, през антрето на жилището и оттам по вътрешната стълба; в таванския етаж
са обособени склад и ателие, като част от склада е обособен като санитарен
възел; в най-ниската част зида на тавана е 2,15-2,20 м; оформен е и балкон;
независимо от начина на ползване на таванския етаж от дадените възможности в
член 102, алинея 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони /„Държавен
вестник“ брой 3 от 13.01.2004 г./ таванският етаж не отговаря на техническите
изисквания за самостоятелен обект, защото местоположението му не осигурява
самостоятелен достъп до него.
С оглед на така събраните доказателства настоящият
състав на съда намира, че таванският етаж не представлява обект според даденото
в § 5, точка 39 от допълнителните разпоредби на ЗУТ определение - самостоятелен
строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение,
самостоятелно функционално предназначение.
Също така по посочените по-горе причини
таванският етаж не отговаря и на изискванията на член 40, алинея 1 от ЗУТ,
според който всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него, доколкото няма
самостоятелен вход. Както правилно е посочено в атакуваното първоинстанционно
решение в случая обект по смисъла на § 5, точка 39 от ДР на ЗУТ е жилището на
втори и тавански етаж. Таванският етаж не е и не
може да бъде законно обособен като обект на собственост.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че Д.Ц.е
отстъпил на сина си А.А.право на строеж върху дворното място, по силата на
което той да построи жилищна сграда върху площ от 105 кв.м. Доколкото безспорно
е установено от доказателствата по делото, че всеки един от етажите има площ от
60 кв.м, то учреденото право на строеж е включвало освен втория етаж от 60 кв.м
и тавански етаж. Този извод се подкрепя от акта за узаконяване, а също и от
одобрения архитектурен проект за построеното, който включва таванско помещение.
Тъй като съдът направи заключение, че на А.А.е
отстъпено право на строеж и на таванско помещение, то този етаж се явява принадлежност
към самостоятелния жилищен обект в сградата /втори жилищен етаж/ и не е със
статут на обща по предназначение част на сградата на основание член 38, алинея
2 от ЗС.
По отношение на направеното твърдение от страна на ответницата
М.А., че е изключителен собственик на втория етаж и таванското помещение на
основание покупко-продажба от А.А., а в условията на евентуалност въз основа на
давностно владение /кратка и дълга придобивна давност/, съдът препраща на
основание член 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, тъй като
споделя изцяло направените от него изводи.
С оглед на така направените изводи, след
откриване на наследството на А.А.съпругата му М.А. е придобила половината /3/6 идеални части/ от прекратената
СИО и 4/6 идеални части по наследяване от останалата ½ идеална част от
съпруга й, общо 5/6 идеални части. Ищцата М.Ц. като сестра на А.А.е придобила
1/6 идеална част от жилището на втория етаж и таванското помещение, поради
което и искът за делба на тези имоти е основателен и делбата следва да бъде
допусната между съсобственици и при квоти, както следва: 1/6 идеална част за М.Ц. и 5/6 идеални части
за М.А..
В мотивите на постановеното по делото решение
първоинстанционният съд е групирал имотите - предмет на делбата -, като в
първата група е поставил апартамент с
идентификатор 10135.5510.657.4.1, ведно с изба с площ от 60 кв.м, както и на
прилежащата й сграда с идентификатор 10135.5510.657.3 и гараж с идентификатор
10135.5510.657.5. Изложил е изводите си досежно тези имоти, като е посочил, че делбата им следва да бъде допусната между съсобственици и
при квоти, както следва: 5/12 идеални части за М.Ц.; 4/12 идеални части за И.Д. и 3/12 идеални части за М.А.. Това заключение
е обективирано в първата част на диспозитива на решението, като са посочени
точно тези имоти и точно тези квоти. Поради това не е налице несъответствие
между форМ.аната от съда воля и нейното отразяване в диспозитива на решението.
Постройката под номер 3 е отразена със
самостоятелен номер в кадастралната карта, но това вписване не обвързва съда. В
мотивите на решението си първоинстанционният съд е приел по отношение на
сградата с идентификатор по КККР 10135.5510.657.3, че поради установяването, че
тази сграда е допълващо застрояване и е изцяло прилежаща към жилището на първия
етаж, то същата следва собствеността на главната вещ. Респективно, е допуснал
до делба тази прилежаща пристройка с диспозитива на съдебния акт именно като
прилежаща към жилището на първия етаж, описвайки я по кадастрална карта с
идентификатор, предназначение, площ и граници. С оглед на изложеното въззивният
съд приема, че не е налице непълнота на постановеното атакувано решение.
Поради
изложеното настоящият състав на въззивния съд наМ.а, че решението се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските
Имайки пред вид изхода на
спора пред въззивната инстанция /нито една от жалбите не се явява основателна/,
съдът счита, че разноски от страните следва да останат така, както са
направени.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 4280 от 26.10.2018 г. и решение № № 50 от 04.01.2019 г., постановени по гр.д.№
15515 по описа за 2017 г. на Районен съд – Варна, осми състав.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.