№ 178
гр. Варна, 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100501114 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 27476/22.11.2022 г., подадена от Ж. Й. Й. и Н. М. Й.,
чрез адв. К. М., с искане за допълване на постановеното по делото Решение №
1176/07.11.2022 г. в частта за разноските.
В молбата се сочи, че ВОС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски
в производството, което е направено своевременно от страната. Моли се съда да присъди
разноски за адвокатско възнаграждение, направени по повод подадената въззивна жалба.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило становище от Д. Б. Н. и М. А. Н.а, чрез
адв. З., в което се оспорва молбата като неоснователна.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
В настоящото въззивно производство Л. И. Ц. и М. М. Ц., чрез адв.Д.Б. са подали
въззивна жалба против Решение № 262947 от 13.12.2021 година, постановено по гр.дело №
14 142/2018 година, по описа на ВРС, в частта, с която описаните от тях недвижими имоти,
находящи се в процесната сграда номер 5, с идентификатор 10135.3515.673.5, са допуснати
до делба, при посочените в решението квоти, което е неправилно поради несъобразяване
придобитата собственост по НА № 45/2018 г.; депозирана е също жалба от Д. Б. и ***** Н.а,
чрез адв.З. против Решение № 262947 от 13.12.2021 година, постановено по гр.дело № 14
142/2018 година на ВРС, с оплакване само за неправилно определяне на квотите; молителите
също са сезирали ВОС с въззивна жалба, подадена от адв. М., в която е отправено искане за
отмяна на Решение № 262947 от 13.12.2021 г., постановено по гр. дело № 14142/2018 г. на
ВРС в частта на определените в полза на Н. М. Й. и Ж. Й. Й. квоти, като се съобрази
придобитата от тях собственост върху процесната сграда номер 5, с идентификатор
10135.3515.673.5 по НА № 23/2018 г. Основателността на жалбата на сем. Й.и е оспорена в
писмен отговор от Л. И. Ц., М. М. Ц. и Димитрър И. И., и в писмен отговор от К. В..
В открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции. Н. Д. К., чрез
процесуалния си представител е възразила срещу всички подадени жалби.
С решение № 1176 от 07.10.2022 г. по настоящото дело въззивният съд е отменил
решението на ВРС в частта на определените квоти на съделителите, като е постановил ново
1
допускане на делба, при новоустановените квоти на имотите. ВОС не се е произнесъл по
въпроса с разноските.
Видно от мотивите към същото ВОС е намерил, че е доказана действителността на
придобивните сделки, по които въззивниците са приобретатели, в това число и сем. Й.и,
съобразно установеният по делото момент на построяване на процесната сграда в груб
строеж.
В делбеното производство, какъвто е настоящият случай, чл. 355 от ГПК съдържа
специална разпоредба относно разноските. Предвидената законодателна конкуренция между
приложението на чл. 355, изр. 1-во от ГПК и общите правила, уредени в чл. 81 от ГПК вр. с
чл. 78 от ГПК, се разрешава посредством изследване на всеки конкретен случай. Правилото
на чл. 355 от ГПК намира приложение когато не е налице спор по обектите на делба,
наличието на съсобственост и правата им. В тези случаи са приложими общите правила,
уредени в чл. 78 от ЗС. В този смисъл е трайната практика на ВКС – Определение № 20 от
27.01.2020 г. на ВКС по ч.гр. д. № 4501/2019г., II гр. отд.; Определение № 255/09.10.2013 г.
по гр.д. 563/2012 г. на I г.о., Определение № 226/05.06.2013 г. по ч. гр. д. 3125/2013 г. на II
г.о., Определение № 252/11.07.2014 г. по гр.д. 2024/2014 г. на I г.о., Определение №
692/29.09.2014 г. по гр.д. 4283/2014 г. на III г.о. и др., която практика е отражение на т.9 от
Постановление №7/1973 г., Пленум на ВС.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, когато искът е основателен ищецът има право на
доказано сторените от него такси, разноски и адвокатско възнаграждение по повод
производството. Отговорността за тях следва да се понесе от насрещната страна по иска.
Задължението на ответника обаче може да отпадне, когато той не е дал повод за предявяване
на иска и го е признал или не го е оспорил.Тези предпоставки са кумулативни и следва да се
преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че
ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца. Тези правила се прилагат съответно във въззивното производство.
Настоящият състав се присъединява към установеното в практиката относно
приложимостта на правилата за разноските в делбеното производство, поради което намира
за неоснователно възражението в отговора на молбата, че разноските се уреждат по реда на
чл. 355 от ГПК. ВОС е решил спор на страните относно наличието на съсобственост върху
идеални части от сградата, предмет на делба, поради което направените пред въззивна
инстанция разноски се дължат на общо основание.
В последното по делото съдебно заседание Й.и, чрез процесуалния си представител
са направили искане за присъждане на разноски, а с настоящата молба търсят допълване на
решението с възстановяване на сторените от тях само по повод въззивната жалба.
По делото на лист165 е налична молба от адв. М., в която се съдържа списък по чл.
80 от ГПК, в който са вписани 600 лева разноски – адвокатско възнаграждение. Претенцията
е доказана с приложените: договор за правна помощ и съдействие, от който е видно, че
страните са уговорили възнаграждение в размер на 600 лева включително за изготвянето и
подаването на въззивна жалба, както и разписка за платена сума по договора.
2
С оглед изхода на спора, при който ВОС е намерил за основателна жалбата на
двамата молители, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК на същите се следва претендираното и
доказано като платено възнаграждение за един адвокат.
В настоящия случай следва да се има предвид, че не всички страни са оспорили
жалбата на Й.и и са дали повод за нейното подаване. Реално спора по въззивната жалба на
молителите се води със сем. Ц.и, К. В. и Д. И., както и с Н. К.. Въззивниците Д. и ***** Н.и
са възразили срещу размера на определените от ВРС в тяхна полза квоти от поземления
имот, а не върху сградата, по чиято съсобственост е спора с участието на Й. Тази тяхна
позиция е продължение на защитата им пред първа инстанция. С това Н.и не засягат
спорния интерес по жалбата на Й.и и не провокират нейното завеждане. При това
положение отговорността за разноските на молителите се носи от съделители Ц.и, К. В., Д.
И. и Н. К., като се има предвид, че останалите страни съобразно поведението им пред
настоящата и първа инстанция не са дали повод за обжалване решението на ВРС в частта,
която обжалват сем. Й.и и не са оспорили въззивната им жалба.
С оглед изхода на спора, са налице основания по чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което
молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена, а решението по делото
допълнено в гореизложения смисъл.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 1176/07.10.2022 г., постановено по в. гр. дело № 1114/2022 г.
по описа на ВОС в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Л. И. Ц., ЕГН **********, М. Митева Ц., ЕГН **********, Д. И. И., ЕГН
**********, К. Д. В., ЕГН ********** и Н. Д. К., ЕГН ********** да заплатят на Ж. Й. Й.,
ЕГН ********** и Н. М. Й., ЕГН ********** сума в размер на 600 (шестстотин) лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3